Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Харманли, в публично
съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА АВРАМОВА
СМИТ
при
участието на секретаря Емилия Рикова, като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 736 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по установителен петиторен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от З.А.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, М.А.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, А.И.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, и Г.С.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез пълномощник адв. Т.Д.,***, ЕИК ********* и адрес в гр.
Харманли, пл. ***.
В исковата молба се твърди, че ищците са
придобили по силата на предварителни договори и давностно владение застроени и
незастроени недвижими имоти в местността „Старите лозя“, които след влизане в
сила на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Харманли, одобрени
със Заповед № РД-18-9 от 23.03.2006 г. били нанесени като ПИ с идентификатор №
77181.23.487. Поддържа се, че при опит за снабдяване със строителните книжа от
Община Харманли, ищците установили, че процесният имот бил записан като
общинска собственост, което пораждало правния им интерес от предявяване на
настоящия иск. Изложени са съображения, че от придобиване на имотите до
настоящия момент ищците са владели явно, спокойно, несъмнено и непрекъснато
имотите, като никога не са ги заявявали за възстановяване, защото не са били
отчуждавани, одържавявани или отнемани на друго основание. Сочи се, че за
имотите не важала забраната по чл. 86, ал. 1 от ЗС, нито по чл. 5, ал. 2 от
ЗВСОНИ /заличаващ изтеклия до 22.11.1997 г. давностен срок за имоти, подлежащи
на реституция по ЗСПЗЗ/, нито забраната по чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ. Според
ищците спрямо имотите им не следвало да се прилага и чл. 19 от ЗСПЗЗ, в чието
приложно поле попадат само земеделски земи, подлежащи на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ, но не заявени за възстановяване в предвидения от закона срок, т.е.
земеделски земи, включени в ТКЗС, ДСЗ или други земеделски организации, които
са били отнети или одържавени в хипотезите по чл. 10 от ЗСПЗЗ. В тази връзка се
отбелязва, че ако имотът не е бил включен в ТКЗС и не подлежи на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда
на чл. 19 от ЗСПЗЗ.
По наведените в исковата молба доводи се
иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на Община Харманли, че З.А.Й., М.А.А., А.И.Х. и Г.С.Б. са собственици
на ПИ с идентификатор № 77181.23.487 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Харманли, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-9 от
23.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АК гр. София, с адрес на имота в гр.
Харманли, местност „Старите лозя“, с площ от 1 499 кв. м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за
земеделски труд и отдих /съгласно пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята
при неполивни условия: 8, предходен идентификатор: 77181.23.138, номер по
предходен план: 729.201, ведно с построените в имота сгради, при съседи:
77181.23.139, 77181.23.190, 77181.23.492, 77181.23.135, 77181.22.136, 77181.22.137.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Община Харманли.
В съдебно заседание ищците се представляват от
адв. Т.Д., която прави искане за постановяване на неприсъствено решение спрямо
ответника поради наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК.
Ответникът Община Харманли, редовно призован, не се явява в първото
съдебно заседание, не изпраща представител и не прави искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид становището и доводите на
ищците и след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
В разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК са уредени
три кумулативни предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, а именно: непредставянето
в срок на отговор на исковата молба, неявяване в първото по делото съдебно
заседание, липса на искане от страна на ответника делото да се разглежда в
негово отсъствие. При наличието и на трите предпоставки ищецът може да
избира или да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
или да оттегли иска си без съгласие на ответника. В случая са налице посочените
условия за постановяване на неприсъствено решение, като ищците чрез
процесуалния си представител са направили изрично искане в този смисъл.
Съобразно
чл. 239, ал. 1 от ГПК постановяването на неприсъствено решение е обусловено и
от наличието на две допълнителни изисквания. На първо място е необходимо на
страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание. С разпореждане № 260060 от 08.09.2020
г., връчено лично на представител на ответника, съдът изрично му е указал последиците
от процесуално бездействие и предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 238 от ГПК. На второ място се изисква искът да е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
писмени доказателства. Вероятно основателен е искът, когато наведените в
исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността на
исковата претенция, които факти се подкрепят и от представените с исковата
молба писмени доказателства. В настоящия случай представените с
исковата молба писмени доказателства подкрепят наведените твърдения, поради
което може да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, с оглед
на което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника за
уважаване на предявения иск.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК в полза на ищците следва да се присъдят направените по делото разноски
в размер на 550 лева, от които 50 лева за държавна такса и 500 лв. за
адвокатски хонорар, които се възложат в тежест на ответника Община Харманли.
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Харманли,
ЕИК ********* и адрес в гр. Харманли, пл. ***, че З.А.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, М.А.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, А.И.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, и Г.С.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, са собственици на поземлен имот с идентификатор № 77181.23.487 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Харманли, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-9 от
23.03.2006 г. на Изпълнителния директор на АК гр. София, с адрес на имота в гр.
Харманли, местност „Старите лозя“, с площ от 1 499 кв. м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за
земеделски труд и отдих /съгласно пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, категория на земята
при неполивни условия: 8, предходен идентификатор: 77181.23.138, номер по
предходен план: 729.201, ведно с построените в имота сгради, при съседи:
77181.23.139, 77181.23.190, 77181.23.492, 77181.23.135, 77181.22.136,
77181.22.137.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК Община Харманли, ЕИК ********* и адрес в гр. Харманли, пл. ***,
да заплати на З.А.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, М.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, А.И.Х., ЕГН
**********, с адрес: ***, и Г.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 550 /петстотин и петдесет/
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: