Решение по КНАХД №1111/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от ЕТ „Мето – А. Т.“ против Решение № 10/25.03.2025 г., постановено по АНД № 3 по описа за 2025 година на Районен съд – Ивайловград.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд, че актът за установяване на административното нарушение (АУАН) и наказателното постановление (НП) били издадени от компетентни длъжностни лица, при спазени срокове за издаването им и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че проверката в обекта, стопанисван от едноличния търговец, била извършена в отсъствие на собственика, а констативният протокол бил подписан от В. Т., без да били представени доказателства, че същият бил продавач. Неправилно съдът приел, че последният имал валидно трудово правоотношение с жалбоподател. Излагат се и съображения за неправилно или непълно посочване в АУАН и в НП на съответните нормативни разпоредби, които били нарушени, което представлявало съществено процесуално нарушение, водещо като краен резултат до незаконосъобразност на акта, с който се реализирала административнонаказателната отговорност.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 10/25.03.2025 г., постановено по АНД № 3 по описа за 2025 година на Районен съд – Ивайловград и се постанови друго, с което да се отмени НП № 136/2024 г., издадено на 02.01.2025 г. от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково (ОДБХ-Хасково). Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Директор на ОДБХ – Хасково, чрез процесуален представител в писмен отговор, изразява становище за нейната неоснователност и моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 10/25.03.2025 г. по АНД № 3/2025 г., Районен съд – Ивайловград е потвърдил НП № 136/2024 г. от 02.01.2025 г., издадено от Директор на ОДБХ – Хасково, с което на ЕТ „Мето – А. Т.“, за нарушение на чл. 15, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1169/2011, във връзка с чл. 18 от Закона за храните (ЗХ) и на основание чл. 53 и чл. 83 ЗАНН и чл. 131, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 ЗХ, е наложена имуществена санкция в размер на 4 500 лв.

За да постанови този резултат, районният съд е посочил най-напред, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са били допуснати съществени нарушения, които да опорочават административнонаказателното производство по реализирането на отговорността на жалбоподателя, ограничавайки правото му на защита. По отношение на лицето В. Т. е приел, че към момента на проверката същият е осъществявал продажби в обекта и е притежавал изискуемите документи във връзка с тази му дейност, които са били проверени съобразно правомощията на проверяващите и е констатирана тяхната редовност. Освен това в разпита си е потвърдил, че по това време е продавал в обекта, че е притежавал здравна книжка, че е получил поканата за съставяне на АУАН, тъй като сестра му пътувала, че ѝ я предал още същия ден и че има валидно трудово правоотношение с търговеца. Не е било нарушение, нарушаващо правото на защита на жалбоподателя, че в заключителната част на обжалваното НП деянието било подведено под правна квалификация чл. 131, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ЗХ, без да се уточни коя разпоредба от Регламент № 1169/2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите е била нарушена. Доколкото санкционните норми по чл. 131 ЗХ касаели съответните наказания, свързани именно с нарушаване на разпоредби от този Регламент, в обстоятелствената част на АУАН и НП е било посочена ясно и конкретно нарушената разпоредба от Регламента, а именно чл. 15, параграф 1. На следващо място е прието, че е доказано извършването на нарушението, описано в АУАН и в НП. Накрая е счетено, че размерът на санкцията за описаното нарушение е правилно определен от административнонаказващия орган (АНО) малко над минималния размер, тъй като деянието е било за втори път, но издаденото НП за първото нарушение все се обжалвало и не било влязло в законна сила.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, обсъдил е същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Оплакванията за неправилно приложение на закона са неоснователни.

На първо място касационната инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че в случая не са били допуснати процесуални нарушения при провеждане на административно-наказателното производство, като АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона форма и съдържат необходимите реквизити.

Относно наведените доводи за различни пороци в съставения констативен протокол следва да се отбележи, че евентуално допуснатите нарушения при изготвянето му не рефлектират върху законо­съобразността на съставения АУАН и издадения НП и не съставляват самостоятелно отменително основание. (вж. така П., Л., И., Р. Процесът по ЗАНН. С., 2009 г., стр. 30) В тази връзка следва да се съобрази и че съгласно чл. 36, ал. 1 ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на АУАН, поради което изготвянето на констативен протокол или на друг акт извън посочените в чл. 36 ЗАНН не е необходима процесуална предпоставка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и не е акт, обуславящ издаването на НП. Освен това той не подлежи на самостоятелна проверка за законосъобразност и правилност в настоящото производство.

Неоснователни са и възраженията за неправилно и непълно посочване в АУАН и в НП на нарушените нормативни разпоредби. С оглед фактическото описание на извършеното деяние, дадената му от АНО правна квалификация е правилна. Това е така, защото в разпоредбата на чл. 18 ЗХ е предвидено, че в съответствие с чл. 15, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) №1169/2011 информацията за храните, предлагани на територията на Република България, включително тази на етикета, се предоставя на български език, а в чл. 15 параграф 1 от този регламент е посочено, че без да се засяга член 9, параграф 3, задължителната информация за храните се предоставя на език, който е лесно разбираем за потребителите от държавите – членки, в които се предлага на пазара храната. В случая ЕТ е наказан за това, че като бизнес оператор извършва на 13.09.2024 г. в обект, представляващ „Магазин за пакетирани хранителни стоки“, находящ се в [населено място], на ул. ***, дистрибуция на храни от животински и неживотински произход, без задължителната информация за храната, поставена на етикета, да е предоставена до крайните потребители на български език. Следователно, налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от АНО санкционна норма съответства на установеното нарушение.

По отношение на връчването на НП не лично на търговеца, а на лицето В. Т., следва да се посочи, че жалбата срещу същото е подадена в срок, като очевидно жалбоподателят е разбрал за съдържанието му. След като жалбата е приета за допустима и е разгледана от съда по същество, не е налице нарушение, довело до накърняване и ограничаване правото му на защита.

На следващо място, районният съд, при спазване на процесуалните правила, правилно е установил и подробно е описал фактическата обстановка, от която се установява, че вмененото административно нарушение действително е било осъществено. При категоричната установеност на релевантните за спора факти, правилно районният съд е приел за доказано извършването на административното нарушение, описано в НП, респ. правилно е постановил решение, с което го е потвърдил. В тази връзка, доколкото мотивите на контролираната инстанция изцяло се споделят, не е необходимо същите да се преповтарят, а на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, се препраща към тях.

Относно оплакването за необоснованост на атакувания съдебен акт, следва да се има предвид, че необосноваността не е предвидена като касационно основание в чл. 348, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, а доколкото би могло да се приеме, че то имплицитно включва твърдение за допуснати нарушения в процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция поради неспазване на правилата за проверка и оценка на доказателствата, по-горе съдът даде отговор на същото.

Предвид изложеното съдът намира, че в случая не са налице поддържаните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и че касационният ответник е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, единствено в полза на учреждението, чийто орган е издал акта, следва да се присъдят такива, а именно сумата от 80,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и осъществената защита по него.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10/25.03.2025 г., постановено по АНД № 3 по описа за 2025 година на Районен съд – Ивайловград.

ОСЪЖДА ЕТ „Мето – А. Т.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково сумата от 80,00 лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.