М
О Т И В И
към присъда № 2/10.01.2018 г. по н.о.х.д. № 1512
по описа на Добричкия районен съд за 2017 г.
На 15.11.2017 г. Районна прокуратура – Добрич е
внесла за разглеждане в Добричкия районен съд обвинителен акт по досъдебно
производство № 854/2017 г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Добрич, по който на същата дата е било образувано
производство пред първа инстанция срещу С.Ю.В. ***, ЕГН **********, за
извършено от него престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 343 б, ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че С.Ю.В. ***, в близост до ОУ „Йордан Йовков”, управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка “Опел”, модел „Корса” с рег. № ***
/полски регистрационен номер/ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на
хиляда – 1.43 на хиляда, установено по надлежния ред.
В
разпоредително заседание, съдът, след като изслуша страните се произнесе с
определение по чл. 248 от НПК, съобразно което:
1. Делото е подсъдно на Районен съд - Добрич.
2. Няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;
3. На
досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия;
4. Не са налице
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.
5. Няма основания
делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича резервен съдия или
съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник
и да се извършват съдебно-следствени действия по делегация;
6. Не са налице
основания за вземане спрямо подсъдимия С.Ю.В. на мярка за неотклонение, както и
на други мерки за процесуална принуда.
7. Няма искания
и не се налага събирането на нови доказателства на този етап от производството.
Съобразявайки се
с разпоредбата на чл. 252, ал. 2 от НПК, съдът насрочи съдебното заседание в
едномесечен срок от разпоредителното заседание.
В съдебно заседание
представителят на Добричка районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение
и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на вмененото
му престъпление, за което да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три
години, както и наказание глоба в размер на 200 лева.
На основание чл. 343г
във вр. с чл. 343б, ал. 1 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК се пледира за
налагане на наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от дванадесет месеца, като при изпълнение на същото се приспадне
времето през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен
ред.
В хода на съдебното
следствие подсъдимият В. дава обяснения, като не отрича, че е управлявал
моторно превозно средство след употреба на алкохол.
По пренията подсъдимият В. заявява, че се признава
за виновен, изразявайки съгласие със заявеното от прокурора по пренията.
В последната си дума В. изразява
съжаление за стореното.
След преценка на
събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни
доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
За времето от 20:00 часа на
23.09.2017 г. до 08:00 часа на 24.09.2017 г. служителите на Първо РУ на МВР -
Добрич - св. И.Г.Г. и св. Г.В.К. били назначени в
наряд на територията, обслужвана от Първо РУ на МВР - Добрич. Около 00.25-00.37
часа на 24.09.2017 г. те изпълнявали служебните си задължения, патрулирайки със
служебния автомобил в близост до училище „Йордан Йовков”, когато спрели за
проверка преминаващ пред тях и отнемащ им предимството лек автомобил марка “Опел”, модел „Корса” с рег. № *** /полски
регистрационен номер/. При проверката полицейските служители установили, че
автомобилът се управлява от подсъдимия С.Ю.В., като усетили и мирис на алкохол,
поради което поискали съдействие от дежурен служител в сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Добрич. На мястото пристигнал св. В.П.Г. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР –
Добрич, който изпробвал подсъдимия В. за употреба на алкохол с техническо
средство “Алкотест Дрегер
7510” с инвентарен № АRВА 0063, цифровата индикация на който отчела 1.7 на
хиляда алкохол в кръвта чрез издишания от водача въздух. На подсъдимия бил
издаден талон за медицинско изследване № 0028645, като същият бил отведен в Спешно
отделение при МБАЛ – гр. Добрич, където му била взета кръвна проба, при химическото
изследване на която се установило, че в кръвта му се доказва наличие на етилов
алкохол – 1.43 %о. На подс. В. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия Г, № 477513 от 24.09.2017 г., с
който свидетелството му за управление на моторно превозно средство било иззето.
Изложените обстоятелства се
подкрепят от всички събрани по делото доказателства. Гласните такива, включващи
обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните в хода на съдебното
дирене свидетели И.Г.Г., Г.В.К. и В.П.Г. са
еднопосочни, логично подредени и безпротиворечиви. Гласните доказателства са
безпротиворечиви и кореспондират с приложените по делото доказателства,
приобщени по приключване на съдебното дирене и на осн.
чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: АУАН № 477513/24.09.2017г.; Талон за
медицинско изследване; Справка за нарушител/водач; Протокол за хим. експертиза;
Протокол за медицинско изследване; Справка за съдимост № 2134/26.09.2017г.; Справка
от Унифицираната информационна система на Прокуратурата на Република България; Характеристични
данни за лицето; Справка от Унифицираната информационна система на
Прокуратурата на Република България, които преценени от съда,
както поотделно, така и в своята съвкупност са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се.
С оглед установената фактическа обстановка от ПРАВНА СТРАНА, съдът намира следното:
Подсъдимият С.Ю.В. от обективна и субективна страна
е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като на 24.09.2017 г. в гр. Добрич, по ул. „Надежда”, в близост
до ОУ „Йордан Йовков”, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
марка “Опел”, модел „Корса” с рег. № *** /полски регистрационен номер/ с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 1.43 на хиляда,
установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №
1388/27.09.2017 г.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи
на възведения престъпен състав. Престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК е
двуактно престъпление и обхваща две отделни прояви – привеждане на организма на
водача в състояние на концентрация на алкохол в кръвта, по-голяма от 1.2 на
хиляда и управляване на моторно превозно средство, които отделно не са
престъпления, обаче свързани в едно съставляват престъпление по чл. 343б, ал. 1
от НК. Обективираните в АУАН серия Г, № 477513 от 24.09.2017 г. данни, сочат по
безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние. Гласните
доказателства, включващи обясненията на подсъдимия В. и показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели И.Г.Г.,
Г.В.К. и В.П.Г. са безусловни, че именно подсъдимият е управлявал
посоченото моторно превозно средство. Протоколът за химическа експертиза № 1388/27.09.2017 г. е безспорно доказателство, че
подсъдимият на инкриминираната дата – 24.09.2017 г. е управлявал моторното
превозно средство с концентрация на етилов алкохол в кръвта си - 1.43 на
хиляда. Следва да се отбележи, че надлежният ред за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия в релевантното количество от
над 1.2 на хиляда – 1.43 на хиляда, достатъчно за съставомерност по текста на
чл. 343б, ал. 1 от НК е спазен, съобразно разпоредбите на Наредба № 30 от
27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства.
От субективна страна,
съдът намира, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Причина за извършване на
деянието е незачитането на правилата за движение по пътищата, както и
установения в страната правов ред.
За да определи
наказанието на подсъдимия С.Ю.В., съдът взе предвид степента на обществена
опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му и
констатира следните обстоятелства, от значение за отговорността му:
С.Ю.В. е
роден на *** ***, живущ ***, * ЕГН **********.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира чистото съдебно минало на
подсъдимия, липсата на образувани други наказателни производства, добрите му
характеристични данни по местоживеене, както и проявеното критично отношение
към извършеното.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство следва да се отчете и сравнително невисоката концентрация на
алкохол в кръвта на подсъдимия, която е малко над релевантното количество от 1.2 на хиляда, а именно – 1.43 на хиляда.
Отегчаващо отговорността
обстоятелство е наличието на други нарушения на правилата за движение по
пътищата, за които подсъдимият е бил наказван по административен ред,
включително и за управление на моторно превозно средство след употреба на
алкохол.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелство, съдът прецени и факта, че е осъществено деяние – управление на
моторно превозно средство след употреба на алкохол, придобило през последните
години изключително широко разпространение в обществото ни.
Изложените
обстоятелства съдът прецени спрямо тежестта на инкриминираното деяние и
установи следното: Няма спор, че извършеното от В. престъпление не е “тежко” по
смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, но съдът намира, че същото се отличава с висока
степен на обществена опасност на деянието. Фразата “висока степен на обществена
опасност на деянието” е твърде слаба, когато става въпрос за честотата на
извършените транспортни престъпления, за броя на убитите при тях, осакатените
завинаги, получили временни – по-тежки или по-леки травми хора. Жертви на тези
престъпления, макар и косвено, винаги са и близките на пострадалите и за това
транспортните престъпления най-общо казано имат крайно негативна обществена
оценка. Особено укорими са престъпленията, при които деецът съзнателно поема
управлението на моторно превозно средство след като е употребил алкохол,
пренебрегвайки неблагоприятните последици от алкохолното опиване при
осъществяване на една дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с
него и всички останали участници в движението–водачи, пътници и пешеходци.
Иначе казано –
подсъдимият е осъществил деяние с висока степен на обществена опасност.
Относно вида и размера на наказанието:
Процесът на определяне на наказанието и неговия
размер не е механичен, а творчески процес. Наказанието в наказателния процес
следва да отговаря на основните принципи /с оглед правната теория/, както и на
целите на наказанието по чл. 36 и чл. 54 от НК. В този контекст, следва да се
съобразят принципите на законосъобразност, индивидуализация, както и хуманност
и целесъобразност. Тези принципи се прилагат в тяхното съчетание и взаимна
връзка, пречупени през конкретиката вече на целите на наказанието.
Предвидените наказания за извършеното от подсъдимия С.В.
деяние са лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда
лева.
Предвид
изложеното досежно личността на дееца и особеностите на конкретното деяние,
съдът намира, че наказанията на подсъдимия не следва да бъдат индивидуализирани
с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, тъй като не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото
предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко.
Това
мотивира съда да приеме, че справедливо и относимо към извършеното от В. деяние
ще бъде налагането на наказание от вида лишаване от свобода в минималния,
предвиден в санкцията на приложимата материално правна норма размер. Предвид това
съдът с присъдата определи наказание лишаване от свобода за срок от една година.
Съдът
намира, че наказание лишаване от свобода в размер по-висок от определения от
съда, би било несъразмерно тежко и израз на излишна репресия с оглед постигане
целите по чл. 36, ал. 1 от НК, съобразявайки както тежестта на престъплението,
така и ниската степен на обществена опасност на дееца.
Безспорно е, че решаващият критерий за отлагане
изтърпяването на наказанието се обуславя не от начина на осъществяване на
престъпния състав, от наличието на едни или други квалифициращи деянието
обстоятелства, а от това дали се явява обществено оправдано и целесъобразно за
поправянето на подсъдимия, той действително да изтърпи наложеното му наказание.
Или при отлагането на изпълнението на наложеното наказание, съдът трябва да се
съобрази както с личните качества на подсъдимия, така и с конкретната
обществена опасност на престъплението и най-вече с това, дали с отлагането ще
се постигнат целите на чл. 36 от НК.
В настоящия случай съдът счита, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на така
определеното по вид и размер наказание, поради което и с оглед размера на
наложеното наказание – една година лишаване от свобода, както и с оглед
обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил
изпълнението на така наложеното наказание с минималния, предвиден от
законодателя изпитателен срок от три години.
Действително, разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК
поставя на първо място целта за индивидуалната превенция. Но това не означава,
че общопревантивния ефект на наказанието може да се пренебрегне. Напротив, законът
задължава съда да съобрази всички цели на наказанието, в т.ч. и общата
превенция. Като се вземе предвид, че общата превенция поначало има определящо
значение за наказанието, очевидно е, че тя не може да се игнорира при решаване
на въпроса за условното осъждане. В настоящия случай, съдът намира, че за да се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото,
не е наложително подсъдимият В. да изтърпи ефективно наказанието лишаване от
свобода за срок от една година.
В нормата на чл. 343б, ал. 1 от НК съобразно
редакцията, действала към момента на извършване на престъплението /Изм. – ДВ,
бр. 74 от 2015 г. в сила от 30.09.2015 г./, законодателят е предвидил кумулативно
наред с наказанието лишаване от свобода, и наказание глоба.
При определяне на наказанията при условията на чл.
57, ал. 2 от НК съдът, съобразявайки конкретното значение на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства, следва да определи едновременно и в рамките на един
и същ мисловно оценъчен процес размерът на всяко едно от наказанията, така, че
в своята съвкупност те да отговарят на целите,
посочени в чл. 36 от НК.
В настоящия случай с оглед
обстоятелството, че подсъдимият В. вече е бил наказван по административен ред
за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол (видно от
справка за нарушител/водач), както и за други нарушения на правилата за
движение по пътищата, съдът счита, че персоналната превенция на наказателната
репресия по отношение на подс. С.В., не би могла да
бъде постигната без налагане на наказание глоба, т.е. разпоредбата на чл. 55,
ал. 3 от НК не следва да намери приложение.
Отчитайки това обстоятелство,
високата степен на обществена опасност на деянието, както и невисоката степен
на обществена опасност на дееца, съдът индивидуализира наказанието глоба,
съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, налагайки такава в минималния
предвиден от законодателя размер, а именно – 200 лева., който размер съдът
намира за съобразен и с имотното състояние на подсъдимия.
Съдът намира, че наложените в тези размери наказания
лишаване от свобода и глоба, в своята съвкупност отговарят на целите, посочени
в чл. 36 от НК.
При
съобразяване разпоредбата на чл. 343г във вр. чл. 343б, ал. 1 във вр. с чл. 37,
ал. 1, т. 7 от НК съдът намира, че подс. С.В. следва
да бъде осъден на лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
определен срок, в рамките на предвидения от закона. По отношение на този срок и
при преценяване на всички доказателства по делото, имащи значение за тази
преценка /невисоката концентрация на алкохол в кръвта, наличието на други
нарушения на правилата за движение по пътищата, за които е бил санкциониран по
административен ред, както и с оглед на останалите благоприятни за личността на
подсъдимия обстоятелства/, съдът намира, че същият този срок следва да се
определи над минималния размер и под средния, а именно – една година.
Този срок съдът намира за
съобразен и с материалния закон – чл. 49, ал. 2 от НК. Съгласното визирана
норма и обвързващата императивна съдебна практика – ПП 1/1983 г. и ТР 61/1980
г. ОСНК, и двете на ВС на Република България, размерът на наказанието лишаването
от права не може да бъде по-малък от този на наложеното заедно с него наказание
лишаване от свобода.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК при изпълнение на
това наказание, съдът приспадна времето, през което подсъдимият В. е бил лишен
по административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 24.09.2017
г.
Съдът намира, че така определените наказания ще
изиграят своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на
подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането
им, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи и
да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото.
По
делото липсват доказателства за сторени на досъдебното производство разноски,
поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си!
Районен съдия:
/Данчо Димитров/