РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. К., 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510102933 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за развод с правното основание в чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата твърди, че с ответника сключили на 06.11.1988 г. граждански брак в
с.О., общП., първи и за двамата, от който нямат родени непълнолетни деца.
През 1990 г. напуснали Р.България и се установили да живеят и работят в
Р.Т.. С времето ответникът се отчуждил от нея като непрекъснато вдигал
скандали, имали разногласия относно начина на живот. През 2010 г.
ответника без да я предупреди или уведоми я напуснал. От тогава не я е
търсил, не са се чували по телефона. Опитите й чрез негови близки да
установи местопребиваването му останали без успех. Заявява, че бракът им се
е изчерпал от своето съдържание, превърнал се е в една формална
юридически връзка, съществуването на която се явява неоправдано за
двамата предвид 10 годишната им фактическа раздала. Моли съда да
постанови решение, с което да прекрати сключения на 06.11.1988 г. между
нея и АДР. АС. АЗ. с ЕГН-********** граждански брак, поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брачните отношения, без съдът да се произнася
по въпроса за вината, да постанови след прекратяване на брака да носи
брачното си фамилно име – А.. Претендира съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Редовно призован не се явява и не взема становище по исковата молба.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Страните сключили граждански брак на 06.11.1988 г. в с.О., общП., първи за
двамата, от който нямат родени непълнолетни деца. /удостоверение за
граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак
№17/06.11.1988 г./.
От показанията на свидетеля С.Х.А. се установява, че след сключването на
брака ищцата АС. М. АЗ. и ответникът АДР. АС. АЗ. са живели в жилището
на ответника в с.О., общП.. През 1990 г. те заминали в Р.Т., където се
1
установили да живеят и работят. Първоначално живели на квартира, а в
последствие в жилище, което построили в гр.С., Т.. Ответникът често
отсъствал по няколко месеца, без да уведоми ищцата къде и с кого е, което
породило у нея съмнения за извънбрачна връзка с друга жена и ставало
поводи за скандали, в които той упражнявал й насилие. Съпрузите престанали
да общуват помежду си, разделили ползването на семейното жилище в Т., не
се хранели заедно и всеки поел разходите си. През 2010 г. ответникът
напуснал жилището и оттогава съпрузите не поддържат контакти помежду
си. /“… проблемите им са започнали, тъй като съпругът й, е установил връзка
с друга жена….Докато са били още заедно, той е ползвал първият етаж на
къщата, а тя вторият етаж. ..издържала се сама.... Казвала ми е, че съпругът й
много често отсъствал за по няколко месеца, без да я уведоми къде и с кого,
след това се е връщал, но е ползвал долният етаж и не е търсил контакти с
нея. Това е продължило до преди 3-4 години, откогато тя не го е виждала и не
знае къде се намира и с кого…след като си разделят ползването на къщата,
той е поддържал връзка с една жена от сливенския край, но Ася не знае дали и
към момента той е със същата тази жена. От 3-4 години тя няма никаква
информация за А., нито го е виждала, нито той се е прибирал, нито знае къде
е и той не я е търсил…“/. Ищцата е категорична в решението си за развод и не
желае съдът да се произнася по въпроса за вината.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.14 от СК отношенията между съпрузите се изграждат на
основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството и
разбирателство. От събраните по делото доказателства и неоспорени
обстоятелства съдът приема, че бракът между страните за дълбоко и
непоправимо разстроен. Установи се, че повече от десет години съпрузите са
във фактическа раздяла. Те не живея заедно, не поддържат връзка и контакти
помежду, всеки устоил живота си самостоятелно. Различията във вижданията
им за живота и несходството в характерите, неразбирателството, нежеланието
за съвместно съжителство и недоверието, както и липсата на ежедневни
съпружески / духовни и интимни/ контакти са довели до отчужденост и
разпадане на брачната връзка. Следва да се посочи, че създадената семейна
атмосфера не е случайно или временно явление, продиктувано от обикновени,
временни и преходни недоразумения. Това е така защото, съпрузите чрез
взаимно разбирателство не са проявили и не проявяват общи усилия да
осигурят благополучието на семейството си. Поведението им на
дезинтересованост е трайно установено, което доказва, че те не желаят да
постигнат това. Страните не са направили дължимото за преодоляване на
противоречията, отчуждението и недоверието между тях. Те нямат както
общо домакинство и семеен бюджет, така и грижа един към друг. При това
състояние на брачната връзка следва извода, че бракът съществува само
формално, лишен е от дължимото се според морала и закона съдържание,
поради което следва да бъде прекратен.
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, с решението за допускане на
развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако
някой от съпрузите е поискал това. В случая съпрузите не желаят
произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака и в тази връзка
не са събирани доказателства поради което съдът не следва да се произнася
2
по този въпрос.
Съдът не е сезиран с искане за ползване на семейно жилище, поради което не
дължи произнасяне по този въпрос.
Нормата на чл.326 от ГПК изисква в решението, с което се допуска разводът
съдът изрично да се произнася по въпроса за фамилното име, което съпрузите
ще носят за в бъдеще. С разпоредбата на чл.53 от СК законодателят е
предоставил възможността на съпругът, който при сключването на
гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг, както да
възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната си
фамилия. В случая ищцата е приела да носи фамилното име на ответника и с
оглед претенцията й, след прекратяване на брака тя ще следва да носи
брачното фамилно име А..
Разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.второ от ГПК сочи, че когато няма вина
разноските остават в тежест на всеки от съпрузите, както са ги направили.
Такъв е настоящия случай затова, ищцата и ответникът следва да заплатят в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К. по ** лв.
окончателна държавна такса.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения на 06.11.1988 г. в с.О., общП., обл.С. граждански
брак между АС. М. АЗ., с ЕГН-********** с постоянен адрес с.О., общП. и
АДР. АС. АЗ., с ЕГН-********** с постоянен адрес с.О., общП., ул.“И.“ №*
като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата АС. М. АЗ., с
ЕГН-********** да носи брачното фамилно име А..
ОСЪЖДА АС. М. АЗ., с ЕГН-********** с постоянен адрес с.О., общП., да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К.
** лв. окончателна държавна такса.
ОСЪЖДА АДР. АС. АЗ., с ЕГН-********** с постоянен адрес с.О., общП.,
ул.“И.“ №*, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд-К. ** лв. окончателна държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3