Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
гр. Перник, 08.04.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд-Перник в открито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при
секретаря Валентина Христова и при участието на прокурор Моника Любомирова при
Окръжна прокуратура-*, като разгледа докладваното от съдия Георгиева
административно дело № 39 по описа на Административен съд-Перник за 2019г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.
203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.
1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано
е по искова молба от Р.Г.Р.,
с адрес *** чрез адв. Я.С.,*** против Национална агенция по приходите. Претендира се заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на 12 400.60лв. /дванадесет
хиляди и четиристотин лева и шестдесет ст./ лева, представляващи заплатени адвокатски
възнаграждения по повод оспорване на наказателно постановление № *** от 10.11.2017г., издадено от директор на офис „*“ при ТД на НАП-София, по
което е образувано АНД № 63/2018г. по описа на Районен съд-*. С решение № 167
от 08.06.2018г., постановено по АНД № 63/2018г., е отменено изцяло като
незаконосъобразно оспореното наказателно
постановление. Срещу първоинстанционното
решение е подадена касационна жалба и е образувано КАНД № 393/2018г. по описа
на Административен съд-*. С решение № 327 от 20.09.2018г., постановено по КАНД
№ 393/2018г., е оставено в сила решение № 167 от 08.06.2018г., постановено по
АНД № 63/2018г. по описа на районен съд-*.
В исковата молба се сочи, че в производството пред въззивната
и пред касационната инстанция ищецът бил защитаван от адвокат, на когото
заплатил адвокатски възнаграждения пред двете инстанции в размер на 12 400.60лв./по
6 200.30лв. за всяка инстанция/, съгласно сключени договори за правна
защита и съдействие. С исковата молба
се иска и присъждане на законната
лихва върху претендираната сума, считано от дата на завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане на сумите. Иска се и присъждане на направените по
делото разноски.
В проведеното съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца, адвокат Я.С.,*** излага доводи, че искът е
доказан по основание и размер. Пледира искът да се уважи, както и да се
присъдят сторените по делото разноски, съобразно представен списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът– Национална
агенция по приходите, чрез процесуалния си представител–главен
юрисконсулт М. К., в срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК,
представя писмен отговор. В него се сочи, че претендираното обезщетение е
прекомерно и не съответства на минималния размер предвиден в чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Оспорва реалното заплащане на адвокатските възнаграждения. В
съдебно заседание поддържа отговора. Пледира исковата молба да се отхвърли като
недоказана. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
настоящето производство. Алтернативно пледира ако исковете
бъдат уважени същите да се намалят и приведат в минимален размер. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура–* намира иска за основателен и доказан. Счита, че в
случая е осъществен фактическият състав на чл. 1 от . Исковата претенция е доказана по
основание и размер, поради което предлага искът да се уважи.
Административен
съд–*, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на
страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
С наказателно постановление
№ *** от 10.11.2017г., издадено от директор на офис „*“ при ТД на НАП-София на ищеца Р.Р. за
извършени административни нарушения по чл. 50, ал. 1, т. 5, б. „б“ от ЗДДФЛ са
били наложени на основание чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ административни наказания глоби,
както следва: 1.глоба в размер на 43 200.00лв.;
2. Глоба в размер на 56 810.00лв.; 3.глоба в размер на 42 000.00лв.;
4. Глоба в размер на 5 800.00лв. и 5. глоба в размер на 700.00, всичките
във връзка с недекларирани суми, представляващи непогасени остатъци по представени в предходната и през текущата
година договори за заем с различни
юридически лица.
Наказателното постановление е обжалвано и е образувано АНД № 63/2018г. по описа на
районен съд-*. Пред районен съд-* Р.Р. е ползвал адвокатска защита в лицето на адв. К.
С. от АК-*, съгласно представено по делото пълномощно. Съгласно договор за правна защита и съдействие, представен
по делото и направено в същия отбелязване, уговореното и платено в брой възнаграждение за един адвокат по делото
на районен
съд-* е определено по
реда на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в
размер на: по т. 1 от
НП-1826.00лв.; по т. 2 от НП-2234.30лв., по т. 3 от НП-1790.00лв.; по т. 4 от
НП-620.00лв. и по т. 5 от НП-300.00лв. или общо 6 200.30 лева. С Решение № 167/08.06.2018г., постановено по АНД № 63/2018г. по описа на Районен съд–*, наказателното постановление
е отменено като незаконосъобразно.
Настоящият
ответник е останал недоволен от постановеното съдебно решение и е депозирал
касационна жалба пред Административен съд-*. Образувано е КАНД № 393/2018г. по
описа на Административен съд-*. По това дело Р. Р. е ползвал адвокатска защита в лицето на адв. К.
С., съгласно представено
по делото пълномощно. Съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.09.2018г.,
представен по делото и направено в същия отбелязване, уговореното и платено в брой възнаграждение за един адвокат по делото
на Административен
съд-* е общо в размер на 6200.30 лева,
като за всяка една точка от наложените административни наказания е посочена
конкретна сума в лева. С Решение № 327/20.09.2018г., постановено по КАНД № 393/2018 г. по описа на Административен
съд-*, образувано по повод касационна жалба от страна
на ТД на НАП, решението на районния съд, с което е било отменено наказателно
постановление № *** от 10.11.2017г., издадено от директор на офис „*“ при ТД на НАП-София е оставено в сила.
Видно
от протоколите от проведените съдебни заседания, както и намиращите се в
кориците на АНД № 63/2018г. по описа на РС-* и КАНД № 393/2018г. на АС-* и
приложените към исковата молба договори за правна защита и съдействие,
процесуалното представителство и защита на настоящия ищец е осъществено от адв. К. С.. В договорите за
правна защита е визиран предмет: оказване на правна защита и съдействие за
изготвяне на жалба и за образуване на съдебно производство пред районен съд-*
във връзка с наказателно постановление № *** от 10.11.2017г., издадено от директор на офис „*“ при ТД на НАП-София и за
процесуално представителство пред първоинстанционния и в последствие пред
Административен съд-*. По двата договора е уговорено
възнаграждение. Договорите са своевременно представени в производствата пред
въззивната и касационната инстанция, а уговореното в тях адвокатско
възнаграждение е отбелязано като изплатено в брой в момента на подписването им.
Горните обстоятелства се установяват и от доказателствата, събрани в хода на
производствата по АНД № 63/2018г. по описа на РС–* и по КАНД № 393/2018г. на
АС-*, приложени по настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Изпълнено
е условието на чл.
204, ал. 1 от АПК-искът е подаден от лице с надлежна процесуална
легитимация и насочен против ответник, притежаващ характеристиките по чл. 205
от АПК. ТД на НАП-София е органът, издал
незаконосъобразния акт, но същото не е самостоятелно юридическо лице, а такова е
НАП, съгласно чл.
2, ал. 2 от Закона за Националната агенция за приходите. НАП е юридическо лице на бюджетна издръжка със
седалище в София и съобразно чл. 205
от АПК искът е предявен срещу надлежен ответник.
Искът
за обезщетение е предявен пред съда по място на увреждането, съгласно чл. 7 от ЗОДОВ, с което се приема, че Административен съд-* е компетентният съд, който
да разгледа и да се произнесе по исковите претенции.
Съгласно
чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл. 203
от АПК, във вр. с чл. 1 от , е необходимо същият да е предявен
след отмяна на административния акт по съответния ред. В процесния случай се
претендират имуществени вреди от отменено
наказателно постановление,
издадено от директор на офис „*“ при ТД на НАП-София. По отношение на характера на дейността по
административното наказване, е прието
Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което, независимо
от правораздавателния й характер, тази дейност е административна, тъй като се
осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по
административен ред и чрез упражняване на властнически метод, като определящо в
случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от
административен орган по повод възложени му от закона правомощия, и по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
По
изложените съображения и тъй като в случая се установи, че процесното наказателно постановление
е отменено с решение на районен съд-*,
оставено в сила с окончателно решение на АС-*, предявеният иск се явява
допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203
и сл. от АПК, във вр. с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Разгледана
по същество, исковата претенция е частично основателна. Доводите в тази връзка
са следните:
Предявеният
иск за обезщетение е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1 от
въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна
дейност, като е предвидено исковете да се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Съгласно
чл. 4
от ЗОДОВ, държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби съответстват и доразвиват
предвиденото в нормата на чл. 7 от Конституцията на РБ, според която държавата отговаря за вреди, причинени от
незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. За да възникне
право на обезщетение в настоящото производство е необходимо да са налице
едновременно следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на административен орган, отменен
по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на административен
орган; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за
установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди, така както му е
указано с определението за насрочване на делото.
Налице
е първата от визираните в чл. 204, ал.1
от АПК предпоставки, а именно отменен като
незаконосъобразен акт-наказателно постановление, отменено с влязло в сила съдебно решение.
Съдът
намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между
причинената вреда и незаконосъобразния акт.
Ищецът
претендира имуществени вреди в размер на 12 400.60 лв., представляващи
платени адвокатски възнаграждения за процесуално представителство и защита от постановения незаконосъобразен акт. Установено
е по делото, че именно във връзка с оспорване на наказателното
постановление и решението на районен съд-*,
ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатски
хонорар общо в размер на 12 400.60 лв., уговорен и изплатен, според
представените договори за правна защита и съдействие. Ищецът не би ангажирал
адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не бе издадено
незаконосъобразното наказателно постановление, като намаляването на неговото
имущество, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, е предизвикано от
издаването на акта. В този смисъл, издаденият от административния орган акт е
необходимо условие за съществуване на договорите за правна помощ и съдействие,
сключени именно с цел защита срещу конкретния акт.
В случая претендираната имуществена вреда произтича пряко от отмененото
наказателно постановление.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите,
причинени от незаконосъобразни наказателни постановления, отменени по съдебен
ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима
предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство
за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по
съдебно обжалване съответното лице е
ползвало адвокатска защита, защото не е могло само да се защити,
заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане
на имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното наказателно
постановление. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения
като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил
адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателното постановление, за
обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на
адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход
за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в
отношение на обуславяща причина и следствие. Хонорарът,
платен за осъществяване на тази защита не е нищо друго освен имуществена вреда,
която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен
административен акт и е непосредствена последица от него. Независимо, че
плащането на адвокатското възнаграждение
е извършено въз основа на изрични писмени пълномощни и по силата на облигационни
отношения между адвоката и ищеца,
несъмнено съществува пряка причинно-следствена връзка, тъй като единствената
причина за упълномощаването и използването на адвокатска
услуга, за реализиране на правото на защита, включително и чрез съдействие на
защитник-адвокат, е издаденото наказателно постановление.
При това положение се приема, че
ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно възнаграждение, е
пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление и е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването
на неговите права и интереси. С оглед на това и вредите се явяват пряка и
непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е
предизвикано от издаването на това наказателно постановление, което
впоследствие е отменено от съда. В тази връзка ще се отбележи единствено
това, че нито чл. 204, ал. 1 от АПК, нито чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държат сметка
на какво основание е отменен актът. Недопустимо
е в настоящото производство съдът да извършва косвен контрол за материалната
законосъобразност на наказателното постановление, отменено поради констатирани
нарушения при издаването му. Необходимо условие за допустимост на иск с такъв
характер е отмяна на акта, като в случая тази отмяна е налице.
Съгласно
раздел ІV от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения страните имат право свободно да
договорят възнаграждения по административнонаказателни дела за всяка
инстанция. В случая и за двете инстанции са сключени отделни договори за правна
помощ, което съответства на действащата наредба.
Съгласно
съдържанието на Договор за правна защита и съдействие от 15.12.2017г., ищецът е
възложил на адв. К. С. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се
в изготвяне на жалба срещу наказателно постановление и за образуване на съдебно
производство пред районен съд-* във връзка с наказателно
постановление № *** от 10.11.2017г., издадено от директор на офис „*“ при ТД на НАП-София, депозиране на жалбата
и процесуално представителство и защита по делото до приключването му.
Договорено е адвокатско възнаграждение по всяко едно от петте наложени
административни наказания или общо сума в размер на 6200.30лв., което съгласно
направеното отбелязване е заплатено в брой и веднага при подписване на
договора. Адвокатът се е явил в откритите съдебни заседания по АНД № 63/2018г.
пред районен съд-* и е осъществил правна помощ в защита правата на доверителя
си. Въз основа на това се приема, че във връзка с обжалването на наказателното
постановление, издадено срещу ищеца пред първоинстанционния съд, ищецът е
ангажирал адвокат, на когото е заплатил
сумата от 6200.30 лв., а последният е осъществил процесуално представителство.
Пред Административен съд-* по КАНД № 393/2018г.
настоящият ищец е ползвал адвокатска
защита и е бил представляван от адвокат, съгласно пълномощно от 11.09.2018г. и договор за
правна защита и съдействие от същата дата, приложени по делото. Предмета
на договора е процесуално представителство по КАНД № 393/2018г. по описа на АС-*.
Съгласно отбелязаното в договора, договореното и платено в
брой
на 11.09.2018г. възнаграждение за един
адвокат по делото пред
Административен съд-* е в размер на 6200.30 лева. Адвокатът се е явил в открито съдебно заседание и е
пледирал. Въз основа на това се приема, че във
връзка с обжалване решението на районен съд-*, ищецът е ангажирал адвокат, на когото е заплатил сумата от
6200.30лв., а последният е осъществил процесуално представителство пред
касационния съд.
По въпроса за доказването на разноските в исковото производство, ВКС се е произнесъл с Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по ТД № 6/2012г., ОСГТК. В него е прието, че когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Предпоставките в случая са налице: по АНД № 63/2018г. и по КАХД № 393/2018г. има приложени договори за правна защита и съдействие и в тях е отбелязано плащане в брой. Договорите имат значението на разписка за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 12 400.60лева /по 6 200.30лв. за всяка инстанция/. Не е основателно въведеното оплакване в отговора на исковата молба, че не е доказано реалното намаляване на патримониума на ищеца, тъй като не са приложени документи да внесен данък общ доход по реда на ЗДДФЛ. В случая е приложим реда на ЗКПО, а не на ЗДДФЛ, с оглед това, че адвокатската услуга е извършена от адвокатско съдружие. Фактът, че след депозиране на исковата молба структурите на ответника са възложили проверка за факти и обстоятелства във връзка с така получения адвокатски хонорар, е ирелевантно за настоящото производство. Не е в правомощията на съда, който води производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да извършва и проверка, свързана с финансово състояние на ищеца, дори и във връзка с евентуално направени от него плащания, на които се основава искът му. Изготвените и своевременно представени пред съда договори имат положени два подписа, като автентичността им не се оспорва от ответника по иска. С тези два подписа се удостоверява истинността на съдържанието им, в това число и заплащането на сумите съответно от по 6 200.30лв. адвокатски хонорар. Подписаните от страните договори-правни актове съдържат гражданскоправно волеизявление. Това волеизявление може да бъде валидно или невалидно, но не и вярно или невярно. Законодателят е дал възможност на страните по договор за правна помощ и съдействие именно по този ред да установят действително извършените от тях действия във връзка с определянето на правата и задълженията си и изплащането на адвокатско възнаграждение. Установяването действителността на плащане между лица, за които липсва задължение за изготвяне на нарочни документи става чрез изричното им изявление за извършване на такова действие или чрез нарочен писмен документ – разписка. Представените договори съдържат всички необходими реквизити – страни, размер на сума, действия по извършване на действително плащане и представляват именно разписка и доказателство за извършеното плащане. Следователно същите отговарят изцяло и на изискуемия се по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор. Отчита се, че приложените към исковата молба и в кориците на въззивното и касационно производство договори за правна помощ и съдействие не са на бланки по образец, но това е ирелевантно /в тази връзка Решение № 13387 от 2.11.2018г. на ВАС по АД № 8507/2017г./.
Въз
основа на това и като взе предвид, че са налице безспорни доказателства, се
приема, че във връзка с обжалването пред съда на наказателното постановление,
издадено срещу ищеца от директор на офис „*“ при ТД на НАП-София ищецът е ангажирал адвокат,
на когото е заплатил сума от 12 400.60 лв. /по 6 200.30лв. за всяка
инстанция/ за оказване на правна помощ и съдействие. Наказателното постановление е отменено като
незаконосъобразно, с влязъл в сила съдебен акт. Въз основа на това е налице и
следващата кумулативна предпоставка, а именно претърпяна имуществена вреда. С оглед на това
и като се съобрази напълно с изложените в Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/2016г. доводи, настоящият състав намира предявеният иск за
имуществени вреди за доказан по основание.
По въведените
доводи на защитата на ответника относно присъждане на обезщетение в минимален
размер по Закона за адвокатурата и по Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възраженията са основателни:
По
отношение на размера на иска, съдът следва да се съобрази с предвиденото в чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По
разбиране на състава предявяването на искове по чл. 1 от не трябва да се превръща в средство
за неоснователно обогатяване на ищеца. В производството по обжалване на
наказателно постановление не е предвидена възможност на страните да претендират
за направените разноски, както и да правят възражения за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар. Както е
посочено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. по тълкувателно дело №
2/2016г. на ВАС, възражението за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с
действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да
го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата,
е една от възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и
да не позволи на другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на
критериите на този член от закона.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е разписано, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, но не по-малко от 300 лв. Материалният интерес по процесното НП е както следва: по т.1- 43 200.00лв.; по т. 2- 56 810.00лв.; по т. 3- 42 000лв.; по т. 4- 5 800.00лв. и по т. 5- 700.00лв. и според чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г., минималният размер на адвокатското възнаграждение по всяка една глоба е определено в минимален размер. Съдът констатира, че претенцията за обезвреда е в размер 12 400.60 лв. /по 6200.30лв. за двете съдебни производства пред РС-* и пред АС-*/, която е в по-малък размер от посочените като разбивка минимални размери за отделните глоби по чл. 7, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 4 от наредбата, обективирани в двата договора за правна защита. Съдът е обвързан от петитума на ищеца и излизайки от него би постановил недопустим акт. По разбиране на състава размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Адвокатските възнаграждения следва да се обосновават с два обективни критерия-обем и сложност на извършената дейност, както и с величината на защитавания интерес. В конкретния случай се касае за дело за отмяна на наказателно постановление, по което са наложени пет отделни глоби, които са в общ размер от 148 510.00 лв. Адвокатските възнаграждения по двата договора са в размер на 12 400.60лв. и е очевидно, че са съизмерими с високия размер на наказанието, но са несъразмерни с предмета и характера на делата. Производствата не се отличават с фактическа и правна сложност, като по тях са проведени съответно две открити съдебни заседания и едно пред касационната инстанция, в които пълномощникът на ищеца е взел участие. Поради тази причина се приема, че справедлив, обоснован и не по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа е този, който се определя по реда на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата. Материалният интерес по процесното НП е общо е за сумата от 148 510.00 лв. и според чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004г., минималният размер на адвокатското възнаграждение по всяко едно от съдебните производства пред РС-* и пред АС-* е следвало да е в размер на 3 530.00лв. + 970.20лв. /2% за горницата/ = 4 500.20 лв. или общо за двете инстанции адвокатското възнаграждение е 9 000.40лв.. Предвид това, съдът намира, че искът за имуществени вреди е основателен и доказан в размер на 9 000.40лв., по 4 500.20лв. за всяка инстанция, определен за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, в случая при общ материален интерес в размер на 148 510.00лв.. Размер на адвокатския хонорар над минималния размер по чл. 36, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не съставлява вреда, намираща се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. В такава пряка и непосредствена причинна връзка е единствено този разход за адвокатско възнаграждение, който не надвишава минимално определения по наредбата размер за съответния вид адвокатска помощ /в тази връзка напр. Решение № 7709 от 19.06.2017г. на ВАС по АД № 4087/2016г./. Следователно подлежащата на обезвреда имуществена вреда, причинена на ищеца от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, е в размер на 4 500.20 лв. за всяка инстанция или общо в размер на 9 000.40 лв. за двете инстанции. Предвид горното, съдът намира, че за сумата от 9 000.40 лв., искът е основателен и доказан по размер, и следва да бъде уважен. За разликата до пълния предявен размер от 12 400.60 лв. искът ще се отхвърли като неоснователен.
В случая не е налице и чл. 5 от , тъй като не може да се приеме, че ищецът е допринесъл виновно за увреждането посредством осигуряването на своята процесуална защита в производството по отмяна на наказателното постановление, за което е заплатил претендираните като вреда адвокатски възнаграждения.
Въз
основа на изложеното, настоящия съдебен състав приема, че предявеният иск е частично основателен. Искът е основателен и доказан до размер от 9 000.40лв.. Ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца
сума в размер на 9 000.40 лева, представляваща причинена имуществена вреда във
връзка с обжалване на наказателно постановление издадено срещу ищеца, като за
разликата до пълния претендиран размер от 12 400.60 лева ще бъде отхвърлен като
неоснователен.
При
този изход на спора следва да се разгледа и иска за
присъждане на лихва. Задължението за
лихва има акцесорен характер и следва съдбата на главното вземане. Предвид
това, че искът за обезщетение е основателен в размер на 9000.40лв., то законна
лихва се дължи на ищеца върху така определеното обезщетение. Съдебното решение,
с което е отменено наказателното постановление е влязло в сила на 20.09.2018г.
и от този момент се дължи законната лихва. В подкрепа на този извод е и т. 4 то
ТР № 3/2004 година на ОСГК на ВКС. Съобразявайки се и изцяло с Решение № 7709
от 19.06.2017г. на ВАС по АД № 4087/2016г., Решение № 7496 от 14.06.2017г. на
ВАС по АД № 4099/2016г., Решение № 7111 от 7.06.2017г. на ВАС по АД №
4286/2016г., съставът намира за
основателно акцесорното искане за присъждане на лихва върху сумата
от 9 000.40 лева. Ответникът ще бъде
осъден да заплати законната лихва върху
сумата от 9 000.40 лева, считано от предявяването на исковата молба-23.01.2019г.
до датата на окончателното й изплащане.
При този
изход от делото ищецът има право на разноски. Искането за присъждане е
направено своевременно. Придружено е със списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Разгледано по същество е основателно.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Искът е уважен частично. Поисканите разноски по
настоящето производство са в размер на 910.00лв.. Въз основа на чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноски в размер на 660.48лв.
/шестстотин и шестдесет лева и четирдесет и осем стотинки/, представляващи
заплатена държавна такса /10лв./ и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска /650.48лв./.
Направеното от ответника възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност е неоснователно.
Претенцията на
ответника за присъждане на юрисконсулско възнаграждение е неоснователна.
Страната не представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Отделно от това в
производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника
заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбите на чл.
10, ал. 2 и ал.
3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.
78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК и чл.
143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане
на юрисконсултско възнаграждение на
ответника при пълно или частично отхвърляне
на исковете му, сочи, че такова не се дължи. В тази връзка са напр. Решение №
12773 от 25.10.2017г. на ВАС по АД № 8608/2015г., Решение № 12101 от
11.10.2017г. на ВАС по АД № 8185/2016г..
На основание чл. 203 от АПК във вр. с чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдия при Административен съд-*
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, със
седалище гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 52 да заплати на Р.Г.Р., с ЕГН **********,
с адрес *** сумата от 9 000.40 /девет хиляди лева и
четирдесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за причинена имуществена вреда за изплатено адвокатско възнаграждение за
правна защита и съдействие в производството по АНД № 63/2018г. по описа на
Районен съд-* по оспорване на наказателно постановление № *** от 10.11.2017г., издадено от директор на офис „*“ при ТД на НАП-София и по КАНД № 393/2018г. по описа на Административен съд-*,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба- 23.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 9 000.40 лева до пълния предявен
размер от 12 400.60 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите, със седалище гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52 да заплати на Р.Г.Р., с ЕГН **********, с адрес *** сумата
от 660.48лв. /шестстотин и шестдесет лева и четиридесет и осем стотинки/, съдебни
разноски по АД № 39/2019г. по описа на Административен съд-*.
Решението може да се обжалва от страните пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от получаване
на съобщението.
СЪДИЯ: /п/