РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Карлово, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Анна Г. Георгиева
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно
наказателно дело № 20245320200548 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 24-0281-000880 от 30.10.2024 г. на
Началник група към ОДМВР- Пловдив, РУ- Карлово, на С. С. М., ЕГН
**********, от с. Р., обл. П., ул. *** е наложено административно наказание
на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1
от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки, съгласно Наредба № Iз-2539
от 17.12.2012 г. на МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, излагайки доводи
за липса на обективна и субективна страна на процесното деяние, като прави
искане за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява се от адв. Ш.-
упълномощен, който поддържа жалбата. Пледира за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител. Взема становище за неоснователност на жалбата.
Счита издаденото наказателно постановление за правилно и законосъобразно,
поради което моли съда да бъде оставено в сила. Прави възражение за
прекомерност на евентуално претендирания адвокатския хонорар.
1
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетел на Н. Б. като
актосъставител и Г. М. като свидетел по акта и очевидец при установяване на
нарушението, както и приобщените писмени доказателства- наказателно
постановление № 24-0281-880 от 30.10.2024 г., разписка за връчването му,
постановление за отказ да се образува наказателно производство от 09.10.2024
г., материалите по преписка № 11986/24 г. на РП- Пловдив, ТО- Карлово-
докладни записки, АУАН серия GA № 675760 от 12.09.2024 г., справка АИС
БДС, характеристична справка, справка за нарушител/водач, справка за
съдимост, справка от ИС на КАТ относно история на регистрациите на МПС,
протокол за отговорно пазене, обяснения, справка за регистрация на МПС,
Мотивирана резолюция, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., заповед №
8121К-3410/05.04.2023 г., заповед № 317з-11675/31.12.2021 г., постановление
за отказ да се образува наказателно производство от 15.08.2024 г. на РП-
Пловдив, ТО-Карлово, справка по история на регистрации, справка от Сектор
ПП към ОДМВР- Пловдив, ведно с извадки от ИС на КАТ за регистрация на
процесното МПС, справка от Нотариус Т.Б.-Д. с № ***, съдът намира за
установено следното:
На 12.09.2024 г., около 20,18 ч., полицейските служители Б. и М.
осъществявали служебните си задължения в с. К., общ. К., ул. ***, където
спрели за проверка лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. №
********, управляван от жалбоподателя М.. В автомобила се возило и лицето
Ф.И. А.. При извършената проверка в ОДЧ и РСОД полицейските служители
установили, че за управляваното от М. МПС било с прекратена регистрация на
осн. чл.143 ал.15 от ЗДвП, тъй като след сключен на 05.07.2024 г. договор за
покупко- продажба с № 3641 на нотариус с № ***, лицето закупило
автомобила- Ф.И.А. не изпълнил задължението си да регистрира ППС в
двумесечен срок от придобиването му. Собственикът на МПС- Ф.И.А.- пътник
в автомобила заявил, че не знаел, че трябва да регистрира МПС в двумесечен
срок от придобиването му. Полицейските служители свалили номерата на
автомобила и иззели малкия талон.
При тези факти било счетено, че М. е осъществил нарушение по чл.140
ал.1 от ЗДвП и бил съставен АУАН серия GA № 675760 от 12.09.2024 г., с
който било прието, че на 12.09.2024 г., в 20,18 ч. в с. К., общ. К., обл. П., по ул.
***, с посока на движение от изток на запад, управлявал лек автомобил марка
„Опел“, модел „Корса“ с рег. № ********, който не бил регистриран по
надлежния ред. Същият бил с прекратена регистрация от 06.09.2024 г. по реда
2
на чл.143 ал.14 от ЗДвП.
Така съставения АУАН бил подписан от М. без възражения.
С мотивирана резолюция от 17.09.2024 г. било прекратено
производството по издадения АУАН, тъй като била образувана преписка №
11986/12.09.2024 г. по описа на на РП- Пловдив, ТО- Карлово г. за
престъпление по чл.345 ал.2 от НК.
С постановление от 09.10.2024 г. прокурор от РП- Пловдив, ТО-Карлово
отказал да образува наказателно производство, тъй като счел, че деянието на
М. не представлява престъпление, като разпоредил на Началника на РУ да
прецени, дали да ангажира съответна отговорност спрямо лицето по чл.140
ал.1 от ЗДвП.
На 30.10.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление,
с което административно- наказващият орган счел, че М. е осъществил
нарушението по чл.140 ал.1 от НК, поради което му наложил на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 200 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като отнел и 10
контролни точки на лицето, на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г.
на МВР.
Наказателното постановление било връчено на 11.11.2024 г., а жалбата
срещу него депозирана на 20.11.2024 г.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът ползва при
постановяване на решението си, като счита същите за безпротиворечиви,
последователни и пряко относими към предмета на делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
При извършената проверка за законосъобразност, съдът намира, че при
издаването на наказателното постановление не е допуснато съществено
процесуално нарушение, което да налага неговата отмяна. Същото съдържа
всички реквизити, изискуеми по чл.57 от ЗАНН, издадено е в изискуемата от
закона форма и от оправомощено длъжностно лице в рамките на неговата
компетентност. Отбелязано е, че се издава на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН
въз основа постановление за отказ да се образува наказателно производство.
Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно описание на нарушението по
чл.140 ал.1 от ЗДвП, и на обстоятелствата по извършването му, налице е
посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната
квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на
наложеното наказание глоба, както и лишаване от право да управлява МПС.
Индивидуализиран е нарушителят.
Фактическите положения, отразени в обстоятелствената част на
атакуваното наказателно постановление се явяват безспорно и категорично
доказани от събраните гласни доказателства по делото, съдържащи се в
показанията на разпитаните свидетели Б. и М., както и приобщените по
3
делото писмени доказателства. Не е спорно между страните, а и се явява
категорично доказано от доказателствата по делото обстоятелството, че на
посочената в наказателното постановление дата и място, С. М. е управлявал
лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № ********. Така
установените по делото факти обосновават извода, че М. е имал качеството
„водач“ на МПС, като е безспорно, че този автомобил е бил управляван по
път, отворен за обществено ползване- ул. *** в с. К.. Безспорно е установено
също така, че на 06.092024 г. спрямо горепосоченото МПС е прекратена
регистрацията, на осн. чл.145 ал.15 от ЗДвП, тъй като не е пререгистриран по
надлежния ред, съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, т.е.
МПС е било нерегистрирано. Ето защо, при така установените по безспорен и
категоричен начин факти, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от
обективна страна вмененото му във вина нарушение на разпоредбата на
чл.140 ал.1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.),
съгласно която по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. Осъществил е нарушението и от субективната страна. Към момента на
проверката същият е возил в управляваното от него МПС и неговия
собственик, който не го е представил за регистрация в законоустановения
срок, както и е носил необходимите документи за автомобила, от които е
могъл да установи липсата на идентичност между спътника му- собственик на
автомобила и лицето, фигуриращо в тези документи като собственик, както и
да разбере причината за тази разлика.
Процесното деяние не може до счете за маловажен случай, така че да е
приложимо налагането на наказание „предупреждение“ по чл.28 от ЗАНН,
доколкото съгл. чл.189з от ЗДвП за нарушения по същия закон не се прилага
чл.28 от ЗАНН. Дори и да не беше налице посочената законова разпоредба, то
случаят не може да се счете за маловажен или малозначителен, тъй като видно
от приложената справка за нарушител/водач М. за съвсем не дългия период
период от около две години, в който е притежавал СУМПС- от 31.03.2021 г.
същият има издадени спрямо него 32 фиша за нарушения по ЗДвП и две
влезли в сила наказателни постановления отново за нарушения по ЗДвП.
Санкционната норма на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП предвижда налагане на
глоба в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на управление на МПС
за срок от 6 до 12 месеца за водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В случая е приложена
относимата към деянието санкционна разпоредба, като наказващият орган е
определил наказание в минималния, предвиден размер, поради което съдът
намира същото за съобразено с изискванията на чл.27 ал.2 от ЗАНН.
Правилно са отнети на водача и 10 контролни точки, съгласно чл.6 ал.1
4
т.5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер
на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в
сила от 23.03.2018 г.).
Поради изложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено изцяло.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0281-000880 от
30.10.2024 г. на Началник група към ОДМВР- Пловдив, РУ- Карлово, с което
на С. С. М., ЕГН **********, от с. Р., обл. П., ул. *** е наложено
административно наказание на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца,
за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки,
съгласно Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.
Пловдив.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
5