Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.Момчилград, 17.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградският
районен съд в публично заседание, проведено на 14.12.2020година
в състав;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА
ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 310/ 2020г.
по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба срещу наказателно постановление
и е с правно основание чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Жалбоподателят Т.И.А. с ЕГН- **********,
е обжалвал Наказателно постановление
№ 38 от 21.10.2020г. на Директора на РИОСВ- Хасково, с което за нарушение на
чл.166 т.3 вр.чл.156 т.2 вр.чл.155 ал.2 от Закона за опазване
на околната среда /ЗООС/, му е било административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева.
В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваният акт, и се иска отмяна на наказателното постановление, като се сочи,
че същото е било издадено в нарушение на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН-
нак.постановление не съдържало всички изискуеми по закон реквизити и по този
начин му било накърнено правото на защита.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез адв.Д.Х. *** поддържа жалбата и
моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно,
в изложените по същество доводи. Претендира разноски.
Въззиваемата страна- АНО /РИОСВ- Хасково/, се представлява от гл.юк.Д.Д.+,
която изразява становище за неоснователност на жалбата, и иска потвърждаване на
атакуваното нак.постановление по
изложените подробни в писмените бележки съображения. Претендира ю.к.
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в
жалбата доводи и съображения и след цялостна служебна проверка на атакуваното
НП, приема за установено следното от фактическа страна: Жалбата срещу процесното
НП е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл.59–
60
ЗАНН за форма, съдържание, срок и надлежна страна.
Съдът
като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за
установено следното :
На
13.03.2020г. Ц.М. и В.К.- служители на РИОСВ гр.Хасково, в присъствието на Б.Ш. /служител в общинска администрация
Момчилград/ и В.С./кметски наместник на с.Свобода, общ.Момчилград/, и Е.Д. /от РУ- Момчилград/по повод на получен
сигнал в РИОСВ- Хасково за нерегламентирано на излезли от употреба автомобилни
гуми, са извършили извънредна проверка на нерегламентирано сметище от излезли от употреба авт.гуми, находяща се
имот- УПИ 1, кв.16 по ПУП на с.Свобода, общ.Момчилград /бивша детска градина/, стопанисван от
жалбоподателя Т.А.- който е бил и собственик на имота. При
извършената проверка
на място се установило, че в имота са натрупани големи количества
излезли от употреба авт.гуми. Налични били и много разхвърлени гуми и по
съседни имоти, а част от гумите са били в прилежащата зона на съседното, близко
преминаващо дере. Гумите били събирани и натрупани за съхранение от
жалбоподателя, и на място не били открити следи от изгаряне на гуми. По време на проверката жалбоподателят не е
присъствал и безрезултатни са останали опитите на проверяващите да се сдържат с
него.
Установеното
при извънредната проверката било обективирано в Констативен протокол
№ 227/ 13.03.2020г., с който на жалбподателя по настоящото
производство е било дадено предписание в срок до 30.04.2020г. да се предадат излезлите от употреба
автомобилни гуми на лице притежаващо документ по чл.35 от ЗУО въз основа на писмен договор. Определен е бил и отговорник за
изпълнение на предписание– жалбоподателят Т.А..
Съставянето
на Констативният протокол е приключило
в отсъствието на жалбподотеля Т.А., и копие от който е получил на 27.03.2020г.- което се установява
от негова молба, адресирана до РИОСВ- Хасково, с която иска удължава срока на
дадените с Констативен протокол № 227/ 13.03.2020г., предписания. По тази молба за удължаване на
срока за изпълнение на предписанията Директорът на РИОСВ- Хасково е отговорил
писмено и утвърдително, като е удължен срокът с два месеца- до 30.06.2020г.,
като писмото-отговор е връчено на жалбоподателя по пощата с писмо на 04.05.2020г. /видно от приложеното
известие за доставка/. В писмото е
посочено, че ще се извърши последваща проверка след изтичане на срока.
На
13.08.2020г. Ц.М. и П.С.-***, в присъствието на Б.Ш. /служител в общинска администрация
Момчилград/, както и на жалбоподателя Т.А. са извършили последваща проверка изпълнение на дадените с Констативен
протокол № 227/ 13.03.2020г., с който на жалбподателя по настоящото
производство- а именно в срок до 30.04.2020г. да се предадат излезлите от употреба
автомобилни гуми на лице притежаващо документ по чл.35 от ЗУО въз основа на писмен договор.
При извършената на място- /на
нерегламентирано сметище от излезли от употреба авт.гуми, находяща се имот- УПИ
1, кв.16 по ПУП на с.Свобода, общ.Момчилград /бивша детска градина/, стопанисван от
жалбоподателя Т.А.- който е бил и собственик на имота/ се установило, че голяма
част от автомобилните гуми са почистени от съседните имоти, но голяма част от
тях все още се намират в имота на жалбоподателя /УПИ 1 в кв16 по ПУП на с.Свобода/, както и тези, които са
били в прилежащата зона на съседното, близко преминаващо дере. Не бил
представен писмен договор или друг документ, че гумите са предадени на лице,
притежаващо документ по чл.35 от ЗУО.
Установеното
при извършената последваща проверката било
обективирано в Констативен протокол № 696/ 13.08.2020г., който е подписан от участващите в проверката лица,
както и от жалбподателя по настоящото производство, който не е посочил
възражения и е получил препис от протокола на същата дата- 13.08.2020г.
За
неизпълнение в срок на даденото
на 13.03.2020г. предписание, удължено с писмо от 30.04.2020г. до 30.06.2020г., на 13.08.2020г. св.ЦВ.М. е съставила срещу жалбоподателя АУАН № 38/13.08.2020г. за нарушение на чл.166 т.3 във вр. с чл.156 т.2 вр.чл.155 ал.2 от ЗООС. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който е получил препис от същият на посочената
дата и не е направил възражения.
Въз
основа на съставеният акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка, наказващият орган /РИОСВ- Хасково/ е
издал обжалваното НП № 38/21.1.2020г. като е възприел изцяло констатациите съдържащи
се в АУАН. На основание чл.166 т.3 във вр. с чл.165 ал.1 и чл.168 от ЗООС за нарушение на чл.166 т.3 вр.чл.156 т.2 вр.
с чл.155 ал.2 от ЗООС на жалбоподателя Т.А. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 2 000 лева.
Като свидетели по делото са разпитани актосъставителят Ц.М., така и
свидетелите по така съставеният акт- П.С. и Б.Ш., които в своите показанията
сочат, че са извършили проверка по сигнал за нерегламентирано депониране на
излезли от употреба автомобили гуми и на място установили наличието на такива,
както в имота на жалбоподателя в с.Свобода, така и в съседни имоти, вкл.и в
дерето. Били дадени предписания за изпълнение в срок, който е бил удължен, и
при последващата проверка са констатирали неизпълнение на така дадените
предписания в цялост. С показанията си свидетелите потвърждават установеното по
време на проверките, и отразени в констативните протоколи.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени и гласни доказателства- описани в съд.протокол и
обсъдени по-горе.
При така установената фактическа обстановка, съдът
констатира от правна страна следното:
В хода на административно– наказателното производство не
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да
е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното
лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателят. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН. Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално
изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на
жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на
чл.57 от ЗАНН реквизити. В този смисъл са неоснователни твърденията на
жалбоподателя за допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне на
АУАН и издаване на процесното нак.постановление- в това число съдът намира, че
не е съществено нарушение записаната в АУАН дата 01.07.2020г., т.к. в
описателната част на този акт са посочени датите на извършената проверка.
По делото не се оспорва обстоятелството,
че със съставеният Констативен протокол № 227/13.03.2020г., на жалбоподателя Т.А. е било дадено предписание
в срок до 30.04.2020г. да се предадат излезлите от употреба автомобилни гуми на лице, притежаващо документ по чл.35 от ЗУО. Този срок за изпълнение на предписанието е било удължено по молба на
задълженото лице, жалбоподател по настоящото производство, с два месеца- до
30.06.2020г., като при извършената последваща проверка на 13.08.2020г. се
установило, че предписанието не е изпълнено.
Разпоредбата на чл.155 ал.2 от
ЗООС вменява задължение на длъжностните лица от контролните органи, да дават
задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. С тях се създават задължения за
адресата и се предписва конкретно поведение. Неизпълнението
на тези предписания подлежи на санкция съгласно чл. 166 т.3 от ЗООС. Неизпълнение
на задължително предписание представлява формално нарушение, за което
отговорността на лицата, в т.ч. и физическите е посочена в
нормата на чл.165 ал.1 от ЗОСС. Фактическият състав
включва установяване на факта на неизпълнение на предписанието.
Основният
аргумент на дружеството за отмяна на НП е, че не е налице пълно описание на извършеното нарушение в предписанията /които били двусмислени/,
и по този начин му било накърнено правото на защита.
Съдът намира този довод за неоснователен, като
съображенията за това са посочени по-горе. В същото време следва да се
подчертае, че законосъобразността на дадено предписание не може
да бъде предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производството, тъй
като самите предписания, като индивидуален административен акт, подлежат на
самостоятелно обжалване по реда на АПК. Констативен протокол № 227/ 13.03.2020г., с който на жалбоподателя, като
физическо лице, било дадено предписание в срок до 30.04.2020г. да се предадат излезлите от употреба автомобилни гуми на лице
притежаващо документ по чл.35 от ЗУО макар и съставен в отсъствието на Т.А. е получен от същият. Т.А. се е запознал с протокола и отразеното в него, както и с даденото
предписание, което не е обжалвано, което навежда на извода, че същият е бил съгласен с предписанието. В подкрепа на това е и
представеното в делото молба за удължаване на срока за изпълнение
на предписанията и от отговора от страна на РИОСВ- Хасково, че срокът се удължава до 30.06.2020г.
Неизпълнението на даденото предписание е установено по време на последваща
проверка от 13.08.2020г.- за която проверка е съставен КП № 696/13.08.2020г.
Съгласно §.1
т.17 от ДР на ЗУО "отпадък" е всяко вещество или предмет, от
който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен
да се освободи., и в този смисъл събраните и депонири гуми в
имота на жалбоподателя и в съседните имоти гуми имат характеристиката на
отпадък.
Горното се установи, както с писмените доказателства, така и с показанията
на свидетелите. По отношение на тази констатация
показанията на тези свидетели не са противоречиви, и същите
съставляват пряко доказателство по делото, тъй като свидетелите пресъздават това което са възприели непосредствено.
Свидетелите- първите двама са служители на РИОСВ-Хасково, но за съда
не съществува причина, поради която да не ги кредитира. От показанията на
свидетелите и изготвеният КП се установява, че констатираните в имота на
жалбоподателя и в съседни имоти и в близко дере има депонирани автомобилни
гуми, излезли от употреба. За тези автомобилни гуми при извършване на проверката
не са били представени документи за придобиване или други документи, на
базата на които да се установи основанието на което се намират в обекта.
Показанията на свидетелите, посочени по-горе не са опровергани, поради което съдът намира за безспорно
установено, че при извършената проверка на 13.08.2020г. в проверявания обект е
имало излезли от употреба автомобилни гуми. В подкрепа на това е и
обстоятелството, че жалбоподателят се е запознал със съставеният констативен
протокол и не е обжалвал даденото предписание, а и е уведомил РИОСВ-Хасково,
че на имота му има гуми, които той е използвал за временна ограда, но за
другите гуми не знаел кой ги изхвърлил, както и е поискал удължаване срока за
изпълнение на предписанието.
Във връзка с изпълнение на даденото на 13.03.2020г. предписание да се предадат
излезлите от употреба гуми на лице
притежаващо документ по чл.35 от ЗУО- удължено до
30.06.2020г., контролните органи са извършили
проверка в обекта, стопанисван от жалбоподателя на 13.08.2020г. и установили неизпълнение на предписанието, така, както е било
формулирано. За последващата проверка е бил съставен съответният констативен протокол, в който са
отразени направите констатации. От всичко това може да се направи извода,
че направеното предписанието не е било изпълнено.
На
жалбоподателят е наложено аминистративно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лева,
на основание чл.166 т.3 във вр. с чл.165 ал.1 и чл.168 от
ЗООС, за допуснато нарушение на чл.166 т.3 във
вр. с чл.156 т.2 вр.155 ал.2 от
ЗООС. Наложената глоба е в размер на 2 000 лева, което води до извода, че наказващият орган е отчел особеностите на случая и се
е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализация на
административните наказания, като е отчел степента на обществена опасност на
конкретното нарушение и е наложил имуществената санкция в размер, който е минималният.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха
факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на
съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за
различни правни изводи от тези на административно наказващия орган, поради което НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъбразно.
При този изход на делото и съобразно правилото на чл.63
ал.3 от ЗАНН следва в полза на РИОСВ- Хасково да се присъди ю.к.
възнаграждение, т.к. в производството по делото АНО се представлява от
ю.к..Предвид това следва да се осъди жалбоподателят Т.А. да заплати на РИОСВ-
Хасково сумата от 300 лева- ю.к. възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38/ 21.10.2020г. на Директора на РИОСВ- Хасково, с което за нарушение на чл.166 т.3 вр.чл.156 т.2 вр.чл.155 ал.2 от Закона за опазване
на околната среда /ЗООС/ на Т.И.А. с ЕГН- **********, е било
административно наказание „глоба“ в
размер на 2 000 лева.
ОСЪЖДА Т.И.А. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на РИОСВ- Хасково, сумата от 300 лева- представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване Административен
съд-Кърджали в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: