Определение по дело №7/2022 на Административен съд - Разград

         ОП Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер: 52                                               18.04.2022 год.                      Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Разградският административен съд, в открито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и втора  година,  в  състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

 

при секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 7 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156, ал. 1 във вр. с 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/  във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/

Образувано е по жалба на  „МИК” АД с ЕИК *********, срещу Акта за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ с № 001-1 от 19.06.2019 год.  на орган по приходите в отдел ”Местни данъци и такси”  в Община  Исперих, с който   на жалбоподателя са установени задължения за данък върху недвижими имоти, данък върху превозни средства и Такса битови отпадъци – общо в размер на 16 853.63 лв. главница и лихва 5 137.86 лв. за 2014, 2015, 2016, 2017 и 2018 години.  В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като  оспорващото дружеството не е собственик върху описаните в обжалвания акт имоти. Същите са продадени през 2010, 2014 и 2016 год., като дължимите данъци за същите са били платени преди продажбата с оглед разпоредбата на чл. 264 от ДОПК. Наред с това, част от задълженията за местния данък по отношение на МПС – автомобил Пежо Боксер и автомобил Лексус са заплатени.  По  отношение на  автомобил „Москвич ИЖ” и автомобил „Ауди 80” се излагат доводи, че както автомобилите, така и документите за тях са с неизвестно местонахождение за дружеството повече от 10 години, а дори и да са налице такива, то същите са погасени по давност за данъчните периоди 2014 г. и 2015 г. Жалбоподателят иска съдът  да отмени  оспорения акт, както и да присъди направените по делото разноски

Ответникът по оспорването – Началникът на Отдел МДТ при Община Исперих счита жалбата за процесуално недопустима, тъй като с Решение № 1 от 05.11.2021 год. на Началника на отдел МДТ при Община Исперих обжалвания АУЗД е отменен.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за установено следното:

До 21.10.2019 год. „МИК” АД с ЕИК ******** е със седалище и адрес на управление гр. Исперих, ул. „Ахинора” № 84, вписано в търговския регистър.

С Акт за установяване на задължения по декларация с № 001-1 от 19.06.2019 год.  , издаден от орган по приходите в Община – Исперих на основание  чл. 107, ал. 3 ДОПК, на „МИК” АД с ЕИК ******** са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и Такса битови отпадъци по партиди  № 6702F12261, № 6702F2700,  6702F2707, образувани по подадени от дружеството декларации по чл. 14 от ЗМДТ и партида № М179 1-100624 по подадени декларации по чл. 17 от ЗМДТ/отм/ с вх. № F22700 от 24.06.2010 год. и вх. № F22699 от 11.01.2016 год., както данък върху превозните средства  по декларации по чл. 54 от ЗМДТ  за притежавано ППС  „Москвич – Иж” с рег. № *******  и „Ауди” с рег. № ** **** ** за периода от 2014 до 2018 години в общ размер на 16853.63 лв. главница и лихви в размер на 5137.86 лв..

Актът е връчен на дружеството на 23.09.2021 год., съгласно приложената разписка. Дружеството е обжалвало АУЗД по административен ред пред началника на отдел „МДТ” при Община Исперих  по реда на чл. 152 от ДОПК и чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ с жалба на 07.10.2021 год. , подадена чрез лицензиран пощенски оператор и регистрирана в Община Исперих  с вх. № 94Б-789-1 от 11.10.2021 год.

На  05.11.2021 год. началникът на отдел „Местни данъци и такси” във връзка с постъпилата жалба издава Решение № 1 от 05.11.2021 год. с диспозитив „ Уважаема Госпожо Й., Уведомявам Ви, че задълженията, които са установени с Акт за установяване на задълженията по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с номер № 001-1 от 19.06.2019 г., издаден от Л. А. – главен специалист „МДТ” са отменени”.  Посочената госпожа Й. е изпълнителния директор на „МИК” АД. В решението изрично е посочено, че се издава във връзка с постъпила от „МИК” АД жалба вх-. № 94Б-789-1.

По делото няма данни  това решение да е връчено на жалбоподателя „МИК” АД.

На 14.01.2022 год. „МИК” АД подава жалба по електронен път до  Административен съд – Разград, с която оспорва  АУЗД  с № 001-1 от 19.06.2019 год., като приема, че същият е потвърден в хипотезата на чл. 156, ал. 4 от ДОПК., тъй като не му е връчен акт, с който решаващият орган се е произнесъл в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК по подадената от него жалба по административен ред срещу АУЗД.

При тези фактически обстоятелства съдът намира жалбата за процесуално недопустима. 

Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК, приложима и в настоящото производство, Ревизионният акт, в случая АУЗД, в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението.

По делото е представено Решение № 1 от 05.11.2021 год. на началника на отдел „МДТ” при Община Исперих –  компетентния орган по чл. 104, ал. 4 от ДОПК, пред който АУЗД се обжалват по административен ред,  с  което е отменен АУЗД с № 001-1 от 19.06.2019 год.  Вярно е, че това решение  по форма не съответства изцяло на изискванията на чл. 155, ал. 1 от ДОПК, но в него волята на решаващия орган е ясно изразена, а именно, че установените с обжалвания АУЗД задължения на „МИК” АД са отменени, т.е. актът е отменен.

Ето защо съдът счита, че  в случая липсва  подлежащ на оспорване акт, тъй като е отменен и  за оспорващото дружество не е налице правен интерес от оспорването му.

Доколкото обаче ответникът по делото не е връчил по надлежния ред  Решение № 1 от 05.11.2021 год. на началника на отдел „МДТ” при Община Исперих на  „МИК” АД и по този начин с поведението си е станал причина за  подаване на жалба срещу АУЗД и образуване на настоящото съдебно производство, той следва да понесе отговорността за сторените от оспорващия разноски   по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и чл. 143, ал. 3 от АПК. В случая оспорващият е доказал разноски в размер на 50 лв. платена държавна такса.

Мотивиран така и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ОТМЕНЯ  протоколно определение за даване ход по същество на делото от 14.04.2022 год. по адм.д. № 7/2022 год. на Административен съд – Разград.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „МИК” АД с ЕИК ********,  срещу Акт за установяване на задължения по декларация с № 001-1 от 19.06.2019 год., издаден от  орган по приходите в отдел ”Местни данъци и такси”  в Община  Исперих, отменен с Решение № 1 от 05.11.2021 год. на началник отдел „Местни данъци и такси” при Община Исперих.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 7/2022 год. по описа на Административен съд Разград.

ОСЪЖДА Община Исперих да заплати на „МИК” АД с ЕИК ********* разноски по делото в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

Определението може да се обжалва в 7 дневен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен административен съд.

 

Съдия: /п/