Мотиви към присъда № 146 от
14.06.2019 г. по НОХД № 1830 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, НО, ХХII състав
Районна
прокуратура - Варна е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия Д.П.Н. за това,
че на 15.07.2017 г. в гр. Варна противозаконно присвоил чужда движима вещ,
която владеел – мобилен телефон марка „Сони“, модел „Експерия зет Ултра Блек“, с ИМЕЙ 358 080 050 272 558, на
стойност 370,30 лева, собственост на Н.П.Д., като случаят е маловажен –
престъпление по чл. чл. 206, ал. 5 вр. ал. 1 НК.
Съдебното
следствие е протекло по реда на глава 27 от НПК, съгласно чл. 370 и сл. от НПК,
в частност хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, доколкото подсъдимият е признал
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и същият
се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с определение
е обявил, че основание чл. 372, ал. 4 от НПК при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанията на подсъдимия без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение, като намира,
че в случая следва да бъде наложено най-лекото от трите алтернативно предвидени
наказания, а именно глоба.
Защитникът адв. С.Б. изразява становище, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства (чистото съдебно минало, младата възраст, самопризнанието в
досъдебното производство, съдействие за разкриване на обективната истина по
досъдебното производство, критичното отношение и разкаяние и ниската стойност
на инкриминираната вещ), които обуславят налагане на най-лекото наказание,
предвидено в санкционната част на чл. 206, ал. 5 НК, а именно глоба.
В последната си дума
подсъдимият изразява съжаление за стореното и готовност да се поправи, като
моли за наказание глоба.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Д.П.Н. е роден
на *** ***, постоянен адрес ***, настоящ адрес ***. Същият е българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
През
месец септември 2014 г. св. Е.Н. Д.
придобила правото на собственост върху мобилен телефон марка и модел „Сони Експерия Зет Ултра Блек“ с ИМЕЙ № .
Непосредствено
след това св. Д. подарила телефона на сина си Н.П.Д., който започнал да го
ползва.
На
15.07.2017 г. св. Д. бил на работното си място в компютърна зала „Дум 6“, находяща се в гр. Варна, ул. „Отец Паисий“ № 22, където работел
като оператор.
Около
11,00 часа в залата влязъл обв. Д.П.Н., който бил
редовен клиент и поради тази причина св. Д. го познавал добре визуално.
Обв. Н.
помолил св. Д. да му услужи с телефона си, за да проведе разговор по него.
Св.
Д. се съгласил и предоставил телефона си на обвиняемия, който взел телефона,
набрал някакъв номер и започнал да води разговор.
По
това време в залата влязъл клиент, като св. Д. се насочил към него, за да го
попита какво желае.
В
този момент обв. Н. прекъснал разговора си и се
престорил, че оставя телефона на св. Д.
зад бара.
Обв. Н. казал
„Ей тука го оставям“, след което прибрал телефона в джоба си и бързо излязъл от
залата.
Св.
Д. се усъмнил в поведението на обв. Н. и проверил
дали наистина телефонът му е бил върнат и установил, че телефона го няма.
Веднага
набрал номера си от друг апарат, но телефонът му бил изключен от обв. Н..
По-късно
през същия ден обв. Н. отишъл в района на Колхозния
пазар и се разпоредил с телефона, като го продал на неустановено по делото
лице.
В
хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-оценителна
експертиза, от заключението на която се установява че стойността на процесния
телефон е 370,30 лв.
По
доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, както въз основа на
самопризнанието, направено от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, така
и от подкрепящите го доказателства, събрани в хода на досъдебното производство
и съдържащи се в гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите
Е.Н.Д., Н.П.Д.; писменото доказателствено средство –
протокол за разпознаване на лица по фотоснимки; писмени доказателства –
характеристична справка и справка за съдимост.
Съдът оцени като изцяло достоверни показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели по делото, тъй като
показанията им са последователни, вътрешно непротиворечиви, съответстващи едни
на други и на останалите доказателства по делото, допълващи се взаимно и
относими към предмета на делото.
В хода на досъдебното производство са представени
заключение на съдебно-оценителна експертиза, което съдът намери за пълно, ясно
и обосновано.
Съдът кредитира представените по делото писмени
доказателства и доказателствено средство, като достоверни и допринасящи за
разкриване на обективната истина по делото.
Съдът намери за достоверни и допринасящи за разкриване
на обективната истина и изготвените веществени доказателствени средства –
фотоснимки.
На основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът прецени
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и направеното
самопризнание, като не констатира
противоречия, несъответствия и непоследователност. Самопризнанието на подсъдимия
Н. се подкрепя от гореизброените доказателства, с оглед на което съдът прие за
безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и
авторството на привлеченото към наказателна отговорност лице.
От правна страна:
При така установената
фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимият Д.П.Н. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 206, ал. 5 вр.
ал. 1 НК.
От обективна
страна на 15.07.2017 г. подсъдимият Д.П.Н. е осъществявал фактическа власт
върху инкриминираната вещ – мобилен телефон марка и модел „Сони
Експерия Зет Ултра Блек“ с ИМЕЙ № , на стойност 370,30 лв. Телефонът е бил
чужда вещ спрямо него, тъй като е бил
собственост на св. Н.П.Д.. Тази вещ
обв. Н. е владеел на валидно правно основание – била
му е предоставена от собственика св. Д. за ползване – за провеждането на
телефонен разговор. Когато подсъдимият Н. е продал телефона на същата дата на
неустановено по делото лице на Колхозния пазар в гр. Варна, той противозаконно
се е разпоредил с вещта, без да има правно основание за това. По този начин е
осъществил противозаконно присвояване на вещта, с което окончателно е лишил св.
Д. от възможността да упражнява правото си на собственост
От субективна
страна подсъдимият Н. е осъществил състава на престъплението при форма на
вината пряк умисъл – знаел е, че мобилният телефон не е негов и че владее същия
на правно основание. Подс. Н. е знаел, че не
разполага с правото да се разпорежда с вещта, но въпреки това го е направил,
като съзнателно и целенасочено е продал телефона на неустановено по делото
лице, като е искал св. Д. да загуби възможността да упражнява правото си на
собственост. Т.е. обв. Н. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
сигурното настъпване на конкретните общественоопасни последици от деянието и е
искал тяхното настъпване.
По тези
съображения съдът счете, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението
по чл. 206, ал.5 вр. ал. 1 НК.
По
наказанието:
За престъплението по чл.
206, ал. 5 вр. ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от
свобода до една година или пробация, или глоба от сто
до триста лева.
Съгласно чл. 373, ал. 2
от НПК в случаите на съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4
вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът е задължен да определи наказанието при условията
на чл. 58а от НК.
В случая е неприложима
разпоредбата на чл. 55 НК, каквато възможност по принцип предвижда разпоредбата
на чл. 58, ал. 4 НК, тъй като в санкционната част е предвидена възможност за
налагане на глоба в размер на 100 лева, като съдът не може да слезе под този
минимум – по арг. от чл. 47, ал. 1, изр. посл. НК.
При индивидуализацията
на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
изразеното съжаление за стореното, младата възраст на обвиняемия, изразената
готовност за поправяне.
Съдът не може да отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства ниската стойност на предмета на
престъплението и чистото съдебно минало на дееца, доколкото тези обстоятелства
характеризират деянието като маловажен случай и законодателят е отчел, че в
тези случаи следва да се определи по - леко наказание, като е предвидил дори и
три алтернативи.
Съгласно тълкуването,
дадено в т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по тълк. д. № 1 / 2008 г. на Върховен касационен съд при
определяне на наказанието съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК, признанието
по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността обстоятелство, освен ако съставлява елемент на цялостно,
обективно проявено при досъдебното разследване процесуално поведение,
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител.
По изложените съображения съдът не приема доводът на защитата, че направеното
самопризнание следва да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Не са налице отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Съобразявайки целите в
чл. 36 от НК и при наличието единствено на смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът по реда на чл. 54 от НК намери, че на подсъдимия следва да
се определи наказание глоба.
Като отчете, че въпреки
ниската стойност, телефонът е лична вещ, която е необходима ежедневно на всеки
човек, а освен това загубата на такава вещ води неминуемо до неблагоприятни за
всеки собственик последици – загуба на лична информация, контакти, снимки и
т.н. намери, че глобата следва да бъде наложена в максималния размер от 300 лв.
По разноските:
Предвид изхода
на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия Д.П.Н. да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски
в размер на 108,25 лв. в полза на държавата
по сметка на ОДМВР – Варна.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: