Р
Е Ш Е
Н И Е
№
2020 година град Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно отделение
На
девети януари две хиляди и двадесета
година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ИВАНИЧКА
СЛАВКОВА
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
Секретар: Галя Иванова
Прокурор:
Владислав Томов
като
разгледа докладваното от Председателя ЧНД № 7 по описа на съда за 2020г., за да
се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 32, вр. чл.
16, ал. 1 - 8 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИРКОРНФС обн. ДВ бр.15 от 23.02.2010г., изм. и доп. бр.55 от 19.07.2011г./.
Образувано е въз основа на изпратено чрез
Министерство на правосъдието на Р. България Удостоверение по чл. 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР, издадено въз основа на решение за признаване и изпълнение
на решение за налагане на финансова санкция постановено на 09.11.2018г. от
несъдебен орган на издаващата държава – Отдел „Обществен транспорт”, 38350 гр.
Хелмщедт – Федерална Република Германия, влязло в сила на 05.01.2019г. срещу
българския гражданин А.М.Й..
От извършена справка по Наредба № 14 от
18.11.2009г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната
власт до регистъра на населението – национална база данни „Население” се
установи, че засегнатото лице е с постоянно местоживеене ***, поради което
компетентен да разгледа и да се произнесе по представеното решение, съгласно
чл. 31 ал. 1 ЗПИИРКОРНФС
е Окръжен съд Варна.
Производството е протекло в условията на
чл.269 ал. 3 т.3 НПК вр. чл. 16, ал. 2 ЗПИИРКОРНФС.
В съдебно заседание представителят на ВОП
предлага решението да бъде признато и приведено в изпълнение, тъй като са
налице всички изискуеми от закона предпоставки за признаването му.
Засегнатото лице А.М.Й. не се явява, нередовно
призован (по сведения на съседи и кмета на с Каменар –С. Р., същият живее и
работи в Полша, като рядко се прибира в РБългария), като същият се представлява
от служебен защитник адв. Л. Л..
Защитникът адв. Л. изразява становище, че
решението не следва да бъде признато и допуснато до изпълнение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и становищата на страните прие за установено следното:
От приложеното по
делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР от 24.02.2005 г.
на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции се установява, че с Решение от
09.11.2018г., влязло в законна сила на 05.01.2019г., на несъдебен
орган в издаващата държава – Отдел
„Обществен транспорт”, 38350 гр. Хелмщедт – Федерална Република Германия, е наложена
финансова санкция - парична сума в размер на 80 евро на българския гражданин А.М.Й. за допуснато нарушение на § 41, ал.1, вр. с приложение 2,
§ 49 от Правилника за пътното движение; § 24 на Закона за движение по пътищата,
както и сумата от 28,50 евро – разноски по проведеното административно
производство, или общо 108,50 евро.
От фактическа
страна е прието, че на 11.09.2018г. в 14,22 часа А.Й. е превишил максимално допустимата скорост на
движение извън населени места, шофирайки по федералната магистрала А2 при
километър 158,587 в посока към гр. Берлин с МПС марка „Ауди”, с 27 /двадесет и седем/
километра в час. При разрешена скорост на движение от 130 км/ч и след пресмятане на
толеранса, е установено, че същият се е движел със скорост от 157 км/ч.
Касае се за влязъл в сила акт на несъдебен
орган на държава - членка на ЕС, с което е била ангажирана
административнонаказателна отговорност на българския гражданин. Същият
представлява решение за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1.
т.1 и т. 3 ЗПИИРКОРНФС, което подлежи на
признаване и изпълнение по реда на този закон. С оглед квалификацията на
извършеното от Й. деяние, същото е от кръга на изрично посочените по чл. 30,
ал. 2, т.1 ЗПИИРКОРНФС, за които не се изследва двойна наказуемост – а именно
поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата.
Съгласно направената декларация в
удостоверението, в проведеното административнонаказателно производство Й. е бил
запознат с правото си да обжалва решението в сроковете, предвидени в
законодателството на издаващата държава. Издаващият орган е посочил, че в
случая се касае за писмено производство, което не е преминало съдебен контрол,
макар засегнатото лице да е имало възможност да отнесе въпроса към компетентен
съдебен орган.
При така изложените фактически положения,
съдът намира, че в случая са налице изискванията на чл.30 ЗПИИРКОРНФС за
признаване на чуждия акт и допускане на неговото изпълнение, тъй като съдът е
изправен пред редовно от външна страна удостоверение, точно отразяващо
съдържанието на решението, предмет на настоящото производство, като не се
установяват отрицателните предпоставки, обуславящи отказ от признаване, визирани
в разпоредбата на чл. 35 ЗПИИРКОРНФС.
По делото не са представени доказателства за
пълно или частично изпълнение, които да са извършени във връзка с решението за
налагане на финансова санкция, което да обоснове приспадане по смисъла на чл.
33 вр. чл. 17 ЗПИИКОРНФС.
Съдът счита, че съобразно изискването на чл.
32 ал.1 вр.16, ал.8 ЗПИИРКОРНФС паричното задължение на А.М.Й. следва да бъде
трансформирано в лева по фиксирания курс (обявен от БНБ) на еврото към
българския лев, валиден към 01.01.2014г. (съгласно който 1 евро се равнява на
1,95583 лева), т.е. равностойността на задължението от общо 108,50 евро възлиза
на сумата от 212,21 лева.
Разноските по признаването и изпълнение на
решението, съобразно изискванията на чл.13 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС остават в тежест
на изпълняващата държава – Република България.
По изложените съображения и на основание чл.
32 вр. чл. 16 ал. 7 т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА Решение № 01.2126.803877.4
от 09.11.2018г., влязло в законна сила на 05.01.2019г., на несъдебен
орган в издаващата държава – Отдел
„Обществен транспорт”, 38350 гр. Хелмщедт – Федерална Република Германия,
влязло в сила на 05.01.2019г. с което на българския гражданин А.М.Й. е наложена
финансова санкция - парична сума в размер на 80 евро за допуснато нарушение на
§ 41, ал.1, вр. с приложение 2, § 49 от Правилника за пътното движение; § 24 на
Закона за движение по пътищата на
Федерална Република Германия, както и парична сума в размер на 28,50 евро – разходи по административното производство - или общо
парична сума в размер на 108,50 евро,
с левова равностойност - 212,21 лева.
РЕШЕНИЕТО да се изпрати незабавно на ТД на НАП – Варна
за изпълнение, която следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия
по изпълнението му.
Да се уведоми незабавно компетентният орган
на издаващата държава – Федерална Република Германия – Отдел «Транспорт и
обществен ред» 38350 гр. Хелмщендт
(посредством посоченото в удостоверението лице за контакт), за признаването и изпращането на решението
за налагане на финансова санкция на компетентния орган – ТД на НАП – Варна,
както и при приключване на изпълнението на решението.
Копие от уведомлението по чл. 38 ал.1 от
същия закон да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен
срок от узнаване на постановяването му пред Апелативен съд – гр. Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: