№ 3913
гр. София, 19.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В. В. А.
като разгледа докладваното от В. В. А. Административно наказателно дело №
20241110214901 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 248, ал. 1
от ГПК.
Образувано е молба на полицейски орган при 06 РУ – СДВР чрез гл.
юрк. Б. Страхинов за изменение на решение № 2627/14.07.2025 г., постановено
по НАХД № 14901/2024 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, в частта за
разноските. С молбата се навежда възражение за прекомерност на
присъденото с посоченото решение адвокатско възнаграждение в размер на
3000, 00 /три хиляди/ лева и се прави искане за намаляването му до размер,
съответен на фактическата и правна сложност на делото.
Молбата на основание чл. 248 ал. 1 ГПК е връчена на жалбоподателя И.
К. чрез процесуалния му представител – адв. С. С. от АК – Пловдив, от когото
като в срока по чл. 248 ал. 2 ГПК е постъпил отговор, в който се изразява
становище, че молбата е недопустима поради липса на предвиден ред в НПК
за изменение на решението в частта за разноските, алтернативно – че е
неоснователна, тъй като присъденото възнаграждение съответства на
действително положения от адвоката труд и на фактическата и правна
сложност на делото.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е
допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 248 ал. 1 ГПК. С оглед
1
възраженията в отговора за недопустимост на производството съдът ще
посочи, че производството пред районния съд по оспорване на заповед за
задържане е административно (така Определение № 6978 от 24.06.2025 г. по
адм. д. № 462/2025 г., ІІІ отд. на ВАС, Определение № 4996 от 26.05.2022 г. по
адм. д. № 3776/2022 г., III отд. на ВАС) и приложение намират правилата на
АПК, който в чл. 144 АПК за неуредените въпроси в производството пред съд
препраща към ГПК, където е изрично предвидена възможността за изменение
на решението в частта за разноските по искане на страните.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Производството по НАХД № 14901/2024 г. по описа на СРС, НО, 94
състав е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК вр. чл. 72 ал. 4 ЗМВР вр. чл. 5
параграф 4 КПЧОС и е образувано е по жалба на адв. С. С. от АК - Пловдив,
пълномощник на И. С. К., ЕГН **********, против фактическо задържане на
жалбоподателя И. К., извършено от полицейски орган при 06 РУ - СДВР на
19.12.2022 г. в сградата на 06 РУ – СДВР. С решение рег. № 2627/14.07.2025 г.
съдът е обявил за незаконно фактическото задържане на И. С. К., извършено
на 19.12.2022 г. от полицейски орган при 06 РУ - СДВР в сградата на 06 РУ –
СДВР. С решението съдът на основание чл. 143 ал. 1 АПК вр. чл. 38 ал. 2 от
Закона за адвокатурата е осъдил Столична дирекция на вътрешните работи да
заплати на адв. С. В. С. от АК – Пловдив сумата от 3000, 00 лева /три хиляди/
лева - адвокатско възнаграждение.
Присъденото в полза на адв. С. възнаграждение е определено на
основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, съгласно която разпоредба в
случаите на безплатно оказана от адвоката правна помощ, той има право на
адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер, не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2.
И в мотивите на решението по делото съдът е обсъдил решение на СЕС
от 25 януари 2024 г. по дело С- 438/22, на което се позовава молителят в
производството по чл. 248 ГПК, постановено по преюдициално запитване,
отправено от СРС. В посоченото решение е прието, че "Чл. 101, § 1 от ДФЕС,
във вр. е чл. 4, § 3 от ДЕС, следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи,
че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер е национална
правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е
2
длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно
която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет,
и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.
При наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели..." Посочено е и че "...националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за
разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги."
Ето защо при определяне на справедливия и обоснован размер на
адвокатското възнаграждение в случая съдът е съобразил както размерите на
адвокатските възнаграждения, предвидени за съответния вид производство в
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм.
- ДВ, бр. 14 от 2025 г.), така и действителната фактическа и правна сложност
на делото. Следва да се държи сметка, че в производството по оспорване
фактическото задържане на жалбоподателя К. са се развили общо седем
съдебни производства (НАХД № 740/2023 г. по описа на СРС, НО, 18 състав,
адм. дело № 740/2023 г. по описа на АССГ, I отделение, 35 състав,
административно дело № 9042/2023 г. по описа на ВАС,НАХД № 13843/2023
г. по описа на СРС, НО, 109 състав, адм. дело № 3101/2024 г. по описа на
АССГ, XXIV касационен състав, адм. дело № 6820/2024 г. по описа на АССГ,
XXIV касационен състав, НАХД № 14901/2024 г. по описа на СРС, НО, 94
състав), като определеният размер на възнаграждението съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК обхваща и разноските в предходните
съдебни инстанции. За всяка съдебна инстанция съдът е определил
възнаграждение съобразявайки предмета на производството, броя на
проведените съдебни заседания и проявената от процесуалния представител
на жалбоподателя активност.
Не са основателни доводите на молителя в производството по чл. 248
ГПК, че при определяне на възнаграждението съдът не е съобразил размера,
предвиден в чл. 8 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения
за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), съгласно която
3
разпоредба по дела по ЗМВР възнаграждението е 750, 00 лева. Напротив –
ръководейки се именно от така посочения размер, но и съобразявайки вече
цитираното решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело С- 438/22 и
действителната фактическа и правна сложност на всяко от производствата,
съдът е определил размер на дължимото адвокатско възнаграждение за всяко
от тях, като по отношение на някои от производствата е определил и размер,
по – нисък от предвидения в чл. 8 ал. 2 т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа. Така, за оказаното процесуално
представителство на жалбоподателя по НЧД № 740/2023 г. по описа на СРС,
НО, 18 състав и по адм. дело № 740/2023 г. по описа на АССГ, 35 състав съдът
е присъдил в полза на адв. С. възнаграждение в размер на 500, 00 лева.
Идентичен размер на възнаграждението съдът е определил на процесуалния
представител и по адм. дело № 9042/2023 г. по описа на ВАС, V отделение,
както и по дело № 6820/2024 г. по описа на АССГ, доколкото процесуално
представителство с явяване в о.с.з. не е осъществявано, но от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя са били депозирани частна
жалба (въз основа на която е образувано производството по адм. дело №
9042/2023 г. по описа на ВАС, V отделение), отговор на касационна жалба и
частна касационна жалба. Адвокатско възнаграждение в размер на по 750, 00
лева съдът е определил единствено за оказаната от адв. С. правна помощ по
НАХД № 14901/2024 г. и по НАХД № 13843/2023 г. - и двете по описа на СРС,
като е съобразил, че и в двете производства е проведено съдебно следствие,
като процесуалният представител на жалбоподателя К. активно е участвал в
събирането и проверката на доказателствата. При сумиране на размера на
присъденото във всяко от производствата възнаграждение се получава общо
присъдения от съда размер от 3000, 00 лева (3 х 500 + 2 х 750).
Предвид горното съдът намери, че размерът на присъденото адвокатско
възнаграждение е обоснован и справедлив и съответен на действителната
фактическа и правна сложност на производството и на положените от
процесуалния представител на жалбоподателя процесуални усилия. При тези
мотиви съдът намери, че молбата за изменение на решението в частта за
разноските следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от полицейски орган при 06 РУ –
СДВР чрез гл. юрк. Б. Страхинов за изменение на решение № 2627/14.07.2025
г., постановено по НАХД № 14901/2024 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, в
частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - София - град в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на полицейски орган при 06 РУ
– СДВР (по факс) и жалбоподателя И. К. (чрез адв. С. С.).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5