№ 1225
гр. Варна , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20213100501132 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 276140/04.03.2021г. на ВРС,
подадена от Р. М. АНТ., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к. ****“, бл.406, вх.2, ап.34,
чрез пълномощник адв. И.И., срещу решение № 260353/08.02.2021 г. по гр. дело №
13440/2019г. по описа на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът Р. М. АНТ., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к. ****“ бл.406,
вх.2, ап.34, дължи на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, в качеството му на потребител на ВиК услуги, с адрес на
потребление: гр.Варна, ж.к. ****“ бл.406, вх.2, ап.34, с клиентски и абонатен номер
1734878, следните суми: сумата от 1052.80 лева (хиляда петдесет и два лева и осемдесет
стотинки) за ползвани и незаплатени В и К услуги по партидата за периода от 05.12.2017 г.
до 05.12.2018 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
25.06.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 34а, ал.5 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г., във вр. с чл. 11, ал.5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., сумата от 94.86 лева
(деветдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за
забава върху главницата, дължима за периода от 03.02.2018 г. до 20.06.2019г., за които суми
е издадена заповед № 4951от 26.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д
№9929/2019 г. по описа на ВРС.
1
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че направените от ВРС изводи не
кореспондират на представените доказателства. Неправилно ВРС е приел, че осчеводеното
количество ВиК услуги са реално доставени, без по делото да са представени убедителни
писмени доказателства за това. Неправилни са изводите на ВРС, че това обстоятелство не е
спорно между страните. Неправилно ВРС е кредитирал неподписаните карнетни листи като
годни доказателства. Излага, че издадените от ищеца констативни протоколи са частни
документи, поради което не съставляват доказателство за доставката. Твърди, че на вещото
лице по ССЕ са предоставени единствено документите по делото и съставените фактури,
описани в справка за недобора на частен абонат. Сочи, че съдът не е отчел предоставената
справка от „Енерго-про продажби“ АД, от която е видно потреблението на ел. енергия и
може да се направи извод дали апартамента е бил обитаван. Излага, че в подаденото
възражение против заповедта е посочил за кои периоди претенцията е погасена по давност.
Ищецът не е доказал, че е изпълнил задълженията си по чл.21 и чл.22 от Общите условия на
ВиК. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете
да бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация –
Варна” ООД, ЕИК *********, чрез ю.к. П.В., в писмен отговор оспорва жалбата и от своя
страна излага коментар на изложените в нея оплаквания. Счита, че постановеното
първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон със събраните в хода
на производството доказателства и при правилно приложение на материалните и
процесуални правни норми. Излага, че въззивникът не се е възползвал от правото си по
чл.42 от ОУ да поиска временно преустановяване доставката на питейна вода. По същество
счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за
потвърждаването му.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът Р. М.
АНТ. се представлява от пълномощник адв. И.И., който поддържа въззивната жалба и моли
да бъде уважена.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемото
дружество „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД се представлява от юрисконсулт
П.В., която оспорва въззивната жалба и поддържа отговора по същата.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по предявени искове от
„Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК ********* срещу Р. М. АНТ. за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът, в качеството му на
потребител на ВиК услуги, с адрес на потребление: гр.Варна, ж.к. ****“ бл.406, вх.2, ап.34,
2
с абонатен номер 1734878, дължи на ищеца сумата от 1052.80 лева за ползвани и
незаплатени В и К услуги по партидата за периода от 05.12.2017 г. до 05.12.2018 г., ведно
със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 25.06.2019 г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 34а, ал.5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., във
вр. с чл. 11, ал.5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., сумата от 94.86 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, дължима за периода от 03.02.2018 г. до
20.06.2019г., за които суми е издадена заповед № 4951от 26.06.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д №9929/2019 г. по описа на ВРС.
В исковата молба се твърди, че ответникът като потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. ****“ бл.406, вх.2, ап.34, за
който е разкрита партида с клиентски № 1734878, е ползвал предоставени от ищеца услуги,
които не е заплатил. Ищецът поддържа, че за периода от 05.12.2017 г. до 05.12.2018 г.
ответникът дължи сума общ размер на 1052.80 лева за предоставените му ВиК услуги, както
и сума в общ размер на 94.86 лева, представляваща дължимото обезщетение за забава,
начислено за периода от 03.02.2018 г. до 20.06.2019г. Твърди, че за посочените суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която
ответникът е депозирал възражение.
С молба от 25.09.2019г. ищецът е уточнил, че ВиК услугите 363.818 куб.м. са
начислени служебно на основание чл. 34а, ал.5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., във вр. с
чл.39, ал.6 и чл.39, ал.5, т.1, пр.2 от същата наредба, т.к. потребителят не е изпълнил
задължението си да извърши периодична проверка на същия водомер, регламентирано в
чл.34а, ал.2 вр. чл.11, ал.5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
Ответникът, действащ процесуален представител адв. И.И., е подал отговор на
исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. Излага, че през процесния период не е ползвал вода, както и че сумите
са начислени без да са взети предвид данните от водомера. Излага, че през процесния
период е бил в Германия заедно със съпругата си, която е била на лечение там. Изкага, че от
представените доказателства не е видно между страните да е налице валиден договор за
предоставяне на ВиК услуги. Твърди, че отчитането на количествата питейна вода не е
извършено в присъствието на потребителя, като последният не е подписал карнетните
листи. Излага, че не са налице предпоставките по ОУ на ответника за начисляване на
служебна консумация. Оспорва метрологичната годност на водомера.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
3
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, като служебно се произнася в хипотезите на нарушение на
императивна правна норма.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в
разпоредбата на чл.154 ГПК, в конкретния случай по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищцовото дружество – въззиваема страна в настоящото
производство, е да докаже наличието на валидна облигационна връзка между него и
ответника, количество на служебно начислените ВиК услуги, както и тяхната стойност. При
безспорната установеност на тези факти за ответника – въззивник в настоящото
производство, възниква тежест да докаже фактите, които погасяват вземането.
С въззивната жалба не се оспорва обстоятелството, че Р.М. А. е потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. ****“
бл.406, вх.2, ап.34, с абонатен номер 1734878. Ответникът е бил наемател на апартамента от
общински жилищен фонд през процесния период, видно от договор 147/27.11.2017г. Със
споразумение от 12.07.2017г. ответникът е признал, че е титуляр на партида с абонатен
номер 1734878 и се е задължил да заплати задължения дължими за периода от 2009г. до
12.07.2017г.
С уведомително писмо, връчено лично на ответника на 03.08.2015г., последният е
уведомен от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД за изтекла валидност на
метрологична проверка на главния водомер и че липсва или е нарушена целостта на
фабричната пломба на водомера.
Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.2 от Наредба №4/14.09.2014г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (Наредба №4/2014г., Наредбата), на водомерите се извършват
следните проверки: периодично, след ремонт, при нарушаване на пломбата и по искане на
оператора или потребителя. При възникване на спор относно метрологичните
характеристики на водомерите всяка от страните може да заяви извършване на
метрологична експертиза по реда на Закона за измерванията и подзаконовата нормативна
уредба към него като при изправен водомер разходите се поемат от заявителя (така чл.34,
ал.3 и 4 от Наредба №4/2014г., чл.16, ал.5 от ОУ).
Периодичните проверки на индивидуалните водомери се извършват от и за сметка на
потребителите през 10 години, считано от датата на последната метрологична проверка
(чл.16, ал.4 от ОУ). Съгласно чл.21 от ОУ, когато представителят на ВиК оператора
установи потребител с непроверен индивидуален водомер съгласно чл.16, ал.4 от ОУ,
същият прави предписание за потребителя за извършване на периодична проверка със срок
за изпълнение три месеца. В случай, че потребителят не изпълни предписанието и не
4
инициира и извърши периодична проверка на водомера, след изтичането на този тримесечен
срок количествата изразходвана вода се начислява по конкретен, установен в Общите
условия ред за това - чл.25, ал.8 и 10 от ОУ.
При съобразяване на така установената уредба на отношенията по повод и във връзка
с монтажа и поддържането на индивидуалните водомери, е очевидно, че е в задължение на
потребителя, а не на ВиК оператора, да следи за техническата изправност на монтирания в
имота му водомер и да инициира своевременно периодична проверка на същия. Отделно от
това, при съмнения относно изправността на водомера потребителят във всеки един момент
може да поиска извършването на проверка за неговата метрологична годност. От ответника
– потребител нито се твърди, нито се установява както изпълнение на задължението му по
чл.16, ал.4 от ОУ. Ищецът е съставил предписание по чл.21 от ОУ, което надлежно е връчил
на потребителя на 03.08.2015г., като в 3-месечния срок изпълнение от последния не е
последвало. Поради това, след изтичането на този тримесечен срок количествата
изразходвана вода се начислява по установения в Общите условия ред за това - чл.25, ал.8 и
10 от ОУ. В тази връзка въззивният съд намира за несъстоятелни доводите на потребителя
досежно неподписаните от него карнетни листи, т.к. не се касае за реално консумирана вода,
а за служебно начислени количества в съответствие с Общите условия. Обстоятелството
дали апартаментът е бил обитаван през процесния период (вкл. и дали е консумирана ел.
енергия) е неотносимо към предмета на спора, т.к. претенцията на ВиК дружеството е за
заплащане на служебно начислени количества вода, а не за реална консумация.
Възраженията на въззивника, че на вещото лице по ССЕ са предоставени единствено
документите по делото и съставените фактури, описани в справка за недобора на частен
абонат, са несъстоятелни и не се подкрепят от материалите по делото. С протоколно
определение от 13.02.2020г. ВРС е оставил без уважение искането на ищеца за назначаване
на ССЕ.
Необосновани са и доводите за частично погасяване на вземането по давност.
Твърдението на жалбоподателя, че е направил такова възражение не кореспондира на
материалите по делото. Освен това, заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на
25.06.2019г. за издаване на заповед за ползвани и незаплатени В и К услуги по партидата на
ответника за периода от 05.12.2017 г. до 05.12.2018 г. и лихви 03.02.2018 г. до 20.06.2019г.,
т.е. претенцията не е погасена по давност.
Въззивният съд споделя мотивите на ВРС относно дължимостта на главницата и
мораторна лихва, като препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
Поради съвпадение на изводите на двете инстанции за основателност на исковете,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.8 ГПК в полза на въззиваемата
страна следва да бъде присъдено ю.к. възнаграждение в размер на 100 лева.
5
Въз основа на изложените мотиви, съдебният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260353/08.02.2021 г., постановено по гр. дело №
13440/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Р. М. АНТ., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ж.к. ****“, бл.406, вх.2,
ап.34 да заплати на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева
(сто лева), на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6