№ 13918
гр. ..., 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110174745 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 ГПК положителен установителен иск
с правно основание чл. 266 вр. с чл. 79 ЗЗД от ... срещу ... за сумата от 357 лева,
представляваща дължимо неплатено възнаграждение по договор за управление на
паркомясто ..., находящо се в ... за периода от м. март 2020г. до м. юли 2021г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(04.08.2021г.) до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че по силата на споразумение от 03.04.2018г. ответникът поел
задължението да му заплаща сумата от 120 лв. месечно, представляваща възнаграждение за
поддръжката на общите части на сградата, находяща се в .... Твърди, че ответникът не му
заплатил дължимото се възнаграждение за периода от м. март 2020г. до м. юли 2021г. в
размер на 357 лв. поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за същото вземане, за което иска от съда да признае за установено в
отношенията между страните. Претендира разноски.
В срочно депозиран отговор на исковата молба ответникът релевира възражение за
погасяване на вземането за главница с плащането му по банков път на 14.02.2022г. Оспорва
иска като неоснователен и с твърденията, че ищецът своеволно прекомерно завишавал
възнаграждението за поддръжка на общите части на сградата, в която ответникът
притежавал паркомясто и офис, което довело до влошаване на отношенията между страните.
Прави възражение за неизпълнение на работата от страна на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Договорът за изработка е неформална сделка. В тежест на ищеца е да установи
възникването на облигационни отношения с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по тях е извършил качествено и в срок работата, която е приета от
ответника. В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането на
уговорената цена или наличието на недостатъци на работата, при условие, че се установи
наличието на договорните правоотношения.
Не е спорно между страните, че за процесния период ответникът е собственик на
офис паркомясто ..., находящо се в ..., като това се установява и от приложения по делото в
тази връзка е и нотариален акт № ...г. на нотариус Р. Р..
Ответникът не оспорва, че на 03.04.2018г. между страните е сключено споразумение.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от същото считано от 01.01.2018г. ответникът се задължава да плаща на
ищеца месечна сума в размер на 120 лв. с ДДС за поддръжката на общи части в сградата-
етажна собственост, находяща се в гр. ... на адрес ... на същата разпоредба е предвидено, че
поддръжката включва почистване и снегопочистване, осигуряване контрол на достъпа,
техническа поддръжка на асансцьорнара уредба, абонатната станция, отоплителната и
вентилационната инсталации, пожароизвестителанта система и ел. инсталациите.
Това обосновава извода, че за процесния период между страните е бил налице
действащ договор за изработка със съдържанието обективирано в споразумението на л.25-
26 от делото.
Неоснователно ответникът се позовава на неприложимост на правилата на ЗЗД по
отношение на договора за поддръжка на общите части. Сключеният договор не е от
характера на този по чл.19 ал.8 ЗУЕС, а именно - избрано физическо или юридическо лице
има правата, задълженията и отговорността на управителния съвет (управителя) по същия
закон.
Спорен между страните е въпросът дали ищецът е изпълнявал задълженията си за
поддържане на етажната собственост. Няма представени доказателства за направени
възражения от страна на ответника за качеството, срок или вида на извършваната работа от
страна на ищеца. С представеното по делото уведомително писмо ответникът е уведомил
ищеца за наличието на теч, но не обосновава извод за неизпълнение на конкретно
задължение за поддръжка на ищеца по договора.
При съобразяване на с изложеното съдът намира, че предявеният иск е доказан по
основание и размер.
Безспорно е между страните, че с направеното от ответника плащане по банков път
на 14.03.2022г. процесното вземане за главница е погасено изцяло. Към момента на
предявяване на иска ищецът е бил носител на изискуемо вземане от ответника, като
ответникът е следвало да погаси това вземане преди предявяване на иска. Ето защо съдът
2
намира, че той дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва върху платената
главницата от датата на завеждане на иска - 04.08.2021 г./арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК/ до датата
на плащането -14.03.2022 г., в размер на 22,12 лева, определен чрез използване на онлайн-
калкулатор.
С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск за сумата
от 357 да се отхвърли, а искането за заплащане на обезщетение за забава от 04.08.2021 г. до
14.03.2022 г. в размер на 22,12 лева да се уважи.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените
разноски в размер на 325 лв. за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в
заповедното производство и 330 лв. лв. за платени държавни такси и адвокатско
възнаграждение в исковото производство, съгласно списъка, обективиран в молба с вх. №
.../07.11.2022г. по делото. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, доколкото размерът му е съобразен с минимума по Наредба № 1 от 9 юли
2004 г на Висшия адвокатски съвет.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК от ..., ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр. ..., ..., срещу ... с ЕИК ... със седалище и адрес на
управление гр. ..., ... установителен иск с правна квалификация чл. 266 вр. с чл. 79 ЗЗД за
сумата от 357 лева, представляваща дължимо неплатено възнаграждение по договор за
управление на паркомясто ..., находящо се в ... за периода от м. март 2020г. до м. юли 2021г.
поради плащане в хода на процеса.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1 ГПК от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ..., ..., срещу ... с ЕИК ... със
седалище и адрес на управление гр. ..., ... установителен иск с правна квалификация чл. 86
ЗЗД съществуването на вземането за сумата от 22,12 лева, представляващо обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 04.08.2021 г. до
14.03.2022 г., съгласно издадената по ч.гр.д. № 45780/2021г. Заповед № 8143 от 10.08.2021г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „...“ ЕООД с ЕИК ... със седалище и адрес
на управление гр. ..., ... да заплати на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ...,
..., сумите от 325 лв. за разноски в заповедното производство и 330 лв. за разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4