№ 225
гр. *, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Б.а Ив. Мешинкова
в присъствието на прокурора Д. С. Х.
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Частно
наказателно дело № 20231840200855 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 157, пр. 1 от ЗЗ. Инициирано е въз основа на искане,
отправено от Районна прокуратура – Самоков, Териториално отделение - *, с която се
настоява по отношение на лицето З. С. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 41, да
бъде образувано производство по чл. 158 от ЗЗ и да бъде постановено решение за
задължително настаняване и лечение.
В проведеното последно открито съдебно заседание на 13.12.2023 г. се явяват
прокурор от Районна прокуратура - Самоков, Териториално отделение – *, предложеното за
лечение лице и защитника адвокат К..
Представителят на районната прокуратура сочи, че предвид събраните доказателства
не поддържа направеното от него искане.
Адвокат К. изразява становище, според което по делото е установено, че З. С. Х. не се
нужда от задължително лечение.
На предложеното лице бе предоставена възможност да изрази становище по
съществото на делото, като споделя, че желае да остане в дома си и че ще приема
лекарствата, които ще му бъдат предписани.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
В първото проведено открито съдебно заседание са изслушани свидетелите М. В., С.
Р., З. Г., Н. *, Б. И., а така също и * /последната е разпитана по инициатива на съдебния
състав/.
Показанията на свидетелите С. Р. и Б. И. не дават подробна представа за поведението
на предложеното лице, като същите не се отличават с някаква конкретика на съдържанието
им.
От показанията на останалите свидетели може да се направи извод, че З. С. Х.
известен период от време преди подаване на искането, поставило начало на настоящото
1
производство, е имала поведение, което е подсказвало за известна дезориентация у нея.
Свидетелите Г., В., Н. и Цветанова сочат, че на няколко пъти предложеното за настаняване
лице е говорило за самоубийство, казвайки че ще си сложи край на живота. От част от
свидетелските показания става ясно, че за самоубийство Х. е споменавала след като майка й
се е разболяла. От показанията на свидетелите се получава информация и за това, че майката
на ищцата е починала преди около месец. В свидетелските показания не се съдържа
информация предложеното за лечение лице да е имало поведение, което да се изразява в
проявена агресия.
На 13.12.2023 г. като свидетел е разпитано и лицето О. Г., който споделя, че е съсед
на З. * и че не му е направило впечатление нещо в поведението й. Пояснява, че условията, в
които живее З., не са добри, а така също и че тя контактува с майка му и с други съседки.
По делото е допусната комплексна съдебно психиатрична-психологична експертиза,
във връзка с което е представено и прието заключение. В заключението е посочено, че З. Х.
страда от органично психотично разстройство - психоза, възникнала на фона на органичен
терен. Според експертите от медицинска гледна точка заболяването на освидетелстваната
представлява едно от конкретно посочените в чл. 146, ал 1. т. 1 от ЗЗ, изразяващо се в
сериозно нарушение на психичните функции и изискващо амбулаторно лечение и
наблюдение.
В експертизата е допълнено, че към момента поведението на лицето е подредено и не
представлява опасност за околните и за себе си, няма данни за проявена в миналото агресия,
както и че е налице няколкогодишна давност на психичното разстройство и с оглед
превенция на риска от влошаване и възникване на дезадаптивно поведение се налага
стриктно спазване на препоръките на лекуващия лекар в амбулаторни условия.
В заключението е предоставено и мнение, според което клиничното състояние
изисква прилагане на задължително лечение по ЗЗ - амбулаторна форма за срок от 3 (три)
месеца в „Медицински център 1 – *“ ЕООД, което разполага с психиатър-специалист.
В съдебно заседание вещите лица се явяват и уточняват, че даденото заключение
касае момента на постъпване на З. Х. в лечебното заведение за изготвяне на експертизата и
че същата, няколко дни след като е била приета за изследване, се е стабилизирала. Сочат, че
към настоящия момент не може да се каже, че лицето З. Х. страда от конкретно психично
заболяване. Допълват, че предлагат амбулаторно лечение, но с цел превенция.
Между заключението на вещите лица и заявеното от тях в съдебна зала, по повод
допълнително зададените им въпроси, се констатират несъответствия. В тази връзка трябва
да се посочи, че вещите лица уточняват, че експертизата дава отговор на въпросите относно
състоянието на лицето към момента на постъпването му за изследване, а не към момента на
съдебното заседание. Към датата на последното открито съдебно заседание експертите
заявяват, че по-скоро З. Х. не страда от психично заболяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 155 от ЗЗ за да бъде настанено за принудително лечение
едно лице, необходимо е същото да страда от някое от заболяванията по чл. 146, ал. 1, т. 1 и
ли 2 от ЗЗ и в същото време поради заболяването си лицето да може да извърши
престъпление, което представлява опасност за близките му, за околните, за обществото или
да застрашава сериозно собственото си здраве. Тоест, за да се предприеме принудително
настаняване за лечение е необходимо кумулативното съществуване на медицински и
социален критерии.
От отговорите на вещите лица, дадени по повод допълнително зададените им
въпроси в съдебна зала, може да се направи извод, че към настоящия момент /момента на
постановяване на решението/ предложеното за лечение лице не страда от психично
разстройство. По този начин се оказва, че първият /медицинският/ критерии по чл. 155 от ЗЗ
отсъства.
2
Действително, по делото са налице доказателства /част от свидетелските показания са
в този смисъл/, от които става ясно, че лицето на няколко пъти е споменавало за
самоубийство. От друга страна в заключението на експертите е посочено, че към момента
поведението на З. Х. е подредено и не представлява опасност за околните и за себе си и
няма данни за проявена в миналото агресия. В съдебно заседание вещите лица не сочат
наличие на реална опасност З. Х. да посегне на собствения си живот, като уточняват, че
изказванията й в този смисъл са били провокирани най-вероятно от скорошната загуба на
майка й. Предвид това се налага извод и че втората /социалната/ предпоставка, визирана в
чл. 155 от ЗЗ, не е налице.
Всичко изложено по-горе води до заключение, че на този етап отсъстват
изискванията на чл. 155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на З. С. Х..
Така мотивиран и на основание чл. 156, във вр. чл. 162 от ЗЗ, Районен съд – *
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Районна прокуратура – Самоков,
Територално отделение - * за задължително настаняване и лечение на лицето З. С. Х., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, ул. „*“ № 41.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – София, чрез
Районен съд – *, в седемдневен срок от днес /13.12.2023 г., на която дата решението бе
съобщено на страните в открито съдебно заседание/.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
3