Р Е
Ш Е Н
И Е №18
гр.В** 27.04.2018
година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВОС гражданска колегия в открито
заседание на двадесет
и седми март
две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: В** В**
при секретаря .......В**К** и в присъствието на прокурора .............. като разгледа докладваното отсъдия В**В**......гр.д. №47
по описа за
2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Правното
основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК.
Делото е
образувано по искова молба от „У** Б**” АД, град С**ЕИК ** против Д.Ч.В. ***,ЕГН
*****.Поддържа се в исковата молба, че въз основа на заявление от банката по
ч.гр.д. № 2671/2013 година ВРС е издал заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК, против ответника. Ответникът
е подал възражение против издадената заповед за изпълнение, поради което ищецът
е предявил иска си на основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.Ищецът поддържа, че между страните е сключен договор за банков кредит на 09.07.2009 година по
силата, на който банката е отпуснала 100 000 лв. кредит на ответника с
краен срок за погасяване 05.07.2039 година. Към договора са били сключени и
анекс № 1 от 29.07.2010 година и анекс № 2 от 06.07.2011 година, с които
страните са предоговорили част от условията по договора и са въвели периоди за
облекчено погасяване на кредита. Поддържа се, че кредитополучателят е преустановил
плащането на дължимите месечни вноски за договорни лихви за гратисен период на
05.07.2012 година и за главница и договорна лихва на 05.08.2012 година, от
когато е изпаднал в забава. Поради просрочието на основание чл. 15, т. 4 от
анекс № 2, банката с уведомително писмо е обявила целия дълг за предсрочно
изискуем, считано от 04.01.2013 година, което уведомление длъжникът е получил
лично на 26.02.2013 година. Длъжникът не е
платил дължимите суми, поради което банката е подала заявление по чл.
417 от ГПК. Иска се да бъде постановено решение,с което бъде признато за
установено по отношение на ответника, че
към 09.12.2013 година ищецът има валидно изискуемо вземане по договор за кредит
в размер на 99 613.92 лева главница по договор за кредит от 09.07.2009 година,
сумата 25 806.36 лв. представляваща договорни лихви за периода от
05.07.2012 година до 05.12.2013 година, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 09.12.2013 година до окончателното й изплащане, като ответникът
заплати направените по делото разноски.
С молба от 03.02.2015 година ищецът е
направил изменение на предявения иск на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, като е
поискал ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца исковите суми на
основание чл. 430 от ТЗ.С определение в съдебно заседание от 04.02.2015 година
съдът на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснал поисканото изменение, с
което ищецът е преминал от установителен към осъдителен иск против ответника.С
решение №25/08.05.15г. съдът е уважил иска като е постановил осъдителен
диспозитив по отношение на ответника.
Решението е обжалвано от ответника по
делото пред САС,който с решение по т.д.№3236/15г. е потвърдил решението на
ВОС.Решението на САС е обжалвано с
касационна жалба от ответника.С решение по образуваното т.д.№539/ 17г.
ВКС е обезсилил решенията на ВОС и САС постановени по настоящето дело.В
решението ВКС е дал разяснения относно значението на отмяната на разпореждането
за незабавно изпълнение.ВКС е обосновал незаконосъобразността на допуснато
изменение на иска от установителен към осъдителен и е върнал делото на ВОС за ново разглеждане
от друг състав на съда,който да се произнесе по предявения първоначално
установителен иск.
Новото разглеждане на делото е под
настоящия номер №47/18г.
С оглед указанията на ВКС в
отменителното решение новия състав на ВОС с определение от 27.03.18г. е отменил
определение от съдебно заседание от 04.02.2015 година,с което съдът на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е
допуснал поисканото изменение на иска от
установителен към осъдителен иск и е обявил на страните,че ще се произнесе с
решение по предявения с исковата молба установителен иск.
Ответникът
е подал писмен отговор на исковата молба, в който е оспорил изцяло предявения
иск, като неоснователен и недоказан.В отговора
ответникът поддържа, че договорената сума в размер на 100 000 лв.
не е получил от банката и не упълномощавал някое лице да я получи от негово
име. Поддържа, че изискуемостта на вземането не е настъпила за да обяви банката
кредита за предсрочно изискуем и на това основание поддържа, че чл. 15, т. 4 от
анекс № 2 към договора е неравноправна клауза, тъй като не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задължението на страните. На второ място ответникът прави възражение по същия
член от анекс № 2 във връзка с употребеният термин „обяви”, което следва да
бъде направено с нарочен акт, волеизявление на банката за вземане на решение за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
От страна на ответника се прави възражение,че не е налице валидна покана
отправена от страна на съответните длъжностни лица на банката.Иска се
предявеният иск да бъде отхвърлен като бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
Окръжният съд, след като се запозна с
обстоятелствата по исковата молба, възраженията на ответника и събраните по
делото доказателства приема за установено следното :
Не се спори между страните, че същите са
сключили договор за банков ипотечен кредит на 09.07.2009 година по силата на който
„У**Б**” АД град С** е предоставила на кредитополучателя, ответника Д.Ч.В.
кредит в размер на 100 000 лв., за покупка на апартамент и довършително –
ремонтни дейности. В договора са уговорени всички условия, касаещи лихви,
такси, комисионни и други разходи, роковете за тяхното изплащане и начина на
изплащане на главницата, за което е бил изготвен погасителен план приложен към
договора и подписан от двете страни. Към договора са приложени и общите
условия, при които банката предоставя ипотечни кредити на физически лица, с
които ответникът е декларирал, че е запознат и е получил екземпляр от тях, за
което се е подписал.Към основния договор страните са подписали два анекса,
които са неразделна част от договора – анекс № 1 от 29.07.2010 година, в който
е отразено волеизявление на кредитополучателя, че кредита е усвоен и ще се
ползва съгласно условията на договора и промените извършени в анекса и анекс №
2 от 06.07.2011 година, с който страните са променили някои от условията на
основния договор, като са отразили, че при неизпълнение на всяко едно от
задълженията на кредитополучателят на договора неплащането, на което и да е
парично задължение по кредита – главница, лихви, такси, комисионни, разноски,
правото за ползване на неусвоените суми по кредита се погасява, а ползваният
кредит ведно с лихвите за просрочие по преценка на банката стават предсрочно
автоматично и незабавно изискуеми и дължими, като кредитора има право да обяви
едностранно без предизвестие част или целия дълг за предсрочно
изискуем.Назначената по делото съдебна
икономическа експертиза е дала заключение, че кредитът по договора е
усвоен от кредитополучателя изцяло на 13.07.2009 година му е изплатена сумата
32 000 лв., а на 15.07.2009 година сумата 68 000 лева. Вещото лице е
извършило проверка в счетоводството на банката и е констатирало, че към
06.12.2013 година задълженията по договора са : главница в размер на
99 613.92 лева и лихви в размер на 25 806.36 лева. Вещото лице е дало
заключение, че лихвите са изчислени върху дължимата главница, като са формирани
от неплатена лихва за гратисен период и реструктурирана лихва, неплатена
редовна лихва, неплатена лихва за просрочена главница и неплатена наказателна
лихва, като вещото лице е направило подробни изчисления за формирането им и
техния размер на лист 5,6,7,8,9 и 10 от заключението си.Въз основа на заявление
от банката пред ВРС било образувано ч.гр.д. № 2671/2013 година,по което била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК, против ответника за
претендираните суми. Ответникът е подал възражение против издадената заповед за
изпълнение, поради което ищецът е предявил иска си на основание чл. 422, ал. 1
във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.С определение № 228 от 27.06.2014 година
постановено по ч. гр. д № 295/2014 година, ВОС е отменил разпореждане по гр.д.
№ 2671/2013 година по описа на ВРС, по силата, на която е издадена заповед за
незабавно изпълнение против ответника В. за исковите суми, като е обезсилен и
издадения в полза на банката изпълнителен лист. По
искане на ответника, вещото лице е изготвило допълнително заключение за
преизчисляване на лихвите, което вещото лице е депозирало по делото и е заявило
в съдебно заседание, че между двата вида изчисления е получена разлика от около
1-2 лева, поради начина на изчисляването – банката изчислява по собствена
софтуерна система, а вещото лице е направило изчисленията с калкулатор. По
делото е представен препис от покана за доброволно изпълнение, която банката е
изпратила до ответника на 13.02.2013 година, с която покана ответника е
уведомен, че банката обявява за изцяло и предсрочно изискуем кредита към
04.01.2013 година, поради неплащане в договорените срокове на дължимите суми.Поканата
е получена лично от ответника на 26.02.2013 година.Поканата е подписана от Б**
Б**-старши мениджър Отдел „Събиране на
вземания-граждани“ и Н** Д**-експерт събиране на вземания в Отдел „Събиране на
вземания-граждани“. Съгласно т.3 от заповед №10/18.02.11г. на изпълнителните
директори на банката-ищец покани за доброволно изпълнение и уведомления да се подписват от служителите
заемащи следните длъжности:
а/старши
мениджър заедно с мениджър към управление „Н***к**“
б/директор
на структура от клоновата мрежа заедно със специалист „Продажби“
Съгласно
т.5 от цитираната заповед при отсъствие на служител заемащ длъжност от
посочените в т.3-4 той да се замества от:
а/служител,за
който заместването е предвидено в длъжностната характеристика
б/служител,заместващ
съгласно заповедта за одобряване на отпуск или
в/следващ
по ранг служител в съответната структура
При така установената фактическа обстановка съдът счита,че предявеният иск е неоснователен,поради което следва да бъде отхвърлен.Не се спори по делото,че ответникът е длъжник към ищеца по цитирания по-горе договор за кредит и сключените впоследствие анекси.Съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции
, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.В настоящия случай,съдът счита,че поканата отправена до ответника не е подписана от съответните длъжностни лица на банката,които са компетентни да подписват поканите и уведомленията ,съгласно т.3 от заповед №10/18.02.11г. на изпълнителните директори на банката.Подписите под поканата са на Б**Б**-старши мениджър Отдел „Събиране на вземания-граждани“ и Н** Д**-експерт събиране на вземания в Отдел „Събиране на вземания-граждани“. Съгласно т.3 от заповед №10/18.02.11г. на изпълнителните директори на банката-ищец покани за доброволно изпълнение и уведомления да се подписват от служителите заемащи следните длъжности:а/старши мениджър заедно с мениджър към управление „Н**к**“.В случая за подписалия поканата Б**Б**-старши мениджър,следва да се приеме,че е налице валиден подпис , съобразно заповедта.Съдът счита,че не е налице валиден подпис ,съобразно заповедта по отношение на втория подпис на Н**Д**-експерт събиране на вземания в Отдел „Събиране на вземания-граждани“.На първо място Д** няма качеството на „мениджър“ съобразно изискването на заповедта.На второ място съобразно заповедта мениджъра следва да е от управление „Н**к**“,а подписалия поканата Н**Д** е експерт събиране на вземания в Отдел „Събиране на вземания-граждани“.Не може да се приеме,че е налице и предвиденото в т.5 от заповедта заместване,поради това,че такова нито се подържа,нито се сочат доказателства в тази насока.Съдът счита,че е недопустимо и да се разсъждава и за саниране на допуснатия порок във връзка с втория подпис на Д**,с предявения настоящ установителен иск,поради това,че съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК отправянето на уведомлението за обявената предсрочна изискуемост следва да предхожда подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.С оглед на
горното предявения иск следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78,ал.2 от ГПК ищеца следва да бъде осъден
да заплати на ответника направените по делото разноски до настоящия момент от
образуването му както следва:за адвокатско възнаграждение в размер на 9
300лв.,за държавна такса-5 055,82лв. и за възнаграждение на вещо лице -304лв.
По изложените съображения Окръжният съд
-25 806.36 лв. представляваща
договорни лихви за периода от 05.07.2012 година до 05.12.2013 година,
за който суми по ч.гр.д. № 2671/2013 година ВРС са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК