Р Е
Ш Е Н
И Е № 618
гр. Пловдив,13.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на четвърти
февруари,
през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Анна Дъбова
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 2654 по
описа на ПдОС за 2018г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по въззивна жалба на С.П.М. *** чрез пълномощника й адв.Л.В. против решение № 3520/22.10.18г.на
ПдРС,3-ти гр.с.,постановено по гр.д.№ 17845/17г.,с което е отхвърлен
предявеният от С.П.М. против „Лайпциг–91”АД,ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Руски” № 70 иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик
на основание земеделска реституция и наследствено правоприемство,като единствен
наследник на Т. В. А.,починала на 11.11.1979г.,на следния недвижим имот, а
именно: част от поземлен имот с идентификатор №38950.30.4 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на село ********,одобрени със Заповед №
РД-48-84/06.12.2007г.на Изпълнителния директор на АГКК,находящ се в землището
на с.К., местността „9-ти километър”,трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: за къмпинг, мотел, с площ от 5,901 дка,
при граници: ПИ с идентификатор № 38950.30.4, шосе на север и от две страни ПИ
с идентификатор № 38950.30.9,неправилно заснета като част от ПИ с идентификатор
№ 38950.30.4 вместо към ПИ с идентификатор № 38950.30.9 и отразена на скица № 5
от заключението на вещото лице между точки № 1, 2, 7, 6, 1.
В жалбата се твърди необоснованост и
неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон и се иска неговата отмяна.Претендират се разноски пред
двете инстанции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба
от страна на въззиваемото дружество „Лайпциг–91”АД,гр.Пловдив,в
който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по изложени
подробни съображения.Претендират серазноски пред настоящата инстанция.
Жалбата е подадена от надлежна
страна,която има правен интерес да обжалва постановеното отхвърлително спрямо
нея решение.Тя отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК,поради
което е допустима.
При разглеждането на въззивната жалба
по същество ПдОС намира за установено следното:
Предявен е
от С.П.М. против „Лайпциг–91”АД иск с правно
основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр.с чл.54,ал.2 от ЗКИР,като ищцата твърди,че
е собственик по силата на земеделска реституция и наследствено
правоприемство-като единствен наследник на Т. В. А.,починала на 11.11.1979г.,на
следния недвижим имот: изоставена нива с площ от 10 дка,IV категория,местността
„****”, представляваща поземлен имот № 030009 по плана за земеразделяне на село
К., при граници: поземлен имот № 030008–нива на насл-ци на А. П. Т., поземлен
имот № 000230–път I клас Държавна пътна мрежа, поземлен имот № 00426–вътрешна
река на Водно стопанство,поземлен имот № 00426–широколистна гора на кметство
село К.,който имот бил възстановен с решение № А08В/27.10.1994г. на ОСЗ Марица.Твърдисе,че
имотът бил неправилно заснет в КККР на село К., одобрени със Заповед №
РД-18-84/06.12.200 г. като Поземлен имот с идентификатор № 38950.30.9 с площ от
4,099 дка,а останалата част от имота била заснета като част от съседния имот с
идентификатор № 38950.30.4 с площ от 16,109 дка,собственост на ответното
дружество.Иска се да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че ищцата е собственик на част от ПИ
с идентификатор № 38950.30.4 с площ от 5,901 дка, при граници: ПИ с
идентификатор № 38950.30.4, шосе на север и от две страни ПИ с идентификатор №
38950.30.9, която е неправилно заснета като част
от ПИ 38950.30.4,вместо към ПИ идентификатор № 38950.30.9.,като с молба
уточнение пояснява,че процесният имот представлява част от поземлен имот с
идентификатор 38950.30.4 с площ от 5,901 дка,(при граници: ПИ с идентификатор
38950.30.4, шосе на север и от две страни ПИ с идентификатор 38950.30.9),която неправилно била заснета
като част от ПИ с идентификатор
38950.30.4 вместо към ПИ с идентификатор 38950.30.9 и която била
отразена на скица № 5 от заключението на вещото лице между точки № 1, 2, 7, 6,
1.
Ответното
дужество е изразило становище в писмен отговор за недопустимост
на предявения иск,евентуално за неговата неоснователност. Твърди, че
представеното от ищцата решение № А08В/27.10.1994г. на ПК, община Марица, в
частта, засягаща имот № 030009, както и нотариалният акт за собственост на
недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № 76, том 11, дело № 7828 от 06.06.1997г.,били
обезсилени и нямали правно действие,като се позовава на разпоредбата на чл.17,
ал.8 ЗСПЗЗ.Твърди се също,че планът за земеразделяне на село К. бил претърпял
неколкократни преработки в частта, засягаща масив 30,като цитира заповедите за
преработка: Заповед № РД-46-990/01.08.2000г. на Министъра на земеделието и
горите, обнародвана в ДВ бр. 69/22.08.2000г.,Заповед №
РД-46-1296/06.10.2000г.на Министъра на земеделието и горите,обнародвана в ДВ
бр.35/10.04.2001г.,както и Заповед № РД-47-10/28.05.2004г.Ответникът счита,че
решението за възстановяване на собствеността му било непротивопоставимо, като
резултат от административно производство,в които не участвал.Заявил е права на
собственост върху процесната част от имота, считано от 29.11.1991г., когато е
била преобразувана държавната фирма „Лайпциг-91”, на която бил предоставен за
стопанисване и управление целият имот за ресторант, мотел и плаж в местността
„9-ти километър”,която фирма от своя страна се явявала правоприемник на
държавната фирма „Пълдин тур”,последната правоприемник на „Балкантурист”. Процесният
имот,заедно с редица други имоти,бил част от имуществото, предоставено за
стопанисване и оперативно управление на праводателите на „Лайпциг – 91” АД. В
тази връзка, навежда твърдения, че с Решение на Градски народен съвет от
05.09.1961г. и Решение на Министерски съвет от 23.07.1964г. процесната част от
имота била отчуждена за нуждите на „Балкантурист”, като по Генералния план от
1978г., одобрен през 1980г., било предвидено изграждането на крайпътен
туристически комплекс на площ от 60 дка, което мероприятие било реализирано.За
построените в имота сгради били издадени актове за държавна собственост през
1966г.Посочва,че във времето били извършени преобразувания на
„Балкантурист”,като правоприемникът му–държавното еднолично акционерно
дружество „Лайпциг–91” било приватизирано през 1998г., с което правото на
собственост върху процесния имот преминало в ответното дружество,доколкото било
част от баланса на приватизираното държавно дружество. При условията на
евентуалност, ответното дружество се позовава на изтекла в негова полза
придобивна давност,считано от 29.11.1991г.,от която дата твърди непрекъснато да
владее и ползва имотът, включващ земя и сгради. Оспорена е по реда на чл.193 ГПК истинността на представения Протокол № Н345 от 12.12.1994г.за въвод във
владение.Отделно от това посочва,че
процесният имот не е следвало да бъде реституиран,поради факта, че бил включен
в активите на предприятие с държавно имущество, което от своя страна
представлявало пречка за реституирането му.Възразил е срещу законосъобразността
на решението на поземлената комисия поради това,че към датата на издаването му
земята не е имала характер на земеделска.Същата била застроена в изпълнение на
комплекс от строителни дейности и включена в активите на търговското дружество.
Видно
от представеното по делото решение № А08В от 27.10.1994г. за
възстановяване на право на собственост върху земеделски земи на основание чл.27
ППЗСПЗЗ,влезлият в сила план за земеразделяне и протокол № 08 от 25.09.1992г.за
определяне категориите на земите по преписка № 17345 от 19.02.1992г.,на
наследниците на Т. В. А. е възстановено правото
на собственост върху следния недвижим имот: изоставена нива с площ от 10
дка,четвърта категория, местност ******, представляваща имот № 030009 по плана
за земеразделяне на село *******. От удостоверение за наследници от 18.10.2017г.,издадено
от кметството на село ********, област Пловдив се установява, че С.П.М. е единствен
законен наследник на Т. В. А.,починала на 12.11.1979г.
С протокол за въвод № Н345 от 12.12.1994г.Сточка М. е
въведена във владение на имота,описан в решение № А08В от 27.10.1994г. за
възстановяване на право на собственост върху земеделски земи.Този протокол е
оспорен от ответната страна по реда на чл.193 ГПК.
С нотариален акт за
собственост на недвижим имот,възстановен по ЗСПЗЗ №76, том 11, дело № 7828/1997
г. от 06.06.1997г. С.П.М. е призната на основание влязло в сила решение на
поземлена комисия № А08В от 27.10.1994 г. за собственик по наследство от Т. В.
А. на описания по-горе недвижим имот № 030009.
От представените заповеди №
РД – 46-990 от 01.08.2000г.и № РД-46-1296 от 06.10.2000г.,и двете на министъра
на земеделието и горите, на основание чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ е наредено частично
преработване на влезлия в сила план за земеразделяне на село *******, с първата
заповед- в частта на масив № 30 с площ от 72,90 дка и с втората заповед- в
масив № 30, в частта на парцели № 2, 8 и 9
с площ от 52,70 дка, с която заповед е изменена първата заповед № РД – 46-990
от 01.08.2000г.
Със
заповед № РД-47-10/28.05.2004г.,издадена от министъра на
земеделието и горите отново на основание чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ е наредено
частичното преработване на влязлата в сила карта на възстановената собственост
на землището на село *****, с обща площ от 72,152 дка.Тази заповед е отменена с
решение от 08.07.2014г., постановено по адм. дело № 14 по описа за 2012 г. на
СГС, административно отделение, III-Г състав, по жалба на М. Й. Б.,Д. Й. Б. и
на С.П.М.,в частта,с която е наредено да се преработи частично влязлата в сила
карта на възстановената собственост за землището на село ******, в масив № 30, за имоти №3 и №9 по плана за земеразделяне
на село Костиево.Решението е влязло в законна сила на 10.09.2015 г.
От справка по
кадастрална карта се установява, че ПИ с идентификатор № 38950.30.4, находящ се
в землището на село ******, е с площ от 15757 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: за къмпинг, мотел, категория
на земята при неполивни условия: 4.
По отношение
собствеността върху този имот се представят писмени доказателства: актове за
държавна собственост № 1320/7852 и № 1321/7853 от 08.06.1966 г.,от които е
видно,че като собственик на мотел „*****”- сграда на два етажа и ресторант
„9-ти километър” е посочен ДСП „Балкантурист” Пловдив.И в двата акта е
направено отбелязване, че с решение № 9226 от 28.06.1991г. на Пловдивски
окръжен съд е образувана и регистрирана ДФ „Лайпциг-91”,гр. Пловдив,която като
правоприемник приема от ДФ „Пълдинтур” (Балкантурист) имотите по актовете.
Представени са
също АДС № 1968 от 17.03.1994г. и АДС № 175 от 12.04.1996г.,в които като собственик
на терен с площ от 58705 кв.м. е вписан „Лайпциг–91” ЕАД,гр.Пловдив.В актовете
изрично е посочено, че сградите в парцела вече са актувани с описаните по-горе
АДС.
С решение № 35 от
10.05.1990 г. на Председателя на Комитета по туризма е образувана държавна
фирма „Пълдин-тур” на основата на съществуващото ТП „Балкантурист” гр. Пловдив,
което прекратява дейността си, а новообразуваното дружество поема съответната
част от неговите активи и пасиви. Посоченото решение е обнародвано в ДВ, бр. 54
от 06.07.1990г.
От решение № 143
от 27.06.1991г.на Председателя на Комитета по туризма се установява, че ДФ
„Пълдин тур” се прекратява, считано от 27.06.1991 г., като активите и пасивите
му се разпределят между общо осем държавни фирми, една от които е ДФ „Лайпциг”.
Видно от решение
№ 9226 от 28.06.1991 г. по фирмено дело № 8294 от 1991 г. на Пловдивски Окръжен
съд е вписана в регистъра на държавните и общински фирми ДФ „Лайпциг – 91” със
седалище в гр. Пловдив, която поема съответната част от активите и пасивите на
„Пълдин тур”.
Съгласно
разпореждане № 30 на МС от 30.10.1991г.за образуване на еднолични търговски
дружества с държавно имущество в списъка на фирмите, които се преобразуват в
еднолични акционерни дружества е включена и ДФ „Лайпциг-91” – Пловдив.
С решение № 13055
от 29.11.1991г. е вписано в Търговски регистър еднолично акционерно дружество с
държавно имущество с наименование „Лайпциг – 91”, като дружеството поема всички
активи на ДФ „Лайпциг – 91”,гр. Пловдив.
От представеното
удостоверение от 05.06.1996г.на Община Марица, отдел ТСУС,към обект комплекс
„9-ти километър”няма заявени реституционни претенции от бивши собственици,
както и претенции по чл.18 ЗППОбП.
Съгласно
констативен протокол от 19.03.2004г.на Комисия,съставена от членове от ОС „Земеделие и гори” – Марица в
туристически комплекс „9-ти километър” по КВС в масив № 30 попадат имоти № 1,
3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9,като парцели № 4, 5, 6 и 7 са проектирани върху
изградено канализационно съоръжение и подземен водопровод.Части от парцелите
попадат извън оградата на комплекса.Направено е предложение за преработване на
плана за земеразделяне на землището на село К. в частта му досежно масив 30.
Видно от протокол
от 23.03.2004г. в изпълнение на заповед № 078/23.03.2004г.на Директора на
Областна дирекция „Земеделие и гори”–гр. Пловдив, е взето решение, че са налице
основанията на чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ за преработване на плана, като площта на
преработката е 72,152 дка, а на туристически комплекс „9-ти километър” се
отделя имот с площ в границите на заснемането.Останалата част от масива се
възстановява на собствениците на имоти № 5, 6, 7, 8 и 9, като им се въвежда
ограничение код 98.Взето е решение за разликата да се заплати обезщетение по
чл.10б ЗСПЗЗ. Видно от мотивите на протокола процесният имот № 9 с площ от
9,315 дка,е възстановен по преписка вх. № 17345 на Т. В. А. с решение по чл.27
ППЗСПЗЗ № А08В от 27.10.1994г.От регистъра на земеделски земи, гори и земи в ГФ
(л.102 от делото), към дата 28.06.2004г. се установява, че процесният имот
№030009,собственост на наследниците на Т. В. А.,с площ от 4,100дка.По същият
начин е отразен имотът и в регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ към
14.03.2008г.
По делото е
приета като неоспорена от страните и СТЕ,която е проследила кадастралният
статут на процесния имот от възстановяването му до настоящия момент.Отбелязано
е,че в действащата кадастрална карта процесният поземлен имот е отразен с
идентификатор № 38950.30.9 и е с площ от 4,100ка, обственост на наследниците на
Т. В. А. на основание решение № А08В от 27.10.2004 г. на ОСЗГ Марица и е само
част от първоначалния имот № 030009 с площ от 10 дка.„Крайпътен туристически
комплекс 9-ти километър” с площ около 60 дка според заключението включва сгради
и терен, които съответстват на описаните в АДС № 1968-V/17.03.1994г. и АДС №
175/12.04.1996г.Посоченият комплекс съответства на ПИ с идентификатор №
38950.30.3 и ПИ с идентификатор № 38950.30.4 по КККР на село К.,като почти
всички сгради,съществуващи и сега,са изградени и попадат почти изцяло в ПИ
с идентификатор № 38950.30.3,докато в ПИ с идентификатор № 38950.30.4 няма
изградени сгради. През имота преминава канализационен клон.Вещото лице е
констатирало,че имотът има частично запазена стара ограда, която през годините
е разрушена и от нея сега има останали само бетонови колове без мрежа, като на
места липсват и бетонови колове.В имот с идентификатор № 38950.30.10 е
изградена пречиствателна станция и няма ограда по границата.При сравняване на
графични данни за границите на обекта по генералния план от 1978г. и границите
на имоти № 38950.30.3 и № 38950.30.4 от действащата кадастрална карта на село К.
се констатира съответствие.Според вещото лице в процесния имот № 9, така както
е отразен на скица № 3 към заключението,няма сгради и съоръжения, има само една
шахта и канализационен клон.
По делото са
разпитани и трима свидетели,от които двама на ответника-св.И. В. и Е.К.,и един
на ищцата-В.К.Последният е ищец по гр.д. № 4109/17г. на ПдРС,заведено срещу
ответното дружество и имащо за предмет иск за собственост на имот, който се
твърди да попада в имота на ответника в комплекс „9-ти километър”,което
обстоятелство е отчетено от първостепенния съд при оценката на свидетелските му
показания съобразно евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на
спора.К. в показанията си изяснява начина на процедиране при възстановяването
на земеделските земи в село К. през 1994 г. и в тази връзка посочва, че ищцата лично е присъствала на
въвода на имота си,като той бил лично свидетел на това в качеството му на кмет
на село К. по онова време.Посочва също,че по време на въвода не е имало
представители на дружеството „Лайпциг–91” АД.Поради грешка в плана по отношение
на земите около помпената и пречиствателната станция от „Лайпциг-91” АД нямали
достъп до тях и това наложило да се измени планът и да се поставят пътища.
Останалите двама
двидетели на ответника са работили при
него,като св.В. е работил като охрана на „9-ти километър”,а св.К.- като началник
отдел Икономически в периода 1991-1993г.и като изпълнителен директор в периода
от 1993г. до 1998г.От показанията на св.В. се изяснява,че целият имот се ползва
от ответното дружество,като бил ограден и никой друг освен дружеството
„Лайпциг-91” АД да бил виждал да го ползва.
Свидетелят
Келбечев посочва,че целият имот на ген.плана на лист 119 от делото е обект
„9-ти километър” и е собственост на „Лайпциг-91” АД, като бил ограден с ограда
от всички страни. По времето, когато е работил при ответника никой не е влизал
в имота, не е имал претенции и не е поставял колчета.
Въз основа на
така очертаната фактическа обстановка районният съд е стигнал до извод за
неоснователност на претенцията на ищцата.Приел е за неоснователни възраженията
на отв.дружество за недопустимост на спора поради липса на правен интерес,тъй
като решението на ПК в частта му за процесния имот било обезсилено по право и
съответно не легитимирало ищцата като собственик.Изложил е подробни мотиви във
връзка с това възражение,както е приел също,че процесният имот е имал статут на
земеделска земя към момента на реституцията във връзка с другото наведено от
ответника възражение.
Правилно ПдРС е
отчел,че наличието на посочените две предпоставки не е достатъчно,за да се
приеме за осъществен ФС на наведеното придобивно основание,като следва да са
налице и някои от предвидените в закона
пречки за реституция-провеждането на мероприятие по см.на чл.10б от ЗСПЗЗ и
включването на имота в капитала на преобразувано в търговско дружество или
приватизирано държавно предприятие преди възстановяване на собствеността.
Намерил е,че не е
налице проведено мероприятие по см.на чл.10б от ЗСПЗЗ,разгледал е и е намерил
за неоснователно и възражението на ответното дружество относно действието на
заповед № РД-47-10 от 28.05.2004г. на
заместник-министъра на земеделието и горите,която е отменена с решение от 08.07.2014г.,
постановено по адм.д. № 14/12г. на СГС, по отношение на имоти № 3 и № 9.
Районният съд обаче
е приел,че е налице другата предвидена в закона пречка за
реституция-включването на имота в капитала на преобразувано в търговско
дружество или приватизирано държавно предприятие преди възстановяването на
собствеността.Именно относно този елемент от ФС са наведените във въззивната
жалба съображения на ищцата.
В атакуваното решение съдът е
изложил мотиви в тази връзка,че съобразно приетото от съдебната практика,преобразуването
и последващата приватизация на едно предприятие с държавно имущество, в чиито
активи е включен имот,за който по реда на ЗСПЗЗ е заявена претенция за
възстановяване на собствеността,по естеството си е правно действие,което,ако е
извършено при спазване на установените в закона правила,представлява
самостоятелна пречка за възстановяване правото на собственост на имота в реални
граници.Приел е,че включването на
един имот в активите на предприятие с държавно имущество изисква наличието на
описаните в т.2г от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки: държавата да е
собственик на конкретното имущество; това държавно имущество да е било
предоставено за стопанисване и управление на държавното предприятие и с акта на
държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско
дружество това имущество да не е изрично изключено от имуществото,което се
включва в капитала на търговското дружество.
Приел е за безспорно,че земите,които са били в целия
комплекс „9-ти километър” в землището на село К. са държавни имоти.Последните били
предоставени на ДП „Балкантурист” за строеж на мотел с 30 легла ( решение от
07.09.1961г.на л.88 от първоинст.дело),а и не били изключени изрично от
имуществото на дружеството.Осчетоводяването или отразяването в баланса,
инвентарната книга и/или друг подобен регистър на дружеството било ирелевантно
за проявлението на описания придобивен способ.Съдът е приел,че за границите на
имота можело да се съди от представените
от ответната страна два ген.плана–от 1978г. и от 1980г.Последните,макар и да не
били регламентирани в действащото по онова време законодателство,били
доказателство за наличието на крайпътен туристически комплекс „9-ти километър”,
който се е стопанисвал от ДП „Балкантурист” (чийто правоприемник е ответното
дружество) и е бил с площ от 60 дка.
Съдът е проследил
преобразуванията на предприятия от ТП „Балкантурист“Пловдив до „Лайпциг-91“АД
както следва:Ответното дружество „Лайпциг-91” АД било вписано в търговския
регистър за държавните и общински предприятия с решение № 13055/29.11.1991г.на
ПдОС и било правоприемник на държавна фирма „Лайпциг–91”. От своя страна,
държавна фирма „Лайпциг–91” е била вписана в регистъра на държавните и общински
фирми с решение № 9226/28.06.1991г.като правоприемник на държавна фирма „Пълдин
Тур” и като такъв правоприемник ѝ било предоставено държавно имущество,включващо
ресторант,мотел и плаж „9-ти километър”. Държавна фирма „Пълдин тур” била
образувана въз основа на решение № 35 от 10.05.1990г. на Председателя на
комитета на туризма,обнародвано в Държавен вестник,като поемала активите и
пасивите на ТП „Балкантурист”Пловдив.Въз основа на тези преобразувания
районният съд е стигнал до извода,че ответното дружество,(възникнало като
субект на правото през 1991г.), е правоприемник на старото ДП „Балкантурист”
Пловдив.
Първостепенният съд се е позовал на актовете за държавна
собственост № 1320/7852 от 08.09.1966г. и № 1321/7853 от 08.06.1966г.,съгласно
които мотел „9-ти километър” и ресторант
„9-ти километър”, построени през 1962г.,са предоставени за стопанисване на ДСП
„Балкантурист” Пловдив,а впоследствие с акт за държавна собственост от
17.03.1994г. теренът на комплекса с площ от 58705 кв.м. е бил актуван,като е
предоставен за стопанисване и управление на „Лайпциг–91” АД.Позовал се е също
на кредитираното от него заключение на СТЕ,според което целият крайпътен
туристически комплекс 9-ти км. съответства на нанесените в КК и КР на село К.
поземлени имоти № 38950.30.3 и № 38950.30.4.Така в крайна сметка съдът е
приел,че процесната част от недвижимия имот е била включена в капитала на
преобразуваното търговско дружество,което обстоятелство представлява
самостоятелна пречка за реституирането му,останала несъобразена от
административния орган при издаването на решението за възстановяване,което ищцата
твърди да я легитимира като собственик.
С.М. в жалбата си излага съображения,че представените по
делото АДС не касаели нейната нива.Актовете от 08.09.1966г.касаели само
сградите,без земята,а АДС от 17.03.1994г и АДС от 12.04.96г.се отнасял до
терена,но липсвало описание,граници,съседи и състояние на този терен,а и двата
АДС не били съществували към момента на влизане в сила на плана за
земеразделяне-01.03.94г.Актът за публична държавна собственост бил само
констативен и не пораждал права за ответника,а ако такива били възникнали на
някакво правно основание,той ги оповестявал и констатирал.Констатацията му в
случая била невярна,тъй като преди неговото съставяне имотът бил придобит от
ищцата на основание реституция.АДС от 1994г.не посочвал юридически факт,а
правна норма.Ген.-плана,на който се позовавал съда в решението си не представлявал
документ,легитимиращ собственика,не съставлявал план,регламентиран от
действащото по онова време законодателство.
Настоящата инстанция
не споделя възраженията в жалбата,че актовете за държавна собственост не
касаят процесния имот.В акта от 1994г.като собственик на терен с площ от
58705кв.м.е посочен именно „Лайпциг-91“АД.А констативният акт за държавна
собственост представлява официален удостоверителен документ и като такъв се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила,произтичаща от държавната удостоверителна власт на издателя
му.Ето защо съдът е длъжен да се съобрази с нея,докато тя не бъде опровергана
чрез доказване на неверността му,като оспорване по отношение на тяхното
съдържание и констатациите относно собствеността върху земята не е направено от
страна на ищцата,макар актовете за държавна собственост да са представени още с
отговора на исковата молба.
Относно възраженията,че АДС не съдържал основание за
придобиване правото на собственост върху нивата на наследодателя следва да се
има предвид,че АДС са издадени през 1966г.и 1994г.-преди съставянето на плана
за земеразделяне,а частта от нивата на ищцата,предмет на претенцията й,е обособена като такава именно
с плана за земеразделяне от 1994г.Следователно,не е възможно в акт,съставен
преди плана за земеразделяне,да се съдържа основание за придобиване на
имот,обособен като такъв с плана за земеразделяне.Дори и да се приеме,че планът
за земеразделяне е приет преди АДС от 1994г.,то следва да се има предвид,че този
план за земеразделяне-от 1994г.е бил грешен,тъй като в него въобще не е бил
нанесен комплекс „9-ти километър“-нито сградите,нито
земята,съответно ответникът не е фигурирал като собственик в никой от
имотите.Именно поради тази грешка и след откриването й е извършена преработка
на плана със заповедта от 01.08.2000г.на Министъра на земеделието и горите.
Що се касае до
оплакванията,че в АДС не е посочен юридическият факт,въз основа на който е
придобит имота,а само правната норма,следва да се отбележи,че юридическият факт
е част от правната норма и като такъв се съдържа в нея,без да е необходимо
самостоятелното му посочване.
Относно
ген.плановете настоящата инстанция намира,че те представляват документи,посредством
които се определя необходимата за съответното строително мероприятие земя и
съобразно двата ген.плана от 1978г.и от
1980г.площта на крайпътния
туристически комплекс на ТК“Балкан турист“е 60 дка.
Районният съд
според жалбоподателката не бил съобразил,че към момента на съставянето на
ген.плана действал Закона за опазване на
обработваемата земя и пасищата(отм.),съгласно който отчуждаването на
обработваеми площи извън границите на населените места ставало при строго
регламентирана процедура и само при доказана необходимост,като строителство не
се разрешавало,докато не приключи процедурата по отчуждаването на земята.Не
били открити в Агенция „Държавен архив“
и архивите на „Балкантурист“ решения на Комисията за земята,с които да се
отчуждава имотът на ищцата.
Фактът,че не са
открити решения за отчуждаване на имота на ищцата обаче не означава
непременно,че имотът й не е бил отчужден и съответно не е била спазена
разпоредбата на ЗООЗП да не се разрешава строителство преди да приключи
процедурата по отчуждаването на земята.След като строителството на сградите в
комплекса е било извършено,което се
установява от СТЕ и е било налице съответствие на база описаните сгради в
актовете за държавна собственост и неодобрен кадастрален план,(видно от
обясненията на в.л.Герасимов в съд.заседание от 19.2.18г.),то може да се приеме
и че процедурата по отчуждаване на земята е приключила,при това още през
1962г.,когато е издадено първото от разрешенията за строеж на сградите,видно от
представения протокол от 23.03.04г.на ОД“ЗГ“-Пловдив.Въззивната инстанция
приема,че са налични достатъчно доказателства,че такова отчуждаване е
извършено,включително и представеният
доклад от Иван Пандев,началник отдел Комунално стопанство от 07.09.1961г.
Във въззивната
жалба се излагат доводи и за неоснователното отхвърляне от страна на първостепенния
съд на предявеното при условията на евентуалност основание за придобивна
давност.Такова основание (давност)за придобиване на имота обаче въобще не е наведено от ищците пред първата
инстанция,а пред въззивната инстанция може да се въведе за първи път само ако страната поради
нарушаване на съдопроизводствените правила не е могла да ги заяви пред първата
инстанция(т.4 от ТР № 1 от 09.12.13г.по тълк.д.№ 4/12г.).Такова нарушаване на
съдопроизводствените правила не се твърди от страна на жалбоподателката.Ето
защо не следва да се коментира от настоящата инстанция наведеното с въззивната
жалба основание за придобивна давност.
Изводите на районният
съд почиват на изяснена фактическа
обстановка и подробен анализ на събраните по делото доказателства и се споделят
изцяло от въззивната инстанция.Поради това същата на осн.чл.272 от ГПК препраща
към мотивите на първоинстанционния съд.Обжалваното
решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателката
следва да заплати на въззиваемото дружество направените от него разноски пред
въззивната инстанция,които са за адв.възнаграждение,предвид представените ДПЗС
и списък на разноските.Съдът намира за основателно възражението за прекомерност
на адв.възнаграждение с оглед
фактическата и правна сложност на делото,поради което счита,че следва да се присъди възнаграждение
за един адвокат в размер на 1200лв.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3520/22.10.18г.на ПдРС,3-ти гр.с.,постановено
по гр.д.№ 17845/17г.
ОСЪЖДА С.П.М., ЕГН: ********** да заплати на „Лайпциг–91” АД,ЕИК: ********* сумата
от 1200 (хиляда и двеста)лв.за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: