Присъда по дело №689/2020 на Районен съд - Велико Търново

МОТИВИ

към

ПРИСЪДА № 26008 от 21.05.2021 г.

по

НОХД № 689/2020 г. по описа на Районен Съд - Велико Търново

 

Обвинението е срещу Д.В.В., роден на *** ***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, висше образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********, за това, че на 26.09.2018 г. в гр. Велико Търново като свидетел по ДП №ЗМ-872/2018г. по описа на РУ гр. Велико Търново, преписка №2347/2018 г. на ВТРП, пред надлежен орган на властта - К.в - старши разследващ полицай в Отдел „Разследване“ при ОД МВР В. Търново - РУ В. Търново, устно, съзнателно потвърдил неистина, а именно че бил издърпан до вратата на склад на ЕТ „Елис - Елисавета Захариева“ гр. Велико Търново, намиращ се на адрес: гр. Велико Търново, ул. „***" № 90, блъснат и изхвърлен от склада от И.И. и друг служител, установен като П.С., вследствие на което паднал на циментовата настилка и ударил лявата си ръка в областта над китката, левия си крак в областта на бедрото и лявата страна на главата над ухото, имал рана от охлузване с кръвотечение на ръката, а вследствие удара на главата в земята е получил световъртеж и частична загуба на съзнание за определен момент, а в действителност, противопоставяйки се на извеждането му през вратата на склада, В. протегнал напред лявата си ръка, притиснал я сам в областта на гривнената става към вратата и я търкал в нея, след което залитнал вляво, стъпил на двата си крака и приклекнал, след това сам паднал на лявата си страна и се подпрял на лявата си ръка, легнал на земята по гръб и разкопчал копчето на ризата на лявата си ръка и запретнал ръкав - престъпление по чл. 290, ал.1 от НК.

Наблюдаващият прокурор - поддържа обвинението. Излага становище, че обвинението е доказано от обективна и субективна страна. Пледира за осъдителна присъда и наказание в размер на една година лишаване от свобода и отлагане на изпълнението за срок от четири години.

Защитата заема становище, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин и пледира подс. В. да бъде признат за невиновен. Заемат становище, че от доказателствата по делото не се установява наличието на твърдяното престъпно деяние.

Подсъдимият не се признава за виновен и пледира за постановяване на оправдателна присъда.

Съдът, след като разгледа и обсъди събраните по делото писмени, и гласни доказателства в тяхната взаимна връзка и поотделно и съобрази становищата на страните приема за установено от фактическа страна следното:

 До края на месец септември 2018 година подс. Д.В.В. е работил като журналист за предаването „***“, излъчвано по телевизия „***“. В. бил управител на „***“ ЕООД гр. В. Търново. Дружеството имало сключено споразумение с „***“ ООД, което било продуцент на телевизионното предаване „***“, излъчвано в ефира на „***“. В. като разследващ журналист лично и чрез управляваното от него дружество правел репортажи, които били излъчвани в предаването. През лятото на 2018 г. В. работел репортаж, по сигнал, че в складова база на ЕТ „Елис- Елисавета Захариева“ гр. Велико Търново, намиращ се на адрес: гр. Велико Търново, ул. „***" № 90, се съхранявали препакетирани и преетикетирани стоки с изтекъл срок на годност. Част от стоката в склада била поставена под запор от служители на Българска агенция по безопасност на храните. През месец септември 2018 година подс. В. получил нов сигнал, в който се твърдяло, че запорираната стока е пусната в продажба. На 26.09.2018г. подс. В., заедно със свидетелите С.М. и А.Т. - телевизионни оператори наети от него, отишли с колата на В. до складовата база на ЕТ „Елис - Елисавета Захариева“ гр. Велико Търново, намираща се на адрес: гр. Велико Търново, ул. „***" № 90. Подс. В. и св. М. влезли в складово помещение, чиято врата била отворена, а св. Т. останал извън него като втори оператор за заснемане на общ план. Вътре в склада подс. В. и св. М. започнали заснемането на видео и аудио материал относно запорираната стока. В. и св. И.Р.И. влезли в словесен спор относно запорираната стока, опакована с фолио и оградена с палети от БАБХ и дали тя е обект на продажба, нещо което св. И. категорично отрекъл. След като св. И. установил, че подс. В., който до този момент се движел безпрепятствено на територията склада, не възприема аргументите му, помолил него и и св. М. да напуснат склада. Тъй като това не станало, св. И. с помощта на св. П.С. извели св. М. извън помещението, а св. Д.Г. затиснала вратата на склада от вътрешна страна, след което я заключила. Подс. В. не искал да напусне помещението, въпреки многократните подкани на св. И.. Около 16:50 ч. В. позвънил от мобилния си телефон на ЕЕНСП 112. Подал сигнал за това, че се намира в склад за хранителни стоки в гр. Велико Търново, ул. „***“ № 90, където по съобщил, че се продава запорирана стока с изтекъл срок на годност и че вече няколко пъти бил ударен от ръководството на фирмата. Казал, че няма нужда от медицинска помощ. След като В. отказал да напусне склада св. И. го хванал за едната ръка, св. С. го хванал за другата ръка и двамата го извели извън склада и затворили вратата след него.

В., при извеждането му през вратата на склада, протегнал напред лявата си ръка, притиснал я сам в областта на гривнената става към рамката на вратата и я търкал в нея неколкократно, след което залитнал вляво, стъпил на двата си крака и приклекнал, след това сам седнал на лявата си страна и се подпрял на лявата си ръка, легнал на земята по гръб и разкопчал копчето на ризата на лявата си ръка и запретнал ръкав. Свидетелят М., който снимал с камера заснел множество кадри и ракурси на легналия на земята В., като през това време той заемал няколко различни пози.

Около 17.01 ч. подс. В. позвънил на тел. 112 и съобщил, че бил изхвърлен от управителя на склада и двама негови служители, вследствие на което имал удари по ръцете и вече се нуждае от спешна медицинска помощ. Пристигнал екип от ЦСМП, като на явилия се лекар В. обяснил, че е получил удар в главата, като не уточнил дали някой го е ударил или ударът се е получил при падане. Видими следи от такъв нямало, констатирано било леко охлузване на едната ръка. Било установено, че подс. В. бил в добро състояние, но поради оплакването за удар по главата бил транспортиран до спешно отделение на МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД гр. В. Търново, където  било осъществено наблюдение.

По повод сигнала, било образувано ДП №ЗМ - 872/2018г. по описа на РУ гр. Велико Търново при ОД на МВР - Велико Търново за нанесени спрямо В. леки телесни повреди по хулигански подбуди.

На 26.09.2018 г. Д.В. бил разпитан в качеството на свидетел по образуваното досъдебно производство от водещия разследването разследващ полицай при РУ - Велико Търново при ОД на МВР - Велико Търново - старши разследващ полицай К.в ***. На В. били разяснени правата му на свидетел и пострадал, както и наказателната отговорност за лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК. След това той заявил пред водещия разпита разследващ полицай следното: /цитат/ : „...издърпаха ме до вратата, отключиха склада и ме изхвърлиха навън, където паднах на земята. Паднах на лявата си страна, като си ударих лявата ръка в областта над китката, ударих си левия крак в областта на бедрото и в лявата страна на главата над ухото. Усетих сипна болка в главата, световъртеж и болка в ръката и крака, като видях, че имам кръв по ръката. Не си спомням всичко, което се случи, защото имах световъртеж, не се чувствах добре от самия удар в земята. Отново докато бях на земята се обадих повторно на 112, за да кажа, че имам нужда от медицинска помощ - не можех да стана... “.

По ДП №ЗМ-872/2018г. по описа на РУ - Велико Търново при ОД на МВР - Велико Търново били привлечени в качеството на обвиняеми И.И. и П.С..

Приетата за установена от съда фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства и веществени доказателствени средства - показанията на разпитаните по делото свидетели, назначените и приети съдебномединцинска експертиза и техническа експертиза, извършените огледи на приобщени по досъдебното производство ВД, приобщените материали по досъдебно производство ДП №ЗМ - 872/2018г. по описа на РУ гр. Велико Търново при ОД на МВР - Велико Търново, пр. пр. 2347/2018 г. по описа на РП - Велико Търново, вкл. протокол за разпит на свидетел от 26.09.2018 година, както и от останалите доказателства и доказателствени средства.

По делото не се спори фактическата обстановка описана относно събитията настъпили преди влизане на подс. В. в складовото помещение и действията, които са извършени вътре в складовото помещение. Тези обстоятелства се доказват от сравнително непротиворечивите показания на свидетелите  И.И., П.С., Д.Г., А.Т., Р.П., С.М. и подс. В.. Налице са известни различия в показанията на подс. В. от една страна и показанията на разпитаните свидетели относно това дали е било необходимо употребяване на сила и нейният интензитет за извеждане на подс. В. от помещението на склада. Всички разпитани свидетели и подс. В. са категорични, че нанасяне на удари не е имало.

Спорна е фактологията и последователността от действия и телодвижения на подсъдимия В. след като е бил придружен от св. И. и св. С. и изведен извън складовото помещение. Тази част от фактическата  обстановка съдът е приел за установена посредством гласните доказателства събрани чрез разпита на св. И.И., П.С., С.М., св. Н.Н. – дежурен лекар от ЦСМП, извършил преглед на място на подс. В., св. В.Г. – полицейски служител посетил сигнала, св. А.Т. – втори оператор на камера, заснел общи планове, възпроизведените в съдебно заседание видеозаписи от охранителни камери, вложени в приложените по делото веществени доказателствени средства, протоколите за оглед на веществени доказателства, приложени по досъдебното производство. 

След внимателно разглеждане и съпоставка на доказателствата съдът приема, че при извеждането му през вратата на склада В. е протегнал напред лявата си ръка, притиснал я сам в областта на гривнената става към рамката на вратата и я търкал в нея неколкократно. Това обстоятелство се установява, от видеозапис на охранителна камера 2 (Camera 02) CH2 от който описаното действие се вижда на кадри с маркировка за време 26-09-2018 16:59:55. В. залитнал вляво, стъпил на двата си крака и приклекнал, след това сам седнал на лявата си страна и се подпрял на лявата си ръка. Това обстоятелство се установява, от видеозапис на охранителна камера 2 (Camera 02) CH2 от който описаното действие се вижда на кадри с маркировка за време за периода от 26-09-2018 16:59:56 до 16:59:59. В последствие подс. В. заел няколко различни пози на земята като първо седнал на земята извършил манипулации с някакъв предмет в дясната му ръка. Това обстоятелство се установява, от видеозапис на охранителна камера 2 (Camera 02) CH2 от който описаното действие се вижда на кадри с маркировка за време 26-09-2018 17:01:03 до 17:01:10.  Облегнал се на лявата си ръка, след това на левия си лакът и впоследствие легнал на земята по гръб и разкопчал копчето на ризата на лявата си ръка. Това обстоятелство се установява, от видеозапис на охранителна камера 2 (Camera 02) CH2 от който описаното действие се вижда на кадри с маркировка за време 26-09-2018 17:01:08 – 17:01:30.   

Свидетелят М., който снимал с камера, заснел множество кадри и ракурси на легналия на земята В., като през това време той заемал няколко различни пози, като последно заел поза легнал по гръб със свит в коляното ляв крак и опъната встрани на нивото на раменете лява ръка около 17:04:20, в каквато поза останал до пристигане на полицейски патрул около 17:14:50. Това обстоятелство се установява, от видеозапис на охранителна камера 2 (Camera 02) CH2 от който описаното действие се вижда на кадри с маркировка за време 26-09-2018 17.04.20 до 17:14:50 и следващите ги.

От видеозаписът може да се направят следните изводи:

На първо място според съда не е налице причинна връзка между действията на св. И. и св. С. и падането на подс. В. на земята, нито пък с получената от него охлузна рана в областта на гривнената става на лявата ръка. Съображенията за това са следните. Видно от видеозаписа е, че В. е извършил описаните по-горе действия и телодвижения без да е налице наличието на външна сила – т.е. върху тялото ме не е оказано въздействие от друго лице или по друг начин, така, че да предизвика описаните действия и телодвижения. Следва в такъв случай да се приеме, че те са предизвикани самоволно – от самия В.. По конкретно анализирайки покадрово видеозаписът от охранителната камера, описан по-горе, а именно времевите интервали между отделните събития и позиции на тялото на подс. В. съдът приема, че не е налице непрекъсната причинно следствена връзка между тях, а те представляват отделни волево предизвикани от него движения. Наблюдава се търкане на ръката в касата на вратата, като от внимателния преглед на записа покадрово не се установява външно въздействие, т.е. посредством използване на скелетната мускулатура  он страна на подсъдимия. Видно е, че  не е налице падане на земята, а стъпване с двата крака на земята, приклякване и сядане на една страна, което следва да се различава от падането. Последното представлява по своята същност движение на тялото под въздействие на гравитацията, каквото в случая не се наблюдава. Наблюдава се волево свиване на краката и присядане на земята, продължило сравнително продължителен период от време – около 3 секунди (от 16:59:56 до 16:59:59 ), което е в противоречие с тезата, за „падане“. Общоизвестен научен факт е, че земното ускорение е 9,81 м/с² . Скоростта на свободно падане без начална скорост се изчислява по формулата V=g.t , където V е скоростта, g e земното ускорение, t е времето.  Това означава, че още след първата секунда свободно падащото тяло би следвало да има скорост от 9,81 м/с, следователно обичайно падане предизвикано от действието на гравитацията би продължило по-малко от секунда. Такова падане не се наблюдава при внимателен преглед на кадрите от охранителната камера.  Не се наблюдава наличието на удар в областта на главата, нито пък следи от твърдения от подсъдимия световъртеж. Наблюдават се продължителни и разнородни действия и движения на тялото на В., които по своя характер са целенасочени и волево предизвикани. Те нямат пряка връзка с изгонването на В. от складовото помещение, тъй като не се открива причинна връзка между тях и действията на св. И. и св. С.. Тъкмо обратното, наблюдават се телодвижения от страна на В., но не и външна сила, въздействие от друго лице.  Следва да се имат предвид и действията на оператора – св. М., който осъществява заснемане от множество ъгли, като прави впечатление, че заснемането е в синхрон със заемането на определените позиции на тялото на В. и го следва. Следва да се има предвид и обстоятелството, че въпреки твърденията на В. за наличие на телесни увреди, болки и страдания, той не не дава вид да е увреден, не търси помощ от оператора, нито пък операторът оказва по своя инициатива помощ. Вместо това в продължение на около 15 минути (от 16:59:56 до 17:14:50) подс. В. лежи в различни позиции, а св. М. заснема ставащото.  Това продължава до пристигането на органите на полицията, като тогава В. се изправя.

От показанията но св. Н.Н. – дежурен лекар, посетил сигнала се установява, че при първоначалния преглед на място не са констатирани сериозни телесни увреди, нито следи от удар по главата, констатирано било леко охлузване по ръката. Било констатирано, че В. бил в добро общо състояние. Тези констатации очевидно не кореспондират с твърденията на самия В..

От изготвената и изслушана по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че подс. В. е със следните телесни увреди – охлузна рана в областта на лява гривнена става с оток на меките части, оток в тилната част на главата, кръвонасядане по лява мишница, кръвонасядане в областта на ляво бедро и лява седалищна зона, субективни оплаквания за главоболие и световъртеж. Експертизата сочи, като механизъм за получаване на уврежданията – удар с или върху твърд тъп предмет, като охлузването по лявата гривнена става е получено посредством въздействие върху твърда неравна повърхност.  Вещото лице прави извод, че с оглед характера и местоположението на уврежданията се касае за дирижирано падане върху неравна повърхност и е налице възможност от самоувреждане.

От изготвената и изслушана техническа експертиза се установява, че приобщените веществени доказателствени средства представляващи електронни носители на записи от охранителни камери и заснет видеоматериал не са били подложени на манипулации и видеомонтаж.

Въз основа на така установената фактическа обстановка намирам, че обвиняемият Д.В.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК.

От обективна страна от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че на 26. 09. 2018г. в гр. Велико Търново като свидетел по ДП №ЗМ-872/2018г. по описа на РУ гр. Велико Търново, преписка №2347/2018г. на ВТРП, пред надлежен орган на властта- К.в- старши разследващ полицай в Отдел „Разследване“ при ОД МВР В. Търново- РУ В. Търново, устно, съзнателно потвърдил неистина, а именно че бил издърпан до вратата на склад на ЕТ „Елис- Елисавета Захариева“ гр. Велико Търново, намиращ се на адрес: гр. Велико Търново, ул. „***" № 90, блъснат и изхвърлен от склада от И.И. и друг служител, установен като П.С., вследствие на което паднал на циментовата настилка и ударил лявата си ръка в областта над китката, левия си крак в областта на бедрото и лявата страна на главата над ухото, имал рана от охлузване с кръвотечение на ръката, а вследствие удара на главата в земята е получил световъртеж и частична загуба на съзнание за определен момент, а в действителност, противопоставяйки се на извеждането му през вратата на склада, В. протегнал напред лявата си ръка, притиснал я сам в областта на гривнената става към вратата и я търкал в нея, след което залитнал вляво, стъпил на двата си крака и приклекнал, след това сам паднал на лявата си страна и се подпрял на лявата си ръка, легнал на земята по гръб и разкопчал копчето на ризата на лявата си ръка и запретнал ръкав - престъпление по чл. 290, ал.1 от НК.

Твърдяната неистина е пред надлежен орган на власт, а именно старши разследващ полицай в Отдел „Разследване“ при ОД МВР В. Търново- РУ В. Търново К.в, тъй като тя е орган, оправомощен да води разследване по реда на НПК, включително и да разпитва свидетели по досъдебни производства.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл – подсъдимият В. е съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Той е бил наясно с всички елементи от обективната страна на деянието.  Съзнавал е че дава показания пред надлежен орган на власт – разследващ полицай, както и че е длъжен пред него да говори истината и да не затаява истина, тъй като е бил изрично предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Подсъдимият е съзнавал, че в дадените свидетелски показания е потвърдил неистина пред разследващия полицай, предвиждал е, че показанията му ще бъдат възприети от водещия разследването разследващ полицай и ще станат част от доказателствения материал и е целял именно това.

Данни за самоличността на подсъдимия:

Д.В.В. е роден на *** ***. Български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***.  Има виеше образование, неженен, неосъждан, трудовата му заетост към момента не е известна, работил е като репортер за БТВ, за предаването „***“, ползвал се с добро име в обществото, няма криминалистични регистрации, няма данни за връзки с лица от криминалния контингент.

СМЕКЧАВАЩИ отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало и положителни характеристични данни.

ОТЕГЧАВАЩИ отговорността обстоятелства - деянието е извършено от подсъдимия В., докато той е бил публична личност - разследващ журналист, ползваща се авторитет и доверие в обществото което е довело до сериозно засягане на обществените отношения обект на защита и по-висока степен на обществена опасност на деянието.

По индивидуализация на наказанието – Съдът е съобразил обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Обществената опасност на деянието и дееца са високи, тъй като са засегнати изключително важни обществени отношения, регулиращи функционирането на съдебната система. Деянието е извършено от публична личност – разследващ журналист, ползващ се с доверие и авторитет в обществото.   Същевременно съдът отчита липсата на предходни деяния и криминалистична регистрация, и доброто му име в обществения кръг където се движи. Съдът приема, че наказание в размер от една година лишаване от свобода би осъществило целите на наказанието и е справедливо и подходящо по вид и размер.

Съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като счита, че целите на индивидуалната и генералната превенция не налагат подсъдимият да изтърпи така определеното наказание ефективно.

При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия да заплати в полза на републиканския бюджет, по сметка на ВТРС, направените по делото разноски и се е произнесъл по доказателствата.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: