РЕШЕНИЕ
№ 364
гр. В., 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска Петкова
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско дело
№ 20251420100956 по описа за 2025 година
Д. А. Х. с ЕГН:********** от гр.В., ул.”Г.Л.”** е предявила иск против ТП на НОИ
гр.В., ул.”Х.Б.”№1, с който да се признае за установено,че за периода 26.08.1993г. до
21.12.1994г. е работила като журналист във вестник „Зов за истина” като е била в
трудово правоотношение с ЕТ”В.В.И.” гр.В.,при нормална продължителност на
работното време през деня 8 часа при работна пет дневна седмица с нормална
продължителност на работното време 40 часа ,което да й бъде признато за трудов и
осигурителен стаж.
Предявения иск е с правно основание чл.1, ал.1,т.3 от ЗУТОССР.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който заявява,че
иска е евентуално частично основателен ,а именно за периода 01.01.1994г. до
21.12.1994г. като за периода 26.08.1993г. до 31.12.1993г. е неоснователен тъй-като
ищцата е работила при друг работодател един месец в последствие до края на
годината е била в законоустановен отпуск по майчинство,като съда не споделя тези
съображения доколкото се касаят за друго лице-свидетелката по делото.
В исковата молба се излагат доводи и съображения, че ищцата в периода от
26.08.1993 до 21.12.1994 година е работела на длъжност „ Журналист" на вестник „Зов
за истина".
Тази длъжност изпълнявала по възникнало трудово правоотношение между нея и
Едноличен търговец „В.90“ с адрес : град В.,ул."А.С.“ № 5, представлявано от В. И.И.
1
по ф.дело № 767/1990 година по описа на Окръжен Съд -В..
При началото на изпълнение на трудовото правоотношение, не е получила копие от
сключен трудов договор и длъжностна характеристика. В трудовите й функции било
вменено изготвяне на журналистически репортажи за вестник“Зов за истина“-
хартиено печатно издание на работодателя.
Журналистическата длъжност включвала изготвяне на журналитически репортажи
върху разнообразни теми, срещи за изготвяне на интервюта, както и ежедневни
контакти с различни институции. За определени броеве от вестника ищцата била и
дежурен редактор. За положеният труд получавала месечно възнаграждение, като
същото й било предоставяно в брой, след полагане на подпис във ведомствена книга.
Трудовите си функции изпълнявала до издаването на брой 49/ 15- 21.12.1994 година
от вестник „Зов за истина“, като след това й бяло прекратено трудовото
правоотношение.
През периода, в който полагала труд не й била оформена трудовата книжка от
работодателя съгласно чл.349 от КТ за продължителността на трудовият стаж.
Също така не й било издадено необходимото удостоверение. От 03.06.2019 година
работи по трудов договор като съдебен служител в Окръжен Съд - В. на длъжност
„Връзки с обществеността“ с основно трудово възнаграждение, като получава и
допълнителни трудови възнаграждения в съотношение към трудовият стаж.
Допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит, извън орган на съдебната власт, но на същата, сходна или със същият характер
работа, длъжност или професия й било определено от работодателя при 17 години 7
месеца и 23 дни, което при умножение с 1 .50 % дава коефицент от 25.50 %. С изрично
писмо до работодателя поискала да й бъде преизчислено това допълнително трудово
възнаграждение, поради наличие на повече години трудов стаж, но молбата й не е
уважена, тъй като не е представила документ, удостоверяващ трудовият стаж, което
обуславя правния интерес от предявяване на настоящия иск.
По делото е представено Решение от 12.09.1990г. по ф.д.№767/1990г. по описа на
ВОС,с което е регистрирана Еднолична Фирма „Ви-90”на В. Искърски с предмет на
дейност:подготовка и издаване на частен вестник и др.печатни издания.В последствие
по същото фирмено дело са налице пререгистрации фирмата е била с наименование
„В.Л.Л.” с решение №3/08.05.2002г. е вписан ЕТ”В.Д.Б.” .От справката по партида на
едноличният търговец се установява, че същият е бил в собственост на Д. В. Б., под
име ЕТ „В.- Д. Б.“ през 2002 година. При справка в ТРРЮЛНЦ е видно, че през 2024
година ЕТ“В.-Д. Б.“ е заличен търговец.
При справка в архИ. на ТП на НОИ - гр. В. са отговорили писмено, че при тях не са
предадени и не се съхраняват разплащателните ведомости на търговеца. В тази връзка
й било издадено удостоверение по образец УП17 от архИ. на ТП на НОИ — В., като е
2
удостоверено, че заличеният търговец няма правоприемник.
Периодът, в който ищцата е положила труд в Едноличен търговец“ ВИ-90“ е минало
време, като трудовото й правоотношение е прекратило съществуването си, след като е
напуснала работното си място.
Ищцата не притежава документи /трудова, осигурителна, занаятчийско-ученическа
книжка или с удостоверение УП-30, издадено въз основа на ведомости за заплати,
присъствени списъци или др. документи/, в които трудовият стаж да е вписва от
работодателя. И следва да бъде удостоверен факт за минал момент, в който е
съществувало трудово правоотношение, който съгласно практиката на ВКС следва да е
разгледан по реда на ЗУТОССР.
Установяването на трудов стаж, който е необходим на ищцата да й бъде признато по-
високо допълнително възнаграждение, както и че не са й издадени необходимите
документи, удостоверяващи този трудов стаж и че работодателят е прекратил
дейността си, няма правоприемник и не е предал в архив ведомостите си е предвидено
производство за установяване на трудов стаж по съдебен ред.
Под "установяване на трудов и/или осигурителен стаж" в практиката на съдилищата
се разбира определяне на неговото наличие и продължителност в правната
действителност по правилата за изчисляване и удостоверяване на това обстоятелство
по надлежен ред. Когато определен правен субект не иска да зачете конкретен времеви
период като трудов и/или осигурителен стаж и да удостовери по съответния ред този
период като такъв, възниква правен спор. Поради това, след като работодателят не
желае да зачете положеният трудов стаж за да измени размера на получаването на
допълнително трудово възнаграждение ищцата има правен интерес от предявяване на
настоящия иск.
Съгласно чл.40, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж последния се
установява с данни по чл.5, ал.4,т.1 от КСО с трудови, служебни и осигурителни книжа
и с документи по утвърден образец.Документите по ал.1 се издават възоснова на
ведомости за заплати,други разходооправдателни документи и договори за възлагане
на труд-чл.40, ал.3 от НПОС.
Времето,което се зачита за трудов и осигурителен стаж и за трудов стаж при
пенсиониране положен до 21.12.1999г.към настоящия момент се установяване по реда
на ЗУТОССР,като предпоставките са посочени в чл.1,ал.1,т.3 от закона,а именно: да са
налице доказателства,че осигурителя е прекратил дейността си,без да има
правоприемник.Да не са налице в архивното стопанство на съответното ТП на НОИ
писмени доказателства за претендирания стаж,които предпоставки както вече бе
изложено в съдебното решение са налице.
Представената по делото в заверено фотокопие от трудови книжка издадена на ищцата
под №5/01.10.1998г. издадена от „Ш.Е.”ООД гр.В. е несъотносима към процеса
3
доколкото се касае за трудов стаж преди издаване на тази трудови книжка.
По делото е допусната и разпитана като свидетелка на ищцата И. С.М..Св. заявява,
че познава Д. от края на 1991 г., когато тя постъпила на работа в редакцията на вестник
„Зов за истина“, непосредствено след като била завършила средното си образование. В
този период вестника бил един от първите частни вестници и като издател било
Събирателно дружество „Свида консулт“. За периода м.08.93 г. м.12.94 г. Д. Х.
работела като репортер. Малко по-късно собствеността се прехвърли към друга фирма.
Знае, че тя е работила във „Ви 90“ В. Искърски. Той издавал вестник със заглавие
Истина, поради ред причини се появило изданието „Зов за истина“.Издателството
първоначално се първоначално се казвало „Свида Консулт“, а в последствие се
преименува на „Ви 90“ В. Искърски и собствеността се прехвърли към това дружество.
Д. работела като репортер. Работата на репортерите се изразява в отразяване на
посещения и отразяване на различни събития. По онова време се допускали и
коментари от страна на репортерите. На 8 часов работен ден се водела ищцата.
Въпреки, че в рамките на това да се прави вестник и самата медия изисквала
ненормиран работен ден,5 дневна работна седмица. Свидетелката имала трудов
договор, но трудовите договори били във вид на бланки, които се използвали преди
1990 г. и не успяла да го намери. Намерила си осигурителната книжка. Тя работела
като редактор. Според свидетелката Х. би трябвало да има трудов договор, но както и
тя не е сигурна, че тези бланки са съхранени и въобще могат да бъдат открити. Както
и на нея, така и на Д., парите обикновено ги получавали на ръка в плик. Понякога
имало авансово плащане, понякога веднъж в месеца в зависимост от приходите на
редакцията. Към този период за който говоря, не са подписвали ведомости за
получаване на трудовите възнаграждения. Вестник „Зов за истина“ към настоящия
момент вече не се издава като печатно издание. Доколкото й е известно работодателя
„Ви 90“ В. Искърски не съществува като такъв, а самия В. Искърски починал 1995 г.
По делото са приложени множество заверени фотокопия от статии на ищцата за
исковия период за печатното издание”Зов за истина”.
От така събраните писмени доказателства и показанията на разпитаната по делото
свидетелка, които кореспондират с тях може да се направи обоснован извод,че
исковата претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена и съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТП на НОИ гр.В., ул.”Х.Б.”№1 и Д.
А. Х. с ЕГН:********** от гр.В., ул.”Г.Л.”**,че Д. А. Х. с ЕГН:********** от гр.В.,
ул.”Г.Л.”** за периода 26.08.1993г. до 21.12.1994г. е работила като журналист във
4
вестник „Зов за истина” като е била в трудово правоотношение с ЕТ”В.В.И.” гр.В.,при
нормална продължителност на работното време през деня 8 часа при работна пет
дневна седмица с нормална продължителност на работното време 40 часа ,което да й
бъде признато за трудов и осигурителен стаж.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр.окръжен съд в дву седмичен срок
от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5