№ 700
гр. Шумен, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Й.а
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20213630102429 по описа за 2021 година
Предявени искове, с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
Искова молба от пълномощник на С. И. С., ЕГН : ********** и Ц. К. П.
– С.а, ЕГН : **********, и двамата, с адрес за призоваване – *** ет. 1, ап. 4,
срещу М. Ж. М., ЕГН : **********, с адрес – ***, с посочено правно
основание чл. 31, ал. 1 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД, и цена от 2368,65 лева главница
и 596,04 лева лихви.
Ищците сочат, че с ответника били съсобственици на следния недвижим
имот : КЪЩА С МАЗА, построена върху държавно място на основание
отстъпено право на строеж върху дворно място, представляващо парцел ХІ-
5979 в квартал 202 по плана на гр. Шумен, с площ 488 кв.метра, разположена
в поземлен имот с идентификатор 83510.661.34 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-52/25.11.2005 год. на
Агенция по геодезия, картография и кадастър -СГКК гр. Шумен, с адрес на
поземления имот: гр. Шумен, ул.“Царевец” № 20, представляваща по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-
25/25.11.2005 год. на АГКК - СГКК гр. Шумен ЖИЛИЩНА СГРАДА -
еднофамилна с идентификатор ***, разположена в същия имот; пристройка
1
към жилищната сграда с идентификатор *** в същия имот, стопанска
постройка с идентификатор *** в същия имот и стопанска постройка с
идентификатор *** в същия имот, при граници на поземления имот: по
нотариален акт № 4, том VІ, дело № 1422/1991 год. на ШРС: улица „Олег
Кошевой”, парцел Х-5987, парцел ХІІ-5980 и парцел VІІІ-5986 в квартал 202
и при граници по кадастралната скица: ПИ №№83510.661.38, 83510.661.37,
83510.661.36, 83510.661.35, 83510.661.32, 83510.661.33, при равни квоти от по
½ ид.ч., за ищците в режим на СИО. С решения по ГД № 413/2012г., по описа
на ШРС, имотът бил допуснат до делба между страните, при посочените
квоти и изнесен на публична продан, приключила на 01.08.2020г.. За периода
07.10.2016г. - 21.08.2020г., ответникът еднолично ползвал съсобствения имот,
лишавайки от тази възможност ищците, поради което искат осъждането му,
да им заплати сумата от 2368,65 лева обезщетение за ползата от която са
лишени от съсобствения имот, за периода 07.10.2016г. - 01.08.2020г.; 596,04
лева законна лихва върху всяка месечна вноска, изчислена при 51 лева на
месец, от която се формира търсеното обезщетение, за период непокрит от
погасителна давност, за периода от първо число на месеца, следващ този, за
който се дължи всяка месечна вноска, до предявяване на иска /03.09.2021г./, в
едно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска, до
окончателното плащане и разноските в настоящото и в производството по
обезпечение на предявените искове /ЧГД № 2391/2021г., по описа на ШРС/.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор. Счита исковете недопустими и неоснователни. Оспорва
фактите на които се основат. Признава тези установени с влезли в сила
решения между страните. Твърди, че за исковия период, не е ползвал
делбения имот, а и той е погинал според СТЕ по ИД № 68/2016, по описа на
ДСИ при ШРС и с покана по същото е предложил на ищците предаване
ключовете за имота. Иска отхвърляне на исковете и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез представители
поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
В открито заседание на 26.09.2022г. е допуснато изменение на
исковете, чрез увеличаване размера им, до сумите от 2842 лева, за иска с
правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и до 713,02 лева, за иска с правно
2
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са
основателни, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
Зачитайки влезлите в сила решения между страните, на основание чл.
297 от ГПК, следва да се приеме, че са били съсобственици на описания в
исковата молба недвижим имот, до 21.08.2020г., съобразно и чл. 496, ал. 2 от
ГПК, когато е влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим имот от
18.09.2018г., по ИД № 68/2016г., по описа на ДСИ при РС – Нови Пазар.
Според решения по ГД № 413/2012г., по описа на ШРС, ищцовата квота е 1/2
ид.ч., в режим на СИО/Р № 1112/12.12.2012г. – стр. 14-21/, а имота е изнесен
на публична продан /Р № 638/19.07.2013г. – стр. 27-30/. Посоченото делбено
дело било образувано по искова молба на настоящите ищци, в която се
съдържа покана за заплащане на процесните обезщетения. Според приетото
за установено във втория от споменатите актове, тя е била връчена на
ответника на 26.04.2012г.. Такива искания са достигали до ответника и по
други водени между страните дела, със същия предмет /ГД № 2469/2016г./,
където е определян към съответния момент и размера на обезщетението
/търсените в настоящото 51 лева месечно/. С протокол за опис на имота от
20.07.2016г., по споменатото ИД, ответникът бил назначен за пазач на имота.
Според разпитания свидетел, ищците, не са ползвали имота защото не са били
допускани в него от другия съсобственик и когато са го посещавали, той бил
заключен, а на въпроси на ищцата към съседи, дали са виждали друг човек да
отключва, влиза, светва, те отговаряли утвърдително.
Според приетите заключения на СТЕ и ССЕ, стойността на пазарния
наем за имота, за исковия период, съответен на ищцовата квота в
съсобствеността е на обща стойност 2842 лева, а размера на законната лихва,
за непокрития от давност период 03.09.2018г. – 03.09.2021г. е в размер на
713,02 лева.
Така приетото за установено, от фактическа страна, доведе до
следните изводи :
За уважаване на предявеният иск, с правно основание чл. 31, ал. 2 от
ЗС, е необходимо да се установи, че страните в производството са били
3
съсобственици на имота, за исковия период; че ответникът си е служили с
имота, а ищеца не, респективно първият си е служили повече, а вторият по
малко съобразно дяловете си; лишеният от ползването съсобственик, в случая
ищецът, да е отправили писмена покана до ползващия съсобственик.
Посочените са на лице. Писмено поискване се съдържа както в приложената
покана, така и в няколко водени между страните дела. От горното следва, че
ищецът е отправил писмено поискване за заплащане на обезщетение, с което
ответникът е запознат, и за исковия период, не е необходимо да отправя ново
писмено искане. Така, Р № 783/08.04.2011г. по ГД № 1286/2009г., IVг.о на
ВКС и Р № 154/10.06.2014г. по ГД № 428/2014г., I г.о. на ВКС.
Неоснователни са и другите ответни възражения – страните не били
съсобственици, имотът бил погинал, съответно не бил годен за ползване,
ответникът бил предложил ключ на ищците и поради качеството му на пазач
на имота по изпълнително дело, не следвало да допуска ищците в него. Както
се посочи съсобствеността на страните и нейното прекратяване е била
предмет на дело за съдебна делба. Моментът на прекратяване на
съсобствеността между страните по такъв вид дела зависи от избрания способ
за извършване на делбата, като сочения от ответника момент – влизане в сила
на решението във втора фаза на делбения процес има отношение само към
някои от способите, между които избрания по конкретното делбено дело, не
е. Така, с влизане в сила на съдебното решение/определение се прекратява
съсобствеността, в случаите на разпределение на имотите от съда/чл. 353
ГПК/ и жребий/чл. 352 ГПК/, но при изнасяне на делбения имот на публична
продан, страните са съсобственици на имота и в периода, между влизане в
сила на решението по чл. 348 ГПК, и влизане в сила на възлагателното
постановление – чл. 496, ал. 2 от ГПК.
Действително представените писмени доказателства и приети
електронни документи сочат липса на електричество и вода, в процесния
имот, както и различни повреди. Те обаче, не могат да се определят, като
погиване на вещта, нито представляват пречка за ползване, особено при
допускането, че правоимащият, не е длъжен да ползва определен недвижим
имот, непременно по предназначението посочено в кадастралната карта и
регистър, в случая жилищна сграда.
Не са представени по делото доказателства установяващи ответното
твърдение, че е предоставил или предложил да предостави ключ за имота на
4
ищците.
Пазачът/управителят на описан от съдебен изпълнител недвижим имот
има правата и задълженията по чл. 486 ГПК, но в тях, не се включва
препятстване правата на неговите съсобственици, да ползват идеалните си
части от имота. Постановлението на съдебния изпълнител няма
правопогасяващ ефект нито за правото на ползване на съсобственик на
назначения пазач, нито за вземанията му, за обезщетяване лишаването му от
ползване.
По акцесорния иск, с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД –
основателността му предполага съществуване на парично задължение и
забава на длъжника, първото от които, с оглед горните изводи е налично. По
отношение забавата на ответника следва да се има в предвид, че претенцията
на ищците е неправилно формулирана, поради това, че първото число
следващо месеца, за които са претендирали обезщетение и законна лихва
върху него, не е падеж на ответното задължение, тоест на първо число след
месеца, за който дължи обезщетение, ответникът не е в забава, а и към тази
дата задължението му не е възникнало въобще. Както се отбеляза исковата
молба на ищците, по споменатото делбено дело, съдържаща писмено
поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е връчена на ответника на 26.04.2012г., от което
следва, че първо, месечния период на търсеното обезщетение е между
двадесет и шестите числа на месеците, и второ падежа на задължението е
определен на 26-ти, съответно законна лихва се дължи от 27-мо число на
месеца/чл. 84, ал. 1 от ЗЗД/. Предвид исковия период на претенцията,
посоченото не би се отразило съществено на размера, за който може да се
уважи, поради отчитане на погасените, с изтичане на предвидената давност
вземания, и това, че изчисления размер не включват дните между 27-мо и 1-во
число, което за целия период на дължими обезщетения би надхвърлил
недължимата изчислена лихва за първия период и на основание чл. 162 ГПК,
съдът, определя размера на иска, заявения.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищците сумата от 1549,68 лева разноски в настоящото производство и по
ЧГД № 2391/2021г., по описа на ШРС.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Ж. М., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на С.
И. С., ЕГН : ********** и Ц. К. П. – С.а, ЕГН : **********, и двамата, с адрес
за призоваване – *** ет. 1, ап. 4, сумата от 2842 лева обезщетение за
ползването на 1/2 ид.ч. от имот – КЪЩА С МАЗА, построена върху държавно
място на основание отстъпено право на строеж върху дворно място,
представляващо парцел ХІ-5979 в квартал 202 по плана на гр. Шумен, с площ
488 кв.метра, разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.661.34 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
52/25.11.2005 год. на Агенция по геодезия, картография и кадастър -СГКК гр.
Шумен, с адрес на поземления имот: гр. Шумен, ул.“Царевец” № 20,
представляваща по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед РД-18-25/25.11.2005 год. на АГКК - СГКК гр. Шумен
ЖИЛИЩНА СГРАДА - еднофамилна с идентификатор ***, разположена в
същия имот; пристройка към жилищната сграда с идентификатор *** в същия
имот, стопанска постройка с идентификатор *** в същия имот и стопанска
постройка с идентификатор *** в същия имот, при граници на поземления
имот: по нотариален акт № 4, том VІ, дело № 1422/1991 год. на ШРС: улица
„Олег Кошевой”, парцел Х-5987, парцел ХІІ-5980 и парцел VІІІ-5986 в
квартал 202 и при граници по кадастралната скица: ПИ №№83510.661.38,
83510.661.37, 83510.661.36, 83510.661.35, 83510.661.32, 83510.661.33, от което
са лишени, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за периода 07.10.2016г. –
21.08.2020г., в едно със законната лихва върху главницата от 2842 лева, от
03.09.2021г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М. Ж. М., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на С.
И. С., ЕГН : ********** и Ц. К. П. – С.а, ЕГН : **********, и двамата, с адрес
за призоваване – *** ет. 1, ап. 4, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от
713,02 лева обезщетение за неизпълнение на парично задължение /в общ
размер на 2842 лева/, в размер на законната лихва, за периода 03.09.2018г. –
03.09.2021г..
ОСЪЖДА М. Ж. М., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на С.
И. С., ЕГН : ********** и Ц. К. П. – С.а, ЕГН : **********, и двамата, с адрес
за призоваване – *** ет. 1, ап. 4, сумата от 1549,68 лева разноски в
6
настоящото производство и по ЧГД № 2391/2021г., по описа на ШРС.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7