Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 26.02.2025 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и пета година състав :

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИРИНА СЛАВЧЕВА

 ЧЛЕНОВЕ : ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                        ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

при участието на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Славчева гр.д. № 59 по описа за 2021 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

            С решение № 106 от 20.11.2020 год. по гр.д. № 148/2019 год. на РС-П. Н.Г.Н. и Н.Д.Н.,*** са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца Х.Д.А. да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор 56407.500.3067 по КККР на гр. П., като премахнат частта от сграда „постройка на допълващо застрояване“ с идентификатор 56407.500.349.2, попадаща в поземления имот на ищеца в зоната с площ 47,22 кв.м., оцветена в кафяв цвят и заключена между т. 16, 11, 13, 14, 15, 16, показана на комбинирана скица – приложение № 3 към допълнение на СТЕ на вещото лице инж. Людмил Маев, която скица е приподписана от съда  и представлява неразделна част от решението. С решението ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата 1300 лева, представляваща направените по делото разноски.

            Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответниците с твърдения, че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Молят съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Ищецът оспорва въззивната жалба  и моли съда да потвърди решението на районния съд.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът твърди в исковата молба, че с н.а. № 112, дело № 472/2017 год. на нотариус  с рег. № 108 с район на действие ПРС закупил от Н.Ц.Г. недвижим имот – УПИ с площ 398 кв.м., съставляващ парцел XXXI-348 в кв. 140 по плана на гр. П., заедно с построените в него едноетажна полумасивна жилищна сграда със застроена площ 56 кв.м. и едноетажна паянтова стопанска сграда. Съседният от изток УПИ ІІІ-349 в кв. 140 по плана на гр. П. се обитава от ответниците, които държат в него постройка – сграда, част от която без законно основание е разположена в собствения на ищеца парцел върху площ от  47 кв.м. до границата между двата съседни имота. С това ответниците пречат на ищеца да упражнява пълноценно правото на собственост върху площта, заета от процесната сграда, попадаща в имота на ищеца, както и площ около 3 метра около нея, където югоизточното му изложение е закрито и в по-голямата част от деня попада сянка. Това обуславя и правния му интерес да предяви настоящите искове с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните действия, като премахнат частта от процесната постройка, разположена в собствения на ищеца УПИ XXXI-348 в кв. 140 по плана на гр. П..

В писмения отговор на исковата молба ответниците оспорват изцяло предявените искове. Сочат, че по силата на дарение с н.а. № 2, дело № 398/1969 год. на ПНС придобили правото на собственост върху дворно място с площ 740 кв.м., представляващо парцел ІІІ-278 в кв. 140 по плана на гр. П., понастоящем – УПИ ІІІ-349 в кв. 140. Твърдят, че ищецът не е собственик на площта от 47 кв.м. под постройката – сграда на допълващо застрояване, която се твърди да е разположена незаконно в имот на ищеца. Описаната в исковата молба част от сградата попада в собствения на ответниците поземлен имот преди влизане в сила на действащия ЗРП на гр. П., одобрен през 1984 год. Твърдят, че приложение намира регулационния план от 1958 год., а дворищната регулация от 1984 год., според която  от имота на ответниците се отнема площ от 45 кв.м. и се придава към съседния имот, не е приложена поради незаплащане на обезщетение за отнетата площ. Освен това сочат, че постройката е търпим строеж по смисъла на § 16 от ЗУТ и не подлежи на премахване, тъй като е изградена през периода април-май 1980 год., а според цитираната допълнителна разпоредба на ЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 год., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им и съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване. Сроежът е изграден след дадено съгласие в нотариално заверена декларация № 761/26.12.1979 год. от Г.Ц.Г., собственик на УПИ XXX-278 в кв. 140 по плана на гр. П. от 1958 год. за изграждането на стопанска сграда на калкан на границата на двата имота. Молят исковете да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.

Въззивното производство е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване с влязло в сила решение на спора по гр.д. № 224/2021 год. по описа на РС-П..

С решение № 92 от 26.09.2022 год. по гр.д. № 224/2021 год. па РС-П. е признато за установено по отношение на Х.Д.А., че ищците Н.Д.Н. и Н.Г.Н. са собственици на реална част от имот с площ 45,84 кв.м., неправилно заснети в границите на поземлен имот № 56407.500.3067 по КККР на гр. П., която реална част е показана между букви А-Б-В-Г-А на скица-приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. Вергиния Якимова, върху която площ  е разположена част от сграда с идентификатор 56407.500.349.2, като грешката се изразява в заснемане и отразяване на регулационната граница между двата имота съобразно неприложен регулационен план на гр. Пиродп, одобрен със заповед № АБ-302/1984 год. на кмета на община С., в който е допусната грешка чрез изместване на границата между имотите на изток без основание, вместо съобразно приложения регулационен план, одобрен със заповед № 2385/21.04.1958 год. на кмета на община П.. Решението е потвърдено с решение № 345/05.06.2023 год. по гр.д. № 926/2022 год. на СОС, недопуснато до касационно обжалване и влязло в сила на 26.08.2024 год.

Според показанията на св. К., която познава имота на ищеца в гр. П., ответниците държат стопанска постройка в собствения на Х.А. имот, като стрехата е изцяло в неговия имот и по нея се стича дъждовна вода към имота на ищеца. Освен това сградата пречи на Х., тъй като засенчва двора му. Сградата пречи и на насажденията в мястото.

Съгласно показанията на св. Н.в дъното на парцела на Х. има стопанска сграда на съседите, която няма улуци и цялата вода от нея влиза в имота на ищеца, като освен това го засенчва.

Свидетелката И. твърди, че ответниците придобили имота в съседство с този на Х. през 1969 год., като бащата на ответницата Г. Ц. дал съгласие да построят там стопанска сграда. Ищецът Х. закупил бившата стара къща на Г.Ц., източно от която е процесната стопанска сграда, чийто покрив е с наклон към имота на ищеца.

Св. П. твърди, че през 1972 год. ответниците си построили жилищната сграда в имота в гр. П., а през 1982 год. направили стопанската сграда, за което получили разрешение от дядото на ответника. До стопанската сграда на Н. е имотът на ищеца - новият собственик  на съседния от запад парцел.

Според заключението на в.л. Маев от 19.05.2020 год. покрива на процесната сграда е с наклон към имота на ищеца и няма поставени улуци на стрехата от страната на последния. Сградата е показана на скица – приложение на л. 194 по делото към допълнение на СТЕ.

Със заповед № 209/05.04.2023 год. на кмета на Община П. е наредено на Н.Д.Н. и Н.Г.Н. да премахнат строеж – масивна едноетажна сграда с предназначение лятна кухня и стопанска сграда с идентификатор 56407.500.349.2 – едноетажна постройка на допълващо застрояване, разположена в  ПИ 56407.500.349 /стар УПИ ІІІ-349 в кв. 140/, тъй като сградата е опасна, негодна за използване по предназначение и е застрашена от самосрутване.

С решение № 243 от 26.02.2024 год. по адм. дело № 1111/2023 год. на АССО е отменена заповед № 209/05.04.2023 год. на кмета на Община П.. Съдът е приел за недоказано по делото, че процесният строеж не може да бъде заздравен. Напротив, въз основа на заключение на вещо лице е прието, че сградата е в добро състояние, функционира по предназначение и може да бъде укрепена  и да продължи да функционира. Същата не е самосрутваща се.

Във въззивното производство е прието заключение на инженерно-техническа експертиза на в.л. В., според което процесната постройка е покрита с двускатен дървен покрив. На западния скат на покрива са монтирани улуци, които чрез водосточна тръба отвеждат атмосферните води в двора на ищеца, където има изградена ревизионна канализационна шахта, в която е заустена водосточната тръба. От шахтата в двора чрез тръбна връзка водите се отвеждат в уличната канализация.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 109 от ЗС.

Предявените негаторни искове имат за предмет осъждане на ответниците да премахнат част от сграда, която пречи на ищеца Х.Д.А. да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор 56407.500.3067 по КККП на гр. П., като премахнат частта от сградата - „постройка на допълващо застрояване“ с идентификатор 56407.500.349.2 с твърдения, че същата попада незаконно в поземления имот на ищеца в зоната с площ 47,22 кв.м., оцветена в кафяв цвят и заключена между т. 16, 11, 13, 14, 15, 16, показана на комбинирана скица – приложение № 3 към допълнение на СТЕ на вещото лице инж. Людмил Маев, както и поради това, че засенчва имота на ищеца и го наводнява поради липсата на улуци, които да отвеждат атмосферните води в уличната канализация.

Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото на собственост. В случая предпоставка за уважаването на исковете е ищецът да докаже, че създаденото състояние в резултат на съществуващата постройка на границата между двата съседни имота създава реални пречки за упражняване правото на собственост на ищеца в пълен обем.

Със сила на пресъдено нещо между страните по воденото преюдициално производство по гр.д. № 224/2021 год. по описа на ПРС е установено, че именно ответниците Н.Д.Н. и Н.Г.Н. са собственици на реалната част с площ около 46 кв.м., върху която е разположена процесната част от сграда с идентификатор 56407.500.349.2, като тази площ неправилно е заснета в границите на поземлен имот № 56407.500.3067 по КККР на гр. П., собственост на ищеца в настоящото производство Х.А., като грешката се изразява в заснемане и отразяване на регулационната граница между двата имота съобразно неприложен регулационен план на гр. П., одобрен със заповед № АБ-302/1984 год. на кмета на община Средногорие, в който е допусната грешка чрез изместване на границата между имотите на изток без основание, вместо съобразно приложения регулационен план, одобрен със заповед № 2385/21.04.1958 год. на кмета на община П..

Следователно, на първото посочено основание в исковата молба, негаторните искове се явяват неоснователин, тъй като не се установява процесната част от сградата да се намира в имот, собственост на ищеца.

Настоящият състав намира, че по делото не се доказаха и останалите въведени в хода на процеса от ищеца основания, обуславящи премахване на процесната постройка или на част от нея, а именно – не се установи същата да е опасна от самосрутване, да засенчва имота на ищеца до степен да го прави неизползваем по предназначение или да създава предпоставки за наводняване на имота на Х.А.. Напротив, видно от приетото във въззивното производство заключение на инженерно-техническата експертиза на в.л. В., процесната постройка е покрита с двускатен дървен покрив; на западния скат на покрива са монтирани улуци, които чрез водосточна тръба отвеждат атмосферните води в двора на ищеца, където има изградена ревизионна канализационна шахта, в която е заустена водосточната тръба; от шахтата в двора чрез тръбна връзка водите се отвеждат в уличната канализация. Установява се също така от решение № 243 от 26.02.2024 год. по адм. дело № 1111/2023 год. на АССО, че процесният строеж не подлежи на премахване, тъй като независимо от наличието на някои пукнатини по фасадата, същата може да бъде поправена и заздравена, като въз основа на заключение на вещо лице е прието, че сградата е в добро състояние, функционира по предназначение, може да бъде укрепена  и да продължи да функционира. По никакъв начин от доказателствата по делото не следва извода, че същата е  самосрутваща се или опасна.

За уважаване на предявения негаторен иск не е достатъчно единствено да се констатира липсата на строителни книжа и неизпълнението на някои технически изисквания за съответния тип сграда. В своята практика ВКС не приема липсата на редовни строителни книжа като безусловно основание за уважаване на негаторния иск, а изисква да бъде установено, че строежите изобщо или с оглед състоянието, в което са извършени, са нетърпими от закона, тъй като нарушават техническите, технологическите, санитарно-хигиенните, противопожарните и архитектурно-градоустройствените изисквания за строежа, действащите застроителни планове и техническите нормативи. Дори при констатирано нарушение, търсената по исков ред защита трябва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да нарушава правната сфера на нарушителя и да ограничава необосновано неговите права, но същевременно трябва да е от такова естество, че да осигури възстановяване правата на собственика в пълен обем. В практиката си ВКС на РБ приема, че ако нарушението се изразява в изграждането на постройка или съоръжение и по делото се установи, че е налице възможност същите да бъдат преустроени при спазване на строителните правила и норми, то съдът следва да постанови осъждане на ответника да извърши това преустройство, вместо да постанови цялостното им премахване, ако с тези действия ще бъде прекратено неправомерното въздействие върху вещното право на собственика/решение № 170 от 8.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 65/2018 г., I г. о. /. Дали търсената защита от ищеца надвишава по интензитет нарушението следва да се преценява въз основа на твърденията на страните и събраните по делото доказателства във всеки конкретен случай / Решение № 135 от 31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 334/2014 г., I г. о. и др./. Безспорно се установи по делото, че търсената от ищеца защита – премахване на част от постройка, находяща се в имота на ответницете, е неприложима с оглед нейното предназначение, както и с оглед обстоятелството, че ищецът не проведе пълно главно доказване, че същата му създава пречки, надхвърлящи необходимите ограничения, свързани с правото на ответниците да ползват сградата по предназначение – за стопанска сграда и лятна кухня.

По изложените съображения предявеният негаторен иск по чл. 109 от ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.               

Тъй като изводите на настоящия състав не съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него съдът следва да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

            При този изход на спора въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивниците сумата 1800 лева, представляваща направените в производството пред двете инстанции разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 106 от 20.11.2020 год. по гр.д. № 148/2019 год. на РС-П., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Х.Д.А. ЕГН ********** срещу Н.Г.Н. ЕГН ********** и Н.Д.Н. ЕГН **********,*** за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца Х.Д.А. да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор 56407.500.3067 по КККП на гр. П., като премахнат част от сграда - „постройка на допълващо застрояване“ с идентификатор 56407.500.349.2 в зоната с площ 47,22 кв.м., оцветена в кафяв цвят и заключена между т. 16, 11, 13, 14, 15, 16, показана на комбинирана скица – приложение № 3 към допълнение на СТЕ на вещото лице инж. Людмил Маев, на основание чл. 109 от ЗС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Х.Д.А. ЕГН ********** да заплати на Н.Г.Н. ЕГН ********** и Н.Д.Н. ЕГН **********,***, сумата 1800 лева, представляваща направените в производството пред двете инстанции разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                   ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

          2.