РЕШЕНИЕ
№ 2620
гр. Бургас, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ФИЛИП СТ. РАДИНОВ
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело №
20242120100892 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от „АПС Бета България“ ЕООД срещу Д. Г. А., искове за
установяване в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца, сумата от 800
лева /осемстотин лева/, представляваща главница по сключен между „Сити кеш“ ООД и
длъжника Договор за паричен заем кредирект № ***/**** г., ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.10.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 176,26 лева /сто седемдесет и шест
лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща възнаградителна лихва за периода от
17.12.2018г. до 17.09.2019 г. и сумата от 152,25 лева /сто петдесет и два лева и двадесет и пет
стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 17.09.2019 г. до 20.10.2023 г., като
вземането е прехвърлено на заявителя по силата на договор за цесия от 13.01.2022 г., за
които суми е издадена Заповед № 3421/16.11.2023 г. по ч. гр. д. № 6297/2023 г. на РС -
Бургас, поправена със Заповед № 1959/15.02.2024 г. по ч. гр. д. № 6297/2023 г. на РС -
Бургас, на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и
чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че между ответницата и „Сити кеш“ ООД е сключен по електронен път
Договор за паричен заем кредирект № ***/**** г., по силата на който на ответницата е
предоставена сумата от 800 лева, който същата се е задължила да върне на 9 броя анюитетни
месечни вноски всяка в размер на 196 лева, с падеж всяко седемнадесето число на
календарния месец и краен падеж 17.9.2019 г., ГЛП – 40,08 % и ГПР – 48,38 %. Поддържа се,
че ответницата не е заплатила в срок задълженията по договора за кредит, поради което
същите са прехвърлени от него на ищеца с договор за цесия от 13.01.2022 г. Сочи се, че
длъжникът е уведомен по ел. поща за цесията, а ако не бъде възприето последното, се иска
връчване на уведомлението, ведно с преписа от исковата молба. Поддържа се, че за
1
процесното вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, връчена по чл. 47 ал. 5
от ГПК и в дадените от съда указания по чл. 415 от ГПК са породили правен интерес от
предявяване на настоящите искове.
Направено е искане за уважаване на предявените искове.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответницата чрез особения си
представител, е депозирала отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва се сключването на процесния договор за
кредит, като се сочи, че няма доказателства за съгласието на ответницата. Оспорва се
твърдението на ищеца, че сумата по договора за кредит е усвоена. Оспорва се и твърдяното
от ищеца уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия. Оспорва се и размера на
претенциите.
Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание, дружеството-ищец не изпраща процесуален представител.
Депозира становище от 13.08.2024 г.
В съдебно заседания, чрез особения си представител, ответникът поддържа отговора
на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно
заверени преписи от: Договор за потребителски кредит от *** г. сключен между ответницата
и „Сити Кеш“ ООД и ОУ, погасителен план и стандартен европейски формуляр към него,
извлечение от Файл, удостоверяващ електронно сключване на договора, извлечение от Easy
Pay за усвояване на заетата по договора за кредит сума в размер от 800 лева, Рамков договор
за цесия от 13.01.2022 г. сключен между „Сити Кеш“ ООД и „АПС Бета България“ ЕООД и
извлечение от Приложение № 1 /л. 18 гръб/, с което е прехвърлено вземането на ответницата
по делото. По делото е представено уведомление за цесия и пълномощно, удостоверяващо
представителната власт на „АПС Бета България“ ЕООД да уведоми длъжника – ответницата
по настоящото дело, за прехвърляне на вземането.
По делото е прието заключение на вещо лице по възложена съдебно – счетоводна
експертиза, от която се установява, че уговорената за предоставяне в кредит сума от 800
лева е усвоена. Установява се, че към момента на изготвяне на заключението на вещото
лице, непогасената главница е в размер от 800 лева, възнаградителната лихва – 176,26 лева, а
мораторната лихва – 152,25 лева, ако вместо нея бъде приложена законна лихва размерът на
мораторната лихва възлиза на 318,07 лева. Установява се, че плащанията по кредита са в
общ размер от 400 лева, като същите са отнасяни за погасяване на неустойки и такси.
Установява се, че на 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД е погасил задълженията на ответницата
към кредитодателя.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Не се спори по делото, а и видно от присъединеното ч. гр. д. № 6297/2023 г. по описа
на Районен съд – Бургас, в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата, предмет на установителния иск, която е
редовно връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 2 от ГПК и съобразно дадените от съда
указания, искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК, което поражда правния интерес за
ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от
ГПК, вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД. За успешното провеждане на
предявените искове, ищецът следва да установи – възникването в негова полза на изискуеми
2
вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже, че между страните е налице валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи
за дължимост на главница и лихви, по силата на който сумата по заема е усвоена от
ответницата и за нея е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в
претендираните размери, както и извършената цесия и уведомяването на ответницата за нея.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати
процесната сума или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
Между страните е сключен договор за паричен заем от разстояние, по силата на който
на ответницата е предоставена сумата от 800 лева, със срок на издължаване 17.09.2019 г. От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че тази сума е преведена и усвоена
от ответника посредством услугите на Изипей. Въпросният договор е сключен по реда на
ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от
разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждат по електронен път.
Сключването на договора става не чрез подписването му от кредитополучателя, а
посредством избиране на изпратена му препратка на съответна интернет страница на
заемодателя, като чрез активиране на въпросния линк се счита, че потребителят е потвърдил
съгласието си по договора. С избора си да активира съответната препратка потребителят е
приел условията на съглашението. Дали същият се е запознал предварително с общите
условия и дали ги е приел, в случая е без значение, защото той е имал тази възможност
преди да направи онлайн избора си за сключването на договора. С извършване на това
фактическо действие последният се валидира и страните се задължават по него, а наред с
това се считат и обвързани от общите условия, които са неразделна част от съглашението,
без да е необходимо по отношение на клаузите от тях да се изразява отделно волеизявление
за приемането им. Още повече, че изрично в тези общи условия е записано, че при
одобряването на заемателя, на електронната поща на същия се изпраща като прикачен файл
текстът на договора, в който е маркирано, че ОУ са неделима част от него. Наред с това е
посочено, че с натискане на линка за потвърждение се декларира запознаване и съгласие с
условията на договора, което пък е предпоставка за превеждане на съответната заемна сума
по банковата сметка. По тези съображения съдът приема, че в случая е възникнало валидно
правоотношение по такъв тип договор за потребителски кредит, по което всяко едно от
лицата дължи изпълнение, като с извършения превод на исканата парична сума
кредитодателят е изпълнил своето основно задължение. Оттук следва, че и ответникът
дължи връщане на заема в съответния срок, като в противен случай в негова тежест
възникват задължения за обезщетение за забава.
Ответникът, в чиято тежест е било, не е представил доказателства за цялостно
връщане на сумата на уговорения падеж, поради което решаващият съдебен състав приема,
че по отношение на същия са налице елементите от фактическия състав на виновно
неизпълнение на поето договорно задължение.
От заключението на вещото лице се установи, че погашенията извършени от
ответницата са в общ размер на 400 лева, които са отишли за погасяване на неустойка, която
съобразно чл. 6.1 от договора се дължи за непредоставено обезпечение и за погасяване на
такса, без да става ясно каква такса. В представената на л. 27 от присъединеното дело
Тарифа за таксите и разходите е видно, че има три вида такси – за удължаване срока на
договора, разходи за събиране и за издаване на удостоверение. По делото няма данни да е
извършвано удължаване на договора или да са издавани удостоверения, но се установи, че
ответницата е забавила плащанията, поради което и предвид размера на таксата, съдът
приема, че се касае до Такса за разходи за събиране на вземането при забава на плащането на
вноска.
Предвид момента на договаряне и факта, че кредита е предоставен на физическо
лице, като не са налице данни то да е действало като професионалист, респективно
кредитополучателя се явява потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК, процесният
договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителският кредит и общата
императивна потребителска закрила. Наред с това договорът е сключени от търговско
3
дружество, което предоставя кредити на потребители в рамките на своята професионална и
търговска дейност, като приложението на ЗПК.
Съобразно уговореното в чл. 6.1 от договора, неустойката се дължи поради
непредоставяне на обезпечение. Такова договаряне противоречи на изискването поставено
към търговеца, доставчик на финансовата услуга, да оцени сам платежоспособността на
потребителя (чл. 16 от ЗПК) и да предложи добросъвестно цена за ползване
(възнаградителна лихва), съответна на получените гаранции. Такава уговорка поражда
значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като по естеството си
позволява на кредитодателя да получи сигурно завишено плащане, без това оскъпяване на
кредита да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на
специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране
(чл. 19 от ЗПК). Представянето като неустойка за неизпълнение, на действителната цена за
ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да
посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в
икономическата тежест от сключената сделка. На практика такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства, тоест опасността от свръх задълженост на длъжника се увеличава.
По отношение на Такса за разходи за събиране на вземането при забава на плащането
на вноска, съдът приема слендото: Тези действия по своята правна същност са такива по
управление на кредита (управление на „лош кредит“), поради което претендираната за тях
такса противоречи на забраната визирана в чл. 10а ал. 2 от ЗПК. Разноските от действията по
управление са включени и се покриват от уговорената възнаградителна лихва, което
изключва възможността те да бъдат претендирани като допълнително уговорени
задължения. В допълнение следва да се отбележи, че тази такса по естеството си е
мораторна неустойка, доколкото нейният размер е предварително определен и дължимостта
зависи единствено от изпадането в забава на кредитополучателя. Така уговорената
неустойка се кумулира с обещетението за забава, поради което противоречи на
ограничението визирано в чл. 33 ал. 1 от ЗПК.
С оглед гореизложеното, при определяне на дължимия от ответницата размер на
задълженията, следва да не бъдат зачитани начислените неустойка и такси, а плащанията
следва да бъдат отнесени към реално дължимите задължения за главница и лихви.
От представения по делото договор се установява, че страните са уговорили фиксиран
лихвен процент, което позволява извършените плащания да бъдат отнасяни директно към
задълженията за главница и лихва, така както са уговорени в погасителния план,
инкорпориран в договора.
От заключението на вещото лице се установи, че погашенията са в общ размер от 400
лева, съответно на 22.04.2019 г. - 100 лева, на 07.06.2019 г. - 100 лева и на 02.07.2019 г. – 200
лева. Съобразно погасителния план, към момента на първото плащане задълженията на
ответницата са били 122,63 лева за главница, 106,88 лева за възнаградителна лихва и 0,14
лева за мораторна лихва /изчислена чрез calculator.bg върху главницата от 122,63 лева за
периода от 18.04.2019 г. до 21.04.2019 г./, а след плащането са останали 122,63 лева главница
за м.04.2019 г. и 7,02 лева за възнаградителна лихва за същия месец. Към момента на
второто плащане задълженията на ответницата са били 249,36 лева за главница, 29,64 лева за
възнаградителна лихва и 1,36 лева за мораторна лихва /изчислена чрез calculator.bg върху
главницата от 249,36 лева за периода от 22.04.2019 г. до 06.06.2019 г./, а след плащането са
останали 180,36 лева главница за м.05.2019 г. Към момента на второто плащане
задълженията на ответницата са били 311,32 лева за главница, 18,39 лева за възнаградителна
лихва и 0,70 лева за мораторна лихва /изчислена чрез calculator.bg върху главницата от
311,32 лева за периода от 07.06.2019 г. до 01.07.2019 г./, а след плащането са останали 330,41
лева главница за м.06.2019 г. Към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в
4
съда задълженията на ответницата възлизат в размер от – 750,09 лева за главница, 28,37 лева
за възнаградителна лихва и 298,51 лева за мораторна лихва за периода от 02.07.2019 г. до
20.10.2023 г. /след приспадане на периода на извънредното положение по чл. 6 от Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците/. При изчисляване
на мораторната лихва е съобразено и същата е начислявана върху остатъците от главницата
получени след съответното частично плащане, а едва след падежа на следващата вноска/ки е
изчислявана върху сбора от остатъка от главницата получен след съответното частично
плащане и новопадежиралите вноски.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен
договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на
съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие
при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по отношение на
длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за
цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. Това не означава, че предишният кредитор няма право да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов
пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид приложеното по делото
пълномощно. В случая, от договора за цесия /параграф 5 ал. 4/ е видно, че към момента на
неговото подписване цедентът е съставил пълномощно в полза на цесионера – ищец по
делото, за уведомяване на длъжника. По делото е представено уведомление от цесионера до
ответницата, което е връчено на длъжницата, ведно с преписа на исковата молба и
приложенията към нея, поради което същата се счита за уведомена за извършената цесия,
което обстоятелство следва да бъде зачетено от съда по реда на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
Поради изложеното, съдът счита, че ответникът-длъжник е редовно уведомен за
прехвърлянето на процесното вземане, договорът за цесия е породил правен ефект спрямо
кредитополучателя и ищецът има качеството кредитор спрямо ответника.
С оглед служебно направените по-горе изчисления, съдът приема, че към момента на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда задълженията на ответницата възлизат
в размер от – 750,09 лева за главница, 28,37 лева за възнаградителна лихва и 298,51 лева за
мораторна лихва за периода от 02.07.2019 г. до 20.10.2023 г.
По изложените съображения, предявените искове за главница и възнаградителна
лихва са основателни и следва да бъдат уважени до посочените размери, а за разликата над
този размер до предявения са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Размерът на
мораторната лихва е в рамките на предявените от ищеца размери, поради което искът за
мораторна лихва следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените доказателства и
съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в общ размер
от 71,20 лева.
В исковото производство са представени доказателства за заплатена държавна такса в
размер от 100 лева, депозит за особен представител в размер от 600 лева и депозит за вещо
лице в размер на 350 лева. По делото ищецът е представляван от юрисконсулт, чието
възнаграждение съдът определя в размер от 100 лева, на основание чл. 25 ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ. На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, съразмерно на
уважената част от иска, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от
948,40 лева, от които сумата от 82,50 лева за държавна такса, сумата от 494,80 лева за
депозит за особен представител, сумата от 288,70 за депозит за вещо лице и сумата от 82,50
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата Д. Г.
А., ЕГН ********** с адрес гр. Б**, ж.к. **, дължи на ищеца „АПС Бета България“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С**, р-н ** следните суми: сумата
от 750,09 лева /седемстотин и петдесет лева и девет стотинки/, представляваща главница по
сключен между „Сити кеш“ ООД и длъжника Договор за паричен заем кредирект № ***/***
г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.10.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от
28,37 лева /двадесет и осем лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 17.12.2018г. до 17.09.2019 г. и сумата от 152,25 лева
/сто петдесет и два лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва за
периода от 17.09.2019 г. до 20.10.2023 г., като вземането е прехвърлено на заявителя по
силата на договор за цесия от 13.01.2022 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за главница и
възнаградителна лихва за разликата от уважените размери 750,09 лева, съответно 28,37 лева
до предявените размери от 800 лева, съответно 176,26 лева, за които суми е издадена
Заповед № 3421/16.11.2023 г. по ч. гр. д. № 6297/2023 г. на РС - Бургас, поправена със
Заповед № 1959/15.02.2024 г. по ч. гр. д. № 6297/2023 г. на РС - Бургас, на основание чл. 415
ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Д. Г. А., ЕГН ********** с адрес гр. Б**, ж.к. **, да заплати „АПС Бета
България“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С**, р-н **, сумата
от 71,20 лева /седемдесет и един лева и двадесет стотинки/, представляваща направени
съдебно - деловодни разноски в производство по ч. гр. д. № 6297 по описа за 2023 г. на РС -
Бургас и сумата от 948,40 лева /деветстотин четиридесет и осем лева и четиридесет
стотинки/, представляваща направени съдебно - деловодни разноски, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6