О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/……08.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание на четвърти август юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА
МАРКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
т. д. №
1981/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 35718/02.12.2019 г. на „ВГ – 1“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„България“, № 51Б, ет. 4 срещу „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, бул. „Вл. Варненчик“, № 258, Варна Тауърс – Г.
При служебна проверка
относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявените
искове са допустими, поради което производството по делото следва да се
разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски
спорове”.
По
делото е осъществена пълна двойна размяна на съдебни книжа.
В
депозирания от ответника отговор е направено искане за привличане в качеството
на подпомагаща го страна на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Триадица“, № 8. Депозирана е
и отделна молба по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК, вх. № 3937/05.02.2020 г. Искането се
преценява от настоящият състав като допустимо и основателно, поради което
следва да бъде уважено.
Мотивиран от изложеното
съдът намира, че следва да се пристъпи към разглеждане на делото и
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАМИРА
исковата молба, с която е сезиран
за редовна, а предявените искове за допустими.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по
реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
КОНСТИТУИРА „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Триадица“, № 8 като подпомагаща
ответника страна. Дава възможност на подпомагащата страна да изрази становище
по иска в с.з.
НАСРОЧВА в с.з. на 15.09.2020 г. – 10.00 ч.
ИЗГОТВЯ
проект за доклад по делото: Предявени са обективно кумулативно съединени
искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и сл. ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ответника да
заплати сумата 39934.73
лв., с ДДС, представляваща дължима и незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
собствената на ищеца ВяЕЦ „ВГ-7“, през м. октомври 2016 г., обективирана в дебитно
известие № 92/30.11.2016 г. към фактура № 91/14.11.2016 г., сумата 11791.79 лв., обезщетение забава
за периода 01.01.2017 г. – 02.12.2019 г.,
сумата 87206.55 лв., с ДДС, представляваща дължима и незаплатена
преференциална цена за изкупуване на ел. енергия, произведена от собствената на
ищеца ВяЕЦ, през м. ноември 2016 г., обективирана във фактура № 93/30.11.2016
г. и сумата 25750.22 лв., обезщетение за забава за периода 01.01.2017 г.
– 02.12.2019 г., ведно със законната лихва върху посочените суми за главница от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски в
производството.
В исковата молба се твърди,
че ищецът е собственик на вятърна електроцентрала, която е присъединена към
електроразпределителната мрежа на основание договор за присъединяване №
857/10.09.2008-3107-ВГ-19.11.2008-4066-ВГ-12.11.2009, сключен на 15.02.2009 г.
между него и „Е.ОН България Мрежи“ АД. Твърди, че за изкупуване на произведената
енергия е сключил с ответника Договор за изкупуване № 88/05.05.2010 г., по
силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база
издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на
преференциална цена, определена от ДКЕВР с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. Твърди,
че с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. е въведена нова преференциална цена за
изкупуване на ел.енергия, която се прилагала трайно в отношенията между
страните. Излага, че с оглед изменение на разпоредбата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ с
Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР било установено нетно специфично
производство на ел. енергия, въз основа на което са били определени преференциалните
цени за изкупуване на енергията, произвеждана от ВЕИ през периода 2008 – 2015
г. като било установено нетно специфично производство 2000 kWh, при цена 188.29 лв/MWh., без ДДС, за ВяЕЦ, работещи до 2250ч. (т. 1.7)
и 2300 kWh, при цена 172.95 лв/MWh, без ДДС, за ВяЕЦ, работещи над 2250 ч. (т. 1.8).
Сочи, че през м. октомври 2016 г. е произвел
и доставил ел. енергия в размер на 184.954 мWh, за което издал фактура № 91/14.11.2016
г., на стойност 1855.26 лв., с ДДС като остойностяването било извършено по цени
за излишък на балансиращ пазар, тъй като в размките на месеца централата била
работила под 2250 часа, но при надхвърлен праг от 2000 МВтч НСП. Тъй като през
м. ноември 2016 г. централата надхвърлила 2250 часа работа, без да е достигнат
прага от НСП 2300 МВтч, било издадено дебитно известие към фактурата за сумата
39934.73 лв., с ДДС за количествата произведени през м. октомври. Сумата по
издаденото дебитно известие не била заплатена от ответника. За м. ноември 2016 г. била произведена ел. енергия в размер на 415.046
МВтч, за което издал фактура № 93/30.11.2016 г.,
на стойност 91938.01 лв., с ДДС. От цялото количество 315.046 МВтч били
остойностени по преференциална цена от 188.29 лв./МВтч, която счита за
приложима за енергията произведена преди достигане на 2250 часа работа и след
достигане на 2000 МВтч НСП, съобразно т. 8 от Решение № Ц-10 и т. 1.7. от
Решение СП-1, а количеството 100 МВтч по цена от 172.95 лв./МВтч, която била
приложима след достигане на 2250 часа работа и преди достигане на 2300 МВтч
НСП, съобразно т. 9 от Решение Ц-10 и т. 1.8. от Решение СП-1. По издадената
фактура ответникът заплатил само сумата 4731.46 лв. Излага доводи, че предвид
отмяната на Решение СП-1, в частта по т.1.7, с Решение по адм.д. № 5284/2018 г.
на ВАС, то не следвало да бъде прилагано, както и не следвало да се зачита и
последващо приетото Решение СП-5, в същия смисъл, което било прогласено за
нищожно. Твърди, че ответникът следвало да заплати количеството ел.енергия в
срок до 15 работни дни след получаване на фактурата. Твърди, че срокът
за заплащане е изтекъл като плащане на претендираните суми от страна на
ответника не е налице, което е довело и до забавата на последния и до дължимост
на претендираното обезщетение Излага анализ на нормативната и поднормативна
уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК
ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание
и размер. Не оспорва факта на сключен между страните договор за изкупуване на
ел.енергия. Сочи, че е заплатил сумата по издадената за м. октомври 2016 г.
фактура – 1855.26 лв., е била заплатена, а за м. ноември е заплатена сумата
4768.96 лв. Счита, че приложимата цена за произведената ел.енергия до размера
на нетното специфично производство е преференциалната цена, определена с Решение
№ Ц-10/30.03.2011 г., а за количеството, надхвърлящо НСП приложима се явява
цената за излишък на балансиращия пазар. Твърди, че с оглед становище на НЕК
ЕАД, на когото ответникът продавал изкупените количества ел.енергия, по въпроса
за приложимата цена при изкупуването,
ответникът заплащал произведената ел.енергия над НСП по цена за излишък. Намира
за неправилно твърдението на ищеца за приложимост последователно на две
преференциални цени към една и съща ВяЕЦ. Счита, че като е заплатил по цена за
излишък процесните количества ел.енергия, е изпълнил точно задължението си. Изразява становище кои обстоятелства са безспорни
между страните, както и от своя страна излага анализ на приложимата към
отношенията с ищеца правна уредба.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът в допълнителна искова молба поддържа
становището си и оспорва твърденията на ответника, изложени в депозирания
отговор.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът
в допълнителен отговор, поддържа становището си, изложено в отговора и
репликира депозираната допълнителна искова молба.
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК ПРИЕМА за признати и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата: – ищецът е производител на електрическа енергия от
възобновяем източник – ВяЕЦ; - ответникът е краен снабдител на електрическа
енергия; - наличието на договорно правоотношение между страните за изкупуване
на ел.енергия; - НЕК е обществен доставчик, изкупуващ от ответника закупената
от последния ел.енергия; - количествата продадена енергия за м. октомври и м.
ноември 2016 г., за които са издадени процесните фактури са заплатени на ищеца
от ответника по цена на излишък.
УКАЗВА
НА СТРАНИТЕ,
че на доказване подлежат следните обстоятелства: - ищецът – че е изправна
страна по договора, наличие на задължения на ответника, наличие на забава на
ответника, обосноваване на задълженията и забавата по основание, период и
размер; - ответникът – точно и в срок изпълнение на задълженията си по
договора.
Всяка страна следва да установи фактите, на които
основава твърденията си и черпи изгодни правни последици, съобр. разпоредбата
на чл. 154, ал. 1 ГПК.
ДОПУСКА до
събиране в с.з. представените от страните писмени доказателства.
ПРИКАНВА страните към спогодба и
възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за
възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по
медиация, разположен
на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на
адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител за
контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от
определението да се връчи на страните, на ищеца ведно с препис от допълнителния
отговор.
На подпомагащата страна да се връчат преписи от всички
книжа по делото.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: