№ 87625
гр. София, 03.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Л И
като разгледа докладваното от Л И Частно гражданско дело №
20251110111174 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на „Ю...“ АД с ЕИК ... (заявител) срещу М. Б. Н. с ЕГН
********** (длъжница) за издаването на заповед за незабавно изпълнение на парични
вземания, произтичащи от сключен договор за потребителски кредит. Претендираните суми
са 3 130 лева и 88 стотинки главница и 945 лева „обезщетение за уведомяване“. След
указания на заповедния съд заявителят уточни, че не се позовава на предсрочна
изискуемост, а че просрочените вноски за главница са падежирали редовно.
Към заявлението са приложени две извлечения от счетоводните книги на банката,
договор за издаване на American Express кредитна карта, два броя общи условия,
допълнително споразумение, приложение № 1 към общите условия (тарифа на банката),
препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за наследници, протокол от съдебно
заседание по чл. 51 ЗН и споразумение за разсрочване на част от задълженията, сключено
под условие.
По отношение на служебната проверка за неравноправни (или вероятно
неравноправни) клаузи, заповедният съд констатира, че на този етап не може въз основа на
представените в заповедното производство фактически данни да направи вероятностен
извод за неравноправни клаузи, съдържащи се в договора за потребителски кредит. От друга
страна обаче, заповедният съд констатира служебно, че претендираното „обезщетение за
уведомяване“ в размер на 945 лева не следва да бъде присъждано. Макар и заявителят
действително да е доказал, че е сторил разходи във връзка с уведомяването на длъжницата
наследените от нея парични задължения на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, във връзка с което е
провел и нарочно производство по реда на чл. 51 ЗН, заповедният съд намира, че
претендирането на обезщетение за тези разходи противоречи на повелителна правна норма.
Това е така, защото първоначалният договор, породил облигационното отношение, е
потребителски. Няма данни наследодателят на длъжницата да е осъществявал търговска или
друга професионална дейност, с оглед на която да го е сключил. Положението на самата
длъжница е същото. Според повелителната правна норма при забава потребителят дължи
обезщетение, което не може да надхвърля размера на законовата лихва за забава (чл. 19, ал. 1
и ал. 2 от Закона за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 53 от 30. 06. 2006 г., в сила от 01. 10.
2006 г., отм. ДВ, бр. 18 от 05. 03. 2010 г., в сила от 12. 05. 2010 г.).
В обобщение, заповедният съд намира, че следва да отхвърли заявлението за издаване
на заповед за незабавно изпълнение в частта за претендираната сума в размер на 945 лева,
представляваща „обезщетение за уведомяване“. Заповед за незабавно изпълнение следва да
1
бъде издадена за останалите претендирани вземания ведно със законовата лихва върху
главницата, като пропорционално следва да бъдат присъдени сторените от заявителя в
заповедното производство разноски.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
от Гражданския процесуален кодекс на „Ю...“ АД с ЕИК ... в частта, в която се претендира
от М. Б. Н. с ЕГН ********** заплащането на сумата 945 лева, представляваща
„обезщетение за уведомяване“, която е свързана с договор за издаване на American Express
кредитна карта от 11. 10. 2006 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвен препис от разпореждането да се връчи на „Ю...“ АД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2