№ 4031
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20211110153080 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на * срещу ИВ. ДР. В..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника, да му заплати
сумата от 80.48 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената ТЕ за периода
м.05.2017г. до м.04.2020г., сумата от 17.51 лв. – законна лихва за забава върху ТЕ за периода
от 15.09.2018г. до 15.04.2021г. Ищецът претендира и законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Представя
доказателства, прави доказателствени искания. Претендира разноски в настоящето
производство.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, оспорва предявения иск по основание и по
размер. Оспорва наличието на облигационна връзка. Оспорва количеството доставяна ТЕ.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано **, което изразява
становище за основателност на предявените искове.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 235, ал . 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен нотариален акт № 86/2017г. на нотариус *, с който ДР. ИВ. В.
е прехвърлил топлоснабдения имот на СП. Ф. К., като си е запазил правото на безвъзмездно
и пожизнено ползване.
Представен е протокол за проведено Общо събрание на етажните собственици на
имота, където се намира и топлоснабденият имот, от който е видно, че Общото събрание на
етажните собственици е взело решение да се сключи договор с третото лице помагач за
1
въвеждане на дялово разпределение на топлинна енергия. Представен е и Списък на
Етажните собственици, който се явява приложение към Протокол от Общото събрание на
етажните собственици. Представен е и сключен договор между ФДР и ищеца.
Като доказателства по делото са приети извлечения от сметки за топлоснабдения
имот, както и извлечения за дялово разпределение. Тези документи съдът приема, че не
представляват доказателство за удостоверените в тях обстоятелства, тъй като представляват
частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 178, ал. 1 и чл. 180 от ГПК,
обективиращи изгодни за техния издател факти. Те имат само формална доказателствена
сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление, направено от субекта,
сочен като техен издател, което не се оспорва по делото, но не и обвързваща съда
материална доказателствена сила. Същите се ценят съобразно останалия събран по делото
доказателствен материал.
Представени са по делото общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от *** на потребителите в гр. София, приети от съвета на директорите на ищеца,
одобрени с решения на ДКЕВР (преди ДКЕР) и публикувани в централни ежедневници.
По делото са изслушани и приети СТЕ и ССЕ, които съдът изцяло кредитира като
обективно и компетентно изготвени.
Други доказателства от значение за предмета на спора в предвидените в
процесуалния закон срокове не са ангажирани.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест в тежест на ищеца е
да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е.
съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период,
както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ,
която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също
и нейната стойност.
Видно от представения по делото нотариален акт № 86/2017г. на нотариус *, ДР. ИВ.
В. е прехвърлил собствеността върху топлоснабдения имот на СП. Ф. К., като си е запазил
правото на безвъзмездно и пожизнено ползване.
При наличието на вещни ползватели върху имота, съдът счита, че сумите за
потребена топлинна енергия следва да бъдат заплащани от тях, а не от собственика на
имота. Идеята на законодателя е дължимите суми да се заплащат от лицата, действително
потребяващи топлинна енергия, като при наличието на вещни ползватели именно те са
лицата, дължащи заплащане на топлинната енергия. Това е така, тъй като с учредяване на
правото на ползване върху вещта собственика се лишава от правомощията си да упражнява
фактическа власт върху нея. Ето защо и собственикът в такъв случай не може да бъде
определен като потребител на топлинна енергия.
2
Установява се от изисканата справка, че единствен наследник на ДР. ИВ. В. е ИВ. ДР.
В., поради което същият следва да отговаря по така предявените искове за процесния
период.
С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния период между ищеца и
наследодателят на ответника съществува облигационно правоотношение по доставка на
топлинна енергия.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР Общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ,
договорът за продажба се счита за сключен с конклудентни действия и общите условия
обвързват ответника. Тоест, се установява, че между страните е възникнало правоотношение
по договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия, при правата и
задълженията, уредени в ОУ и ЗЕ /чл. 153, вр. чл. 149 ЗЕ/. По силата на посочената уредба
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-
дневен срок /респективно 45 – дневен/ срок след изтичане на периода, за който се отнася.
Собственик на отоплен имот е страна в правоотношението и дължи заплащане цената на
потребената ТЕ ежемесечно, като щом е предвиден срок, той кани, а не фактът на
получаване на съответни фактури.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните в настоящото производство
съществува действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
съгласно ЗЕ, като този договор за продажба се счита за сключен при публично оповестените
общи условия с конклудентни действия – по арг. от чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като
съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събра-ние на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилни-ка за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено, видно от
приложения по делото протокол на ЕС. Ето защо, третото лице помагач е поело
задълженията на топлинен счетоводител за про-цесната сграда по силата на сключен
договор. Отделно, следва да се посочи и че когато договорът с лицето по чл.139 б ЗЕ е
прекратен, съгласно чл. 61 от Наредба № 16-334/2007г., разпределението на топлинната
енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва само от
топлопреносното предприятие или от доставчика, т.е., от ищеца, съобразно методиката по
приложението към наредбата. Следователно, липсата на договор с лице по чл. 139 6 ЗЕ няма
3
отно-шение към съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице – топлотехник по приетата съдебна екс-пертиза,
което съдът кредитира като обективно, изчерпателно и мотивирано, се установява, че ФДР е
разпределяло ежегодно ТЕ, след отчет на уредите за дялово разпределение. От техническа
гледна точка, наличието на метеорологична проверка, със заключение „съответства“ е дало
основание на вещото лице да заключи, че за този период ОТ е било годно средство за
техническо измерване.
За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет на водомера и главните
отчети са подписани.
От СТЕ се установява, че за периода 2017г. – 2018г. в имота е имало 5 броя
радиатори с ИРРО и щранг лира без ИРРО. За периода 2018г./2019г. ИРРО на радиатора в
банята е сменен, а по – късно демонтиран. В главния отчет от 16.05.2019г. е записано, че
радиаторът в банята е демонтиран. За периода от 2019 – 2020г. в имота са останали 4 броя
радиатори и щранг лира без ИРРО. В изравнителната сметка за този периода обаче
радиаторът в банята продължава да съществува и съответно му се начислява ТЕ. Сумата,
начислена за този радиатор за периода 2019г. – 2020г. е 17.53 лв.
Възраженията на ответника относно размерите на щранг лирата са неоснователни.
Видно от главните отчети, същите са подписани, има и подпис на клиент, като в тях са
отразени размерите на щранг лирата в банята. В този смисъл вещото лице посочва същите и
в проведеното съдебно заседание.
Относно дължимата главница съдът възприема заключението на вещото лице по
СТЕ, тъй като главницата е изчислена без предишни просрочени или неплатени сметки и
без изравнявания за периоди извън процесния. В него не е включена и сумата за услугата
дялово разпределение. Вещото лице по СТЕ е ус-тановило реално потребеното количество
топлоенергия за процесния период и я е остойностило, а от друга страна ССЕ е работила по
счетоводни данни на ищеца.
Съгласно СТЕ размерът на главницата, без изравнявания и без просроче-ни или
неплатени сметки, възлиза на 1991.83 лв. след приспадане на сумата от 17.53 лв., начислена
за радиатора в банята за периода 2019/2020г., тъй като в главните отчети за 2019г./2020г. е
отразено, че същият не съществува.
Ето защо, съдът намира, че за процесния период м. 05.2017г. до м. 04.2019г. се дължи
сума в размер на 1991.83 лв.
Съгласно приетата по делото ССЕ за процесния период е платена сума в общ размер
от 1996.34 лв., както следва: 547.15 лв. – стр. 5 от ССЕ; 728.79 лв. – стр. 6 от ССЕ и 720.40
лв. /732.22лв. – 11.82лв./ – стр. 7 от ССЕ.
С оглед на изложеното, съдът намира, че ответникът е заплатил изцяло задълженията
си за главница още преди завеждане на делото, като дори е надплатил сума в размер на 4.51
лв., видно от извършените плащания, подробно посочени в ССЕ. От приетата по делото
СТЕ, която установява реалното количество потребена ТЕ, не се доказа абонатът да дължи
4
сума в размера над 1991.83 лв. за процесния период. Ето защо, искът следва да бъде изцяло
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По иска по чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Поради неоснователността на главния иск неоснователен се явява и акцесорният
такъв за лихва върху главницата.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и по правилата на чл. 38 от ЗА и чл. 78, ал. 3 ГПК на
процесуалния представител на ответника следва да се присъди адвокатски хонорар за
оказаната безплатна правна помощ в размер на 300 лв. по настоящето и 300 лв. в
заповедното производство.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от **, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, *** срещу ИВ. ДР. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул.*** иск с правно
основание чл. 422 ГПК чл.
79,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 80.48 лв., представляваща главница за ТЕ за периода м. 05.2017г. до м.
04.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.05.2021г. до окончателното
изплащане на сумите, както и иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата
от 17.51 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода
15.09.2018г. до 15.04.2021г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
30624/2021г. на СРС, 35 с-в.
ОСЪЖДА **, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** да
заплати на адв. СП. Ф. К. - САК, ЕГН ********** на основание чл. 38 от ЗА и чл. 78, ал. 3
ГПК, сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ в настоящето производство, както и сумата от 300 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по ч. гр. д. № 30624/2021г.
на СРС, 35 с-в.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач, конститутирано на
страната на ищеца – **.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6