№ 327
гр. Благоевград, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
в присъствието на прокурора А. Кр. А.
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело №
20251200100099 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от И. С. П., ЕГН
**********, чрез адв. М. М., против Прокуратура на Република България,
представлявана от главния прокурор.
Навежда се в молбата, че с постановление на прокурор от Районна
прокуратура Петрич е образувано досъдебно производство № 452/ 2006 г. по
описа на РПУ Петрич срещу неизвестен извършител за извършено
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с чл. 201 от НК. Твърди се,
че по същото дело ищеца е привлечен като обвиняем заедно с 18 лица, всички
служители - контрольори пътни такси и разрешителни на Граничен сектор
„Кулата“ при Управление „Пътни такси и разрешителни“ към Изпълнителна
агенция „Пътища“, гр. С..
Твърди се, че с постановление от 15.09.2006 г. за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение по досъдебно производство №
452/ 2006 г. по описа на РПУ Петрич, е привлечен ищеца в качеството на
обвиняем за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с чл.
201 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до
1
петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация на част или на
цялото имущество на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6
и 7 от НК, и може да го лиши от правото по чл. 37, точка 8 от НК. Със същото
постановление е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 5 000 лева. Твърди се, че на същата дата ищеца е разпитан в
качеството му на обвиняем.
Твърди се, че с определение на РС - Петрич на ищеца били наложени
обезпечителни мерки за евентуална конфискация и е образувано
изпълнително дело от ДСИ при РС - Петрич.
Поддържа се, че с постановление от 01.12.2008 г. е привлечен ищеца
отново като обвиняем и спрямо него е взета мярка за неотклонение по
досъдебно производство № 452/ 2006 г. по описа на РПУ - Петрич при
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с чл. 201 от НК, във вр. с чл.
26, ал. 1 от НК при условията на продължавано престъпление.
Твърди се, че първоначално обвинителния акт срещу 19 лица, всичките
бивши служители - контрольори пътни такси и разрешителни на Граничен
сектор „Кулата“ при Управление „Пътни такси и разрешителни“ към
Изпълнителна агенция „Пътища“, гр. С. е внесен в Районен съд Петрич и е
образувано НОХД № 1424/2008 г. по описа на същия съд. На два пъти
съдебното производство по делото е прекратявано и същото е връщано на
прокурора за отстраняване на допуснати съществени отстраними нарушения
на процесуалните правила. След изготвянето на нови обвинителни актове,
делото е образувано по нови номера - НОХД № 2249/2008 г. и НОХД №
597/2009 г. , и двете по описа на Районен съд Петрич. След отвод на всички
съдии, делото е изпратено на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен
съд. С определение на ВКС от 04.12.2009 г. делото е възложено за разглеждане
на Районен съд - Кюстендил, като е образувано НОХД № 1629/ 2009 г. С
определение, постановено в съдебно заседание от 13.05.2010 г., Районен съд
Кюстендил е прекратил наказателното производство по делото на основание
чл. 369, ал. 4 от НПК /отм./, а с определение от 26.05.2010 г. е отменил
допуснатите обезпечения на бъдещо вземане на държавата, свързано с
евентуална конфискация на имуществото от ищеца като подсъдим и
наложените обезпечителни мерки, подробно описани в определение на РС
Петрич, постановено по ЧНД 2523/ 2006 г..
2
Твърди се, че с Решение на ВКС от 11.03.2011 г. производството по
НОХД № 1629/ 2009 г. на Районен съд - Кюстендил е възобновено, а
определението за прекратяване на наказателното производство отменено.
Навежда се, че след връщане на делото на Районен съд - Кюстендил, в
проведено на 20.04.2011 г. съдебно заседание по делото, наказателното
производство е прекратено и делото е върнато на Районна прокуратура -
Петрич за изпълнение на задължителните указания.
Поддържа се, че след повторното внасяне на делото в Районен съд -
Кюстендил, наказателното производство е образувано под нов номер № 630/
2012 г.. Твърди се, че с присъда № 15 от 16.03.2018 г. по делото Районен съд -
Кюстендил признал ищеца и останалите подсъдими за невинни и ги оправдала
в извършване на престъпления от общ характер по чл. 201 във вр. с чл. 26, ал.
1 от НК. Присъдата е протестирана от Районна прокуратура - Петрич и е
образувано ВНОХД № 454/2018 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил.
Твърди се, че със Заповед на Директора на ОДМВР Благоевград е
наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 3 от ЗБДС във
връзка с Постановление от 13.03.2009 г. на РП Петрич - забрана да напуска
ищеца страната, като му е отнет задграничния паспорт.
Твърди се, че в ТД на НАП - Благоевград спрямо ищеца е образувано
ревизионно производство относно задължения за данък върху дохода на
физическите лица за периода от 01.01.2002 г. до 31.12.2006 г. Контролното
производство приключило с ревизионен акт и било установено, че ищеца няма
публични задължения.
Твърди се, че с Постановление от 13.03.2009 г. на Районна прокуратури -
Петрич повторно е наложена на ищеца забрана да напуска пределите на
Република България без разрешение на прокурор.
Твърди се, че срещу ищеца е водено и наказателно производство за
извършено престъпление по чл. 319 и чл. 282 от НК, като по искане на РП -
Петрич били отделени материали и същите били изпратени на Окръжна
прокуратура - Благоевград. С постановление от 09.04.2012 г. Окръжна
прокуратура Благоевград отказала да образува производство по преписка вх.
№ 3059/ 2010 г., като постановлението не било обжалвано от Районна
прокуратура - Петрич.
3
Твърди се, че с присъда № 15 от 16.03.2018 г., постановена по НОХД №
630/ 2012 г. на РС Кюстендил е признат ищеца за невиновен в извършването
на престъплението, за което билх обвинен и на основание чл. 304 от НПК е
изцяло оправдан по повдИ.ото обвинение. Присъдата е протестирана от РП -
Петрич.
Твърди се, че с Решение № 260009 от 08.09.2022 г. по ВНОХД №
454/2018 г. на Окръжен съд Благоевград присъдата е потвърдена изцяло, като
решението е окончателно и оправдателната присъда влязла в сила на
09.09.2022 г..
Поддържа се, че вследствие на предприетите срещу ищеца действия по
наказателното производство, продължило близо 16 години, ищеца и
семейството му били изключително притеснени и стресирани. Досъдебното
производство било около 6 години, а самото съдебно производство 10 години,
в коите се явявал ищеца на 44 съдебни заседания. Твърди се, че претърпял
ищеца редица негативни последици от емоционално, психическо, финансово
и здравословно естество. Тези вреди са големи , трайни, продължили и след
оправдаването на ищеца, както и към настоящия момент.
Навежда се, че негативното въздействие върху психическото,
емоционалното и *** започнало веднага с привличането му като обвиняем на
15.09.2006 г.. Твърди се, че ищеца живее на село и след привличането му като
обвиняем излезли редица статии в национални и местните медии - по БТВ
имало изявления на тогавашния министър на вътрешните работи Р. П., на
тогавашния директор на ОДМВР Благоевград Г. К., на тогавашната районна
прокурорка Л.М., които твърдели, че са присвоили над 2,5 млн. евро. Имало
статии във в. „Монитор“ и в. „Струма.“ Показвали се снимки обвиняемите,
всички роднини, близки, съседи и приятели на ищеца разбрали за това. Твърди
се, че те променили отношението си ищеца. Отбягвали го, шушукали зад
гърба му, дори при влизане в магазина, в който ежедневно пазарува
хранителни стоки, отношението към него било различно. По този начин били
накърнени честта и достойноството му и засегнато името му в обществото. Но
след повече от 16 години нямало как да се разбере, че наказателното
производство срещу ищеца е приключило с оправдателна присъда и че е
невинен.
Твърди се, че при започване на наказателното дело в съда отново се
4
вдигнало медиен шум, че е предаден на съд. Излезли много и различни статии
в местния вестник „Струма“ и в. „Вяра“, които се продавали на всяка
вестникарска будка, хранителен магазин и кафене. Вътре били цитирани
парични суми в особено големи размери, които се твърдяло, че е присвоил.
Твърди се, че първите съдебни заседания се отразявали от местната
кабелна телевизия със снимки. Много от приятелите му престанали да
общуват с ищеца. Това го накарало да се затвори в себе си. Станал
раздразнителен, изпадал в ***, което повлияло в отношенията му вътре в
семейството и с неговите най-близки хора. Имал постоянно главоболие,
започнал да вдига кръвно и да получава сърцебиене. Променил се начина на
живот на ищеца.
Навежда се, че се задълбочили здравословните проблеми на ищеца.
Получил глаукома, стигнал до операция на едното око, за да не загубя напълно
зрението си.
Поддържа се, че с продължилото дългогодишно наказателно
производство било нарушено конституционното право в законен срок да бъде
предаден на съд ищеца, съгласно чл. 31, ал. 1 от Конституцията, с което е
нарушен чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧОС, съгласно която разпоредба всяко лице, срещу
което има повдИ.о обвинение има право на гледане на делото в разумен срок.
Сочи се, е богата е практиката на ЕСПЧ в тази насока. Висящото наказателно
производство, което продължило неразумно дълго - близо шестнадесет
години, ограничило гражданските права. Имал забрана да напуска страната в
продължение на години. Многократно бил викан от разследващите органи за
поредното процесуално-следствено действие. Всяко едно призоваване пред
разследващите органи разстройвало живота му за дълго, след това се налагало
да пие успокоителни лекарства. Това му пречело да се грижи за семейството
си, както и за неговите родители. Изпитвал вина, че вместо да се грижи за тях
и да им помага, ищеца им създавал излишни неудобства, с които трябва да се
съобразяват. Децата се оплаквали от негативното отношение към тях от страна
на техните съученици и ищеца изпитвал вина за това. Многократни са
явяванията му пред съда за участие в открити съдебни заседания като
подсъдим. Тъй като всички съдии от Районен съд Петрич си дали отвод,
делото се гледало в Районен съд - Кюстендил и на втора инстанция в Окръжен
съд - Кюстендил, което допълнително създавало напрежение в ищеца, предвид
5
пътуването на разстояние от 300 километра /в двете посоки/ всеки месец в
продължение на повече от 10 години.
Навежда се, че ищеца преживял много тежко бремето на наказателния
процес, още повече, че съзнавал че е невинен и че не е извършил
престъплението, за което бил обвинен. Всичко това преобърнало не само
живота на ищеца, но и този на близките му. Семейството му изживяло много
тежко и съкрушителен целия този период, което още повече засили чувството
му на вина и отчаяние от несправедливото отношение към него от страна на
институция, призвана да се бори за постигане на справедливост. Твърди се, че
психиката на ищеца се сринала и изпаднал в безпътица и безнадеждно
състояние. Станал затворен, не общувал нормално дори с най-близките хора.
Загубил съня си, постоянно мислел защо му се случва всичко това, страдал и
загубил всякакво желание за борба и за живот. Въпреки че е оправдан,
продължава да преживява кошмара на воденото срещу него наказателно
производство. Живее в постоянен страх и безпокойство, както преди, когато
всеки момент очаквал налагането на тежко наказание и евентуалното му
изтърпяване. Освен това непрекъснато си спомня разпитите на свидетелите,
сведенията от институциите, собствените му разпити и укора в очите на
роднини и приятели, че е допуснал това да се случи. Твърди се, че вече е
невъзможно да възвърне предишния си начин на живот, авторитет и уважение
от страна на околните, разрушени и съсипани от незаконните действия на
прокуратурата. Не става въпрос за инцидентна грешка, допусната от
прокуратурата спрямо ищеца, а за започнато и проведено наказателно
преследване в изключително продължителен период от време, нанесло на
ищеца необратими неимуществени вреди. Въпреки оправдателната присъда
по случая, положението в обществото не се е подобрило за ищеца особено в
сравнение с времето на продължаване на наказателното производство.
Малцина в малкото село знаят, че съдът е оправдал ищеца за престъплението,
в което е бил обвинен. Несправедливото обвинение разтърсило живота му
като нанесените вреди в личен план не могат да бъдат възстановени само чрез
постановената оправдателна присъда. Заложени били авторитета и
достойнството му като личност, почтеността и честност на ищеца. Навежда
се, че всичко това му причинило огромна депресия, множество безсънни
нощи, влошаване на здравето му, изживял и продължава да изживява
изключително тежко и емоционално бремето на наказателния процес. Налице
6
е пряка причинно-следствена връзка между незаконните действия на
прокуратурата и причинените на ищеца неимуществени вреди.
Поддържа се, че състоянието на ищеца на обвиняем и подсъдим било
отразено и в пресата. Изнесли се данни, че само ощетил държавата с особено
голяма сума пари. Името му било припомняно на обществеността при всеки
по - важен етап от наказателния процес.
Навежда се, че през цялото това време бил представян ищеца пред
обществото във възможно най - лоша светлина. Тези публикации
допълнително разширили кръга на хората, които го избягвали или ако
заговорел с някой, той гледал бързо да продължи пътя си. Твърди се, че след
произнасяне на оправдателната присъда нямало публикации на първа
страница на вестниците и в онлайн изданията, че е оправдан ищеца.
Прави искане пред съда да бъде осъден ответника да заплати сумата в
размер на 500 000 /петстотин хиляди/ лева, представляваща обезщетения за
претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания,
изразяващи се в причиняване на стрес и безпокойство, главоболие и
раздразнителност, влошаване на здравословното състояние, накърняване на
честта, достойнството и доброто име в обществото, злепостовянето пред
близки, познати и колеги, публикациите в печата и онлайн издания,
съдържащи информация за воденото наказателно производство срещу ищеца
и представляващи пряка и непосредствена последица от образуваното срещу
ищеца наказателно производство, по което е оправдан с влязла в сила присъда,
ведно с лихвата за забава, считано от 08.09.2022 г. /датата на влизане в сила на
оправдателната присъда/ до окончателното изплащане на сумата,
Претендира ищеца сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в
който оспорва допустимостта и основателността на предявените искове.
Навежда, че съгласно чл. 136 от ЗСВ прокуратурата е единна и
централизирана, от което следва принципа че всеки прокурор по каквото и да
било дело — наказателно, гражданско, търговско, административно - може да
представлява единната прокуратура съобразно своята компетентност
/прокурорът следва да е от прокуратурата съответна на компетентния съд/, то
в конкретния казус писмен отговор на горепосочената искова молба следва да
бъде изготвен от прокурор при Окръжна прокуратура - Благоевград в
7
съответствие с писмените указания дадени в писмо изх. № 2302/ 2025г. на
прокурор от отдел „Съдебен“ при ВКП без необходимост от изрично писмено
упълномощаване в тази насока. В подкрепа на този извод е и т. 5 от
Тълкувателно решение № 3/ 2004 г. на ОСНК на ВКС, в което се приема че
„структурните звена на Прокуратура /респективно прокурорите към тях/
могат да я представляват по право“ - без да е нужно изрично упълномощаване
за това по реда на чл. 32-33 от ГПК.
Навежда се, че в конкретния казус не са налице каквито и да било
доказателства, които да доказват /обосновават/, че И. С. П. действително е
претърпял някакви конкретни неимуществени вреди, които при това да са
пряк и непосредствен резултат от воденото срещу него наказателно
производство за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 от НК
вследствие незаконното обвинение по ДП № 452/ 2006г. по описа на РПУ- гр.
Петрич /Пр.Пр. № 1591/ 2006 г. по описа на Районна прокуратура - Петрич,
нохд № 630/ 2012 г. и внохд № 454/ 2018 г. по описа на Окръжен съд
Кюстендил, а наличието на такива преки и непосредствени вреди е основен
елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Липсата на този елемент изключва възможността за ангажиране на
отговорността на държавата и нейните правозащитни органи в лицето на
прокуратурата.
Поддържа се, че в тежест на ищеца е да докаже и то по несъмнен начин
наличието на изложените в исковата му молба твърдения за претърпени от
него конкретни неимуществени вреди, а такива доказателства извън
твърденията на П., изложени в исковата му молба просто липсват. От
приложените към исковата молба материали не се установява наличието на
нито едно доказателство, от което да е видно че ищецът действително е
претърпял сочените от него стрес, безпокойство, напрежение, унижение,
увреждане на обществения и личния му имидж и достойнство, още по малко
това да е пряк резултат от повдИ.ите срещу него обвинения и воденото срещу
него наказателно производство по ДП № 452/ 2006 г. по описа на РПУ - гр.
Петрич /Пр.Пр. № 1591/ 2006 г. по описа на Районна прокуратура - Петрич,
нохд № 630/ 2012г. и внохд № 454/ 2018г. по описа на Окръжен съд
Кюстендил. Недоказани са и твърденията на ищеца за настъпили в резултат от
воденото срещу него наказателно производство смущения в ежедневието му и
злепоставяне.
8
Навежда се, че преувеличени и неотговарящи на действителността са
твърденията на П., че след като му било повдИ.о обвинение цялата
общественост разбрала това и с това бил нарушен личния му и социален
живот.
При евентуалност се прави възражение, ако искът има своето основание,
че същият е изключително и необосновано завишен по своя размер с оглед
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. На първо място, не е налице нито едно
доказателство, че П. действително е претърпял каквито и да било
неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от
воденото срещу него наказателно производство, още по-малко такива
обезщетения по справедливост, на които да възлиза точно на претендираната
от ищеца сума от 500 000 лева. В тази връзка прави искане ответника да бъде
отчетено, че П. не е бил задържан с постановление на прокурора до 72 часа и
цел осигуряването му пред съда за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение. Спрямо тежестта на повдИ.ото обвинение е взета мярка за
неотклонение „гаранция в пари“, непроменяна в хода на производството.
Наложената му мярка за процесуална принуда „забрана за напускане
пределите на страната“ е изцяло в съответствие с чл. 68 ал. 1 от НПК, а
именно - П. е бил привлечен към наказателна отговорност за тежко умишлено
престъпление, липсват данни и твърдения същата да е обжалвана по
законовия ред в случай, че обвиняемият е търпял вреди от това.
Навежда се, че от началото до края на процеса в сила е била
„презумпцията за невинност“, като няма нито едно доказателство тя да е била
нарушена. Спазен е бил и основополагащия принцип в българския
наказателен процес, че обвиняемия /подсъдимият е невинен до постановяване
на осъдителна присъда.
Поддържа се, че паричното обезщетение за моралните вреди следва да
съответства на необходимото за преодоляването им и че не е проява на
справедливост, а в дисхармония със справедливостта определяне на парично
обезщетение, по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпени
вреди - Решение № 832/2010 г. по н.д. № 5938/ 2010 г. на ВКС/. Прави
възражение, че претенцията на ищеца е завишена и не съответства на
претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р. България и на
съдебната практика в аналогични случаи, вкл. и тази на ЕСПЧ.
9
Признава се от ответника, че наказателното производство срещу ищеца е
било с голяма продължителност. В тази връзка обаче при определяне кой е
разумния срок за разследване и водене на едно производство следва да се
вземе предвид, на първо място броя на извършените действия по
разследването или съдебно следствени действия, чиито брой е много голям в
настоящия случай, сред които и назначени експертизи, изискващи особени
познания, които могат да се изпълнят от малък брой вещи лица. На следващо
място за определяне кой е разумния срок за едно производство следва да се
отчете и броя лицата, които са привлечени към наказателна отговорност и
процесуалното поведение на страните, което не е без значение за
продължителността на процеса. В хода на ДП и съдебната фаза са разпитани
свидетели, назначени, изготвени и приети са експертизи, а това безспорно
изисква значително по-дълъг период от време в сравнение с обикновените
случаи на дела за тези видове престъпления. Ответника обръща внимание, че
прокуратурата нито веднъж не е ставала причина за отлагане на съдебно
заседание. Не малък период от време делото е било по процедури за отводи на
съдии и при съответния съдия за изготвяне на мотивите към постановените
съдебни актове, което не може и няма как да се вмени във вина на
прокуратурата.
Навежда се, че всякакви претенции на ищеца относно разумния срок за
гледане на производството не следва да бъдат уважени тъй като съгласно чл. 8,
ал. 2 от ЗОДОВ „ (Нова - ДВ, бр. 98 от 2012 г.) гражданите и юридическите
лица могат да предявят иск по чл. 26, ал. 1 по приключени производства само
когато е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по
нм
реда на глава трета а от Закона за съдебната власт, по която няма постИ.о
споразумение“.
Съгласно Глава трета "а", от ЗСВ чл. 60а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 2012 г., в
сила от 01.10.2012 г.) (1) По реда на тази глава се разглеждат заявления на
граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на
органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане
и решаване на делото в разумен срок.(2) Заявленията по ал. 1 се подават от
граждани и юридически лица, които са: 1. страни по приключени граждански,
административни и наказателни производства; 2. обвиняеми, пострадали или
ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства. По реда на
10
тази глава се определя и изплаща обезщетение в съответствие с практиката на
Европейския съд по правата на човека в размер не повече от 10 000 лв.
Заявленията по ал. 1 се подават в 6-месечен срок от приключване на
съответното производство с окончателен акт чрез Инспектората към Висшия
съдебен съвет до министъра на правосъдието.
Сочи се, че липсват доказателства за спазване на тази процедура, тъй
като е изтекъл предвидения от закона срок, което още веднъж е доказателство,
че ищецът не е претърпял претендираните вреди, тъй като ако това беше
станало и същият смятал, че е претърпял неимуществени вреди, злепоставен е
и е засегнат неговия имидж щял незабавно след окончателното му
оправдаване да предяви своите претенции, а той прави това доста по-късно.
Сочи се, че недоказани са и твърденията на ищеца за претърпени от него
стрес, безпокойство, напрежение, унижение, увреждане на обществения и
личния му имидж и достойнство, които да са пряк резултат от повдИ.ите
спрямо същия обвинения и воденото срещу него наказателно и съдебно
производства съответно ДП № 452/ 2006 г. по описа на РПУ - гр. Петрич
/Пр.Пр. № 1591/ 2006 г. по описа на Районна прокуратура - Петрич, нохд №
630/ 2012 г. и внохд № 454/ 2018 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил.
Поддържа се, че приложените документи не съдържат каквито и да било
доказателства, че твърдяните психични терзания на ищеца са пряка и
непосредствена връзка от привличането му към наказателна отговорност по
конкретните досъдебно респективно съдебни производства. Няма и нито едно
доказателство за влошено психично здраве на П. вследствие на воденото
срещу него наказателно производство, като няма нито един медицински
документ, от който да е видно да са му направени каквито и да е изследвания
за установяване на реалното му психическо състояние и установени по
безспорен начин симптоматика на състояния, каквито се твърдят, че са налице
в исковата молба.
Сочи се, че няма доказателства и че заболяването от което страда ищеца
- глаукома, е в пряка причинно следствена връзка с воденото срещу него
наказателно производство.
Прави се възражение, че е налице частично погасяване на акцесорния
иск - искането за присъждане на лихва и то, считано от датата на привличане
на П. в качеството на обвиняем, към главната искова претенция.
11
В съдебно заседание, ищецът не се явява лично, не делегира
процесуален представител.
Ответникът не се явява, делегира процесуален представител - прокурор
от Окръжна прокуратура – Благоевград – прокурор А., който възразява срещу
иска.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Видно от постановление на прокурор от Районна прокуратура Петрич е
образувано досъдебно производство № 452/ 2006 г. по описа на РПУ Петрич
срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т.
1 от НК, във вр. с чл. 201 от НК, като ищецът е привлечен като обвиняем
заедно с 18 лица, всички служители - контрольори пътни такси и
разрешителни на Граничен сектор „Кулата“ при Управление „Пътни такси и
разрешителни“ към Изпълнителна агенция „Пътища“, гр. С..
Видно от постановление от 15.09.2006 г. за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение по досъдебно производство № 452/ 2006 г.
по описа на РПУ Петрич, е привлечен ищеца в качеството на обвиняем за
извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с чл. 201 от НК,
за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три до петнадесет
години, като съдът може да постанови конфискация на част или на цялото
имущество на виновния и да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 от
НК, и може да го лиши от правото по чл. 37, точка 8 от НК. Със същото
постановление е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 5 000 лева. Твърди се, че на същата дата ищеца е разпитан в
качеството му на обвиняем.
Видно от определение № 516/ 29.09.2006 г. на РС - Петрич на ищеца
били наложени обезпечителни мерки за евентуална конфискация и е
образувано изпълнително дело от ДСИ при РС - Петрич.
Видно от постановление от 01.12.2008 г. е привлечен ищеца отново като
обвиняем и спрямо него е взета мярка за неотклонение по досъдебно
производство № 452/ 2006 г. по описа на РПУ - Петрич при престъпление по
чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във вр. с чл. 201 от НК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК
при условията на продължавано престъпление.
Видно от писмените доказателства, че е образувано НОХД № 1424/2008
12
г. по описа на РС – Петрич, като съдебното производство по делото е
прекратявано и същото е връщано на прокурора за отстраняване на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Видно от писмените доказателства, че след изготвянето на нови
обвинителни актове, делото е образувано по нови номера - НОХД №
2249/2008 г. и НОХД № 597/2009 г. , и двете по описа на Районен съд Петрич.
След отвод на всички съдии, делото е изпратено на ВКС за определяне на
друг, еднакъв по степен съд. С определение на ВКС от 04.12.2009 г. делото е
възложено за разглеждане на Районен съд - Кюстендил, като е образувано
НОХД № 1629/ 2009 г.
С определение, постановено в съдебно заседание от 13.05.2010 г.,
Районен съд Кюстендил е прекратил наказателното производство по делото на
основание чл. 369, ал. 4 от НПК /отм./, а с определение от 26.05.2010 г. е
отменил допуснатите обезпечения на бъдещо вземане на държавата, свързано
с евентуална конфискация на имуществото от ищеца като подсъдим и
наложените обезпечителни мерки, подробно описани в определение на РС
Петрич, постановено по ЧНД 2523/ 2006 г..
Видно от Решение на ВКС от 11.03.2011 г. производството по НОХД №
1629/ 2009 г. на Районен съд - Кюстендил е възобновено, а определението за
прекратяване на наказателното производство отменено.
Видно от писмените доказателства, че след връщане на делото на
Районен съд - Кюстендил, в проведено на 20.04.2011 г. съдебно заседание по
делото, наказателното производство е прекратено и делото е върнато на
Районна прокуратура - Петрич за изпълнение на задължителните указания.
Видно от писмените доказателства, че след повторното внасяне на
делото в Районен съд - Кюстендил, наказателното производство е образувано
под нов номер № 630/ 2012 г., като с присъда № 15 от 16.03.2018 г. по делото
Районен съд - Кюстендил признал ищеца и останалите подсъдими за невинни
и ги оправдал в извършване на престъпления от общ характер по чл. 201 във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Присъдата е протестирана от Районна прокуратура -
Петрич и е образувано ВНОХД № 454/2018 г. по описа на Окръжен съд -
Кюстендил.
Видно от Постановление от 14.09.2009 г. на РП Петрич, на ищеца е
забранено да напуска страната, като му е отнет задграничния паспорт.
13
От показанията на свидетеля П.а, съпруга на ищеца, се изяснява, че
ищеца след 2005 г. започнал да се променя. До този момент ищеца е бил добър
съпруг. Сочи свидетеля, че проблемите, които се появили от образуваните
наказателни дела, довели до натиск върху семейството. След образуване на
наказателните дела, започнал медиите да преследват семейството, близки и
познати се отдръпнали, ищецат влошил здравословното си състояние и се
затворил.
От показанията на свидетеля П., брат на ищеца, се установява, че е
извършен над ищеца държавен тормоз. След образуване на наказателните
дела и медйното отразяване на случващото се, ищеца се затворил в себе си,
получил ищеца ***.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите не са
противоречиви и кореспондират с писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Претенциите са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата (какъвто е настоящия случай), съда и особените юрисдикции
от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление или поради това, че наказателното производство е
образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
Според чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
Преди произнасяне по съществото на спора, съдът намира, че следва да
вземе отношение по представителната власт на прокурор от окръжна
прокуратура – Благоевград, като пълномощник на ответника по делото –
Прокуратура на Република България. В настоящия случай, процесуалното
представителство на ответника – Прокуратура на РБ е осъществено от
14
прокурор от Окръжна прокуратура – Благоевград, без налично пълномощно, а
със заповед за утвърждаване на график.
Съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1 ЗСВ, Прокуратурата е
юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище С.. Съгласно
разпоредбата на чл. 138, ал. 1, т. 1 ЗСВ, Главният прокурор ръководи и
представлява прокуратурата. Следователно, законен представител на
Прокуратура на РБ е главен прокурор, която представителна власт произтича
от закона, поради което той може да представлява прокуратурата по
граждански дела. От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1,
представител на страните по пълномощие могат да бъдат, по аргумент от т. 3
и служители с юридическо образование в учрежденията. Следователно,
изводът който следва е, че процесуален представител по делото на ответника
Прокуратура на РБ може да бъде Главен прокурор, или упълномощено с
пълномощно лице с юридическо образувание, което осъществява служебни
функции в прокуратурата. След като прокурора от окръжна прокуратура –
Благоевград, не представи пълномощно по делото, съдът с оглед служебното
задължение да следи за представителната власт на страните, с определение №
354/ 20.03.2025 г., пост. по гр. д. № 99/ 2025 г. по описа на ОС – Благоевград,
на основание чл. 101, ал. 1 ГПК, указа на ответника Прокуратура на
Република България, представлявана от главния прокурор, в едноседмичен
срок от получаване на определението, да представи доказателства за наличие
на представителна власт на прокурор от ОП – Благоевград, относно
извършени процесуални действия по подаване на отговор на исковата молба,
като указа, че в случай, че разпореждането на съда не бъде изпълнено в срок,
съдът ще приеме, на основание чл. 101, ал. 3 ГПК, че това действие е
неизвършено. В отговор на това указание, което указание е изпратено до
Прокуратура на РБ чрез представляващия я Главен прокурор, прокурор от
ВКП, без да представи пълномощно, е представил становище по делото, в
което навежда, че от принципа, залегнал в разпоредбата на чл. 136 ЗСВ, че
прокуратурата е единна, следва, че всеки прокурор по всяко дело
представлява единната прокуратура като държавна институция. На следващо
място е изразено становище, че съгласно т. 5 от ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК на
ВКС по някои спорни въпроси от приложението на ЗОДВПГ изрично е прието,
че „структурните звена на прокуратурата на РБ могат да я представляват по
право“, като се прави извод, че не е необходимо изрично упълномощаване по
15
реда на чл. 32 ГПК.
Съдът намира, че разпоредбите на чл. 33-36 от ГПК са приложими за
процесуалното представителство и представителната власт на страните.
Процесуалните действия са извършени от прокурор от Окръжна прокуратура
– Благоевград, от името на Главен прокурор на РБ. Това обуславя процесуално
представителство, но липсва представителна власт за представителя, поради
което действията му не обвързват представлявания.
Не може да бъде споделено становището, че от принципа, залегнал в
разпоредбата на чл. 136 ЗСВ, че прокуратурата е единна следва, че всеки
прокурор по всяко дело представлява единната прокуратура като държавна
институция. От принципа, че Прокуратурата е единна следва, че всеки
прокурор е подчинен на съответния административен ръководител, а
административните ръководители са подчинени на главния прокурор –
аргумент от ал. 3 и ал. 4 на чл. 136 ЗСВ. Това не обуславя извод, че този
принцип обуславя представителна власт на всеки прокурор да представлява
прокуратура на РБ, без наличие на условията, предвидени в чл. 32 ГПК.
На следващо място, съдът не споделя становището, изразено в т. 5 от ТР
№ 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС по някои спорни въпроси от приложението на
ЗОДВПГ, че „структурните звена на прокуратурата на РБ могат да я
представляват по право“, без изрично упълномощаване по реда на чл. 32 ГПК.
На първо място, предмет на тълкуване в тълкувателно решение следва
да е тълкуваната разпоредба. В случая липсва посочване на тълкуваната
разпоредба, обуславяща неясна норма, относима към представителната власт
на прокурорите по граждански дела, което да обуслови реализиране от ОСГК
на ВКС правомощието да разкрие точното съдържание на тълкуваната
разпоредба, поради което т. 5 от ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС относно
„структурните звена на прокуратурата на РБ могат да я представляват по
право“, е лишена от предмет.
На второ място, приемайки в диспозитива в т. 5 от ТР № 3/ 2004 г. на
ОСГК на ВКС относно „структурните звена на прокуратурата на РБ могат да я
представляват по право“, ВКС действа като позитивен законодател,
дописвайки ГПК, че „Структурните звена на Прокуратурата на Република
България не са надлежна страна по предявените искове по чл. 2, т. 1 - т. 6
ЗОДВПГ, но могат да я представляват по право и да участват в
16
образуваните граждански дела срещу нея“. Възможността за произнасяне
на ВКС по искания за абстрактно нормативно тълкуване на законови
разпоредби – да изяснява точния смисъл им смисъл при противоречива или
неправилна практика по тълкуването или прилагането на закона – аргумент от
чл. 124, ал. 1 ЗСВ, го доближава до ролята на позитивен законодател, но той
няма конституционното и законово основание да законодателства.
Предвид изложеното, съдът намира, че т. 5 от ТР № 3/ 2004 г. на ОСГК
на ВКС, в частта „Структурните звена на Прокуратурата на Република
България …. могат да я представляват по право и да участват в образуваните
граждански дела срещу нея“, не обвързва съда, предвид разпоредбата на чл.
130, ал. 2 ЗСВ. Процесуално недопустимо е за исковото производство
прилагането на посоченото в т. 5 от ТР разширяване на случаите, при
които представителната власт произтича от закона или друг акт и
разширяване кръга на законните представители, които по закон
представляват Прокуратурата на РБ. Ето защо, след като липсва надлежно
пълномощно от главния прокурор за овластяване на прокурор от Окръжна
прокуратура – Благоевград с представителна власт по гр. д. № 99/ 2025 г. по
описа на ОС – Благоевград, то извършените процесуални действия от
прокурор от окръжна прокуратура – Благоевград, съдът намира за
неизвършени. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, при дадена
възможност на страната и законния й представител да потвърдят извършените
без представителна власт процесуални действия, не сториха това.
По претенцията за неимуществени вреди:
Съгласно препращащата норма на §1 от ЗР на ЗОДОВ, на основание чл.
52 ЗЗД неимуществените вреди следва да се обезщетят по справедливост. За
критерия „справедливост”, съгласно Постановление № 4/ 1968г. на Пленума на
ВС, на преценка подлежат обстоятелствата – продължителност на
наказателното производство, неговия характер, вида и тежестта на деянието,
тежестта на наложената мярка за неотклонение и периода на изтърпяването й,
както и цялостното неблагоприятно въздействие на наказателното
производство върху лицето, което претендира обезщетение. Налице е и
задължителна за съдилищата практика на ВКС, формирана с Решение № 388/
2013 г. по гр.д. № 1030/ 2012 г. на ІV г.о., и Решение № 480/ 2012 г. по гр.д.
№85/2012 г. на ІV г.о., съгласно която, при търсене на обезщетение за
17
неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ, съдът не е строго ограничен от
формалните доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на
обичайното за подобни случаи. В този смисъл, нормално е да се приеме, че по
време на цялото наказателно производство лицето, което е незаконно
обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. Когато
се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай,
или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични
увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, и личността на увредения,
обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети
само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск за
неимуществени вреди е доказан по своето основание. От събраните по делото
доказателства - изяснените от свидетелите изменения в социалното общуване
на ищеца, в неговото *** (***), в неговото ***, в неговия професионален
статус – отстраняване от работа, неговия семеен статус, са закономерна,
необходима последица от незаконното обвинение за престъплението, за което
ищецът е бил обвинен - изживеният стрес, психическо напрежение,
емоционална потиснатост, чувство за професионална неудовлетвореност и
непреодолимото влошаване на здравословното състояние са в причинно-
следствена връзка с незаконно предявеното обвинение за тежко престъпление,
за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 8 години.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/ 1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение
следва да се вземе предвид обстоятелството, че ищецът е бил незаконно
обвинен в извършване на тежко престъпление, за което се предвижда тежко
наказание; бил е обвиняем, респ. подсъдим в един продължителен период от
18
време – повече от 16 години, като явяването му пред досъдебните органи и
пред съда за осъществяване на множество съдопроизводствени действия го е
ангажирало физически и емоционално.
Проведеното наказателно производство – в досъдебната и съдебната
фази – около 16 години, надвишава разумния срок за провеждане на това
производство, като многократно публично и за относително продължителен
период от време е било разгласено – чрез печатни местни и национални
ежедневници, обстоятелството, че ищецът е обвинен в извършване на тежко
престъпление. От друга страна, наказателното производство е станало
причина за ***.
Когато вярната сама по себе си информация за образувано наказателно
производство срещу определено лице е разпространена чрез печатно издание,
вредоносните последици за незаконно обвинения са по-интензивни, тъй като
неговото добро име, авторитет и достойнство е злепоставено пред
неограничен кръг граждани. Поради тези правни съображения, макар и органи
на ответника да не са разпореждали многократното публикуване на тази
информация в всекидневници, обективно тези публикации са е допринесли за
настъпване на по-тежки последици – накърняване доброто име и достойнство
на ищеца, което обуславя и по-високият интензитет от неблагоприятното
засягане на неговите неимуществени блага от незаконното обвинение. Ищецът
е претърпял неимуществени вреди - пострадало е доброто му име в
обществото, тъй като за воденото срещу него наказателно дело са направени
публикации, въпреки че посочването е на общия брой подсъдими.
А неимуществените вреди от незаконно обвинение обхващат не само
отрицателните ***, но и обективното по своя характер лишаване от блага и
ценности, към които всяка личност се стреми. Справедливостта като законов
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва
освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко същество, така и
конкретни факти, свързани със стойността, която те са имали за личността на
увредения. Следователно, при съобразяване на всички обстоятелства –
тежестта на престъплението, за което е повдИ.о обвинение (то е „тежко” по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК), изключително продължителният (неразумният,
повече от 16 години) срок на висящност на наказателното производство,
преживеният стрес и дискомфорт в социалното общуване и нарушеният
19
професионален статус (оставане без работа поради висящото наказателно
производство), ***, публичното разгласяване на започналото срещу ищеца
наказателно преследване, тежките последици за неговото ***, които са в пряка
причинно следствена връзка с незаконното обвинение, които са съпроводени
със силен стрес и ***, съдът приема, че заместващото обезщетение на ищеца
за причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди е в размер
на сумата общо от 30 000 лв.
Неимуществените вреди са се проявили в нормалните, естествени и
житейски логични душевни болки и страдания, изразили се в стрес, срам,
неудобство, страх от наказание, накърняване на честта и достойнството и
препятстване на обичайния начин на живот и социалната среда на ищеца. При
търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е
строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на
подобно увреждане в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е
да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето,
незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства,
чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване.
При определяне размера на неимуществените вреди съдът отчита и
обстоятелствата, че упражнената спрямо ищеца процесуална принуда обхваща
продължителен, а същевременно неразумен срок от време (6 години
наказателно производство), при съобразяване вида на деянието, за което е
повдИ.о обвинение, доказателствата, които е следвало да се събират (разпити
на свидетели, експертизи и др.), при липса на фактическа и правна сложност
на наказателното дело, както и че се касае за производство срещу един
обвиняем. Съдът отчита и обстоятелството, че обвинението е за тежко по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК престъпление и мярка за неотклонение в хода на
наказателното производство - подписка, както и възможността за лишаване от
правото по чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК - лишаване от право да се заема определена
държавна или обществена длъжност. респ. Ищецът е търпял ограничения на
личната свобода, като е препятствано правото му да упражнява правото на
труд. Налични са данни, от разпита на свидетелите, че обвинението е
дискредитирало професионалния му авторитет и компетентност –негативни
последици, свързани със загуба на доверие от страна на колегите му, влошени
20
отношения с тях. От друга страна, от събраните доказателства се установява,
че отзвукът сред обществеността за воденото срещу ищеца наказателно
производство е голям, което е наложило ищецът и неговите близки да понасят
злепоставящото го положение на обвинен, да знае, че е предмет на обсъждане
и коментари от хората, че държавното обвинение го счита за правонарушител,
като вредата за професионалния и личния му авторитет се е проявила в тежка
степен. Търпените в тази връзка морални вреди, без да се подценяват или
надценяват, са довели до загуба на социален и професионален статус, до
сериозно обществено злепоставяне и ***. Разпитаните по делото свидетели
също установяват че са настъпили увреждания на *** на ищеца, извън
обичайните за подобни случаи, които обосновават присъждане на обезщетение
в завишен размер.
Безспорен е факта, че едно наказателно производство с повдИ.о
обвинение за престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от
свобода, дава негативно отражение върху емоционалния живот, психиката и
душевния мир на всяко едно лице. Психичното състояние на едно лице, което
е привлечено в качеството на обвиняем, представлява нормална човешка
реакция на упражнената спрямо него наказателна репресия. Само по себе си
обвинението в извършването на престъпление, особено на лице, което до този
момент не е било осъждано, не е изтърпявало наказание „лишаване от
свобода” и не е било задържано на друго основание – каквото е ищеца, е
свързано със значителен стрес.
Относно обосноваване размера на обезщетението: Присъденото парично
обезщетение за вредите следва да съответства на необходимостта за
преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им - в
съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед
особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не
следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди. Като
съобрази тежестта на повдИ.ото и поддържано обвинение, което е тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, предвиденото за
него наказание, продължителността на наказателното преследване – над 16
години по процесното наказателно дело, наложената на ищеца в качеството му
на обвиняем мярка за неотклонение - подписка възрастта и социалното
21
положение на ищеца, и естествено претърпените страх, срам и неудобство,
накърняване на честта и препятстване на обичайния начин на живот, които са
в размери, надхвърлящи обичайното, съдът приема, че за претърпените от
ищеца неимуществени вреди същият следва да бъде обезщетен със сумата 30
000.00 лева. Този размер в най-пълна степен съответства на характера и
интензитета на търпените душевни болки и страдания и на вида на
упражнената спрямо него процесуална принуда, и се явява справедлив,
съобразно изискването на чл. 52 ЗЗД. До този размер иска следва да бъде
уважен, а за разликата над този размер, до пълния предявен – 500 000.00 лева,
искът следва да се отхвърли.
Върху присъденото обезщетение се дължи лихва за забава, считано от
датата на влизане в сила на присъдата, от който момент обезщетението за
вреди е станало изискуемо. В настоящия случай тази дата е 08.09.2022 г. –
датата на влизане в сила на постановената присъда.
Възраженията на ответника, изложени в отговора на исковата молба за
неоснователност на исковата претенция за неимуществени вреди, съдът не
обсъжда, с оглед изложеното по-горе, че тези процесуални действия са
извършени без представителна власт и при дадената от съда възможност не са
потвърдени от легитимирания ответник чрез законния си представител –
главен прокурор.
По разноските:
Искането за разноски е основателно, предвид разпоредбата на чл. 78, ал.
1 ГПК, поради което следва да се уважи за следните размери, съобразно
уважената част от исковете –сумата в размер на 13.10 лв. – държавна такса.
При гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, представлявана от
Главен прокурор, с адрес гр. С., ***, да заплати на И. С. П., ЕГН **********,
сумата в размер на 30 000.00 лв. (тридесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, изразяващи се в
причиняване на стрес и безпокойство, главоболие и раздразнителност,
22
влошаване на здравословното състояние, накърняване на честта,
достойнството и доброто име в обществото, злепостовянето пред близки,
познати и колеги, публикациите в печата и онлайн издания, съдържащи
информация за воденото наказателно производство срещу ищеца и
представляващи пряка и непосредствена последица от образуваното срещу
ищеца наказателно производство, по което е оправдан с влязла в сила присъда,
ведно с лихвата за забава, считано от 08.09.2022 г. /датата на влизане в сила на
оправдателната присъда/ до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска над този размер, до претендирания от 500 000.00 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, представлявана от
Главен прокурор, с адрес гр. С., ***, да заплати на И. С. П., ЕГН **********,
сумата в размер на 13.10 лв. (тринадесет лева и 10 стотинки), представляваща
направени по делото разноски за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - С. в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно
/ чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
23