РЕШЕНИЕ
№ 717
гр. Ямбол, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С. С. М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20232330103440 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Йеттел България“ ЕАД - гр. С.
против Г. П. Д. от гр. Я.
С исковата молба се твърди, че длъжникът Г. П. Д. е абонат на дружеството-доставчик
на мобилни услуги, а именно „Теленор България“ ЕАД, с което дружество ответникът е
сключил договори, както следва:
Договор за мобилни услуги от дата 05.01.2015 г. за предпочетен мобилен номер *** с
избран абонамент***, със срок на действие 24 месеца до 05.01.2017 г. Твърди се, че съгласно
сключено към него допълнително споразумение от 18.08.2020 г. абонатът е предпочел нов
абонамент, а именно: ***със срок на действие 24 месеца до 18.08.2022 г. Твърди се, че
съгласно сключен договор за лизинг от същата дата - 18.08.2020 г. към абонамента, абонатът
получил мобилно устройство ***срещу месечна цена в размер на 90.99 лв., съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната-ответник
след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума в
размер на 90.99 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Твърди се, че в
съответствие с договора за лизинг устройството е било предоставено на обща лизингова
цена в размер на 2183.76 лв. при стандартна цена в размер на 2449.99 лв., т.е. се поддържа,
че била направена отстъпка, която възлизала на сумата в размер на 266.23 лв.
На следващо място в ИМ се сочи, че към абонамента е бил сключен и втори договор за
лизинг от 18.08.2020 г., съгласно който абонатът е получил и базови аксесоари - 1. *** 2.
*** 3. *** и 4. *** срещу месечна цена в размер на 4.79 лв., съгласно уговорения между
страните погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на ответника-абонат
1
след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума в
размер на 4.79 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Твърди се, че
съгласно сключено допълнително споразумение от дата 05.05.2021 г. абонатът е предпочел
нов абонамент, а именно: Тотал Макс 49.99, със срок на действие 24 месеца до 05.05.2023 г.
Твърди се, че въз основа на така посочените договори ответникът е ползвал предоставяните
от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския
номер на абоната, а именно абонат № ***. Твърди се, че за потребените от абоната-ответник
услуги, съответно за периода 05.09.2021 г. до 04.01.2022г. „Теленор България“ ЕАД е издал
фактура № *** г. за отчетния период на потребление от 05.09.2021 г. - 04.10.2021 г. с
дължима по фактурата стойност 149.20 лв., от които: 41.66 лв. без ДДС за месечен
абонамент; 1.24 лв. без ДДС за Временно възстановяване на изходящия трафик; 4.79 лв.
месечна вноска за аксесоари; 90.99 лв. месечна вноска за устройство; 0.83 лв. без ДДС за
Други услуги с добавена стойност; 0.04 лв. без ДДС за Разговори към „Грижа за клиента“.
Твърди се, че дължимата сума е платима в срок до 20.10.2021 г. Издадена е била и фактура №
*** г. за отчетния период на потребление от 05.10.2021 г. - 04.11.2021 г. с дължима стойност
149.16 лв., от които: 41.66 лв. без ДДС за месечен абонамент; 1.24 лв. без ДДС за Временно
възстановяване на изходящия трафик; 4.79 лв. месечна вноска за аксесоари; 90.99 лв.
месечна вноска за устройство; както и 0.83 лв. без ДДС за Други услуги с добавена стойност.
Твърди се, че дължимата сума по тази фактура е платима в срок до 20.11.2021 г. Към тази
фактурата била прибавена и незаплатената стойност от предходния отчетен период в размер
на 149.20 лв., при което общо дължимото задължение на ответника-абонат възлизало на
стойност 298.36 лв. Била издадена и фактура № *** г. за отчетния период на потребление от
05.11.2021 г. - 04.12.2021 г. с дължима стойност 145.77 лв., от които: 41.66 лв. без ДДС за
месечен абонамент; 4.79 лв. месечна вноска за аксесоари и сумата от 90.99 лв. месечна
вноска за устройство. Дължимата сума била платима по тази фактура в срок до 20.12.2021 г.,
като към фактурата била прибавена и незаплатената стойност от предходния отчетен период
в размер на 298.36 лв., при което общо дължимото задължение на ответника възлизало на
стойност 444.13 лв. На следващо място в исковата молба се твърди, че за отчетен период -
05.12.2021 г. - 04.01.2022 г., било издадено Кредитно известие № *** от дата 05.01.2022 г., с
което била възстановена на абоната пропорционално начислената при сключване на
абонамента сума в размер на 9.41 лв. без ДДС; начислени били месечните такси - 4.79 лв. за
аксесоари и 90.99 лв. за устройството, както и е била добавена незаплатената стойност от
предходния отчетен период в размер на сумата от 444.13 лв., при което общото задължение
на ответника възлязло на 528.62 лв. Твърди се, че абоната-ответник не е изпълнил
задължението си да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на обща
стойност 528.62 лв., което и ангажира отговорността на ответника съгласно процесния
договор и ОУ на мобилния оператор „Теленор България“ ЕАД, поради което и последният
бил прекратил едностранно, индивидуалните договори на ответника за ползваните
абонаменти, като е издал крайна фактура № *** от дата 05.02.2022 г. Твърди се, че при
наличието на неплатени месечни задължения на абоната, Операторът дължи уведомяване по
реда на чл. 31а от Общите условия, като след изтичането на срока за плащане, указан във
2
всяка от издадените месечни фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата сума,
последователно се ограничавали първо изходящите обаждания, а впоследствие и входящите
обаждания на абоната, като операторът неколкократно изпращал eсeмес с напомняне за
налична незаплатена месечна фактура. В този смисъл се твърди, че абоната е бил уведомен с
есемес известяване за липса на извършени плащания. Твърди се, че поради извършеното
неплащане за мобилния оператор е възникнало и потестативното право едностранно да
прекрати договора за мобилни услуги. Твърди се, че датата на деактивация на процесните
абонаменти е 02.02.2022 г., като същата дата се генерирала автоматично по вградената
електронна система на Оператора при липса на нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
На следващо място ищецът твърди, че претендира и неустойка в размер на сумата в
размер на 264.43 лв., представляваща стойността на три месечни абонаменти такси на
ползваната програма за всеки ползван номер, като в тази насока се озовава на т.11 от
Договорите. Сочи се, че неустойката от 264.43 лв. за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 05.05.2021 г. за мобилен номер *** представлява стойността на тези 3
месечни абонаментни такси без ДДС, а именно: 193.92 лв., както и сумата от 70.51 лв.,
представляваща неустойка за предоставеното устройство ***, c отстъпка от стандартната
цена, съгласно Раздел втори от договора за мобилни услуги от дата 13.08.2020 г.
На следващо място се твърди за наличие на забава от страна на ответника да заплати в
указаните срокове дължимите към оператора месечни плащания. Последният дължи за
телефон *** цената на сумата в размер на 636.93 лв., представляваща 6 бр. незаплатени
лизингови вноски, за периода от месец февруари 2022 г. до месец август 2022 г. в размер на
545.94 лв., съгласно уговорения погасителен план, както и една допълнителна вноска за
изкупуване на устройството в размер на 90.99 лв., а за базовите аксесоари ответникът дължи
цената в размер на 33.53 лв., представляваща 6 бр. незаплатени лизингови вноски, дължими
за периода от месец февруари 2022 г. до месец август 2022 г. в размер на 28.74 лв., съгласно
уговорения погасителен план, както и една допълнителна вноска за изкупуване на
устройството в размер на 4.79 лв.
На изложените в обстоятелствена част на исковата молба фактически твърдения
ищецът обоснова правния си интерес от предявяване на исковете, предмет на разглеждане в
настоящото производство, като се претендира от съда да постанови решение, с което да се
признае за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо
вземане на ищцовото дружество, за сумата в размер на 793.05 лв., от които: 528.62 лв.,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, за които са издадени фактури №№ *** г., *** г., *** г., ***г. за периода от
05.09.2021 г. до 04.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното изплащане на сумата; сумата от 264.43 лв., представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 05.05.2021 г., от
които 193.92 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 70.51 лв.,
3
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство *** c отстъпка от
стандартната цена.
С допълнителна молба-становище от 17.06.2024 г. се уточнява и Исковата претенция на
ищеца, с която се иска от съда да осъди ответника да заплати незаплатени лизингови вноски,
както следва: 636.93 лв. по Договор за лизинг от дата 18.08.2020 г., сключен във връзка с
договорен абонамент за номер *** по силата на който абонатът е взел устройство ***, от
които 545.94 лв., дължими за периода от месец февруари 2022 г. до месец август 2022 г.,
както и последна вноска в размер на 90.99 лв. по чл.1, ал.2 от договора; и сумата от 33.53 лв.
по Договор за лизинг за базови аксесоари от дата 18.08.2020 г., сключен във връзка с
договорен абонамент за номер ***, по силата на който абонатът е взел базови аксесоари - 1.
*** 2. *** 3. *** 4. *, от които 28.74 лв., дължими за периода от месец февруари 2022 г. до
месец август 2022 г., както и последна вноска в размер на 4.79 лв. по чл.1, ал.2 от договора,
ведно със законната лихва за забава от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК, до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда особен
представител на ответника, с който се поддържа, че така предявените искове са
неоснователни.очи се, че сбора от сумата 528.62 лв. - стойност на потребени мобилни
услуги и 264.43 лв. - стойност на неустойка е формиран въз основа на едностранно
извършени от ищеца действия, при липсата на договорено или законово основание за тях.
Сочи се, че в сумите, които се претендират да се дължат за потребени мобилни услуги са
включени и две такси за временно възстановяване на изходящ трафик, което според
особения представител на ответника представлява признание от самия ищец, че не е
предоставил мобилните услуги, предмет на сключеният между него и ответника
договор.Също така се сочи, че едностранното ограничаване на изходящия трафик от страна
на доставчика на мобилни услуги доказвало, че услугите не са били доставени в дължимия
обем посочен в сключеният между страните договор, на което основание се поддържа, че не
е налице дължимост на сумата от 528,62 лв. Сочи се на следващо място, че издадените
фактури не съответстват на законовите изисквания, както за данъчни цели, така и за защита
на потребителите, тъй като не посочват необходимата информация за наличието такса
„възстановяване на изходящ трафик“ , като по този начин било неясно каква е реализираната
продажба, не било спазено изискването на чл.114, ал.1, т.9 от ЗДДС и бил нарушен
императивът на чл.30 от ЗЗП. На следващо място и на изложените съображения се твърди,
че липсва ясна информация относно начина на формиране на стойността на месечната
такса, поради което не следва същата са бъде използвана за основа на формиране на
уговорена неустойка, поради което искът да бъде установена изискуемостта на вземане на
сумата 264,43 лв. също не следва да бъде уважен.Поддържа се, че установителният иск не е
предмет на издадената по ч.гр.д. № ***г. на ЯРС заповед за изпълнение, поради което и
така предявеният осъдителният иск се поддържа, че се явява недопустим, като при
условията на евентуалност се поддържа, че същия е неоснователен. В тази насока се сочи, че
4
в неговата стойност са включени такси за придобиване на собственост върху вещи, предмет
на лизингови правоотношения, без да бъде съобразен факта, че липсва както покана или
предоставяне на възможност за тяхното връщане, така и каквото и да е било волеизявление
лизингополучателят-ответник за придобиване на тяхната собственост.
Поддържа се, че предвид договора за лизинг не било налице преминаване на
собствеността върху лизинговите вещи без изрично волеизявление на лизингополучателя за
това, поради което се поддържа, че вменяване на задължение за придобиване на собственост
и за заплащане на дължими такси представляват едностранно и противоправно действие на
ищеца и е повод осъдителният иск да бъде счетен за неоснователен. На следващо място се
поддържа, че дружеството-ищец е недобросъвестен, не упражнява правото си на разваляне
на договора, а цели осъществяване на облага и се опитва да прехвърли собствеността на
лизинговите вещи върху ответника и да получи съответното заплащане за това. На тия
съображения, счита, се поддържа, че предявеният установителен иск е процесуално
допустим, но разгледан по същество неоснователен и се иска от съда да го отхвърли на тия
съображения. Претендира се още съдът да отхвърли и предявеният осъдителен иск, като се
поддържа, че същият е недопустим и неоснователен на изложените в отговора съображения.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява законен или процесуален
представител като с постъпило по делото писмено становище се поддържат исковите
претенции.
В съдебно заседание за ответинка в качеството на особен представител по пълномощие
се явява адв. И. Б. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество се поддържа, че
предявените искове са необосновани. Поддържа се че поне за последните два месеца не са
били предоставени мобилни услуги, не било доказано и основанието на което се претендира
стойността на лизинговата вещ, като ищеца е следвало да потърси връщане на вещта, а не
присъждане на нейната равностойност. Иска се отхвърляне на исковите претенции.
Съдът като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед фактите изложени в обстоятелствената част на исковата молба и
формулираният въз основа на тях петитум съдът намира, че е сезиран с обективно,
кумулативно съединени, положителни установителни искове по чл.422, във вр. с чл.415 от
ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и осъдителен иск с правно осн. чл.79, ал.1 от
ЗЗД.
Видно от приложеното по настоящото дело – ч.гр.дело № *** год. по описа на ЯРС,
пред съда е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
от ищеца в настоящото производство срещу длъжника-ответник в настоящото
производство, за сумите предмет на иска по чл.422 ГПК, като заповедния съд е уважил това
искане и е издал заповед № *** год., за претендираните по заявлението суми, която е била
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Заповедния съд е указал на
заявител, че може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си в
едномесечен срок. Във връзка с дадените указания ищецът и предявил иск за установяване
5
съществуване на претендираното вземане по издадената заповед за изпълнение, а именно
562,62 лева – дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги и 364,43 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 05.05.2021 год., които са предмет на разглеждане в настоящото производство, а
за сумата от 670,46 лева /предмет и на издадената заповед по чл.410 ГПК/, представляваща
незаплатени лизингови вноски ищецът е предявил осъдителен иск.
Видно от материалите съдържащи се ч.гр.дело № *** год. по описа на ЯРС е , че
между страните е би сключен договор за мобилни услуги от дата 05.01.2015 г. за
предпочетен мобилен номер *** с избран абонамент ***, със срок на действие 24 месеца до
05.01.2017 г. Със сключено към него допълнително споразумение от 18.08.2020 г. абонатът е
предпочел нов абонамент, а именно: ***със срок на действие 24 месеца до 18.08.2022 г. От
същата дата - 18.08.2020 г. между страните е сключен договор за лизинг, въз основа на който
абонатът-ответник получил мобилно устройство *** срещу месечна цена в размер на 90.99
лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на
абоната-ответник след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на
допълнителна сума в размер на 90.99 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ.
Между страните бил сключен и втори договор за лизинг от 18.08.2020 г., съгласно който
абонатът е получил и базови аксесоари - 1. *** 2.***3. ***и 4. *** срещу месечна цена в
размер на 4.79 лв., съгласно уговорения между страните погасителен план по лизинговия
договор, както и с правото на ответника-абонат след изтичане на 23-месечния срок на
договора срещу заплащане на допълнителна сума в размер на 4.79 лв. да придобие
собствеността върху лизинговата вещ, обща цена на пакета аксесоари – 114,97 лева, а на
05.05.2021 год. между старните било сключено допълнително споразумение, с което
абоната-ответник е предпочел нов абонамент, а именно: Тотал Макс 49.99, със срок на
действие 24 месеца до 05.05.2023 г., като за потребените от абоната-ответник услуги били
издадени съответните фактури.
По делото е допусната и изслушана СТЕ видно от заключението на вещото лице по
която: в периода от 05.09.2021 год. до 04.01.2022 год. аботатът е ползвал телефон с номер
+***като е ползвал мобилен интернет и е извършвал обаждания до номера от мобилни и
фиксирани мрежи. Към ексепритазата е представена иш справка от окято се установява
потребление и от номер + *** за периода от 05.09.2021 год. до 04.01.2022 год. В съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението като сочи, че в последната фактура е
записано че са пхредсатвени тези услуги, но има -, тоест тук вече няма услуги а се търси
цялата сума.
По иска за незаплатена стойност на ползваните мобилни услуги:
Основателността на този иск предполага между страните по делото да е съществувало
валидно облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги, ищецът-оператор да
е предоставил мобилни услуги на потребителя през исковия период и да е настъпил
уговореният срок за плащане. Съществуването на тези правнорелевантни факти от една
страна се установяват от представените писмени доказателства, а от друга страна и от
6
заключението на вещото лице, според което в периода от 05.09.2021 год. до 04.01.2022 год.
абонат-ответник е ползвал мобилни услуги предоставени от ищеца, поради което и да има
фактурирани услуги след този период те не са предмет на разглеждане в настоящото
производство, поради което и възраженията на особения представител съдът намери за
неоснователни. За исковия период се установява от заключението, че ответника е ползвал
мобилни услуги за които са издадени фактурите, поради това и в тежест на ответника се е
породило насрещното задължение да заплати уговорената абонаментна цена и ползваните
допълнителни услуги. По делото не са ангажирани доказателства, които да обосновават
извод, ответинкът да е заплатил същите, поради което в полза на ищеца следва да се признае
съществуването на вземане за стойността на ползваните мобилни услуги, установени с
представените по делото фактури.
По иска за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги:
Съгласно сключените договори и допълнителните споразумения към тях, в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на уговорения 24-месечен срок по вина или
инициатива на потребителя или при нарушения на задълженията му по договора или други
документи, свързани с него, в т.ч. приложимите Общи условия, потребителят дължи:
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, а когато е предоставено
устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова листа,
действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
каквато съответства на оставащия срок на договора.
На свой ред неустойката по отношение на неизпълнение на процесните договори е
компесаторна и е предназначена да обезщети оператора на мобилната мрежа за
изграждането и поддържането и, направено с обезпечаване качеството и в срок престиране
на конкретен договор за целия му срок на действие. Предвидима вреда към момента на
сключване на договора при предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от
ползването на номера в рамките на уговорения срок.
При положение, че за целия срок на действие на договора, операторът би реализирал
приход от месечни абонаментни такси, санкцията за неизпълнение на насрещната страна,
поради виновното поведение на която договорното правоотношение е било прекратено
преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на неустойка до оставащия срок
на договора, но ненадхвърляща трикратния размер на дължимите стандартни месечни такси,
не може да бъде определана като прекомерна в сравнение с претърпените вреди.
Компесаторна е и неустойката относно предоставените усторйства, тъй като цели да
обезщети ищеца относно отстъпката от цената на всяко устройство, която е предоставил с
разчет на цялостно, точно изпълнение по договора от ответната страна. Ето защо в полза на
ищеца следва да се признае съществуването на вземане за неустойка съгласно представените
7
по делото фактури.
По иска за съществуване на вземане за неплатени лизингови вноски:
Съдът намери за установено по делото, че между страните е съществувало валидно
облигационно правоотношение по договор за лизинг на мобилно устройство и базови
аксесоари, като ищецът-лизингодател е предоставил на ответника-лизингополучател
лизинговите вещи за ползване, както и че е настъпил уговорения между страните срок за
плащане на лизинговите вноски. Видно от погасителния план крайния срок за плащане на
лизинговите вноски е настъпил на 18.07.2022 год., като липсват доказателства ответника да
е заплатил лизинговите вноски или да върнал лизинговите вещи на лизингодателя, поради
което и този иск се явява основателен и следва да се уважи.
По разноските:
Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно
размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно
отхвърлената и уважената част на иска.
Предвид изхода на делото, ищецът има право на разноски в пълен размер, съгласно
представения списък на по чл.80 ГПК, в размер на общо в заповедното и исковото
производство – 1301,35 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, във вр. с чл.415 ал.1, т.2 от
ГПК във вр. с чл. 79 и чл. 92 ЗЗД, че по отношение на Г. П. Д. с ЕГН ********** от гр.Я.,
ул***, съществува изискуемо вземане на „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование
„Теленор България“/, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.***,
представлявано от Д. К. К.и М. С., в размер на 793,05 лева, от които: 528,62 лева,
представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги, за които са издадени фактури *** г.,*** г.,*** г., *** г. за периода от
05.09.2021 г. до 04.01.2022 г., както и сумата от 264.43 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 05.05.2021 г., от които 193.92 лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 70.51 лв., представляваща
неустойка за предоставено за ползване устройство *** c отстъпка от стандартната цена,
ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.08.2023 год. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК с № *** от 18.09.2023 год. по ч.гр.дело № *** год. по
описа на ЯРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, Г. П. Д. с ЕГН ********** от гр.Я. ул.“***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“/,
8
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к.***представлявано от Д. К. К. и
М. С., сумата в размер на 670,46 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, от
които: 636.93 лв. по Договор за лизинг от дата 18.08.2020 г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер *** по силата на който абонатът е взел устройство *** от които 545.94
лв., дължими за периода от месец февруари 2022 г. до месец август 2022 г., както и последна
вноска в размер на 90.99 лв. по чл.1, ал.2 от договора; и сумата от 33.53 лв. по Договор за
лизинг за базови аксесоари от дата 18.08.2020 г., сключен във връзка с договорен абонамент
за номер *** по силата на който абонатът е взел базови аксесоари - 1.*** 2. ***3. *** 4. ***,
от които 28.74 лв., дължими за периода от месец февруари 2022 г. до месец август 2022 г.,
както и последна вноска в размер на 4.79 лв. по чл.1, ал.2 от договора, ведно със законната
лихва за забава от датата на предявяване на иска – 22.12.2023 год., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Г. П. Д. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.***,
ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“/,
с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.С. ж.к.***, представлявано от Д. К. К.и
М. С., сумата от 1301,35 лева – разноски в исковото и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Я. в 2-седмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
9