Решение по КНАХД №1218/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Н. И. М. срещу Решение рег. № 352 от 19.05.2025г. по АНД № 881/2025г. по описа на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-4058-000133/20.02.2025г., издадено от началник сектор към ОДМВР Бургас, сектор „Специализирани полицейски сили“ [населено място], с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени наказания „глоба" в размер на 200 лева и „Лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6 месеца. Жалбоподателят оспорва решението, като твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва приложението на санкционната норма на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, тъй като счита, че същата се прилага при пълната липса на регистрационни табели за автомобила. Сочи, че не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация. Акцентира върху обстоятелството, че автомобилът е бил в сервиз, поради което при управлението му с цел прибиране от сервиза водачът не е формирал умисъл за извършване на нарушение. Счита, че липсват доказателства за виновно поведение от негова страна. Навежда, че съдът не е дал оценка на другите събраните по делото доказателства. Излага, че пред Районен съд Бургас не са изяснени въпросите дали автомобилът е спрян от движение и дали е издадена ЗППАМ. От съда се иска да отмени решението и потвърденото с него наказателно постановление, алтернативно – да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Претендират се разноски.

Ответната страна в производството – началник сектор към ОДМВР Бургас, сектор „Специализирани полицейски сили“ [населено място], оспорва касационната жалба. Счита, че в обжалваното решение са изложени подробни и безпротиворечиви съображения в подкрепа на извода, че наказателното постановление е издадено при спазване на материалните и процесуалните норми. Сочи, че АУАН и НП съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. От съда се иска да потвърди обжалваното решение, а при евентуалната му отмяна се отправя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на жалбата. Моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в касационната жалбата, в рамките на допустимата проверка по смисъла на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Подадената касационна жалба е допустима и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното Решение рег. № 352 от 19.05.2025г. по АНД № 881/2025г. по описа на Районен съд Бургас е потвърдено наказателно постановление № 24-4058-000133/20.02.2025г., издадено от началник сектор към ОДМВР Бургас, сектор „Специализирани полицейски сили“ [населено място], с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на Н. И. М. са наложени наказания „глоба" в размер на 200 лева и „Лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 6 месеца. За да достигне до този извод, съставът на Районен съд Бургас е приел, че при издаване на АУАН и НП са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Развити са съображения, че управлението на МПС с транзитни табели, които са изтекъл срок на валидност, представлява съставомерно нарушение по смисъла на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Направен е извод за правилно приложена санкционна норма, с неприложимост на чл. 28 от ЗАНН към случая. С тези мотиви е потвърдено обжалваното наказателно постановление.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

От събраните пред Районен съд Бургас доказателства, от фактическа страна се установява, че на 10.12.2024г. Н. М. подал до ОД на МВР Бургас заявление № 240769054935 за транзитна регистрация по отношение на лек автомобил „Мерцедес ЦЛА 250“, с рама № WDDSJ4GB5JN568808. За извършената транзитна регистрация било издадено свидетелство за регистрация № ********* – с временен транзитен номер 672 М 967 и срок на валидност на транзитната регистрация – до 09.01.2025г. На 21.01.2025г., около 16:20 часа, в [населено място], [улица], до номер 70, в посока към [улица], жалбоподателят М. управлявал посочения лек автомобил. При извършена проверка свидетелят П. П. – полицай в сектор „Специализирани полицейски сили“, констатирал, че валидността на транзитната регистрация е изтекла, поради което съставил на жалбоподателя АУАН № 3362822 от 21.01.2025г. за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Във връзка със случая била образувана и преписка № 1696/2025г. по описа на РП Бургас, по която бил постановен отказ да се образува досъдебно производство (на основание чл. 9, ал. 2 от НК) – с Постановление от 06.02.2025г. Въз основа на посоченото постановление било издадено и наказателно постановление № 24-4058-000133/20.02.2025г. Изложената фактическа обстановка се установява от всички ангажирани доказателства пред Районен съд Бургас, действащ като въззивна инстанция в производството по обжалване на наказателното постановление и с оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК посочената фактическа обстановка се възприема изцяло от касационната инстанция. Не се констатират доказателства, които да разколебават така установените факти, поради което възражението в касационната жалба, че е даден приоритет на определени доказателства е неоснователно (същото е и бланкетно, тъй като не се сочат конкретни доказателства, които да установяват други факти).

По съществото на спора настоящият касационен състав споделя изложените в решението на Районен съд Бургас мотиви относно издаване на наказателното постановление при спазване на процесуалния и материалния закон. Посочените мотиви са обосновани, не е необходимо да се преповтарят и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към тях.

При обсъждане по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК на изложените в жалбата възражения не се констатират основания за промяна на тези изводи.

На първо място се твърди, че нарушението не може да бъде подведено под санкционната норма на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, тъй като автомобилът е имал поставени регистрационни табели. Тези възражения са неоснователни - наказващият орган изрично е посочил санкционната норма на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, според която се наказва водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Наличието на табели с регистрационни номера има отношение единствено към хипотезата на чл. 175, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП. След като в случая тази санкционна норма не е приложена, то фактът на поставени табели няма как да се отрази на правилната квалификация на извършеното нарушение.

Не е налице и сочената в жалбата хипотеза – на прекратена служебно регистрация, респ. не е възникнало задължение за контролните органи да уведомят собственика за прекратената регистрация. Случаите на служебно прекратяване на регистрацията на автомобил са предвидени в чл. 18б, ал. 1, т. 1 – т. 10 от Наредба № I-45 от 24 март 2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства и сред тези случаи не фигурира изтичането на срока на валидност на извършена транзитна регистрация. Липсва и задължение за уведомяване на собственика при изтичане срока на валидност на регистрацията му, тъй като уведомяването е предвидено само за точно определени хипотези – чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000г. Изводът е, че в случая не става въпрос за служебно прекратяване на регистрация, поради което възраженията в жалбата за неуведомяване на жалбоподателя са неотносими към конкретния казус.

Няма как да се приеме и възражението в касационната жалба, че жалбоподателят не е формирал умисъл, тъй като автомобилът е бил за поправка в сервиз до дата 21.01.2025г. Самият жалбоподател е регистриран като собственик на автомобила, той е подал заявлението за транзитна регистрация и е получил регистрационните табели и талон за регистрация. Следователно още към 10.12.2024г. той е бил наясно със срока на валидност на транзитната регистрация и при всяко управление след 09.01.2025г. безспорно е формирал умисъл, че управлява автомобил с транзитни номера, с изтекъл срок на валидност. Без значение за последния извод са обстоятелствата, около които се е осъществило управлението (вкл. и при придвижване на автомобила от сервиз). Както е посочено в чл. 27, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24 март 2000г. след изтичане срока на транзитните табели с регистрационен номер по искане на собственика може да бъдат издадени нови по реда на чл. 14 - 17. Срокът на валидност на транзитните табели с регистрационен номер се посочва в разрешението за временно движение. Т.е. жалбоподателят е имал както пълната информация за срока на валидност на транзитните табели, така и възможност при необходимост да поиска издаването на нови такива, които да му позволяват да управлява надлежно регистрирано МПС. Нормата на чл. 27, ал. 5 от Наредба № I-45 от 24 март 2000г. посочва, че след изтичане срока на транзитните табели с регистрационен номер същите не могат да се използват. Изовдът е, че жалбоподателят М. е формирал умисъл за управление на МПС с изтекъл срок на валидност, тъй като е бил наясно с вписвания в талона за регистрация срок на валидност на транзитните табели.

Настоящият съдебен състав счита, че нарушението е такова на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която норма предписва задължение по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. След 09.01.2025г. (изтичане валидността на транзитните табели) моторното превозно средство не е било регистрирано по надлежния ред. Наличието на поставени табли с изтекъл срок на валидност по никакъв начин не променя този извод. По арг. от чл. 140, ал. 2 от ЗДвП именно Наредба № I-45 от 24 март 2000г. определя реда за регистриране на превозните средства и след като по смисъла на чл. 27, ал. 5 от тази Наредба табелите за транзитна регистрация не могат да се ползват след изтичането им, а превозното средство не е било регистрирано по друг начин, предвиден в Наредбата, то към 21.01.2025г., то безспорно е било без регистрация. Същото е управлявано от Н. М. в [населено място], по [улица]до номер 70 в посока към [улица], поради което всички елементи на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са били налице и отговорността на М. правилно е ангажирана с оспореното НП.

Без значение са обстоятелствата за евентуалното приложение на принудителна административна мярка, тъй като производството по налагането на ПАМ е отделно и не може да повлияе на административнонаказателната отговорност (респ. и възраженията, че тези факти не са установени от Районен съд Бургас са неоснователни).

Наказанията на М. са определени правилно във фиксираните размери по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, като изцяло се споделят и доводите на Районен съд Бургас за неприложимост на чл. 28 ЗАНН, към които настоящият съдебен състав препраща.

С оглед всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че решението на Районен съд Бургас следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН, съдебният състав

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение рег. № 352 от 19.05.2025г. по АНД № 881/2025г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.