ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Пазарджик, 07.08.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, ГО, XXXVI-състав, в закрито заседание на седми август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Росица Василева
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5074/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, за да се произнесе , взе предвид следното:
Ищецът „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД е предявил против ответника М.З.Н. установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК за съществуване на вземането по заповед № 1789 от 05.08.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
3168/2019 г. по описа на Районен съд - Пазарджик. Съдебните книжа са връчени на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
С разпореждане № 6421 от 09.07.2020
г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
внесе по сметка на Районен съд – Пазарджик сумата в размер на 200 лв. – депозит
за възнаграждение на особен представител на ответника на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, както и да представи вносна бележка
по делото за това. Със същото разпореждане съдът изрично е указал на ищеца, че
при неизпълнение на дадените указания исковата молба ще бъде върната, а
производството по делото – прекратено.
Съобщението е получено от ищцовото
дружество на 23.07.2020 г., а срокът е изтекъл на 30.07.2020 г. – присъствен
ден. До настоящия момент по делото не са представени доказателства да е
изпълнено даденото разпореждане, нито е постъпила молба за продължаване на
срока.
По аргумент от чл. 76 от ГПК
разноските за възнаграждението на особения представител на ответника следва да
се внесат предварително – преди да се извърши процесуалното действие, за което
са предназначени. В случая то е да се назначи особен представител на ответника,
без който производството по делото не може да продължи. Затова исковата молба
следва да се върне на ищеца, а производството по делото да се прекрати.
Съгласно разясненията,
дадени в т.13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013
г. на ВКС, ОСГТК, настоящият съдебен състав следва да обезсили заповедта за
изпълнение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК.
Мотивирана от гореизложеното
и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата
молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против М.З.Н. за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът М.З.Н. дължи на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД паричните суми по Заповед № 1789 от
05.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 3168/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №
5074/219 г. по описа на Районен съд - Пазарджик.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 1789 от 05.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3168/2019 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик.
Определението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Пазарджик с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването
му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: