О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Бажлекова
въззивно гражданско дело № 1336 по описа за 2019
г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 263043/31.07.2020 г.,
подадена от В.Л.С., чрез адв. Д.Ч., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на
Решение № 2601 от 17.07.2020 г. Излага се становище за недължимост
на присъдените разноски, направени пред първа инстанция в полза на въззиваемата страна,
като се сочи, че е преклудирана възможността й да ги претендира
в това производство. Оспорва присъдените за
производство пред настоящата инстанция разноски, като сочи, че в производството
по чл. 127, ал.2 СК не намира приложение
общото правило за присъждане на разноски съобразно с изхода на спора, доколкото
същото съставлява спорна съдебна администрация. В условията на евентуалност релевира възражение относно размера на присъденото
адвокатско възнаграждение с твърдение, че същият следва да
бъде съобразен с минималния, предвиден в Наредба
№ 1 от 9 юли 2004г. на Висшия адвокатски съвет.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна К.Й.П.,
чрез адв. И.З., изразява становище за неоснователност
на молбата.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е
заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по
следните съображения:
В
производството по настоящото дело, Варненският окръжен съд е бил сезиран с въззивна
жалба от В.Л.С. срещу решение № 1266 от 27.03.2019г., постановено по гражданско
дело № 9827 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна и частна жалба от К.П. е
депозирала срещу определение № 6220/15.05.2019г., с което е отхвърлено искането
й за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските.
С Решение
№ 2601 от 17.07.2020 г. въззивният
съд е отменил решение № 1266/27.03.2019г.,
постановено по гр.д. № 9827/2018г., по описа на ВРС, в частта, с която е
определен режим за осъществяване на лични контакти между бащата и детето, като
е определил режим на лични отношения между бащата
В.Л.С. с детето ., както следва: бащата В.Л.С.
има право да вижда и взема детето . при себе си всяка първа и трета седмица от
месеца, за времето от 10ч. в събота до 18ч. в неделя, с преспиване; един месец
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, по споразумение с майката, а ако такова не
бъде постигнато – от първи до тридесет и първи юли всяка година; всяка нечетна година – дните, които са
официални празници във връзка с Коледа и през месец май, дните, които са
обявени за официални празници, неучебни и почивни от 18 часа на деня предхождащ
първия неучебен ден до 16 часа на последния неучебен ден, първите пет дни от
коледната и великденска ваканция; всяка четна година- дните, които са официални
празници във връзка с Нова Година и Великден от 18 часа на деня предхождащ
първия почивен ден до 18 часа на последния, последните пет дни от коледната и
великденската ваканции.
Варненският
окръжен съд е потвърдил обжалваното първоинстанционно
решение в останалите обжалвани части и е присъдил разноски в полза на въззиваемата страна в размер на 2440лв., от които 1540лв.,
представляваща разноски пред първата инстанция и сумата от 900лв.,
представляваща разноски във въззивното производство
на основание чл.78 ГПК.
Настоящият
състав намира за неоснователно възражението на В.Л.С. за недължимост на
разноски в полза на К.Й.П., направени пред ВРС, доколкото
частната жалба, депозирана от въззиваемата страна
срещу определение № 6220/15.05.2019г., с което е отхвърлено искането й за
допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските е възприета
от съда като основателна. В мотивите си съдът е констатирал дължимост
на разноски в полза на К.П., направени пред ВРС, като е посочил, че характер
на спорна съдебна администрация има производството по предоставяне на родителските
права на единия родител, определяне режим на лични контакти на другия родител с
малолетното дете и определяне на местоживеенето на детето, но не и това по иска
за присъждане на издръжка, какъвто в случая е предявен.
Съставът на
ВОС приема за неоснователно и направеното възражение по реда на чл. 78, ал. 5
от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от въззиваемата страна. Предмет на
разглеждане в производството, както пред първата, така и пред въззивната
инстанция са кумулативно съединени искове за предоставяне на родителски права,
определяне на местоживеене на детето, режим на лични отношения и заплащане на
издръжка. С оглед броя на
предявените искове, фактическата и правна сложност на делото,
времетраенето на процеса и обема на извършените процесуални действия от страна
на пълномощника на въззиваемата страна, заплатеното
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1500 лева не се
явява прекомерно и не следва да бъде редуцирано по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
По
изложените съображения, молбата по чл. 248 от ГПК е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Съобразно изложените мотиви,
съставът на ВОС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №
263043/31.07.2020 г., подадена от В.Л.С., чрез адв. Д.Ч.,
по реда на чл. 248 от ГПК за изменение в частта за разноските на Решение № 2601
от 17.07.2020 г., постановено по в. гр. дело № 1336 по описа за 2019 г. на
Окръжен съд – Варна.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок
от съобщението да страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.