№ 7450
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. К.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110166632 по описа за 2023 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във връзка чл. 411, ал. 1 от КЗ за сумата от 899,50 лева.
Ищецът-„БВИГ“ АД твърди, че на 15.09.2021 год. в гр. София, при движение по
бул. „Царица Йоанна“, с посока от бул. „П.Владигеров“ към бул. „Добринова скала“,
пред блок 346, водачът на лек автомобил „Форксваген Поло“ с рег. №//////////-Е. Р. В.,
поради рязко спиране на движещия не пред него лек автомобил е станал причина за
ПТП с паркираното МПС-„Киа Сийд“ с рег. №//////////. Твърди, че виновен за
процесното ПТП е Е. Р. В., като за управлявания от него автомобил „Фолксваген Поло“
не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към
момента на настъпване на ПТП. Поддържа, че лек автомобил „Киа Сийд“ е бил
застрахован по имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ в „БВИГ“ АД със
застрахователна полица № //////////, като по повод произшествието е била образувана
преписка по щета №////////// и след направена оценка е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 899,50 лева на автосервиза извършил ремонта на увредения
автомобил. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на застрахования срещу прекия причинител на вредата. Сочи, че въз основа на
заявление по чл. 410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. № 40672/2022 г. по описа на СРС, 75
с-в, в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за сумата от 899,50 лева, като
съдът му е указал да предяви иск за установяване на вземането, което обуславя
правния му интерес от предявяване на настоящия иск. Моли да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи сумата от 899,50 лева, ведно със законната лихва
1
върху нея от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до пълното
изплащане на дължимите суми. Претендира разноски.
Ответникът-Е. Р. В., чрез назначения му особен представител, е депозирал, в
срок, отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въз основа на заявление от 28.07.2022 г., подадено от ЗЕАД „БВИГ“ е издадена
заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 40672/2022 г.
по описа на СРС, 75 състав, с която е разпоредено на Е. Р. В. да заплати сумата от
899,50 лева, представляващи регресно вземане на заявителя, ведно със законната лихва
от 28.07.2022 год. до окончателното й плащане, както и направените по делото
разноски. Заповедта е връчена на длъжника, при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК,
поради което и наоснование чл. 415, ал.2 вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, поради което с
разпореждане от 08.11.2023 год. съдът указал на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съобщението за така постановения съдебен акт било надлежно връчено на заявителя,
като настоящите искове са предявени в указания срок.
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да докаже, наличието на застрахователно
правоотношение между него и собственика на увредения автомобил, че е изплатил
застрахователно обезщетение на увреденото лице, че застрахователното събитие
представлява деликт по чл. 45 ЗЗД, осъществен от ответника: противоправно деяние,
от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с
деянието.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за вина,
както и да установи възраженията си срещу вземането на ищеца.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството са обявени
обстоятелствата относно наличието на застрахователно правоотношение между ищеца
и собственика на увредения автомобил, че към момента на настъпване на
произшествието, за лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. №////////// не е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена
застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане
на застрахователна премия за заплати на застрахования застрахователно обезщетение
при настъпване на определен риск.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 410 от Кодекса на застраховането с плащането
2
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде
установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен
между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към
датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от
страна на застрахователя на застрахователно обезщетение. В тежест на ответника е
било да обори законоустановената презумпция за вина.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и
собственика на увредения лек автомобил има сключен договор за застраховка
„Булстрад Каско Стандарт”. При действието на този договор е била образувана
ликвидационна преписка във връзка с настъпило на 15.09.2021 год. застрахователно
събитие, като на собственика на автосервиза извършил ремонта на увредения
автомобил е платена сумата от 899,50 лева, видно от преводно нареждане от 29.09.2021
год.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в
правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за
удовлетворяване на вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента
или неговия застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Основателността
на предявения иск е поставена в зависимост от това дали в патримониума на
застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от
непозволено увреждане. В този смисъл следва да бъде изследван въпроса за това дали
е налице виновно действие на ответника. В случая, вината на ответника се установява
от Протокол за ПТП №1782953 от 16.09.2021 год., от който е видно, че
произшествието е посетено от служител на МВР. Съдът приема, че протоколът за
настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения,
представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само
с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя му, но също и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверено в него волеизявление, т. е.
съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за
"извършените от него и пред него действия". В случая длъжностното лице е посетило
мястото на ПТП и е изготвило протокол за ПТП, а участниците в него са подписали
същия. С оглед на изложеното съдът приема, че то е настъпило при механзма посочен
в него, респ. ответникът има вина за настъпването му. На следващо място, от
неоспорената автохническа експертиза, се установява, че пътното транспортно
произшествие е настъпило поради неспазване на дистанция от страна на ответника,
управлявал лек автомобил „Форксваген Поло“, който е реализирал ПТП-то с аварийно
3
/рязко/, спиращия на пешеходна пътека пред него автомобил с рег. №//////////, като
вследствие на удара се е отклонил на дясно по посоката на движение и е настъпило
съприкосновение с паркирания лек автомобил-застрахован при ищеца. Установява се,
че всички увреждания по лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. №//////////, отразени в описа
на ищеца, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие, а стойността необходима за възстановяването му, изчислена на
база средни пазарни цени, към датата на ПТП е 1111,09 лева.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният иск се явява основателен, а
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 899,50 лева.
По разноските
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 1225 лева, представляваща сторените в настоящото производство
разноски и сумата от 385 лева, представляваща разноските сторени по гр.д.
№40672/2022 год. по описа на СРС, 75 с-в.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.
422 от ГПК, вр.410 от КЗ, вр с чл. 411, ал. 1 КЗ от ЗАД „БВИГ”, с ЕИК ///////, със
съдебен адрес: гр. //////, чрез адв. К. против Е. Р. В., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. //////////, чрез адв. П., че Е. Р. В. дължи на ЗАД „БВИГ” сумата от 899,50 лева
(осемстотин деветдесет и девет лева и петдесет стотинки), представляващи платено
от застрахователя обезщетение по застраховка “Булстрад Каско Стандарт” във връзка с
ПТП реализирано на 15.09.2021 год., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 28.07.2022 год. до окончателното й изплащане, за която сума е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.дело № 40672/2022 год. по
описа на СРС, 75 с-в.
ОСЪЖДА Е. Р. В., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „БВИГ”, с ЕИК ///////,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1225 лева (хиляда двеста двадесет и пет
лева), представляваща сторените по настоящото делото разноски и сумата от 385 лева
(триста осемдесет и пет лева), представляваща разноските сторени по гр.д.
№40672/2022 год. по описа на СРС, 75 с-в..
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4