РЕШЕНИЕ
№ 1357
гр. Горна Оряховица, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20254120101758 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове за установяване съществуване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр.
чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД с ЕИК *********, със седА.ще и адрес на
управление : град Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г,
представлявано от изпълнителните директори П. С., И. И. и Р. И., чрез пълномощника си –
юрисконсулт В. М., твърди в исковата си молба, че ответникът е клиент на „Енерго-Про
Продажби” АД, с кл. № **********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на
потребление, заведен с абонатен номер **********, на адрес: село В... ул.... Сочи, че тези
облигационни отношения се регламентират от ОУПЕЕ на ,,Енерго-Про Продажби” АД,
които са приети на основание чл.98а от ЗЕ и са одобрени от ДКЕВР. Заявява, че съгласно
чл.17,т.2 от ОУПЕЕ, ,,потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в
имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определено в тези ОУ, като сроковете
са регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ, а в ал.6 на същия член е посочено, че потребителят
изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо
изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми. Посочва, че на основание
чл.410 от ГПК във вр. чл.107 от ЗЕ, на 22.01.2025г. в ГОРС е подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение и е образувано ч. гр. дело № 197/2025г., тъй като потребителят
имал неизплатени задължения в общ размер на 226,73 лв. за горепосочения обект на
потребление. Твърди, че в общата сума са включени сумата от 217,13 лв. - главница за
1
консумирана ел.енергия от ответника по следните фактури: 1) фактура №
**********/23.08.2024г., с падеж 16.09.2024г., за сумата 141,16 лв., дължима за периода от
14.07.2024г. до 13.08.2024г.; 2) фактура № **********/25.09.2024г., с падеж 15.10.2024г., за
сумата 75,97 лв., дължима за периода от 14.08.2024г. до 13.09.2024г., както сумата от 9,60 лв.
- мораторна лихва върху главницата, считано от падежа на всяка една фактура до
22.01.2025г. Заявява, че съдът е дал указания на заявителя, в резултат на което и в срока по
чл.415 ГПК предявява настоящия иск. Твърди, че след настъпване на изискуемостта на
задължението до настоящия момент стойността на фактурата не е заплатена.
Моли съда да установи със силата на присъдено нещо, че ответникът А. М. А. му дължи
заплащане на сумата от 226,73 лв. за обект на потребление, заведен с аб. номер **********,
кл. № **********, на адрес: село В..., ул..., включваща сумата 217,13 лв. - главница за
консумирана ел.енергия от ответника по горепосочените фактури, както и мораторна лихва
върху главницата в общ размер на 9,60 лв., считано от падежа на всяка една фактура до
22.01.2025г., и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни
разноски по настоящото дело. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Чрез процесуалния
си представител – юрисконсулт В. М., депозира писмено становище, с което заявява, че
ответникът е заплатил процесните задължения за главница и лихва, но остава неплатено
задължението му за разноски. Излага съображения. Моли съда да отхвърли исковете поради
плащане, настъпило в хода на съдебното производство. Моли съда да му присъди
направените разноски поради това, че ответникът е станал причина за образуване на делото.
Ответникът А. М. А. с ЕГН **********, с адрес: с.В...общ.Г.О. ул... депозира писмен
отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, чрез пълномощник – адв. И. С. И. от
ВТАК. Счита, че исковата молба е допустима за разглеждане от съда, но оспорва същата
като неоснователна към момента на депозиране отговора. Признава фактите, че ответникът,
като абонат на ищцовото дружество, е имал задължение по процесните фактури и тъй като
живее и работи в Нидерландия, е допуснал забава в заплащането им. Твърди, че съгласно
представеното извлечение за фактури и плащания, издадено от ищеца към 25.07.2025г.,
ответникът е заплатил дължимото по процесните фактури, както и мораторната лихва по
дължимата главница. Поради това и с оглед на изложеното по-горе счита, че предявените
срещу ответника искове са неоснователни към момента и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
В съдебно заседание, ответникът А. М. А., чрез пълномощника си – адв. И. С. И. от
ВТАК, поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни. Не възразява претендираните от ищеца разноски да му бъдат присъдени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
2
Страните по делото не спорят относно фактите, че са се намирА. в облигационно
правоотношение през процесния период на потребление от 14.07.2024г. до 13.09.2024г. по
силата на вА.дно сключен между тях договор за продажба на електрическа енергия при
Общи условия, че ответникът е клиент и абонат на „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна за
обект на потребление, заведен с аб. № **********, кл. № **********, на адрес: село В...,
ул..., както и че ответникът е ползвал ел. енергия в цитирания обект на потребление през
процесния период от време.
В съдебното производство не се оспорват и фактите, че количествата ел. енергия,
посочени в гореописаните фактури, са доставени реално от ищеца до процесния обект на
потребление;
Видно от приетите по делото писмени доказателства, ищецът „Енерго-Про Продажби” АД
гр. Варна е издал за потребител А. М. А., за аб. № **********, кл. № **********, следните
фактури: фактура № **********/23.08.2024г., с падеж 16.09.2024г., на стойност 141,16 лв., за
отчетен период от 14.07.2024г. до 13.08.2024г.; 2) фактура № **********/25.09.2024г., с
падеж на 15.10.2024г., на стойност 75,97 лв., за отчетен период от 14.08.2024г. до
13.09.2024г., с основание – потребена и отчетена ел.енергия. Безспорни между страните са и
фактите, че ответникът е ползвал и е потребил съответните количества ел. енергия, описани
в горепосочените фактури, и дължи заплащане на стойността на потребената от него ел.
енергия по процесните фактури.
Съдът е приел за безспорни в настоящото производство и фактите, че е образувано ч. гр.
дело № 197/2025г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „Енерго-Про
Продажби” АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№ 75/28.01.2025г. против длъжника А. М. А. за сумата от 217,13 лв., представляваща
незаплатена цена на потребена ел.енергия в периода от 14.07.2024 г. до 13.09.2024 г., за обект
с аб. № ********** и кл. № **********, на адрес: с.В..., ул..., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 23.01.2025г. до
окончателното й плащане; сумата от 8,27 лв. - обезщетение за забава за периода от падежа на
всяка фактура до 22.01.2025г.; 25,00 лв. - държавна такса и 50,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение. Безспорни по делото са и фактите, че горепосочената заповед е връчена на
длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, поради което на
заявителя е указано да предяви иск за установяване на присъдените със заповедта вземания.
С окончателния доклад по делото, одобрен с протоколно определение от 07.11.2025г.,
съдът е приел за безспорни фактите, че ответникът е заплатил на ищеца претендираните
суми за главница – 217,13 лв., лихва за забава – 9,60 лв., начислена за период от падежа на
фактурите до 23.01.2025г., както и законната лихва за забава до датата на плащането, като
плащането е извършено в хода на настоящото съдебно производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр.
чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, са допустими. За ищеца е нА.це правен интерес от предявяване на
3
исковете за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед №
75/28.01.2025г. по ч. гр. дело № 197/2025г. по описа на ГОРС, връчена на длъжника чрез
залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, като искът е предявен надлежно в срока
по чл.415,ал.4 във вр. ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество, предявените искове се явяват неоснователни и недоказани.
Съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответника А. А. е
възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за доставка и продажба на
ел. енергия, като ответникът е битов клиент и потребител на ел. енергия за битови нужди, по
смисъла на §1,т.2а и т.41б,б.”а” от ДР на ЗЕ. Въз основа на приетите по делото писмени
доказателства (извлечение от сметка към дата 03.06.2025г., справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца към 06.06.2025г.; извлечение за фактури и плащания към
03.06.2025г., фактура № **********/23.08.2024г., фактура № **********/25.09.2024г.,
извлечение за фактури и плащания, изд. на 25.07.2025г.), в случая се обосновава извод, че
ищецът е предоставил ел.енергия на ответника и същият – като потребител е получил от
„Енерго-Про Продажби” АД и е ползвал ел. енергия в обект на потребление за аб. №
**********, кл. № **********, намиращ се в село В..., ул..., през период на потребление от
14.07.2024г. до 13.09.2024г., при редовно извършен отчет с електромер № 111417166061730,
на обща стойност 217,13 лв., за което са издадени горепосочените две фактури. При тези
факти, съдът приема, че за ответника е възникнало задължение като потребител на
ел.енергия да плати цената на реално доставената му от ищеца и ползвана от потребителя
А., лично или чрез други лица, ел. енергия в процесния обект на потребление на стойност
217,13 лв., при условията и по начина, визирани в договора и ОУДПЕЕ на „Енерго-Про
Продажби” АД. Основанието за заплащане на ел. енергия е нейното ползване, поради което
потребителят дължи заплащане на цената на реално доставената му и получена от него ел.
енергия за конкретен обект на потребление, по открита на негово име партида, отчетена по
надлежния за това ред със законно монтирано и сертифицирано СТИ – електромер, за същия
обект на потребление, какъвто се явява и процесният случай.
На следващо място, към момента на приключване на съдебното дирене в първата
инстанция, ищцовото дружество признава неизгодните за него факти, че в хода на съдебното
производство ответникът е заплатил всички дължими суми за главница и за мораторна лихва
по процесните фактури. Поради това, съдът счита, че в случая не може да се приеме за
установено съществуването на парично вземане на ищеца „Енерго-Про Продажби” АД от
ответника А. А. за сумата от 217,13 лв., представляваща неизпълнено задължение за
заплащане на стойността на потребената от ответника ел.енергия по процесните фактури, на
парично вземане за мораторна лихва в размер на 9,60 лв., както и законна лихва от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на главницата, тъй като до
приключване на устните състезания в настоящото съдебно производство тези парични
задължения са изцяло погасени чрез извършени плащания от потребителя.
Предвид изложеното, съдът счита, че исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени като такива, заедно с акцесорната претенция за присъждане на законната лихва
4
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.01.2025г. до
окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от
ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото
съдебни разноски за доплатена държавна такса /75 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение
/100 лв./, общо в размер на 175 лв. в исковото производство, както и за присъждане на
направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса и за платено
юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 75 лв., които следва да бъдат възложени в
тежест на ответника, тъй като с поведението си /неизпълнение на падежа на парични
задължения/, същият е станал причина за депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 197/2025г. по описа
на ГОРС и за завеждане на настоящите искове, интересът от които е отпаднал поради
последващо погасяване на задължението, обусловило нуждата от съдебна защита на
дружеството-ищец. При отхвърляне на иска поради плащане в хода на процеса ответникът е
този, който ще понесе отговорността за разноски. В този случай не са нА.це предпоставките
на чл.78,ал.2 ГПК. Съгласно цитираната норма, ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да
може ответникът да се екскулпира от отговорността за разноски, следва двете посочени
предпоставки да са нА.це в своята кумулативна даденост. В случая, макар и ответникът
извънсъдебно да признава правопораждащите факти, с поведението си е дал повод за
завеждане на делото. Извършените плащания в хода на делото не се отразяват на правото на
ищеца на разноски досежно отхвърлената част от исковете поради погасяване на вземанията.
В този смисъл е практиката на ВКС – Определение № 200/20.05.2016 г., постановено по
ч.гр.д. № 1960 по описа за 2016 г., ВКС, III г.о., Определение № 688 от 02.10.2014г. по ч.т.д.
№ 2337/2014г. на I т. о. на ВКС, Определение № 674/23.11.2011г. по ч. гр. д. № 597/2011г. на
IV г.о. на ВКС/. По общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си
е причинила възникването на правния спор, като задължението за заплащане на направените
по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди, и
именно в духа на закона се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите при
отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е изпълнил
задължението си изцяло или отчасти. Затова ищецът има право на разноски на основание
чл.78,ал.1 ГПК, съразмерно с отхвърлената поради плащане в хода на процеса част от иска.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр.
чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК
*********, със седА.ще и адрес на управление: град Варна 9009, район Владислав
Варненчик, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от
управителите П.С.С., И. А. И. и Р. Й. И., чрез пълномощник: юрисконсулт В. М., за приемане
за установено по отношение на А. М. А. с ЕГН **********, с адрес: с.В...общ.Г.О. ул... че
дължи на „Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК *********, със седА.ще и адрес на
управление: град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, СУМАТА от 217,13 лв. /двеста и седемнадесет лева и
тринадесет стотинки/, представляваща главница за незаплатена ел. енергия за период на
потребление от 14.07.2024г. до 13.09.2024г., за обект на потребление, заведен с абонатен
номер ********** и клиентски номер **********, на адрес: с.В...ул..., - вземания по фактура
№ **********/23.08.2024г. с падеж 16.09.2024г. и по фактура № **********/25.09.2024г. с
падеж на 15.10.2024г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от
23.01.2025г. до окончателното изплащане на вземането, както и СУМАТА от 9,60 лв. /девет
лева и шестдесет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода, считано датата на
падежа на вземането фактурата до 23.01.2025г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 75/28.01.2025г. по ч. гр. дело №
197/2025г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А. М. А. с ЕГН **********, с адрес: с.В...общ.Г.О. ул... ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление :
град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, СУМА в размер на 175,00 лв. /сто седемдесет и пет лева/,
представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение, както и СУМА в размер на 75,00 лв.
/седемдесет и пет лева/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр.
дело № 197/2025г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса и за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6