№ 160
гр. Благоевград, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело №
20211200500876 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „ВиК“
ЕООД Благоевград, с ЕИК *******, с адрес гр.Благоевград, ул.“Ант.Ч.“,
представлявано от инж. Р.Н.Д. – управител срещу Решение № 904666 от
09.06.2021 г., постановено по гр.д.№622/20 по описа на РС – Благоевград.
Във въззивната жалба се навеждат доводи, че първоинстанционното
решение е неправилно, незаконосъобразно, недопустимо, необосновано,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
непълнота на доказателствата, както и постановено при неспазване на
приложимите процесуални и материалноправни норми, като излага подробни
аргументите ми за това.
Твърди се, че обжалваното съдебно решение не съответства на приетите
по делото доказателства. В хода на производството, по категоричен начин
било доказано, че жалбоподателят – въззивник е единственият легитимен
оператор, имащ право да, и е предоставял ВиК услуги на конкретния
потребител, за което по закон му се следва плащане. Навежда се аргумент, че
обжалваното съдебно решение не съответства на приложимите правни норми.
Първоинстанционният съд неправилно бил преценил събраните доказателства
и в резултат на това е приел, че „ВиК” ЕООД – Благоевград, ЕИК ******* не
е установило по надлежния ред, че е извършило отчитането на количествата
доставена вода и разхода и в имота на ответника в съответствие с нормите на
Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
1
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Ответникът ИВ.
ИЛ. С., с ЕГН ********** имала качеството на потребител на „ВиК“ услуги и
като такъв е ползвал услугите „вода“, „канал“ и „пречистване“ за имот,
находящ се на адрес в с. Ил.ци, общ. Стр., област. Благоевград, ул. “Ил.“ №
21. Твърди се, че за адреса на имота има открита на името на ответника
партида и конкретен абонатен номер 5001764, чийто титуляр е ответника в
първоинстанционното дело, по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Общите
условия, поради което се налага извод за наличие на валидна облигационна
връзка между страните. Правилата в отношенията между страните са уредени
от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. Ето защо следва да се приеме, че същият е
потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2, б. „б” от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. ИВ. ИЛ. С. има
качеството “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор -
Благоевград, поради което възниква и задължението за заплащане на ВиК
услуги.
Неправилни били твърденията на първоинстанционния съд, че
ответникът е доказал, че никой не живее в имота и същият е необитаем. Дори
и да се приеме, че имотът на ответника е необитаем, в качеството си на
собственик на имота, находящ се в с. Ил.ци, общ. Стр., област. Благоевград,
ул. “Ил.“ № 21 и съгласно разпоредбата на чл. 5. т. 13 от Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ЕООД
- Благоевград, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г., за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператора, всеки
абонат, собственик на необитаем имот е задължен да подаде в офис на
Дружеството писмено заявление за необитаемост на имота, като посочи от
кога и за какъв период от време същият няма да бъде използван. За имотите
без подадена декларация след 01.01.2018 г. за необитаемост и неосигурен
достъп за отчет на измервателното устройство, ще бъдат начислявани
количества вода съгласно чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4 за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи. За водомерите с дистанционно отчитане
подаване на декларация не се изисквало. В настоящия случай, титулярят на
партида с абонатен номер 5001764 - ИВ. ИЛ. С. и собственик на имота, не се
била възползвала от правата си и съответно не била депозирала такова
заявление в офис на „ВиК” ЕООД.
Първоинстанционният съд неправилно бил преценил, че не става ясно
как са формирани цените за посочените услуги, като и предоставянето на
самите услуги. Неправилно било така изразеното твърдение на
първоинстанционния съд, че в конкретния случай „ВиК” ЕООД - Благоевград
не е изпълнило едно от задълженията си, произтичащи от Наредба № 4 от 14
септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, а именно да
издава ежемесечни фактури за дължимите суми от и на хартиен носител,
които да предяви на потребителя, за да знае той какви точно количества вода
е изразходвал и каква сума дължи, както и че няма доказателства по делото
2
дали количествата, които са записани във фактурите отговарят на
действителното положение и на реално доставената и потребена вода.
Дружеството било изпълнило поетото с Общите условия задължение за
ежемесечно издаване на фактури за дължимата сума за доставената през
месеца вода и оказани ВиК услуги /чл.31, ал.1/, като няма поето задължение
за изпращане на фактурите на абонатите. Абонатът дължал заплащане
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране /чл.31, ал.2 от Общите условия/.
Представените по делото фактури били издадени съгласно разпоредбата
на чл. 7 от Закона за счетоводството. Сочи се, че фактурата е първичен
счетоводен документ, с който доставчик(продавач) документира продажба на
суровини, материали, стоки, продукти, активи или услуги към получател
(купувач/клиент). Неподписването на фактурата от лицето отговорно да я
получи, не съставлявала недостатък, с оглед изискуемите по чл.7 от Закона за
счетоводството реквизити, доколкото подписа на получаващия услугата не е
задължителен елемент на фактурата. издадените от „ВиК” ЕООД е ясно
обозначено номера на фактурата, датата на издаване на фактурата, отчетения
период, партидата, кубиците, предоставяната услуга, данъчната основа,
дължимата лихва и за какъв период се отнася лихвата, името на получателя,
абонаментния номер, адресът на водомера, който е отчетен. Лихвата,
начислена и посочена във фактурата била съобразена с данъчната основа и
периодът от дни, за който не е извършено плащане. Отчитане на количествата
питейна вода на водомера, както и определянето на цените и заплащането на
ВиК услугите били изцяло съобразени с разпоредите от Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ЕООД
- Благоевград, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г.
Обжалваното решение било постановено и при съществено нарушение
на съдопроизводствените правила. Съдът не бил обсъдил всички
доказателства по делото и доводите на страните в тяхната съвкупност.
По подробно изложени в жалбата съображения се настоява за отмяна на
атакувания съдебен акт, като се претендира заплащане на разноски, за
заповедното, първоинстанционното и въззивното производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на
въззиваемата страна И.С., чрез пълномощника му адв. Е.П., с който се
оспорва изцяло въззивната жалба. Посочва се, че наведените в жалбата
възражения и твърдения са недоказани и неоснователни, с оглед на което се
иска същата да бъде оставена без уважение. Изложено е, че пред съда в
първата инстанция жалбоподателя не е успял да докаже, че е легитимен
оператор на ВиК услуги на територията на Община Стр., както и че отговаря
на условията на Закона за водите. Изложено е, че пред първата инстанция е
установено, че процедурата по §9 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите не е
завършена, поради това ВиК съоръженията на територията на община
Сандански все още са в актива и на разпореждане на ВиКСтр. ООД, с. М..
Излага се, че към момента на подаване на исковата молба публичните активи
ВиК съоръжения не са отписани от баланса на търговското дружество, което
прави ВиКСтр. ООД единствен и законен оператор на ВиК услуги на
3
територията на Община Стр.. Сочи се, че поради тези факти, всички
аргументи на жалбоподателя се явяват неоснователни и неправилни.
Доказано било, че имотът е необитаем и услугите на оператора не са
ползвани.
Излага се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, като
при постановяването му са взети предвид всички фактически обстоятелства, и
събрани доказателства.
С оглед изложеното се иска обжалваното решение да бъде потвърдено.
Направено е искане за осъждане на жалбоподателя да заплати направените
пред въззивната инстанция разноски, включително за адвокатски хонорар и
по списък по чл. 80 ГПК.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в
първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена е
срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите
реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по
администрирането й, поради което съдът я намира за допустима.
Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС
Благоевград е валидно и допустимо. Съдът не констатира пороци, които
могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна поради
следното:
Фактическата обстановка е правилно установена от
първоинстанционния съд и същият не е достигнал до грешни правни изводи.
Установява се по делото, че с решение на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, сега Комисия по енергийно и водно
регулиране -КЕВР) № ОУ - 09 от 11.08.2014г. - т. 3 са били одобрени Общи
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К
оператора “ВиК” ЕООД – Благоевград.
С решение № РД- 02- 14- 2234 от 22.12.2009г. на Министъра на
регионалното развитие и благоустройство на Република България,
обнародвано в ДВ бр.7/26.01.2010г., стр.44, на основание § 34 от ПЗР на ЗИД
Закона за водите, във вр. с чл. 198а от Закона за водите (ЗВ) са били обявени
обособените територии на действие на В и К операторите с обхват на
обособените територии и техните граници, като в т. 3 на решението е
посочена обособената територия на “ВиК” ЕООД – гр. Благоевград,
включваща и община Стр. с 6 829 жители, с граници: обособените територии
на “Кюстендилска вода” ЕООД - Кюстендил, “В и К -Белово” ЕООД - гр.
Белово, “ВКТВ” ЕООД – гр. Велинград, “В и К- Кресна” ЕООД - гр.Кресна,
“Увекс” ЕООД - гр. Сандански, “В и К” ЕООД - гр.Петрич и държавна
4
граница с Република Македония.
На 18.04.2016 год. между “Асоциация по В и К” на обособената
територия, обслужвана от “ВиК” ЕООД – Благоевград, представлявана от
Б.М. и “В и К” ЕООД – гр.Благоевград, представлявано от инж. Р.Д., на
основание чл. 198п, ал. 1 от ЗВ е бил сключен Договор за стопанисване,
поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на
който Асоциацията е възложила, а операторът е приел за срока на действие на
договора да предоставя услугите в обособената територия; да стопанисва,
поддържа и експлоатира публичните активи (“активите, посочени в
приложение І, както и всички други активи, намиращи се в обособената
територия и необходими за предоставяне на услугите, които съгласно
договора или действащото право са или ще станат собственост на държавата
или общините - членове на “Асоциацията по В и К” - т. 1. 1 от Договора) и да
упражнява всички права и да изпълнява всички задължения, възложени на
оператора по действащото право. Обособената територия по този договор е
била описана в приложение ІІІ (сред която е и територията на община Стр.),
която се променила със сключването на анекс към договора. Съгласно чл. 15,
договорът е влязъл в сила на 01.06.2016г. и е бил със срок от 15 години.
Съгласно чл. 4.1 от договора, Асоциацията е предоставяла на оператора
изключителното право да стопанисва, поддържа и експлоатира всички
съществуващи и бъдещи публични активи, при спазване изискванията и
ограниченията на Закона за водите и ЗООС. Съгласно буква (Г) от преамбюла
на договора, публичните активи, намиращи се на обособената територия
трябвало да бъдат предадени на Оператора за стопанисване, поддръжка и
управление поетапно, в зависимост от момента на приключване на
процедурите по § 9 от ПЗР на ЗИДЗВ (обнародван в ДВ, бр.103 от
29.11.2013год.) и ПЗР на ЗИДЗВ (обнародван в ДВ, бр. 58 от 2015г.). В чл.
4.1. буква “а”, било уговорено, че от името на своите членове Асоциацията
по ВиК предоставяла на оператора изключителното право да стопанисва,
поддържа и експлоатира всички съществуващи и бъдещи публични активи, а
в буква “г” на същия член било уговорено, че операторът използвал
публичните активи само за предоставянето на услугите по договора.
В чл. 4.4. от договора, озаглавен “Предоставяне на Публичните активи”
и по – точно в буква (а) от договора е било посочено, че страните
потвърждават, че всички публични активи, посочени в Приложение І към
датата на влизане в сила на договора, са били предоставени на оператора за
ползване. В буква (б) на чл. 4.4. е било посочено, че ако някоя от страните
идентифицира Публични активи, съществували преди датата на влизане в
сила на договоар, които са от съществено значение за предоставяне на
услугите и не са били посочени в Приложение I или още не са предоставени
на Оператора, Асоциацията по ВиК ги предоставяла на оператора във
възможно най- кратък срок по своя собствена инициатива или след
получаване на писмена молба от оператора и той е бил длъжен да приеме тези
активи. Посочено е, че това правило в чл. 4. 4(б) се прилагало и към
Публичните активи, за които към датата на сключване на договора не са били
5
съставени протоколи за разделяне по смисъла на § 9 от ПЗР на ЗИД на ЗВ
(Обн. Дв, бр. 103 от 29.11.2013г.) и по тази причина не са били включени в
Приложение I. В чл. 4.4. (г.) на Договора е посочено, че предоставянето на
публичните активи по чл.4.4 (б) щяло да се смята за извършено след
изпълнение на процедурите, предвидени в действащото право и с изпращане
на писмено уведомление от Асоциацията по В и К до оператора, в което ново
идентифицираният актив се описвал с характеристиките, посочени в
Приложение І.
На 09.10.2018г. е било сключено допълнително споразумение № 1 към
гореописания договор във връзка с промяна на границите на Обособената
територия, обслужвана от “ВиК” ЕООД - гр. Благоевград, чрез
присъединяване на Община Петрич към обособената територия. С това
допълнително споразумение са изменени и чл. 4. 4. ”б”, изр. 2 от договора,
като е бил разширен обхвата на приложението му и е бил измене и чл. 4. 4.
”г”, изр. 4, като е било предвидено с всяко отделно прието уведомление,
съответно с всяко отделно допълнително споразумение, операторът да
добавя към приложение І ново приложение 1-1, 1-2 и т.н., в което се
посочвали отделно активите, добавени към приложение І и което приложение
следвало да се изпрати на председателя на Асоциацията по ВиК в срок от 30
работни дни (нова б.”д” на чл. 4. 4).
На 30.06.2016г. било проведено заседание на Общинския съвет - Стр..
На това заседание е било прието Решение № 107, с което дейностите по
стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системите и
съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите на
територията на община Стр. да се извършва от “ВиК” ЕООД- гр. Благоевград
– т. 1 от Решение № 107 и с т. 2 е било прието до започване на действията по
стопанисване, поддържане и експлоатация на В и К системи и съоръжения от
“ВиК”ЕООД- гр. Благоевград, същите да продължат да се извършват от
действащия ВиК оператор “ВиК-Стр.” ЕООД. На същото заседание ОбС е
приел и решение № 108, с което по т.1 е дал мандат на представител на
община Стр. за участие в извънредно заседание на Общото събрание на
Асоциацията по ВиК на обособена територия, обслужвана от “ВиК” ЕООД гр.
Благоевград на кмета на общината Ем.Д.Ил. и по т.2 от решението
оправомощил представителя на Община Струмани да подкрепи и да гласува
положително по точките от дневния ред на заседанието на Общото събрание,
сред които и обсъждане и съгласуване на Бизнес плана за развитието на
оператора за регулаторния период - 01.01.2017г. - 31.12.2021г. – т. 3.1 от
Решение № 108 на ОбС.
На 18.07.2016г. и на 09.10.2018г. са били проведени извънредни
заседания на Общото събрание на Асоциация по ВиК на обособената
територия, обслужвана от “ВиК” ЕООД- Благоевград, на които е присъствал и
кметът Ем.Ил. като представител на община Стр., в качеството й на член на
Асоциацията. На тези заседания на Общото събрание е било прието и
решение за съгласуване на Бизнес плана на “ВиК” ЕООД – гр. Благоевград за
предоставяне на В и К услуги на обособената територия за регулаторния
период 2017-2021г.
6
На 27.12.2018г. е било проведено заседание на Общински съвет Стр., в
което точка 1 от дневния ред е била “Предложение относно преминаване на
публични активи – В и К мрежи и съоръжения в управление на Асоциацията
по В и К Благоевград и предоставянето им на “В и К” ЕООД-Благоевград”.
Видно е от протокол № 46 от заседанието, че точка 1 от дневния ред е била
отпаднала. На 10.01.2019 год. от кмета на Община Стр. и на 23.01.2019 год.
от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, като
представител на Държавата е бил подписан окончателен протокол за
разпределение на собствеността на активите –В и К системи и съоръжения,
публична държавна собственост и публична общинска собственост, на
основание чл.13, чл.15 и чл.19 от Закона за водите, на територията на община
Стр. към 31.12.2017г., към който са приложени и предварителни списъци за
активите, които вече не са активи на “В и К” Стр.”-ЕООД на територията
на община Стр., сред които са и следните активи: вътрешен водопровод
Ил.ци, канализация Ил.ци, външен водопровод Пл.- Ил.ци, Стр., М., водоем
Ил.ци и преминаващ водопровод с.Ил.ци. Съгласно този окончателен
протокол общата стойност на активите публична държавна собственост на
територията на община Стр. е 0,00лв., а общата стойност на активите
публична общинска собственост на територията на община Стр. е 18 281
364,59лв.
Този окончателен протокол е изпратен до община Стр. с писмо от
30.01.2019г. на заместник-министъра на регионалното развитие и
благоустройство, като копие от писмото е изпратено и до “ВиКСтр.” ООД-
с.М., община Стр., до “ВиК”-ЕООД-Благоевград и до Областния управител.
На 18.02.2019 год. копието на протокола е било получено от “ВиК”
ЕООД – Благоевград.
На 10.05.2019г. с писмо с изх. № РД – 08-115, управителят на ищцовто
дружество е уведомил председателя на асоциацията по В и К, че с
горецитираното писмо на МРРБ са информирани, че окончателиня протокол
за разпределение на собствеността на активите – В и К системи и съоръжения
на територията на община Стр. е бил подписан, поради което законинят
представител на ищцовото дружество е поискал от Председателя на
Асоциацията по Ви К да им предостави копие на подписания окончателен
протокол за разпределение, ведно с приложените списъци на активи публична
общинска собственост с оглед предоставяне на Услугите съгласно Договора
и на територията на Община Стр.. В отговор на това писмо на 14.05.2019
год. със свое писмо с изх. № 100.00-29 (1), постъпило при ищеца на
15.05.2019 год., Председателят на Асоциацията изпратил копие на
окончателен протокол за разпределение на собствеността на активите – ВиК
системи и съоръжения между Държавата и Община Стр., ведно с
приложените списъци на активи публична общинска собственост.
На 17.10.2019г. ищцовото дружество с писмо с изх. № РД- 08-253,
изпратило на председателя на Асоциацията по В и К –Благоевград
допълненно Приложение I 1-32 с активи публична общинска собственост,
находящи се на територията на Община Стр.. От приложение 1- 32,
подписано от инж. Р.Д. – управител на ищцовото дружество е видно, че под т.
7
5 и т. 6, т. 39 – водопровод Ил.ци – Стр. - М. – Др.; - Водоем- Ил.ци – т. 42 са
отбелязани Канализация Ил.ци и Вътрешен водопровод – Ил.ци, външен
водопровод Пл.- Ил.ци, Стр., М., водоем Ил.ци, преминаващ водопровод
с.Ил.ци и водохващане Ил.ци.
Ищцовото дружество е издало три броя фактури за периода
28.02.2019г.-31.05.2019г. за абонатен номер 5001764, за имот, находящ се на
адрес в с. Ил.ци, общ. Стр., област. Благоевград, ул. “Ил.“ № 21, както следва:
Фактура № **********/03.04.2019г., съдържа информация за
дължимото от потребителя ИВ. ИЛ. С. отчетени кубици 62,00 за времето от
28.02.2019г.-31.03.2019г., за които се дължи сума в размер на 97.07 лева с
ДДС, разпределени за услуга -вода.;
Фактура № **********/13.05.2019г., съдържа информация за
дължимото от потребителя ИВ. ИЛ. С. отчетени кубици 10,00 за времето от
31.03.2019г.-30.04.2019г., за които се дължи сума в размер на 15.49 лева с
ДДС, разпределени за услуга -вода.;
Фактура № **********/05.06.2019г., съдържа информация за
дължимото от потребителя ИВ. ИЛ. С. отчетени кубици 10,00 за времето от
30.04.2019г.-31.05.2019г., за които се дължи сума в размер на 15.39 лева с
ДДС, разпределени за услуга -вода.
До ответника е изпратена покана за доброволно плащане на
задълженията по описаните фактури в общ размер на 125,24 лева, но същата е
върната обратно на подателя, с отбелязване, че пратката е отказана.
На 11.09.2019 год. ищецът е депозирал заявление пред PC- Сандански
срещу С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 от ГПК за сумата от 124,38 лева главница за периода от
28.02.2019 год. до 31.05.2019 год., за доставена но незаплатена ВиК услуга за
имот, находящ се в с.Ил.ци, общ. Стр., ул.”Ил.” №21 -абонатен №5001764 , за
сумата от 3,57 лева за лихви за забава за периода от 03.05.2019 год. до
27.08.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от 11.09.2019г.
до изплащането й, както и за разноските по делото.
По така подаденото заявление е било образувано ч.гр.д. № 1017/ 2019г.
по описа на PC – Сандански, което е прекратено и изпратено на компетентния
съд РС Благоевград. На 17.10.2019 год. РС Благоевград се е произнесъл по
заявлението и е издал заповед за изпълнение на парично задължение № 9764
срещу длъжника за сумите, посочени в заявлението, както и сумата от 25 лева
за направените разноски по делото за заплатена държавна такса и сумата от
50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
На 16.12.2019г. длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за
изпълнение, преди връчването й. Като след връчване на същата на
27.01.2020г. в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е депозирано второ възражение
вх.№ 653/06.02.2020г. В първото възражение, за което от страна на длъжника
се твърди, че не изхожда от него е отразено, че възразява срещу посочената
сума, тъй като не е сключила договор за водоснабдяване на собствения й имот
с ВиК ЕООД Благоевград, като на дружеството не са предоставени ВиК
активите – публична общинска собственост за стопанисване и експлоатация,
8
като на практика, ВиК ЕООД Благоевград нямат съоръжения, чрез които да
доставят законно вода до имота. В подаденото второ възражение е отразено,
че въпросния имот е неин, но там не живее никой. Родителите на длъжника
живеят в с.Ил.ци, но на друг адрес. Твърди се от длъжника, че не е подавала
заявление за присъединяване и не е сключвала договор с ВиК ЕООД
Благоевград, като водомерът, от който следва да се отчитат показанията се
намира вътре в частния и имот, като не е уведомявана от служители че ще се
записват показания или че не могат да ги запишат, защото имотът е заключен.
Заявено е във възражението, че ВиК активите от община Стр. не са
предоставени на ВиК ЕООД Благоевград, те са публична общинска
собственост, и на практика ВиК Благоевград няма съоръжения, чрез които да
доставя законно вода.
На 25.02.2019 год. на заявителя ВиК Благоевград е било връчено
съобщение, че от страна на длъжника срещу издадената заповед за
изпълнение е било подадено възражение в срок. Настоящият иск е бил
предявен в срок - на 23.03.2020 година.
Установява се още, че ответницата на 06.06.2004г. е сключила
граждански брак, за което е издадено удостоверение за сключен граждански
брак № 295351/06.06.2004г. От този брак ответницата има родени две деца,
видно от представените удостоверения за раждане.
От представения нотариален акт за покупко – продажба № 17, том I,
рег.№ 174, дело № 15 от 2000 г. на нотариус Р.Б.„ се установява, че
ответницата е придобила собствеността върху недвижим имот по
действащия регулационен план на с. Ил.ци, с площ от 525 кв.м., ведно с
построената върху този парцел двуетажна полумасивна жилищна сграда, и
върху парцел VI, с пл.№ 396 по действащия регулационен план на същото
село с площ от 474 кв.м., при съседи: улица, и парцели I и IX от същия
квартал.
По делото е проведен разпит на свидетелката Паскова, от чиито
показания се установява, че същата е роднина на ответницата и я познава от
нейното раждане. Свидетелката сочи, че С. има имот в с. Ил.ци, който е
закупен преди около 25 години, като същият е необитаем. Описва
местоположението на имота, като твърди, че откакто го е придобила имота,
ответницата не е ходила там. Установява, че ответницата живее в
Благоевград, а когато посещава родителите си в с. Ил.ци, отсяда в техния
дом, който се намира на 1 км. от процесния. Във въпросния имот имало
водомер вътре в имота, но имотът е заграден с мрежа и се заключва с катинар,
като няма как да се влезе и да бъде отчетен водомера. Имотът бил заграден ,
като от 2000 г. до настоящия момент свидетелката не знае някой да е отчитал
този водомер. От свидетелските показания се установява, че самата постройка
в имота не е годна по никакъв начин да се обитава, като имотът е двор, който
никой не го ползва, Твърди, че инкасаторите служебно записват кубици вода
според броя на членовете на семейството, като живущите в селото са
започнали протести.
При тези факти, първоинстанционният съд достигнал до краен извод, че
9
предявените искове за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сума в общ размер на 127,95 лева (сто двадесет и седем
лева и деветдесет и пет стотинки), от която: сумата от 124,38 лева – главница,
представляваща стойността на доставена, но неизплатена услуга „ВиК“ за
периода 28.02.2019 г. - 31.05.2019 г.; сумата от 3,57 лева, представляващи
лихва за забава, дължима за периода 03.05.2019 г. - 27.08.2019 г., ВЕДНО със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на заповедното
производство - 11.09.2019г. до окончателното изплащане на сумата, които са
предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №
9764/17.10.2019г. по ч.гр.д.№ 2694/2019г. по описа на РС Благоевград и
присъдил на ответника сторените разноски - са неоснователни и ги е
отхвърлил.
За да стигне до този правен резултат, първоинстанционният съд е приел,
че макар и да е налице договорно правоотношение между ищеца и ответника,
въз основа на събраните по делото писмени доказателства следва да се
направи извод, че в случая „В и К“- дружеството не е изпълнило едно от
задълженията си, произтичащи от Наредба №4 от 14.09.2004г., а така също и
цитираните общи условия, а именно: да издава ежемесечни фактури за
дължимите суми и то на хартиен носител, които да предяви на потребителя, за
да знае той какви количества вода е изразходвал и каква сума дължи. Няма
доказателства по делото дали количествата, които са записани във фактурите
отговарят на действителното положение и на реално доставената и потребена
вода (точно срещу този изложен факт в исковата молба възразява
ответникът). В тази връзка следва да се отбележи, че издадените фактури не
са основание за плащане, тъй като такова основание е извършената доставка.
Процесните фактури не били подписани от потребителя, поради което не
можело да се приеме, че доказват извършването на доставката. Съдът не
приел за доказано обстоятелството, че представените по делото отчетни
документи коректно отразяват количеството доставена вода. По реда на
насрещното доказване пък ответникът доказал в хода на процеса, че не живее
в имота, същият е необитаем, като не е потребявал вода в процесния период.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е
изяснена от първостепенния съд обективно и пълно. Съдът е обсъдил всички
относими събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил
обосновани фактически констатации. Настоящият въззивен състав споделя
изцяло мотивите на обжалваното решение и доколкото пред настоящата
инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не
следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК
препраща и към мотивите на първостепенния съд.
Правните изводи на районния съд също са правилни и са базирани на
установените по делото факти и събрания доказателствен материал.
Районният съд е направил правилен и законосъобразен извод, до който
стига и въззивния съд, че въз основа на събраните по делото доказателства, не
може да се приеме за доказано, че кредиторът има твърдяното с исковата
10
молба вземане в посочения размер срещу този ответник, макар и при
доказаната договорна обвързаност.
Съгласно чл. 198о, ал.1 от ЗВ стопанисването, поддържането и
експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на
ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от В и К
оператори по реда на този закон и на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, като съгласно правилото на
ал. 2 в границите на една обособена територия тези дейности поначало могат
да се извършват само от един В и К оператор чрез възлагане по реда на този
закон и на Закона за концесиите. В случая с подписването на договора от
18.04.2016г. на ищеца е възложено предоставянето на В и К услуги, а по
силата на списъка и приложенията към договора са предоставени
съоръженията и е отпочнала тяхната експлотация, респ. фактическото
предоставяне на услугите.
Отношенията между В и К оператора - ищец и ответника са
регламентирани от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператора, одобрени от ДКЕВР с решение №ОУ-09 от
11.08.2014г. - точка 3. Според чл.1 от тях с тези Общи условия се уреждат
отношенията между „В и К“ ЕООД Благоевград - от една страна в качеството
му на В и К оператор, и потребителите на предоставяните водоснабдителни и
канализационни услуги на територията, обслужвана от оператора, от друга
страна. По силата на чл. 5, т.6 от същите общи условия потребителите са
длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в 30 - дневен срок от датата на
фактуриране. Ползваните от ответника за процесния период В и К услуги са
фактурирани на база месечен период съответно за м. март, м. април, м. май,
2019г. За всеки един месец е издадена съответна фактура, описана като номер,
дата на издаване и съдържание във фактическата обстановка. Същите имат
необходимите реквизити по ЗСч.
Заявено е обаче своевременно с възражението и писмения отговор от
ответника, оспорване на фактурите, относно доставката и отчетността на
услугата. Това че не е заявено такова оспорване на фактурите по Общите
условия не означава, че ответникът е лишен от възможността да стори това в
исковото производство, където се и представят.Това е и единственото
възражение, което въззивният съд намира за основателно.
Няма ангажирани от ищеца доказателства по делото, въпреки
разпределената доказателствена тежест, дали количествата, които са записани
в фактурите отговарят на действителното положение и на реално доставената
и потребена вода (точно срещу този изложен факт в исковата молба възразява
ответника). В тази връзка следва да се отбележи, че издадените фактури не са
основание за плащане, тъй като такова основание е извършената доставка.
Съгласно чл.32 ал.4 от Наредба №4 от 14.09.2004г. отчетените данни се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител. Съгласно чл.32 ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004г. на МРРБ за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
11
водоснабдителните и канализационни системи, услугите на "В и К" се
заплащат въз основа на измереното количество вода от водоснабдителната
система, от оператора, отчетено през монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение. При наличие на спор относно отчетените
количества вода, дори и при служебно отчитане /довод, който се навежда с
въззивната жалба/ - в тежест на ищеца е да установи точното и надлежно
отчитане, каквито обстоятелства не са установени по делото.
По изложените съображения, не може да се направи извод, че ищецът е
доказал основанието на претенцията си, предявена по реда на чл. 422 във вр. с
чл. 415, поради което същата правилно е отхвърлена като неоснователна.
Въззивният съд приема, че първостепенният съд е дал отговор на
всички направени искания и възражения като правните му изводи са
правилни и законосъобразни. Не са налице посочените от въззивника
нарушения, допуснати от първоинстанционния съд, поради което въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на РС
Благоевград на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на спора – разноски не се следват на въззивника.
Такива се дължат от жалбоподателя на въззиваемата страна – в доказан
размер от 300 лв. – платено възнаграждение в брой за адвокат.
С оглед цената на иска и на основание чл.280, ал.3 от ГПК, настоящото
решение се явява окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 904666 от 09.06.2021 г., постановено по
гр.д.№622/2020 по описа на РС – Благоевград.
ОСЪЖДА „ВиК“ ЕООД Благоевград, с ЕИК *******, с адрес
гр.Благоевград, ул.“Ант.Ч.“, представлявано от инж. Р.Н.Д. – управител, да
заплати на ИВ. ИЛ. С., с ЕГН **********, с адрес Благоевград,
ул."М.К.”№35, вх.Б, ет.3, ап.5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300
лв. ( триста лева), представляваща разноски за адвокат във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13