Решение по дело №271/2018 на Районен съд - Пирдоп

Мотиви към Решение № 5, по н.а.х.д. № 271/2018 г. по описа на ПРС, постановено на 10.01.2019 година

 

 

Производството е по чл. 376 и сл. НПК.

            С постановление на ПРП от 06.12.2018 г. е внесено предложение за освобождаване на М.Н.М. – роден на *** г. в гр.П., живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, земеделски производител, с ЕГН **********от наказателна отговорност за извършеното него  престъпление по чл. 325, ал.1 от НК  от НК и за налагането му на административно наказание на основание чл. 78а НК.

 

В постановлението на ПРП се очертават следните фактически положения:  Досъдебното производство е образувано за престъпление по чл.325, ал.1 от НК. В качеството на обвиняемо лице е привлечен М.Н.М. ***, затова, че на ********около 15:30 часа в гр.**********, на площад „**********" пред сградата на община ********** е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - завързал кон за паметник „**********" -престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

Разследването е приключено с мнение за предаване на съд.

В хода на разследването е установено, че на ********около 15:30 часа обвиняемият М.Н.М. докарал на бавна скорост джипа си, за който водел завързан един кон - черен на цвят. Спрял до паметника „**********", находящ се на площад „**********", пред сградата на община **********. Завързал с въже коня за краката на паметника. Отдръпнал се настрани, извадил фотоапарат и започнал да снима вързания за паметника кон. След това се качил на джипа и си заминал.

Тези негови действия били възприети от служителите на община ********** -П.А. - Д- главен специалист „човешки ресурси", М.Т.- счетоводител при дирекция на музеите, А.В.- охранител звено селско стопанство в ОП „**********", Л.С.- дежурен гражданска защита и Т.М.- заместник кмет на община **********. Всички свидетели останали крайно възмутени от постъпката на М., която изтълкували като поругаване на историята на града, паметта на видни граждани на гр.********** и българщината. Свид. Т.М.разпоредил на А.В.да отвърже коня и да го заведе в т.нар. „капан“ - мястото в което прибират безстопанствени животни. Вълков изпълнил нареждането и отвел коня в общинския „капан“. От така установената по несъмнен начин фактическа обстановка е видно, че с деянието обвиняемият М.М. е осъществил състава на престъпление по чл. 325, ал.1 от НК. Разпитан в качеството на обвиняем - л.17, М.М. е заявил, че се признава за виновен и съжалява за извършеното. Обяснява постъпката си като демонстрация на несъгласие със служителите на общината и с Министерството на земеделието, с които от 2014 г. е в конфликт, поради това, че не обръщат нужното внимание за решаване на неговите проблеми като земеделски производител.

 

Подсъдимият М., редовно призован чрез лично връчване на призовката ведно с постановлението на ПРП, се явява, не се  представлява, не излага възражения и не прави нови искания по предоставената му от съда възможност по чл.376, ал.2 от НПК, в който да оспори изложената във постановлението на ПРП фактическа обстановка. В съдебно заседание се признава за виновен, не желае да дава обяснения, моли съда за минимално наказание.

  

            Съдът, като взе предвид фактическите положения, очертани в постановлението  на ПРП и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На ********около 15:30 часа обвиняемият М.Н.М. докарал на бавна скорост джипа си, за който водел завързан един кон - черен на цвят. Спрял до паметника „**********“, находящ се на площад „**********“, пред сградата на община **********. Завързал с въже коня за краката на паметника. Отдръпнал се настрани, извадил фотоапарат и започнал да снима вързания за паметника кон. След това се качил на джипа и си заминал.

Тези негови действия били възприети от служителите на община ********** -П.А. - Д- главен специалист „човешки ресурси", М.Т.- счетоводител при дирекция на музеите, А.В.- охранител звено селско стопанство в ОП „**********", Л.С.- дежурен гражданска защита и Т.М.- заместник кмет на община **********. Всички свидетели останали крайно възмутени от постъпката на М., която изтълкували като поругаване на историята на града, паметта на видни граждани на гр.********** и българщината. Свид. Т.М.разпоредил на А.В.да отвърже коня и да го заведе в т.нар. „капан“ - мястото в което прибират безстопанствени животни. Вълков изпълнил нареждането и отвел коня в общинския „капан“.

Същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325,  ал.1,   като е извършил  непристойни  действия,  грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото Поведението на обвиняемия е било непристойно, грубо нарушаващо обществения ред, продиктувано от мотив на явно неуважение към обществото и нормите върху които то гради съществуването си, като по този начин М. е демонстрирал своето отрицателно отношение към тези норми.Това съзнателно грубо нарушаване на обществения ред се е изразило чрез демонстративното завързване на коня за паметника „**********“, находящ се на площад „**********“, пред сградата на община **********. От престъплението  не са причинени имуществени вреди. Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на предварителното производство гласни доказателства, ценени от съда с оглед разпоредбата на чл. 378, ал. 2 от НПК; от прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства по делото.

 

            При така установената фактическа обстановка съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съдът намира за доказано от събраните по делото доказателства, че подсъдимият М.Н.М. – роден на *** г. в гр.П., живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, земеделски производител, с ЕГН **********, на ********около ****часа в гр.**********, общ.**********, обл.Софийска, на площад „**********“, пред сградата на Община **********, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – завързал кон за паметник „**********“ – престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. Деецът е съзнавал, общественоопасния характер на деянието, като при това е искал извършването на деянието и настъпването с това на обществено опасните му последици. Ето защо деянието е осъществено при условията на пряк умисъл.

Съдът намира престъпния състав за осъществен. Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 78а, ал.1 от НК - за престъплението се предвижда наказание „лишаване от свобода” до две години или пробация, както и с обществено порицание. Подсъдимият М.  е със средно образование, женен, неосъждан, земеделски производител, няма данни за предишни противообществени прояви. Съгласно разпоредбата на Постановление № 7 от 04.11.1985 г. по н.д.№ 4/85 на Пленума на ВС, т.4, лицето може да бъде освободено от наказателна отговорност по чл.78а НК, като са налице предпоставките за приложение на чл.78а, ал.1 НК, както и че не са налице основания по чл.78а, ал.7 НК, препятстващи приложението на ал.1 от чл.78а НК и подсъдимия М. не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от НК, от престъплението не са причинени имуществени вреди, поради което деецът, след като съдът го призна за виновен в извършване на деянието, следва да го освободи от наказателната отговорност на основание чл. 78а от НК, като на същия му бъде наложено административно наказание “ГЛОБА”. При определяне на размера на административното наказание, съдът взема предвид смекчаващите отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало, липса на данни за предишни противообществени прояви, взема предвид обществената опасност на деянието и на дееца, начина на извършването на деянието.

Съдът следва да определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Ето защо съдът намира, че следва да се наложи глоба, като същата следва да бъде съобразена със имотното и семейно положение на обвиняемия, поради което следва да определи глобата на предвидения от чл. 78а, ал. 1 НК минимален размер, а именно намира, че глобата следва да се определи в размер на 1 000(хиляда) лева.

Съдът намира, че така определената санкция ще изиграе ролята си за превъзпитание на извършителя и ще се постигне целите на чл. 12 ЗАНН- за индивидуална и генерална превенция.

 

Причини за извършване на деянието са незачитането от страна на подсъдимия на законоустановените правила в Р България.

 

Воден от гореизложените съображения Районен съд-П. постанови решението си.

 

                                                                                   

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: