Р Е Ш Е Н И Е № 201
гр.Стара Загора, 09.06.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на първи юни
през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
при секретаря Николина Николова
и в присъствието на
прокурора Константин Тачев , като разгледа докладваното
от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело
№ 916 по описа за 2019 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба, подадена от „Милчев Стандарт” ЕООД със седалище и адрес на
управление **** в качеството на правоприемник на ЕТ „Г.М.-Н.”, подадена чрез
адвокат В.Д., против Национална агенция по приходите /НАП/ гр.София за присъждане
на сумата 833лв главница, сумата 90.46лв законна лихва за периода от
09.11.2018г до 05.12.2019г и законната лихва върху главницата от дена на
завеждане на делото до окончателното изплащане. Претенцията представлява обезщетение
за претърпени имуществени вреди от отменено наказателно постановление /НП/ №
357990-F-395905/ 12.09.2018г, издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности”-Пловдив в Централно управление на НАП. В исковата молба се твърди, че
по жалба срещу НП е образувано административнонаказателно дело № 1327/ 2018г по
описа на Районен съд Казанлък и с решение по него НП е отменено като
незаконосъобразно. Решението на районния съд е оставено в сила с решение по
КНАД № 278/ 2019г по описа на Административен съд Стара Загора. Във връзка с
обжалването на НП и решението на Районен съд Казанлък упълномощил адвокат като
му заплатил възнаграждение в общ размер на 833лв. Твърди, че е налице
имуществена вреда за него в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен
акт– НП, издадено от орган на НАП. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати обезщетение за претендираните имуществени вреди в
посочения размер от 833лв и 90.47лв законна лихва върху тази сума за периода от
09.11.2018г, когато е заплатено
адвокатското възнаграждение, до завеждане на исковата молба на 05.12.2019г1
както и законната лихва върху главницата от деня на завеждане на иска до
окончателното изплащане. Претендира за присъждане на направените в настоящото
производство разноски.
Ответникът – НАП
гр.София, с представен писмен отговор и чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Т. Т. в
съдебно заседание оспорва иска по основание и размер. Счита, че не са
безспорно установени предпоставките за отговорността на държавата, а именно
реално претърпяна вреда и причинан връзка между отменения незакосъобразен акт и
настъпилия вредоносен резултат. Поддържа, че не е безспорно доказано излизането
на договорената сума за адвокатско възнаграждение от патримониума на търговеца,
а с присъждане на лихва върху направените разноски се превишава целта на
закона, поради което моли искът да бъде отхвърлен изцяло. Алтернативно моли да
се намали размера на обезщетението до минималния размер на адвокатско
възнаграждение, предвиден в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения поради липсата на фактическа и правна сложност на делата. Същите
аргументи излага по отношение на претендираните от ищеца разноски в настоящото
производство. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300лв, съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр. Стара Загора дава заключение, че
предявеният иск е основателен. По отношение размера предлага да бъде намален до
минималния за този вид дела, а относно лихвата – да се присъди от момента на
завеждане на делото.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Срещу ЕТ „Г.М.-Н.”
със седалище и адрес на управление **** е издадено НП № 357990-F-395905/ 12.09.2018г от Началник отдел „Оперативни
дейности”-Пловдив в Централно управление на НАП, с което на основание чл.189,
ал.4, във връзка с чл.185, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 700лв.
Като административно нарушение са възприети обстоятелствата, че при извършена
оперативна проверка на 07.07.2018г в 11:10ч в обект
„склад-магазин-сервиз”, находящ се в ****, стопанисван от ЕТ, се констатира, че
за извършена контролна покупка преди легитимацията на 1 бр колендър на стойност 10.28лв не е
издадена фискална касова бележка от въведеното в обекта фискално устройство,
нито от кочан с касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/
13.12.2016г на МФ.
По жалба от ЕТ „Г.М.-Н.”
е образувано АНД № 1327/ 2018г по описа на Районен съд Казанлък, приключило с
Решение № 152/ 23.04.2019г, с което НП № 357990-F-395905/
12.09.2018г на Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив в Централно
управление на НАП е отменено като незаконосъобразно. Решението е обжалвано и с
Решение № 304/29.10.2019г по КНАД № 278/ 2019г по описа на Административен съд
Стара Загора е оставено в сила.
Към материалите по настоящото дело е приложено
АНД № 1327/ 2018г по описа на Районен съд Казанлък. В него се съдържат
пълномощни, с които ЕТ „Г.М.-Н.” упълномощава Адвокатско дружество „П. и К.” –
АК Перник, респективно управителят на адвокатското дружество упълномощава
адвокат В.Д. от ВАК, да го представлява
по делото /л.87 и 89 от делото на районния съд/. Приложена е разписка за
извършено плащане чрез системата за електронни плащания ePay.bg на адвокатско възнаграждение в размер на
500лв от 09.11.2018г по казус № 1118 /л.11 от делото на районния съд/. Видно от
съдържащите се в КНАД № 278/ 2019г по описа на Административен съд Стара Загора
договор за правна помощ от 14.06.2019 г /л.10 от касационното дело/, ЕТ „Г.М.-Н.“
е възложил и упълномощил Адвокатско дружество „П.и С.” чрез адвокат В.Д. да осъществи
процесуално представителство, пред Административен съд Стара Загора във връзка
с АНД №1327/ 2018г на Районен съд Казанлък при договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 333лв. Приложено е преводно нареждане за кредитен
превод от 13.06.2019г за сумата 333лв с наредител „Милчев Стандарт” ЕООД и
получател Адвокатско дружество „П.и С.” с основание „казус 1118, касац.дело
адм.с.Ст.Загора по АНД 1327/ 2018г”.
От представения и
приет като доказателство Договор за правна помощ от 09.11.2018г /л.6/ се
установява, че ЕТ „Г.М.-Н.“ Адвокатско дружество „П.и С.” да го представлява
пред съдилищата и административните органи във връзка с казус № 1118 от 2018г и
обжалване на НП № 357990-F-395905/ 12.09.2018г на ТД на НАП-Пловдив. Приложено
е и преводно нареждане за кредитен превод от 09.11.2018г /л.7/.
При извършена
служебна справка в Търговския регистър се установява, че на 22.04.2019г е
регистрирано прехвърляне на търговското предприятие от ЕТ „Г.М.-Н.“ на „Милчев Стандарт”
ЕООД.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност.
Предявеният
иск за обезщетение за вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес,
срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято
незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл.204, ал.1 от АПК/. Независимо, че НП не е
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо
обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически
акт на органите на администрацията, макар че поражда наказателноправни
последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени
задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Следователно и съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д.
№ 2/2014 г. Общото събрание на колегиите на ВАС и на гражданска колегия на ВКС,
за вреди от отмененото НП може да бъде търсено обезщетение по реда на ЗОДОВ при наличие на останалите
предпоставки за това.
Разгледан
по същество, главният иск за присъждане на
обезщетение е частично основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват
следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата
или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени
по съответния ред; вреда от такъв
административен акт и причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В конкретния случай отговорността на
ответника НАП гр.София, респективно увреждането на ищеца, се основава на
незаконосъобразно НП № 357990-F-395905/ 12.09.2018г, издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности”-Пловдив в Централно управление на НАП, отменено по
надлежния ред с влязло в сила съдебно решение. При прилагане на разрешението,
дадено с Тълкувателно постановление
№ 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/ 2014г. на Общото събрание на съдиите от
Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, следва да се приеме,
че административнонаказателното
производство по налагане на административни наказания, представлява
осъществяване на административна дейност от административни органи при
упражняване на нормативно регламентирани административнонаказващи функции и
правомощия. Налагането на административни наказания от органите на
администрацията за извършени административни нарушения, е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. По своята правна
същност тази дейност се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административнонаказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на тези органи. Независимо, че дейността по административно
наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията и че НП,
като резултат от упражнена дейност по административно наказване
представлява правораздавателен акт с
наказателноправни последици, който не носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК,
като властнически акт издаден от административен орган /орган на
администрацията/, по административен ред и при изпълнение на административна
/изпълнителна/ дейност, НП следва да се квалифицира като акт на орган или
длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
До приемането на чл.63, ал.3-5 от ЗАНН /ДВ бр.94
от 2019г/ законодателят не предвиждаше ред за присъждане на разноски в
производствата по ЗАНН, както пред районния, така и пред административния съд,
което обаче не е основание за изключване на приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски
в административнонаказателния процес налага извод, че разходваните средства в
хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен акт, се
явяват за лицето, подложено на неоправдана административно-наказателна
репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание
чл. 4 от ЗОДОВ.
Като
съобрази гореизложеното съдът приема, че са налице първата две предпоставки за
ангажиране отговорността на НАП гр.София по предявения иск с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на НАП
при изпълнение на административна дейност. На следващо място безспорно се установи
по делото, че за обжалването на посоченото НП ищецът е ангажирал адвокат, като е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер адвокатско възнаграждение в размер
на 500лв пред първата инстанция и в размер на 333лв пред касационната. Представените
договори за правна помощ и платежни документи кореспондират помежду си и дават
ясна представа, че адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във
връзка със съдебните производства по обжалване на НП № 357990-F-395905/ 12.09.2018г, издадено от Началник
отдел „Оперативни дейности”-Пловдив в Централно управление на НАП. От
друга страна, обуславят пряка причинно-следствена връзка между направените от
ищеца разходи за адвокатско възнаграждение и отмененото НП. Този извод по отношение производството пред районния съд
се подкрепя от приложените пълномощни по първоинстанционното дело и
представената още с жалбата до районния
съд разписка за извършено плащане. Платежните документи не са оспорени по
надлежния ред, съдържат уникален регистрационен номер от банката на наредителя,
представени са по съответните дела и описаните в тях плащания са извършени
преди приключване на съдебните производства. Поради това настоящият
съдебен състав приема за доказан факта, че реално са направени разходи за
заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и
защита на ищеца в производствата по АНД № 1327/ 2018г на Районен съд Стара
Загора и по КАНД № 278/ 2019г на Административен съд Стара Загора.
Направеното
от ответника възражение относно размера на исковата претенция е допустимо,
видно от мотивите на Тълкувателно решение № 1 /15.03.2017г по т.д.№ 2/ 2016г на
ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС. За
да защити интересите на всяка от страните в процеса и да я предпази от
заплащане на разноски, които са неоснователно завишени, законът е предвидил
правилото за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно
чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. В чл.36, ал. 2 от ЗА
законодателят е посочил, че размерът на възнаграждението на адвоката трябва да
бъде справедлив и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно чл. 18, ал. 2 във
връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в редакция преди изменението с Решение № 5419 на ВАС на РБ – ДВ
бр. 45 от 2020 г. /относимо към конкретното административно наказание по
процесното НП/, за процесуално представителство, защита и съдействие по
административнонаказателни дела минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 300лв. Законодателят е предоставил на съда преценката за
фактическата и правна сложност на делото, съответно - за наличието на
неоснователно завишаване на размера на претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение. В случая производството по делото не се отличава правна, но е с
фактическа сложност – проведени са няколко съдебни заседания с активното
участие на процесуалния представител на ищеца-жалбоподател в производството
пред Районен съд Казанлък /извън седалището на адвокатското дружество/, по негово
искане са представени писмени доказателства. Съдът счита, че доколкото фокусът
на защитата е върху наличието или липсата на извършено административно
нарушение, с активното си процесуално поведение пълномощникът на ищеца е
положил усилия и труд в тази насока, които надхвърлят минималните такива и му
се следва договореното възнаграждение за производството пред Районен съд
Казанлък. Така стои и въпросът с възнаграждението, заплатено за касационното
производство. По КНАД № 278/ 2019г по описа на Административен съд Стара Загора
е представен писмен отговор по касационната жалба от адвокат Д. и е проведено едно открито заседание, в което той
е участвал. Затова съдът намира, че заплатеният размер на адвокатско
възнаграждение от 333 лв съответства на изискванията
за справедливост и обоснованост по чл. 36 от ЗА.
Като съобрази изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца като обезщетение
за причинени имуществени вреди сумата 833лв. Върху определената като обезщетение
сума ответникът дължи само законна лихва до окончателното й изплащане от датата
на подаване на исковата молба в съда на
05.12.2019г. Претенцията му заплащане на сумата 90.47лв, представляваща законна
лихва от 09.11.2018г до завеждане на делото, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В този смисъл е актуалната съдебна практика на ВАС.
При прилагането
на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото следва да бъде
уважено искането „Милчев Стандарт” ЕООД за присъждане на направените по
настоящото дело разноски. В тази връзка съдът намира за основателно направеното
възражение за прекомерност на договореното и заплатено съгласно представения по
делото договор за правна защита и съдействие от 14.11.2019г и преводно
нареждане /л.13-14/ адвокатско възнаграждение в
размер на 400лв. Делото не представлява фактическа и/или правна сложност,
разгледано е в едно съдебно заседание без представяне на нови доказателства,
поради което минимално предвиденият размер от 300лв по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба
№ 1/ 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
приложимата редакция към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие / преди отмяната й - ДВ бр. 45 от 2020 г./ отговаря на критериите за
справедливост и обоснованост. По тези съображения Национална агенция по
приходите следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 295лв, от които 25
лв. платена държавна такса в пълен размер и 270лв за
адвокатско възнаграждение, съразмерно
на уважената част от иска.
Въпреки
този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело се явява неоснователна с оглед приложението
на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ,
тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите
разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца
за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или
частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.204, ал.1 от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Национална агенция
по приходите със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Дондуков”
№ 52, ДА ЗАПЛАТИ на „Милчев
Стандарт” ЕООД със седалище и адрес на управление **** сумата 833 /осемстотин
тридесет и три/лв, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди от отменено наказателно постановление № 357990-F-395905/ 12.09.2018г, издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности”-Пловдив в Централно управление на НАП изразяващо се в заплатени адвокатски възнаграждения
по АНД № 1327/ 2018г на Районен съд Стара Загора и по КАНД № 278/ 2019г на
Административен съд Стара Загора, ВЕДНО със законната
лихва върху тази сума, считано от 05.12.2019г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Милчев Стандарт”
ЕООД за сумата 90.46лв - законна лихва върху главница от 833лв за
периода от 09.11.2018г до 05.12.2019г, като неоснователен.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Княз Дондуков” № 52, ДА ЗАПЛАТИ на
„Милчев Стандарт” ЕООД със седалище и адрес на управление **** сумата 295
/двеста деветдесет и пет/ лв, представляваща направени разноски по настоящото дело.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
Националната
агенция по приходите за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: