№ 329
гр. Пловдив, 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300503263 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 129, ал. 3
ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. ИЛ. Ш., ЕГН: **********, против
Определение № 10411 от 06.12.2021 г., постановено по гр. д. № 10167 по
описа на РС – Пловдив за 2021 г., с което е върната подадената от
жалбоподателя искова молба, ведно с уточненията , и е прекратено
производството по делото.
В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното
определение, като се отправя молба за неговата отмяна и връщане на делото
на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от
жалбоподателя доводи и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба с вх. при
регистратурата на РС – Стара Загора № 262438/24.09.2020 г., подадена от К.
ИЛ. Ш. против разследващ полицай при ОДМВР – Стара Загора Д.П. в
качеството на разследващ орган по ДП № 23/2014 г. С нея ищецът моли
съдът да установи дали лицето, привикано от разследващия полицай като
преводач, отговаря на законовите изисквания за участие в
процесуалноследствени действия – притежава ли необходимия лиценз за това
и вписано ли е в Министерство на външните работи като заклет преводач.
1
Ищецът посочва, че претърпял вреди, тъй като бил принуден да сключи
споразумение по НОХД № 2489/2015 г., с което му било наложено наказание
„пробация“ за срок от две години и десет месеца. Искането му до съда е да
установи налице ли е престъпно обстоятелство във връзка с изпълнението на
служебните задължения на посоченото длъжностно лице. С молба от
21.10.2020 г. той уточнява, че искът му е по чл. 2 ЗОДОВ, а ответник по него
е Министерство на вътрешните работи в лицето на разследващ полицай Д.П.,
като повторно отбелязва, че искането му е да се установи дали лицето,
назначено като преводач, притежава необходимото разрешително да участва
в процесуалноследствени действия. При проверка на редовността на
подадената искова молба и направеното към нея уточнение РС – Пловдив е
намерил същата за нередовна, като двукратно я е оставял без движение до
отстраняване на констатираните нередовности с указания до ищеца да уточни
дали ответник е юридическо или физическо лице и на какво основание от
съответното лице се търси отговорност; да се посочи кои/какви са
незаконосъобразните действия на съответното длъжностно лице, които са
причинили вредите на ищеца; да изясни каква е причинната връзка между
тези действия и причинените му вреди, както и в какво точно се изразяват
вредите; да обоснове правен интерес от искането да се установи дали
преводачът е притежавал, или не, нужното разрешително/лиценз, за да
участва в разследването, с оглед преценка за допустимостта на иска; да
уточни претенцията за установяване съществуването на престъпно
обстоятелство – кое е това престъпно обстоятелство и какво право на ищеца е
засегнато/нарушено от него. С молба от 04.08.2021 г. ищецът посочва, че иска
да бъде установено защо привиканото от разследващия полицай лице е
записано в обвинителния акт като свидетел, а не като вещо лице. С молба от
01.12.2021 г. ищецът е уточнил, че бил принуден да подпише споразумение по
НОХД № 2489/2015 г. на РС – Стара Загора, с което се признал за виновен за
престъпление, което не бил извършил. Посоченото дело било образувано въз
основа на внесен обвинителен акт по ДП № 23/2014 г., водено от разследващ
полицай Д.П.. Ищецът е изложил твърдения, че в хода на досъдебното
производство последната назначила на пострадалия преводач, който нямал
необходимия лиценз и превеждал грешно. Налице било незаконно обвинение
и съответно незаконно осъждане, от което ищецът търпял вреди – наложена
му била мярка за неотклонение „задържане под стража“ и наказание
„пробация“. Същият уточнява, че ответник по предявения от него иск е
длъжностно лице от администрацията на ОДМВР – Стара Загора –
разследващ полицай П.. С обжалваното определение първоинстанционният
съд е приел, че ищецът не е отстранил констатираните нередовности в
исковата молба и претенцията му е останала изцяло неясна.
Така постановеното определение е правилно.
За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като
надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на
постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране
2
на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на
чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл.
129, ал. 2 ГПК, като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците
на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция. В случая
правилно първоинстанционният съд е констатирал, че подадената от ищеца
искова молба, ведно с уточнението към нея от 21.10.2020 г., е нередовна. От
същата не става ясно срещу кого се предявява исковата претенция, както и
дали с нея се цели ангажиране на отговорност за претърпени вреди,
установяване на престъпно обстоятелство или друго. Дадените от съда
указания за изправяне на нередовностите са конкретни и подробни, а също
така и относими за изясняване на отправеното до съда искане за защита. От
изложеното в исковата молба и направените допълнителни уточнения към нея
може да се направи извод, че исковата претенция е предявена срещу Д.П. –
разследващ полицай при ОДМВР – Стара Загора. Наведени са твърдения, че
същата незаконосъобразно при изпълнение на служебните си задължения
назначила по горепосоченото досъдебно производство преводач,
неразполагащ с необходимия лиценз за участие в процесуалноследствени
действия. До съда е отправено искане за установяване дали назначеният от
разследващия полицай преводач притежава ли нужното разрешително.
Въпреки дадените му указания обаче ищецът не е изложил съображения, с
които да обоснове правния си интерес от посоченото искане и по този начин
неизяснена е останала целта на търсеното съдебно установяване. Същият е
поискал и установяване по отношение на разследващия полицай наличието на
престъпно обстоятелство във връзка с изпълнение на служебните му
задължения. В тази връзка следва да се посочи, че наказателната отговорност
на едно лице може да бъде ангажирана само по реда на НПК, което означава,
че само в рамките на наказателното производство може да се установи дали
едно деяние съставлява престъпление, като в изключение от този принцип
ГПК допуска в определени хипотези това установяване да се извърши в
рамките на гражданския процес. Установяването на престъпно обстоятелство
в рамките на гражданско дело предполага доказване на елементите от
субективна и обективна страна на престъплението, поради което е
необходимо ищецът точно и конкретно фактически да уточни елементите на
дадения престъпен състав. В случая ищецът не е уточнил искането си за
установяване на престъпно обстоятелство. Отделно от това, същият е навел
твърдения, че от действията на разследващия полицай претърпял вреди, тъй
като бил незаконно обвинен и осъден, без да посочи в какво конкретно се
изразяват тези вреди, съответно какъв е техният вид – имуществени или
неимуществени, и характер. Не е изяснено и каква е причинната връзка
между тези действия и претърпените вреди. Така, въпреки предоставените му
възможности, ищецът не е отстранил в пълнота констатираните нередовности
и исковата му молба е останала неясна, поради което правилно
първоинстанционният съд е върнал същата и е прекратил производството по
делото.
3
Неоснователно е възражението на ищеца, че липсва произнасяне по
молбата му за предоставяне на правна помощ. От материалите по делото е
видно, че по тази молба първоинстанционният съд се е произнесъл с
Определение № 5946 от 05.08.2021 г., като я е оставил без уважение.
Посоченото определение, видно от приложеното по делото съобщение, е
връчено на жалбоподателя на 01.11.2021 г. Доколкото срещу него не е
подадена частна жалба в указания срок, същото е влязло в сила.
Изложеното налага извода за неоснователност на подадената частна
жалба, която следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане
следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10411 от 06.12.2021 г., постановено
по гр. д. № 10167 по описа на РС – Пловдив за 2021 г.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4