Р Е Ш Е Н И Е
№ 2758
град Бургас ,
29.10.2019год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
граждански състав
на петнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Зинаида Монева,
като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 6927 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Делото
е образувано по исковата молба на К.М.Ч., ЕГН **********,*** чрез адв. Т.П.Н.,***, пл. „Свобода“ № 2а, ет. 2, офис 3. Ищецът
претендира, че в периода 19.08.2016г. до 19.08.2019г. е полагал труд като
„младши оперативен дежурен“ в Група „ОДЧ“ при ОД МВР Бургас. Сочи се, че за процесния период Ч. е работел на 24- часови работни смени.
За посоченият период бил положил общо 1600часа нощен труд, който след
преизчисляване с коефициент 1.143 възлизал на 1828часа. Последното водело до
извънреден труд в размер на 228часа , който не бил надлежно заплатен.
Претендира се за сумата от 1482.00лева. Претендира се и за законна лихва за
забава върху посочените отделни суми, съобразно периодите от началото на
исковия период за всяка календарна година и до края на исковия период. Забавата
се претендира според тримесечния период за отчитане на положения труд. Сумата претендирана като лихва за забава е в размер на
180.87лева. В исковата молба са изложени
и подробни правни съображения. Направени са доказателствени
искания. Претендират се разноски по делото. По реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК се
прави изменение на иска, като се претендира осъждане на ответника са сумата 1802.49лева
за дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, както и за
сумата от 221.64лева , представляваща законна лихва върху главницата, както и
законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба –
19.08.2019г.
Ответникът
ОД МВР гр. Бургас е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител гл.
юрисконсулт Гергана Владимирова. Исковата молба се оспорва като неоснователна и
по основание и по размер. Сочи се, че К.М.Ч. е заемал длъжността „младши
оперативен дежурен“ Група „ОДЧ“ при ОД МВР Бургас за процесния
период. Посочено е , че приложим към
квалификацията е ЗМВР. В отговорът си процесуалният представител на ОД МВР
Бургас счита, че положеният труд е бил надлежно начислен и отразен в
протоколите за положен извънреден труд, както и че е бил своевременно заплатен.
Сочат се правилата на Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда за организацията,
разпределението на работното време , за неговото отчитане , компенсирането на
работата извън редовното работно време , режима на дежурство, времето за отдих
и почивките на държавните служители в МВР. Заявява се, че според този
нормативен акт липсва текст, по който да се прилага претендираното
увеличение по коефициент 1,143, т.е. съотношението дневен – нощен труд следва
да е 1 към 1 . От там, както и от издадените от министъра на вътрешните работи
заповеди, следвало за времето между 22.00 часа и 06.00часа да се заплаща
допълнително възнаграждение по 0,25лева. Приложени са писмени доказателства.
Ответникът не възразява да се назначи исканата експертиза. Взема се становище,
че исковата молба е неоснователна, като се иска нейното отхвърляне. Претендират
се разноски и възнаграждение за юрисконсулт.
Предявен
е иск с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е назначена и изготвена
съдебно – счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице е, че за периода
от 19.08.2016г. до 19.08.2019г. ищецът е положил общо 1816часа нощен труд. Същият
приравнен към дневен такъв при уможение с коефициент 1.143 се равнявал на 2075.69часа
труд. Съответно вещото лице е посочило, че на ищеца не са заплатени 259.69часа
труд, изчислен по така посочения коефициент, който е оценен на 1802.49лева.
Отделно от това е направено изчисление и за дължимата лихва, върху
неизплатеното възнаграждение , като вещото лице оценява същата на 221.64лева за
процесния период, като се отчита, че към датата на
подаване на исковата молба за м.07 и м. 08.2019г. не е настъпила изискуемостта
на същата.
Съдът, след
като обсъди представените с исковата молба писмени материали и становището на
ответника по делото, счита за установено следното.
По делото не се спори , че между ищецът К.М.Ч. *** е било налице
служебно правоотношение по ЗМВР. Ищецът е заемал длъжността „младши оперативен
дежурен“ Група „ОДЧ“ при ОД МВР Бургас.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т. 2 ЗМВР работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени.
В процесния случай
ищецът е работил на 24- часови смени и е
следвало да му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден
труд. Относимите към
предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. (отм.); , Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.
176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че
условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова
заповед. Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща
допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на
смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., които
предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта
между 22,00 и 06,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24- часов период. В
тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време
отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен
коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а
впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. Липсата на такива изрични норми в
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (отм.); и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
според съда представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща
служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните
норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за
полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му
по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването
на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело
до поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов
договор лица, което е недопустимо.
Съгласно чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, който коефициент според съда възлиза на 1, 143, изчислен като
съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време (8 часа към 7 часа). Може също така
да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР , касаеща
часовете нощен труд, които могат да се полагат , не изключва възможността този
труд да се преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
Съгласно чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната
продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до
7 часа“. Може да се изведе заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се
приравняват на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна
смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8
часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, според
което за периода 19.08. 2016г. – 19.08.2019г. ищецът е
положил общо 1816часа нощен труд,
които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 2075.69часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 259.69часа, за които на ищеца не е било платено
допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице същото е в размер на 1802.49лева и при липса на
доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника
на ищеца, то изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се
уважи в предявения след увеличението размер. Сходни са изводите и за претендираната лихва
за забава върху дължимите суми в процесния период.
Вещото лице е посочило, че размерът на същата е 221.64лева.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от
ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 19.08.2019 г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер
на 380.00лева за платено адвокатско
възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса
за разглеждането на иск, която е в размер на 122.10лева и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер
на 200.00лева.
На основание чл. 242, ал. 1, предл. 2 от ГПК следва
да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно
присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и законната лихва
върху него.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас,
ул. „Христо Ботев” № 46, представлявано от Директора Радослав Сотиров, ДА
ЗАПЛАТИ на К.М.Ч., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, пл. „Свобода“ №
2а, ет. 2, офис 3- адв.
Т.П.Н.,***, сумата от 1802.49лева/ хиляда осемстотин и два лева и четиридесет и
девет стотинки/ представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 19.08.2016г. до 19.08.2019г. - разликата между
положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с коефициент 1.143, както и
сумата от 221.64лева/ двеста двадесет и един лева и шестдесет и четири стотинки/,
представляваща лихва за забава върху дължимите суми от момента, когато са
станали изискуеми до датата на депозиране на исковата молба - за периода от
30.10.2016г. до 19.08.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 19.08.2019г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46,
представлявано от Директора Радослав Сотиров, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на К.М.Ч., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, пл. „Свобода“ № 2а, ет. 2, офис 3- адв. Т.П.Н.,***,
сумата от 380.00лева /триста и осемдесет лева/
разноски по водене на производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46,
представлявано от Директора Радослав Сотиров, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Бургас сумите от 200.00лева/ двеста лева/
за изготвената експертиза и 122.10лева/сто двадесет и два лева и десет стотинки/
държавна такса.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от постановяването
му на 29.10.2019г.
Съдия: