№ 86
гр. Исперих, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлияна В. Цонева Йорданова
при участието на секретаря Анна В. Николова
като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Йорданова Гражданско
дело № 20213310100199 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във
вр. с ал.4 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „****” С.А., **, рег.№ *** по Търговски и
фирмен регистър на **, с адрес на управление: гр.**, ***, ул.”***” № 1,
представлявано от изпълнителен директор и член на съвета на директорите
***** чрез „**** С.А., клон България”, КЧТ, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр.*****, район *****, ж.к. „***** 4”, *****, сгр.14,
представлявано от законен представител Д.Т.Д.., действащ чрез упълномощен
юрисконсулт Н.М., против С. Р. ИВ., ЕГН-**********, с настоящ адрес:
с.***, обл.****, ул.”****” № 5, като моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника, че в полза на
дружеството съществува вземането по сключен между страните Договор
CARD-****, обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ ***/2020г. на РС-Исперих, а именно:
1 046.20 (хиляда четиридесет и шест лева и 20 ст) лева – главница по
Договора за кредит, 561.17 (петстотин шестдесет и един лева и 17 ст) лева
– възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от
01.03.2016г. до 12.10.2017г., 309.28 (триста и девет лева и 28 ст) лева –
мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 12.10.2017г. до
23.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на
вземането, както и и евентуален осъдителен иск за заплащане на дължимите
суми, в случай че установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респ. съдът да приеме,
че исковата молба има характер и на волеизявление за обявяване на кредита
1
за предсрочно изискуем чрез връчването на препис на ответната страна.
Претендира за присъждане на направените разноски по воденото заповедно
производство в размер на 33.21 лева – платена ДТ и 50.00 лева – дължимо
възнаграждение за юрисконсулт, както и за направените съдебни разноски по
настоящото производство – заплатена ДТ и претендирано възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 (сто) лева.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът С. Р. ИВ., ЕГН-**********, с настоящ адрес: с.***, обл.****,
ул.”****” № 5, не е намерен на посочения адрес, нито на регистрирания в
страната постоянен адрес в същото село. Назначеният му по реда на чл.47,
ал.6 от ГПК особен представител – адв.В.К., АК-гр.Разград, представя писмен
отговор, като счита предявените искове за допустими. В съдебно заседание
ангажира становище за отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани, като излага доводи за нищожност на договора за кредит.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: На 29.05.2015г. между страните
по делото е сключен представения по делото Договор № CREX-***** за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта. По силата на този договор, ответникът
С. Р. ИВ., ЕГН-**********, в качеството си на Кредитополучател, е дал
съгласието си освен усвоения основен кредит за потребителски цели, да му
бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта Мастъркард (Международна картова организация (чл.12 - чл.21 от
Условията по Договора и отделно Приложение за отпускане на револвиращия
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта (л.11-12 от
делото) – неразделна част към основния Договор). При посочените условия на
ответника била издадена кредитна карта № CARD-****, като фактическото й
предаване от ищцовото дружество в държане на ответника – ползвател на
кредитната карта, е осъществено на 11.12.2015г. чрез куриерска пратка на
фирма „****” ООД, връчена лично на кредитополучателя на адреса му в
с.***, ул.“Люлин“ № 6, като няма съставен приемо-предавателен протокол.
Кредитната карта е активирана от ползвателя на 12.02.2016г. посредством
превод на сума в размер на 900.00 лева от лимита на кредитната карта по
банковата сметка на ответника, при отпуснат от Кредитора максимален
кредитен лимит от 1 000.00 лева, представляващ револвиращ потребителски
кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции
– теглене в брой от банкомати АТМ, плащания чрез терминални устройства
(POS) и др., осъществени чрез издадената кредитна карта. Между страните е
уговорено отчитане на ползвания кредит чрез месечно извлечение за
осъществените трансакции, издавано от Кредитора до 15-то число на
съответния месец, изпращано на електронен адрес при изрично искане на
кредитополучателя или в хартиена форма на посочен от него адрес, като
неполучаването на извлечението не е причина за неплащане на погасителната
вноска (чл.12 от Приложението). Уговорено е и задължението на
картодържателя да заплаща минимална месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението, с падежна дата на погасителните вноски – до 1-
во число на месеца, следващ издаването на извлечението за осъществените
трансакции (чл.13 от Приложението).
Съгласно чл.20 от Условията по Договора, Кредиторът блокира
кредитната карта по искане на Кредитополучателя при изтичане на
2
валидността и/или при неплащане на една или повече месечни погасителни
вноски. В случай, че плащане не бъде извършено в рамките на два месеца от
последното плащане, се прилагат съответно разпоредбите на чл.3, а именно
при забава на една или повече месечни погасителни вноски
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна
вноска, ведно с направените разноски по събиране на вземането за
телекомуникационни услуги, напомнителни писма и/или други действия,
извършени по преценка на Кредитора.
Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, депозирано с вх.№ 222/27.01.2022г., за периода от активирането
на кредитната карта, ответникът-Картодържател, е извършил само едно
плащане с картата - на 12.06.2016г., за сумата от 900.00 лева по банковата
сметка на ответника. Последният не е изплащал дължимите погасителни
вноски на уговорените падежни дати и няма отразени такива в счетоводството
на ищеца. Не са установени и закъснели плащания по погасяване на
задължението към датата на изготвяне на заключението. Падежът на първата
неплатена погасителна вноска е 15.02.2016г. На 07.03.2016г. е осчетоводена
отстъпка в размер на 20.00 лева, с което са сторнирани задължения в размер
на 4.00 лева – месечна такса, 5.41 лева застрахователна премия и 10.59 лева –
месечна лихва от начислена 14.66 лева към 15.02.2016г. В счетоводството на
Кредитора не е осчетоводена настъпила предсрочна изискуемост на кредита и
няма извършено уведомяване на длъжника за настъпила изискуемост. По този
начин експертизата определя останали неизплатени и изискуеми задължения
на ответника към ищеца във връзка с ползването на кредитната карта в общ
размер на 1 989.36 лева, от които: 1 046.20 лева, представляващи: главница в
размер на 900.00 лева и 146.20 лева – застраховка на кредита; 533.18 лева –
възнаградителна лихва за периода от 01.03.2016г. до 12.10.2017г. и 321.99
лева – мораторна лихва за периода от 12.10.2017г. до 23.10.2020г., от които
277.00 лева - мораторна лихва върху главницата на кредита от 900.00 лева и
44.99 лева – мораторна лихва върху главницата от застраховка на кредита.
На 17.10.2017г. била изпратена Последна покана от ищеца до ответника
за погасяване на задължението му в посочения горе размер за главница от
1 046.20 лева (включваща обсъдените горе 900.00 лева – главница по кредита
и 146.20 лева – застраховка на кредита); 561.17 лева – договорна лихва, при
посочено от Кредитора преустановено плащане на вноските по договора,
считано от 01.03.2016г. и обезщетение за забава към него момент в размер на
1.75 лева, като е определен срок от 7 дни от получаването на поканата за
плащане на задължението, с предупреждение, че при неизплащането му,
Кредиторът ще пристъпи към съдебно събиране на вземането си с
произтичащите от това допълнителни разноски в тежест на длъжника.
Поканата е получена лично от ответника на 11.12.2018г., удостоверено с
подписа му върху Товарителницата № 9191115**** на куриерска фирма
„****” ООД.
Тъй като не последвало плащане на задължението, ищцовото дружество
предприело постъпки и със Заявление вх.№ 260772/27.10.2020г., уточнено с
молба вх.№ 261024/12.11.2020г., сезирало заповедно производство по ч.гр.д.
№ ***/2020г. по описа на РС-Исперих, по което и по реда на чл.410 от ГПК се
снабдява със Заповед от 12.11.2020г. за изпълнение на парично задължение,
определено към него момент в размер на претендираните и в това
производство суми - 1 046.20 (хиляда четиридесет и шест лева и 20 ст) лева
3
– главница по Договора за кредит, 561.17 (петстотин шестдесет и един лева
и 17 ст) лева – възнаградителна лихва, начислена върху главницата за
периода от 01.03.2016г. до 12.10.2017г., 309.28 (триста и девет лева и 28 ст)
лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
12.10.2017г. до 23.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 27.10.2017г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 38.33 лева
– платена ДТ и 50.00 лева – дължимо възнаграждение за юрисконсулт. Тъй
като съобщението до длъжника С. Р. ИВ., ЕГН-**********, за издадената
срещу него Заповед за изпълнение, е връчено чрез залепване на уведомление
по чл.47 от ГПК, при възприето от съда редовно връчване при условията на
чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК, по указание на съда, дадено при условията
на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК с Разпореждане от 22.02.2021г.,
ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение.
Назначената по делото съдебно-техническа експертиза на документи, с
представено заключение по Протокол № 38 от 18.03.2022г. (вх.№
947/05.04.2022г. по Вх.регистър на съда) – л.121-125 от делото, изследва
печатния текст в процесния Договор за потребителски кредит № CREX-*****
от 29.04.2015г. (състоящ се от 5 листа, в т.ч. и Условията по Договора), ведно
с придружаващите го – Застрахователен сертификат от 1 страница,
Декларация за предоставяне на лични данни (1 страница), Уведомително
писмо (1 страница) и Приложение към договора CARD-**** от 29.04.2015г.
Според експертното заключение, описаните документи са отпечатани на
кирилица, но с различни по вид, формат и размер шрифтове. Шрифтът, с
който е отпечатан текстът на Договора за потребителски кредит, е серифен (с
допълнителни декоративни чертички по краищата си), формат „Garamond”, с
размер 11.5. Шрифтът, с който е отпечатан текстът на Застрахователния
сертификат е несерифен, формат „Arial Narrow“, с размер 10. Шрифтът на
Декларацията за предоставяне на лични данни е серифен вид, формат „Times
New Roman“, като със същите характеристики е и Уведомителното писмо, а
печатният текст в Приложението към договора CARD-**** от 29.04.2015г.
(копие), е в несерифен вид, формат “HelenBg”.
В настоящото съдебно производство ищцовото дружество е направило
съдебни и деловодни разноски в общ размер на 1 050.00 лева, от които 150.00
лева дължима ДТ при завеждане на иска, от тях: 38.33 лева заплатена ДТ в
заповедното производство, а разликата от 111.67 лева - доплатена при
завеждане на установителния иск; 200.00 лева – заплатено възнаграждение на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, 200.00 лева – заплатено
възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза и 300.00
лева – изплатено възнаграждение за особения представител на ответника.
Отделно са претендираните възнаграждения за юрисконсулт, от които 50.00
лева, присъдено възнаграждение по Заповедното производство и 100.00 лева –
претендирано възнаграждение по исковото производство.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи: Предявеният иск за установяване на парично
вземане е допустим и намира правното си основание в разпоредбата на чл.422
от ГПК. Същият е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК в спазване
указанието на РС-Исперих по Разпореждането от 22.02.2021г. по ч.гр.д.№
***/2020г. по описа на съда, дадено към заявителя и ищец в настоящото
производство “**** С.А. **“, рег.№ *** чрез „**** С.А., клон България”,
4
ЕИК *****. При условията на чл.422, ал.1 от ГПК искът се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК – 27.10.2020г.
Разгледан по същество – искът е частично основателен.
Установените по делото фактически обстоятелства сочат на възникнало
между страните договорно правоотношение във връзка с предоставен от
ищцовото дружество в полза на ответника потребителски кредит. В
качеството си на Кредитополучател ответникът е усвоил парични суми по
предоставения му кредит, но не изпълнил договорните си задължения по
погасяването на този кредит по начина и в сроковете, уговорени между
страните. При спазване правилата за разпределяне на доказателствената
тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), в тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил паричното си задължение към ищеца или че са настъпили други
правопогасяващи задължението му обстоятелства. Същият не е сторил това,
като не ангажира пред съда ползващи го и допустими според закона
доказателства, установяващи изпълнение на задължението му за плащане на
претендираното от него парично задължение (погасяване на полвания от него
паричен кредит).
Неизплатените и дължими от ответника суми са установени в
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира.
Чисто формално, обаче, в хода на делото беше доказано, че обсъждания
Договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.10, ал.1
от Закона за потребителския кредит. Цитираната разпоредба регламентира, че
Договорът за потребителски кредит трябва да е сключен в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. Според заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, обсъдено в обстоятелствената част на
решението по-горе, категорично се доказа, че това изискване не е изпълнено
по отношение на всички относими части към процесния Договор за
потребителски кредит. Горното налага извода, произтичащ от чл.22, ал.1 от
Закона за потребителския кредит, че процесният Договор за потребителски
кредит, сключен между страните е недействителен, а като последица от това,
съгласно чл.23 от цитирания Закон, ответникът – потребител дължи връщане
само на чистата стойност на непогасения кредит, доказан в размера от 900.00
лева (според заключението на съдебно-счетоводната експертиза), ведно със
законната лихва върху тази главница от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение за същото вземане до окончателното му
изплащане. Респ. искът следва да бъде отхвърлен за разликата на
претендираната главница до първоначално заявения размер от 1 046.20 лева, в
която е включена застрахователна премия, както и за акцесорните вземания за
лихви, поради недължимост на същите.
Изложените съображения са относими и по евентуалните осъдителни
искове.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът
дължи заплащане на направените от ищцовото дружество съдебни и
деловодни разноски в настоящото производство, вкл. и тези по заповедното
производство – арг. от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, т.12), съразмерно на уважената част от иска. Същите са
доказани, обсъдено по-горе, в общия размер от 1 050.00 лева, в това число
5
разноските по заповедното и по исковото производство, като към тях следва
да се прибавят и присъденото възнаграждение за юрисконсулт по
заповедното производство в размер на 50.00 лева и претендираното
юрисконсулско възнаграждение в размер на 100.00 лева по исковото
производство, дължимо на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащането на правната помощ. По този начин общият
размер на ищцовите разноски възлиза на 1 200.00 лева. Съразмерно на
уважената част от иска същите следва да бъдат присъдени до размера от
563.48 (петстотин шестдесет и три лева и 48 ст) лева.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителен, на основание чл.22 във вр. с чл.10, ал.1 от
Закона за потребителския кредит, Договор № CREX-***** за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта, ведно с Приложение към договора CARD-**** от
29.04.2015г., сключен между „****” ЕАД-гр.София, ЕИК *********, в
качеството му на Кредитодател и С. Р. ИВ., ЕГН-**********, с настоящ
адрес: с.***, обл.****, ул.”****” № 5, в качеството му на Кредитополучател
(Потребител).
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК, по отношение на ответника С. Р. ИВ., ЕГН-
**********, от с.***, обл.****, ул.”****” № 5, че има парично задължение
към “**** С.А. **“, рег.№ *** чрез „**** С.А., клон България”, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр.*****, район *****, ж.к. „***** 4”,
*****, сгр.14, представлявано от зам.управител Димитър Д., в размер на
900.00 (деветстотин) лева – главница по Договор № CREX-***** за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта и Приложение към договора CARD-
**** от 29.04.2015г., ведно със законната лихва върху тази главница от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за същото
вземане – 27.10.2020г. до окончателното му изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ за признаване за
установено, че ищцовото дружеството има парично вземане от ответника за
разликата на претендираната главница до първоначално заявения размер от
1 046.20 (хиляда четиридесет и шест лева и 20 ст) лева, в която е включена
застрахователна премия, както и за акцесорните вземания в размер на 561.17
(петстотин шестдесет и един лева и 17 ст) лева – възнаградителна лихва,
начислена върху главницата за периода от 01.03.2016г. до 12.10.2017г. и
309.28 (триста и девет лева и 28 ст) лева – мораторна лихва, начислена
върху главницата за периода от 12.10.2017г. до 23.10.2020г., по сключен
между страните Договор № CREX-***** за потребителски кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
и Приложение към договора CARD-**** от 29.04.2015г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради недължимост, на основание чл.23 от Закона за
потребителския кредит.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С. Р. ИВ., ЕГН-**********,
ДА ЗАПЛАТИ на “**** С.А. **“, рег.№ *** чрез „**** С.А., клон България”,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, район *****, ж.к.
6
„***** 4”, *****, сгр.14, представлявано от зам.управител Димитър Д.,
сумата от 563.48 (петстотин шестдесет и три лева и 48 ст) лева –
направени общо разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№
***/2020г. на РС-Исперих и по настоящото исково производство, съразмерно
на уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение, препис от него да се приложи
по ч.гр.д.№ ***/2020г. на РС-Исперих с оглед на правните последици по
чл.416 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
7