РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Кърджали, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Владислав Емирски
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело №
20245140101071 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Н. М. Ш. чрез адв. М.
С. – САК с правно основание чл. 124 ГПК за признаване на установено по
отношение на С. Р. Ф., че ищцата е собственик по наследство и давностно
владение на ¼ ид.ч. от застроено дворно място с площ 1000 кв.м.
представляващо имот с пл.сн. № 5 в кв. 2 по кадастралния и регулационен
план на с. *****, общ. ******, одобрена със Заповед № 170 от 20.02.1968 г. и
Заповед № 38 от 20.03.1993 г. и на ½ ид.ч. от построената в имота едноетажна
полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 130 кв.м., както и на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот придобит по давностно владение № **, том 6, рег. №
******, дело *** от 2023 г. на нотариус Л. Т. с рег. № *** в регистъра на НК, с
район на действие Районен съд-Кърджали, с който ответникът С. Р. Ф. е
призната за собственик на описания недвижим имот и построената в него
жилищна сграда.
С Разпореждане № 2038 от 13.08.2024 г. съдът е дал указания на ищеца
да уточни исковата молба, като изрично уточни на какво основание иска да
бъде призната за собственик по отношение на ответника С. Р. Ф. на ¼ ид.ч. от
застроено дворно място с площ 1000 кв.м. представляващо имот с пл.сн. № 5 в
кв. 2 по кадастралния и регулационен план на с. *****, общ. Ч., одобрена със
Заповед № 170 от 20.02.1968 г. и Заповед № 38 от 20.03.1993 г. и на ½ ид.ч. от
построената в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена
площ от 130 кв.м. – на основание универсално наследствено правоприемство
съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН във вр. с чл. 77, предл. 3 ЗС или давностно владение на
основание чл. 79 във вр. с чл. 77, предл. 2 ЗС, тъй като позоваването на право
на собственост, като абсолютно вещно право, може да бъде само на едно
единствено основание, а при повече от едно заявено основание исковете
следва да са предявени в условията на евентуалност.
1
С молба уточнение от 21.08.2024 г. ищецът твърди, че е собственик по
давностно владение на ½ ид.ч. от къщата построена от нейния наследодател и
¼ ид.ч. от двора от 1991 до 2024 г., като в петитума е посочен период от 1991
до 2004 г., т.е. налице е несъответствие, което следва да бъде изрично
уточнено. Ищецът сочи, че е владелец на собствените си идеални части и
държател на правата на останалите съсобственици.
С Разпореждане № 2254 от 10.09.2024 г. съдът е дал указания на ищеца
да конкретизира исковата молба, както по отношение на застроено дворно
място с площ 1000 кв.м., така и по отношение на построената в имота
едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 130 кв.м.
С молба уточнение от 26.09.2024 г. ищецът твърди, че М. Р. К. владее 1/2
от дворното място повече от 10 години, като владението е постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно, т.е. той е упражнявал фактическа власт върху
имот, който приема за собствен по наследство. Владението е било постоянно,
тъй като М. К. постоянно е живял на това място. М. Р. К. е построил нова
къща в двора, завършена през 1985г. със собствен труд и материали и владее
къщата със съзнанието на неин единствен собственик. Като такъв го
възприемат неговия брат и всички останали съседи. След смъртта на М. К.
през 1991 г. в къщата остава да живее втората му съпруга Ш., с която нямат
деца. В периода, през който в къщата живеят нейни роднини, ищцата
продължава да полага грижи за къщата и двора със съзнанието, че се грижи за
наследствен имот, в който тя има дял. Н. Ш. е единствената от роднините си и
наследници, която полага грижи за имота, част от който счита за наследствен.
След 1991г. до началото на 2024г. тя единствено извършва действия по
стопанисването му, тя и съпругът й посещават имота, косят тревата в двора,
събират плодове, правят необходими ремонти на къщата. Моли да се
постанови съдебно решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника С. Р. Ф., че ищцата е собственик по давностно
владение на 1/2 ид.ч. от къщата, построена от нейния наследодател и на 1/4
ид.ч от двора, считано от 1991г. до 2024г. Ищцата твърди, че е владелец на
собствените си идеални части и държател на правата на останалите
съсобственици, тъй като при универсалното правоприемство, каквото е
наследяването, владението се продължава по право в лицето на общите
правоприемници без да е необходимо всеки от тях да упражнява реално
фактическата власт. Представени са писмени доказателства и са направени
доказателствени искания за разпит на свидетели.
На основание чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника С. Р. Ф., с който оспорва изцяло обстоятелствата, на които се
основава предявения иск. Излага твърдения, че действителното фактическо и
правно положение е, че между двамата братя М. и Р. Р. е било постигнато
съгласие владението върху поземлен имот с пл.сн.№5, кв.2 по плана на
с.*****, общ.******** да бъде предадено на М., тъй като Р. е напуснал
доброволно имота, за което е получил парично уравняване на дела си и е
заживял със семейството си в друг имот. След постигнатата договореност
между двамата братя, М. К. Р. е изградил жилищната сграда с помощта на
сина си Р. М. К., с намерението къщата да остави в наследство на първото си
дете и единствения син, съобразно обичайното право. Ответникът заявява, че
ищцата Н. М. Ш., както сама признава в ИМ, след като се е омъжила е
напуснала имота преди повече от 40 години и е заживяла заедно със съпруга
си в друг имот. Ответникът твърди, че независимо, че Р., заедно със
2
семейството си е живял в периоди от време извън процесния имот, именно той
се грижил за баща си, като по тази причина, М. със знанието на дъщеря си -
ищцата по делото, е предал владението върху спорния имот на сина си Р..
След смъртта на М. К. Р. през 1991г., синът му Р. М. К. заедно със семейството
си се установили да живеят в процесния имот. Ответникът твърди, че от 1990
г. праводателят на ответницата, нейният баща е бил въведен във владение на
процесния имот - дворно място, ведно с изградената в него жилищна сграда.
След смъртта на М. К. Р. от 1991г. до смъртта си през 2004г. Р. М. К. е владял
явно и необезпокоявано спорния имот, упражнявал е фактическата власт
върху процесиите недвижими имоти, постоянно, непрекъснато, несъмнено,
спокойно, с намерението да ги свои за себе си в продължение на давностния
срок, предвиден в закона за недобросъвестния владелец, като това негово
владение не само, че е било осъществявано със знанието и без
противопоставянето на останалите наследници на М. К. Р., но нещо повече - с
тяхно общо съгласие. Ответникът твърди, че на смъртния си одър, по
инициатива на Р. М. К., същият е провел разговор със сестра си Н. М. Ш. -
ищца в настоящото производство. Последната отново заявила на брат си, че
няма претенции по отношение на имота на баща им, както и че признава
последиците от осъщественото владение от страна на брат си. Поради това, че
другите две дъщери на Р. - А. и А. се установили да живеят в чужбина, в
семейството било постигнато съгласие владението върху наследствения имот
да бъде предадено на първородното дъщеря - С., ответник по делото. Още
повече, че тя се е грижила за родителите си до смъртта им. Ответникът
твърди, че й е било предадено владението върху спорния имот през 2003 г. от
нейния баща, който го е осъществявал от 1991 г., като е присъединила към
своето владение и това на своя баща. Ответницата твърди, че от 2004 г. до
2024 г. е осъществяла владение върху процесния недвижим имот, постоянно,
непрекъснато, несъмнено, спокойно, е намерението да го свои за себе си в
продължение на давностния срок, предвиден в закона за недобросъвестния
владелец. Това нейно владение не само, че е било осъществявано със знанието
и без противопоставянето на ищцата, нещо повече - с нейно съгласие.
Ответницата заявява, че декларирала в данъчната служба при Община
Черноочене имота, като свой и е заплащала дължимите за него данъци и
такси. С. Р. Ф. твърди, че е придобила собствеността въз основа на два
придобивни способа - оригинерен - давностно владение за период
многократно по-дълъг от предвидения в закона 10-годишен срок и
деривативен - наследствено правопрнсмство от наследодателя си Р. М. К..
Предвид гореизложеното, моли за отхвърляне предявения срещу нея иск с
правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК, като неоснователен и недоказан.
Представени са писмени доказателства и са направени доказателствени
искания за разпит на свидетели.
На основание чл. 109 от ГПК делото е подсъдно на Районен
съд-Кърджали.
В съдебно заседание ищецът се явява лично заедно с процесуалния си
представител и моли искът да бъде уважен по изложените в исковата молба и
молбите уточнения основания, както и на събраните в хода на съдебното
дирене писмен и гласни доказателства. Претендира разноски. Представя
писмена защита, в която излага съображения по същество на спора.
Ответникът се явява лично и със воя процесуален представител и молят искът
да бъде отхвърлен като недоказан, респ. неоснователен. Представят списък с
разноски по чл.80 от ГПК. Представят подробна писмена защита.
3
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Съгласно Тълкувателно решение от 29.06.2017 г. по т.д. № 3/2016 по
описа на ВКС, ОСГК по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост
на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност,
съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. По тези
съображения предявеният от ищцата иск срещу ответницата е допустим
независимо от семейното им положение и наличието на косвени данни за
сключени граждански бракове от страна на ищцата и ответницата.
Безспорен факт е че бащата на ищцата М. К. е ползвал процесния
недвижим имот като свой, както и че живял в новопостроената през 1983-1984
година къща до смъртта си през 1991 г. В тази връзка следва да бъде обсъден
фактът с чий средства е била построена къщата. Видно от представеното
удостоверение УП-3 от Община Черноочене, в периода 31.03.1971 г. –
30.01.1982 г. М. К. е работил общо 1 г. 9 м. и 29 дни на посочените длъжности.
Не се установява от събраните гласни доказателства М. К. да е полагал труд
някъде др. или да е бил вече пенсионер към 1983-1984 г., когато се е строяла
къщата. Също е безспорен факт, че бащата на ответницата и син на М. К. Р. К.
е работил, като ***** в „Горубсо Златоград“ в периода, когато е строена
къщата. Въпреки, че свидетелят Ф. И. заявява, че Р. не е участвал физически в
строежа на къщата, което се потвърждава и от показанията на свидетеля С. Ю.,
който е карал тухли за къщата и заявява, че материалите за къщата ги е плащал
М. К., настоящият състав намира, че средствата за строежа на къщата са
осигурени от Р. К., който по това време е работил, като ***** в „Горубсо
Златоград“, респ. е получавал трудови доходи. В тази връзка са и показанията
на свидетеля А. К., които съдът кредитира като логични, последователни и
неопровергани от останалите доказателства.
Независимо от това с чий средства е построена къщата и кой физически
е участвал с труд в нейното построяване, следва да бъде обсъден факта от кога
бащата на ответницата Р. К. и неговата съпруга Х. К. са заживели в къщата. В
тази връзка следва да бъде посочено, че видно от приетото удостоверение за
наследници изх. № ** от 24.08.2023 г. издадено от **********, бащата на
ищцата М. К. е починал на ***** г. В показанията си свидетелят Ф. И.
заявява, от една страна, че Р. се върнал в къщата когато починали майка му и
татко му, а от друга страна заявява, че за М. се грижел Р. с жена си, както и че
Р. не е бил в къщата докато М. е бил жив, дошъл когато баща му починал.
Свидетелят С. Ю. заявява, че Р. се върнал след смъртта на М.. А. К. заявява,
че баща й Р. и майка й са дошли да живеят на село през 1985-1986 г., когато се
разболяла втората съпруга на дядо й М. и майка й се грижела за нея.
Свидетелят С. А., чиято къща се намира на 10 метра от процесния имот,
заявява, че когато се омъжила през юли месец 1991 г. в съседната къща били Р.
и Х., както и дъщеря им С. – ответник по делото. Настоящият състав
кредитира показанията на свидетелите, които заявяват, че бащата на
ответницата Р. и съпругата му Х. са заживели в къщата след смъртта на М. К.,
т.е. от ***** г., когато е починал.
Не се спори по делото, а и от събраните писмени и гласни доказателства
се установява, че след смъртта на баща си М. К. Р. К. заедно със съпругата си
Х. е живял в процесната къща до смъртта си на ***** г., т.е. за период по-
дълъг от 10 години. Свидетелите Ф. И. и С. Ю. заявяват, че Р. и съпругата му
4
се грижели за къщата. Свидетелят Ф. И. заявява, че ищцата Н. идвала на гости
в къщата, тъй като тя живеела в къщата на своя съпруг в същото село.
Свидетелят С. Ю. също заявява, че ищцата Н. напуснала къща, когато се
омъжила, както и че си има друга къща. Свидетелят С. А. също заявява, че
докато Р. е бил жив Н. идвала на гости в къщата. Следва да бъдат обсъдени и
гласните показания на свидетеля А. К., която заявява, че волята на нейния
дядо М. К. била къщата, която е построена с пари на баща й Р., да остане за
сина му Р. съгласно обичайното право, като сестра му Н. нямала претенции,
защото имала собствена къща. Настоящият състав кредитира изцяло
посочените гласни доказателства, като логични, последователни и взаимно
допълващи се. Тези гласни доказателства обуславят извода, че Р. К. е
упражнявал лично и със съпругата си фактическа власт върху целия
поземления имот и къщата постоянно, непрекъснато, спокойно и явно, като
единствен собственик без противопоставяне от страна на своята сестра Н. –
ищца по делото. Доказателство в тази връзка са и приетите писмени
доказателства установяващи факта, че данъците за целия поземлен имот и
къщата са плащани само и единствено от Р. К., от съпругата му Х. след
неговата смърт, както и от ответницата след смъртта на нейната майка. В
случая според възприятията на свидетелите С. Ю. (разпитан от страна на
ищец) и С. А. (разпитана от страна на ответника) ищцата Н. идвала на гости в
къщата докато брат й Р. е бил жив, което от обективна страна изключва
твърдението за постоянно, непрекъснато, явно и спокойно упражняване на
фактическа власт върху собствените си идеални части - на 1/2 ид.ч. от къщата
и на 1/4 ид.ч от двора, считано от 1991 г., които да държи, като свои. В
разглежданата хипотеза се установи, че Р. К. и съпругата му са придобили
фактическата власт върху процесния недвижим имот и къща през 1991 г.
Презумпцията по чл. 69 от ЗС /предполага се, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго/ намира приложение само
когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява
владение още от момента на установяването си. Анализът на събраните гласни
доказателства обуславя извода, че Р. и съпругата му владеели имота и къщата
като свои считано от 1991 г. със знанието и без противопоставянето на ищцата
Н..
След смъртта на Р. К. в къщата останала да живее неговата съпруга Х.
съгласно показанията на разпитаните свидетели. Свидетелят С. Ю. заявява, че
Х. е живяла в къщата 1-2 години след смъртта на съпруга си Р., а А. К. заявява,
че майка й живеела постоянно в къщата 3-4 години след смъртта на баща й, а
след това я водили често на село за по 10-15 дни. Свидетелят С. А. заявява, че
съпругата на Р. е живяла в къщата 2-3 години след смъртта му, след това по 10-
15 дни са я докарвали на село защото й е било приятно. Анализът на
посочените гласни доказателства обуславя извода, че до края на 2006 г. Х. е
живяла в къщата, а след това е ходила за кратко за по 10-15 дни.
Давностното владение, като придобивен способ е правен въпрос,
разрешаван в правната теория и в константната съдебна практика, като
относима към настоящия спор е разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС, предвиждаща
„Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години“. В чл. 68 ЗС владението
се определя като упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. За да е основание за
придобиване на имот по давност, от обективна страна владението следва да
бъде постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така, че да може да
5
бъде узнато от собственика, респ. съсобственика/ и спокойно /според теорията
означава то да не е установено с насилие, както и да не е поддържано с
насилие/, а субективният признак предполага у владелеца да е налице
намерение да държи вещта, като своя собствена, т.е. намерение за своене на
вещта.
Спорен на следващо място е въпросът дали, след като съпругата на Р. Х.
престанала да живее постоянно в къщата - края на 2006 г., ищцата Н. е
започнала лично да упражнява фактическа власт с намерение за своене върху
претендираните 1/2 ид.ч. от къщата и на 1/4 ид.ч от двора с оглед твърдяното
основание - придобивна давност. Последователната практика на ВКС –
например Решение № 41 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 4951/2015 г. на I г. о.,
приема, че ако е налице правно основание за упражняване на фактическа власт
върху недвижим имот към момента на установяването й (допускане от
собственика), презумпцията на чл. 69 от ЗС следва да се счита оборена. За да
се трансформира така установената фактическа власт във владение,
упражняващото я лице следва да мА.стира промяната в намерението, с което
държи имота и да противопостави тази промяна на собственика, тъй като, за
да се придобие по давност правото на собственост фактическата власт с
намерение за своене следва да бъде упражнявана явно. Общият принцип на
справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не
могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият
собственик няма възможност (поради неведение) да се брани. В тежест на
този, който се позовава на придобивната давност е да установи, че такава е
започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. В случая
ищцата Н. не доказа при условията на пълно и главно доказване нито промяна
в субективния елемент на придобивната даваност - промяна на държането във
владение по отношение на къщата и поземления имот за посочените идеални
части, нито обективния признак за постоянно, непрекъснато, явно и спокойно
владение. Нещо повече, твърдението, че след смъртта на брат си Р. ищцата Н.
е започнала да се грижи за къщата включително до 2024 г., остана не доказано,
дори опровергано, от показанията на разпитаните свидетели. С. Ю. заявява, че
за къщата се грижел съпругът на Н. Б., както и че къщата не е годна за
живеене, от много време никой не е влизал вътре, отвън не е като трябва.
Свидетелят С. А. заявява, че: „Къщата сега е разрушена, това не е къща вече“.
Това изключва и опровергава твърдението на ищцата Н., че тя и съпругът й
поддържали къщата, която според показанията на свидетелите е негодна за
живеене. По отношение на поземления имот следва да бъде посочено, че не са
опровергани гласните доказателства на свидетеля С. А., че процесният имот се
поддържал доста време от комшийката Н., която чистила двора.
Практиката на ВКС (Решение № 483/11.12.2012 г. по гр.д. № 493/2012 г.,
ВКС, І г.о.) е възприела определението на търпими действия в правната
теория: търпими са всички онези действия, които представляват според
обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на
един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемо
съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се
извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност,
гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за
извършени с неговото съгласие. В случая от събраните гласни доказателства
се установява, че ищцата Н. е сеела градината със зеленчуци и люцерна.
Търпимите действия са именно действия, а не фактическа власт и по това
трябва да се различават от държането, а значи и от владението, поради което и
6
не могат да служат за основание за придобиване на владение. При търпимите
действия фактическата власт се придобива със съгласието на собственика или
владелеца, като това съгласие може да бъде изрично или предполагаемо, но
основано на добрите междуличности отношения, в случа роднински, поради
което се търпи едно действие върху имот - действие, за което лицето, което го
извършва, няма никакво право. В тези случаи не може да се стигне до
придобиване на имота по давност, освен ако лицето, което осъществява
търпимите действия, респективно държането на имота, не демонстрира по
отношение на собственика настъпилата промяна - че започва да осъществява
фактическа власт с намерение за своене на имота (в този смисъл Решение №
122/03.12.2020 г. по гр. д. № 3549/2019 г. по описа на ВКС, І г. о.). В случая
ищцата Н. не е променила своето субективно отношение по отношение на
имота и къщата, още повече да го е демонстрирала явно и несъмнено по
отношение на брат си, неговата съпруга и ответницата. В решение №
291/9.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на II ГО на ВКС е прието, че за да
промени държането във владение държателят трябва да демонстрира промяна
в намерението за своене на имота, която открито да демонстрира спрямо
собственика. Същото е прието и в решение № 270/20.05.2010 г., постановено
по гр. д. № 1162/2009 г. на II ГО. Тези разсъждения се отнасят и за търпимите
действия - лицето, което ги осъществява, следва да демонстрира по
отношение на собственика настъпилата промяна, а именно, че започва да
осъществява фактическа власт с намерение за своене на имота, в случа къщата
и поземления имот.
Като споделя изцяло цитираната практика на върховния съд и като
обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът
намира, че не се установява по безспорен начин, че ищцата Н., считано от
1991 г. е започнала да упражнява фактическата власт върху ½ от къщата и ¼
от поземления имот с намерение за своене, което е демонстрирано по
отношение на брат си, неговата съпруга, както и по отношение на
ответницата. Ползването на имота от ищцата е търпимо действие. За да се
трансформира фактическата й власт във владение, е било необходимо
намерението за своене да бъде противопоставено на собствениците на имота.
По делото няма данни за подобна демонстрация. Субективното отношение на
извършващия търпими действия към вещта, като към своя не е достатъчно, за
да се установи трансформиране на упражняваната фактическа власт във
владение. То е следвало да бъде изразено в изрични недвусмислени действия
по отношение на собствениците на имота, за да могат те да се защитят.
Косенето на тревата в градината и нейното засяване от ищцата Н. е свързано с
осъществяваното от нея фактическо ползване на имота, като търпими
действия. По отношение на твърдението за поддържане на къщата следва да
бъдат взети предвид изложените вече мотиви на база на свидетелските
показния на разпитаните свидетели от страна на ищцата.
В хода на съдебното дирене настоящият състав намира, че
осъщественото от ищцата ползване на имота, вкл. релевантния - 1991 г. до
2024 г., чрез извършване на търпими действия, не е довело до осъществяване
на кумулативно задължителните елементи на фактическия състав на чл. 79, ал.
1 ЗС и придобиване по давност на идеални части от процесния имот и къща,
поради което предявеният установителен иск за собственост е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Отделно от това, съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г.
7
по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС в тежест на ищцата е да обори
констатациите на нотариуса в съставения констативен нотариален акт за
собственост на основание давностно владение. От приетия Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение № **, том
6, рег. № ******, дело *** от 2023 г. на нотариус Л. Т. с рег. № *** в регистъра
на НК, с район на действие Районен съд-Кърджали, се установява, че на дата
01.12.2023 г. е признато правото на собственост върху процесните имоти на
ответника С. Р. Ф. по давностно владение. Ищцата не обори констатациите на
нотариуса в съставения Нотариален акт за констатиране на собственост върху
недвижим имот придобит по давностно владение, с който ответникът е
признат за собственик на процесните имоти по давностно владение.
Предявеният иск на основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗС с оглед събраните доказателства се явява неоснователен и недоказан и
следва да бъдат отхвърлен, при което по аргумент от чл. 537, ал. 2 от ГПК
издаденият в полза на ответницата констативен нотариален акт за собственост
не подлежи на отмяна.
При този изход на делото, основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на
ищеца следва да се възложат направени по делото от ответницата разноски за
адвокатско възнаграждение. В представения списък по чл. 80 от ГПК е
посочено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. Същевременно в
представения към отговора на исковата молба Договор за правна защита и
съдействие от 07.11.2024 г. е посочено възнаграждение в размер на 1000 лева
платено в брой. Съгласно ТР от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан
начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното
плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. В случая претенцията за адвокатско възнаграждение следва да бъде
уважена до сумата 1000 лева, която сума е вписана в посочения договор за
правна помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗС от Н. М. Ш., ЕГН ********** с адрес с. ***************** срещу С. Р.
Ф., ЕГН ********** с адрес **************** ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата, че ищеца е собственик по
давностно владение считано от 1991 г. до 2024 г. на ¼ ид.ч. от застроено
дворно място с площ 1000 кв.м. представляващо имот с пл.сн. № 5 в кв. 2 по
кадастралния и регулационен план на с. *****, общ. ********, одобрена със
Заповед № 170 от 20.02.1968 г. и Заповед № 38 от 20.03.1993 г. и на ½ ид.ч. от
построената в имота едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена
площ от 130 кв.м., като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. М. Ш., ЕГН ********** с адрес с. ***************** да
заплати на С. Р. Ф., ЕГН ********** с адрес **************** направените
по делото разноски в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
8
Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
9