№ 866
гр. Бургас, 08.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500240 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на частна жалба
от Д. К. Ф. от гр. Бургас против Определение № 909/31.12.2021г., постановено
по гр. дело № 1634/2021г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е
върната исковата молба, подадена от Д. К. Ф. и Д. Т. Ф., уточнена с искова
молба от 20.12.2021г. по описа на Районен съд – Несебър в частта й, в която
против ответниците е предявен иск с правно основание чл. 108 от ЗС – да
предадат владението върху реална част от 58 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 57491.507.37 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Поморие, описани в Протокол от 12.06.1990г. по гр. дело №
398/1990г. по описа на съда и е прекратено производството по гр. дело №
1634/2021г. по описа на Районен съд – Несебър в частта му относно този иск.
В жалбата се цитира Решение № 100 от 02.08.2017г., постановено по гр. дело
№ 3560/2016г. по описа на ВКС на РБ, като се прави подробен анализ на
цитираното решение и се сочи, че Районен съд- Несебър е тълкувал
неправилно и стеснително цитираното решение на ВКС на РБ. В жалбата се
посочва и обстоятелството, че ищците вече са поискали издаването на
изпълнител лист въз основа на одобрената от страна на съда Спогодба,
постигната по гр. дело № 398/1990г. по описа на Окръжен съд – Бургас, но с
Разпореждане от 12.07.2021г., постановено по постъпила молба за издаване на
изпълнителен лист от Д.Ф. и Д.Ф., Районен съд – Поморие е отхвърлил
молбата на Д. К. Ф. и Д. Т. Ф. за издаване на изпълнителен лист по гр. дело №
1
398/1990г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е одобрена спогодба и е
обезсилено решението по гр. дело № 26/1990г. по описа на Районен съд –
Поморие. Цитираното Разпореждане от 12.07.2021г. е представено с частната
жалба и е видно, че съдът в своите мотиви е приел, че делото е унищожено и
30 години след одобрение на спогодбата не може да се извърши проверка
дали актът е редовен от външна страна и дали не е издаван вече изпълнителен
лист, тъй като видно от изложеното в молбата спогодбата е била изпълнена и
с тези мотиви, съдът е отхвърлил депозираната молба. В жалбата се сочи, че
след отказа на Районен съд – Поморие да издаде изпълнителен лист за
ищците е останала единствената възможност да потърсят правата си по реда
на чл. 108 от Закона за собствеността.
Претендира се да бъде отменено атакуваното определение и делото
да бъде върнато на Районен съд – Несебър за продължаване на
съдопроизводствените действия и постановяване на акт по същество на
предявения иск.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията
на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са два иска от Д. К. Ф. от гр. Бургас и Д. Т. Ф. против Б.
В. И.. и К. А. И., с които се претендира да бъде прието за установено, че Б. В.
И.. и К. А. И. дължат на Д. Т. Ф. и Д. К. Ф. общо сумата от 14 400 лева за
периода от 05.09.2017г. до 05.09.2021г., което задължение се явява
обезщетение по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Предявен е и иск, с който ищците претендират да бъдат осъдени ответниците
да предадат владението на 58 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
57491.507.37 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Поморие, описани в Протокол на Окръжен съд – Бургас от 12.06.1990г. по гр.
дело № 398/1900г. по описа на БОС.
В исковата молба се посочва, че между праводателя на ищците и
праводателя на ответната страна е постигната съдебна спогодба, която е
одобрена от Окръжен съд – Бургас по гр. дело № 398/90г. по описа на съда и
която спогодба касае разпределение на ползването на дворното място,
2
съсобствено между страните по делото, между които е и Т. Т. – праводател на
ищците по настоящото производство – видно от представения Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот със запазено право на ползване № 74
от 27.12.2013г., том ІІ, нот. дело № 246/2013г. по описа на Нотариус с район
на действие – Районен съд – Поморие. Посочва се, че след смъртта на техния
праводател – Т. А. Т. – ответниците по делото – Б.И. и К.И. са престанали да
зачитат правното действие на одобрената от съда спогодба и са започнали да
ползват и отредената им по спогодбата част за ползване от дворното място с
площ от 58 кв.м., поради което и предявяват иск с правно основание чл. 108
от ЗС, с който претендират да бъдат осъдени ответниците да им предадат
частта от дворното място, която им е отредена за ползване.
Съгласно приетото Тълкувателно решение № 3/2020г. от
05.01.2022г., постановено по тълкувателно дело № 3/2020г. по описа на ОСГК
на ВКС на РБ при съсобствеността владението винаги е съответно на
притежаваната идеална част от правото на собственост, независимо в какви
реални граници съсобственикът осъществява фактическа власт върху вещта.
Дори реалната власт да му бъде изцяло отнета, съсобственикът не губи
правомощието си да владее. Съсобствеността дава право на съсобственика да
упражнява фактическа власт върху цялата обща вещ, при съобразяване със
същото право на останалите съсобственици. Това означава, че съсобственикът
следва да зачита правата и на другите участници в съсобствеността и да
ограничава собствената си фактическа власт до обема на притежаваната от
него идеална част. Нормативната основа на това задължение е общото
изискване на чл. 31, ал. 1 ЗС, съгласно която разпоредба всеки съсобственик,
независимо от дела му, има право да си служи с цялата вещ, стига да не пречи
и на другите съсобственици да си служат с нея. Съдът в своите мотиви
приема, че ревандикационният иск по чл. 108 ЗС е средство за съдебна защита
на правомощието владение като елемент от състава на правото на собственост
или друго вещно право. Чрез този иск собственикът може да иска своята вещ
от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. В
цитираното решение изрично се посочва, че нито един друг иск не може да
замести защитата, която дава на съсобственик срещу друг съсобственик
ревандикационният иск – предаване владението върху идеална част от
недвижимия имот (наред с признаване правото му на собственост на
притежаваната идеална част), а разпоредбата на чл. 32 от ЗС има за цел
3
единствено да уреди начина, по който ще се разрешават въпросите относно
използването и управлението на съсобствената вещ при липса на единодушно
решение за това на съсобствениците. Интерес от иск по чл. 108 ЗС ще е
налице както когато ответникът упражнява фактическа власт върху цялата
съсобствена вещ и не допуска ищеца също да упражнява фактическа власт
съобразно правата му, така и когато владението на ищеца не е отнето
напълно, но е нарушено поради надхвърляне правата на ответника, доколкото
основанието да се владее един имот е обусловено от обема на притежаваното
право. Без значение е дали ответникът се явява владелец или държател на
частите на ищеца.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид изложените твърдения
в исковата молба и представените и пред настоящата инстанция
доказателства, съдът намира, че за ищците е налице правен интерес да
предявят иск с правно основание чл. 108 от ЗС, за да защитят своето право на
собственост в пълен обем. Дали искането за предаване владението на
претендираната идеална част ще бъде уважено от съда, зависи от това дали по
делото ще бъдат установени предпоставките по чл. 108 ЗС, съобразно
наведените от ищеца съсобственик твърдения и направените правни
възражения от ответника.
При това положение, настоящата инстанция намира, че предявения
иск е допустим и първоинстанционният съд е следвало да го разгледа и да
постанови акт по съществото му.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че
депозираната частна жалба е основателна и следва да бъде уважена, като бъде
отменено определението за прекратяване на делото по отношение на
предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС и делото да бъде върнато на
Районен съд – Несебър за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 909/31.12.2021г., постановено по гр. дело
№ 1634/2021г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е върната исковата
молба, подадена от Д. К. Ф. и Д. Т. Ф., уточнена с искова молба от
4
20.12.2021г. по описа на Районен съд – Несебър в частта й, в която против
ответниците – Б. В. И.. и К. А. И. е предявен иск с правно основание чл. 108
от ЗС – да предадат владението върху реална част от 58 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор 57491.507.37 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Поморие, описани в Протокол от 12.06.1990г. по гр. дело №
398/1990г. по описа на съда и е прекратено производството по гр. дело №
1634/2021г. по описа на Районен съд – Несебър, в частта му относно този иск.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Несебър за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5