Р Е Ш Е Н И Е
№ VIII-1827 21.11.2012г. гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на осми ноември две хиляди и дванадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Кърпичева-Цинцарска
секретар С.Д.
като разгледа докладваното от съдия
Кърпичева-Цинцарска
гр.дело № 3330 по описа на БРС за 2012г.
Производството е образувано по повод искова молба от
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “У.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. Ю 11-13, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. П. 26,
партер, офис 2, адв. С.К.,***, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. А. 26.
По реда чл.422 във вр. чл.124 от ГПК се иска да се
приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата
от 297,60 лева, представляваща изплатено от страна на ищеца на застраховано
лице обезщетение, както и разноските, направени в заповедното производство. Претендира се законната лихва
върху главницата от образуване на цитираното частно гражданско дело-01.10.2012г.
Претендират се разноски по делото.Процесните суми са оспорени в производството по ч. гр. дело №
121/2012г. по описа на БРС.
Ищецът в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител поддържа така предявената претенция и иска нейното
уважаване. Ангажират се други доказателства.
Ответникът
оспорва предявения иск, като твърди, че липсва основание, въз основа на което
ищецът да е изплатил обезщетението на застрахованото лице. Оспорва се наличието на причинно следствена връзка
между настъпилите вреди за застрахования автомобил и претърпяното ПТП, като се
твърди, че вината за произшествието е изцяло на водача на МПС, който е можел да
избегне препятствието по пътя. В този смисъл се твърди наличието на ½
съпречиняване от страна на водача на МПС. Иска се отхвърляне на предявения иск
или евентуалното му уважаване в половин размер. Ангажират се доказателства.
По делото като трето лице помагач на страна
на ответника ОБЩИНА БУРГАС е конституирано “ПЪТ
2004” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул. Ф. 5, ет. 5, стая 510. Приет е за разглеждане обратен иск на ОБЩИНА БУРГАС
срещу “ПЪТ 2004” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. Ф. 5, ет. 5, стая 510, с който се иска при уважаване на претенцията на ищеца
по главния иск, да се осъди ответника по обратния иск да заплати на ищеца
процесната сума на основание
сключен между тези страни договор за ремонт на улични, пътни тротоарни настилки на
територията на ТД „Примирие” на Община Бургас от 2009г.
Ищецът по обратния иск поддържа
същия и желае неговото уважаване, ако бъде уважен главния иск. Ангажират се
доказателства.
Ответникът по обратния иск не е
представил отговор на исковата молба, не изпраща представител в съдебно
заседание и не взема становище по иска.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено следното:
-по предявената
установителна претенция
Искът
е по реда на чл.422 от ГПК, а именно за установяване на съществуването на
вземане на ищеца по отношение на ответника за посочената в исковата молба сума.
Видно от приложеното ч.гр.дело № 121 по описа на БРС за 2012г. в
производство по реда на чл.410 от ГПК ищецът е поискал да му бъде издадена
заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от 297,60 лева, дължима на основание чл.213, ал.1 от Кодекса за
застраховане. Тъй като в законопредвидения срок ответникът е направил
възражение, че не дължи търсените суми, ищецът на основание чл.422 във
вр.чл.415, ал.1 от ГПК е предявил претенциите си за претендираната сума по настоящото
дело. Ищецът твърди, че в резултат на настъпило на 03.11.2009г. самостоятелно пътно-транспортно
произшествие с автомобил “О.З.” с рег.
№ А * * КН, след като автомобила е попаднал в дупка на пътното платно, са
настъпили имуществени вреди за този автомобил. Пострадалият автомобил е бил
застрахован по застраховка “Автокаско” в ЗК “У.” АД. Излагат се твърдения, че
застрахователят ЗК “У.” АД е изплатил на
застрахованото при него лице сумата от 297,60 лева за подмяна на картер втора употреба-160 лева без ДДС, смяна на масло-60
лева без ДДС и труд-28 лева без ДДС, която сума по силата на регресна
отговорност се търси от ответника, за който се твърди, че носи вина за
настъпилото ПТП, тъй като е отговорен за наличието на дуката по пътното платно,
от която е произлязло произшествието.
Така предявената претенция е с правно основание чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането във вр. чл.50
от Закона за задълженията и договорите, като съдът намира същата за допустима и
основателна. Съдът намира, че по делото се доказаха всички предпоставки за
реализиране на регресна отговорност на ответната община. Представените по
делото писмени доказателства установиха валидно възникнало между ищеца и собственика
на пострадалия автомобил “О.З.” с рег. № А ** КН застрахователно
правоотношение, действащо и към датата на възникване на 03.11.2009г. на
самостоятелното пътно-транспортно произшествие с този автомобил.
Безпротиворечиви са съставения протокол за ПТП и събраните гласни доказателства
от св. М. и Д. относно обстоятелствата, по какъв начин е възникнало произшествието
и съдът приема, че доказват описания механизъм на настъпване на ПТП, а именно,
че същото се дължи на попадане на автомобила в голяма дупка в пътното платно.
Съставения протокол за ПТП има необорена материална доказателствена сила по
отношение на налична на пътното платно дупка с размери-ширина-1 м., дължина
1,30 м. и дълбочина-25 см., тъй като съставителят на протокола е посетил на
място произшествието и лично е констатирал нейното наличие на пътя. Макар, че
същият не е присътвал на самото ПТП, от гласните му показания в съдебно
заседание, както и тези на св. Д., става ясно, че оставената от масло диря от
пострадалия автомобил, който е преместен от местопроизшествието, е сочела, че
мястото на ПТП е въпросната описана в протокола дупка. Изготвената по делото
съдебно-автотехническа експертиза е категорична, че е налице
причинно-следствена връзка, между настъпилото ПТП и вредите по автомобила. С
оглед на което и съдът намира, че основателно ищецът, в качеството на
застраховател на пострадалия автомобил, е изплатил застрахователно обезщетение
за ремонт на пострадалия автомобил на стойност от 297,60 лева за подмяна на картер, смяна на масло и труд. Несъстоятелно е възражението
на ответника, че застрахователят не е следвало да плаща, тъй като не е имал
основание за това. Видно от сключения застрахователен договор, ищецът се е
задължил да покрие всички рискове по клауза „А” от сключения договор за
застраховка „Каско”, като вредите по застрахования автомобил попадат в
покритите рискове. Възраженията на ответника, че не е спазен срока по т.7 от
клауза „А” от сключения договор за застраховка „Каско” касаят хипотезата на
кражба на застрахования автомобил, видно от наличното по делото на лист 73 доказателство.
С оглед доказаността на
основателно изплатено застрахователно обезщетение, съдът следва да се занимае с
това, кой следва да носи вина за настъпилото ПТП. В тази връзка съдът намира за
доказано по делото, че отговорност за това следва да понесе ответника на
основание чл.50 от ЗЗД във връзка §7, ал1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА. Съгласно
цитираните законови
разпоредби, за вредите,
произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето,
под чийто надзор те се намират, като собственост на
общините са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените
паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Видно от заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, дупката, в която е попаднал автомобила, е
била непреодолима, както с оглед на големината си, така и с оглед на
местоположението си. От отразената в протокола за ПТП схема на произшествието
съдът констатира, че на улицата е имало паркирани автомобили, което е попречило
на водача на автомобила, да се опита да
избегне препятствието на пътя. В тази насока са и събраните гласни
доказателства. В тази връзка и съдът намира за недоказано твърдението на
ответника, че е налице съпречиняване на вредоносния резултат от страна на
водача на автомобила и отговорност на настъпилото в резултата на наличната на
улицата дупка ПТП следва да носи ответника, който не се е погрижил да поддържа
улицата в добро състояние.
По делото е направено искане от
страна на ищеца да се установи в настоящото производство на дължимост на разноските,
направени от ищеца по ч.гр.дело № 121/2012г. на БРС. Така направеното искане е
недопустимо в настоящото производство и същото по отношение на него следва да
бъде прекратено. Направените от ищеца разноски в образуваното № 121/2012г. на
БРС по реда на чл.410 от ГПК и тяхното присъждане или не са обусловени от
основателността на заявлението по цитираното ч.гр.дело. Съдебният състав по
ч.гр.дело № 121/2012г. на БРС се е произнесъл по основателността на искането за
разноски, като оспорването на сумите по издадената заповед не предпоставят
установителна претенция и по отношение на разноските, тъй като уважаването или
не на същите е последица от уважаването и съответно отхвърлянето на заявлението
/съответно потвърждаването му с уважаване на установителната претенция или
отхвърлянето му с отхвърляне на установителния иск/.
-по предявения обратен иск
С
оглед становището на съда за основателност на предявената главна претенция,
следва да бъде разгледан евентуално предявения иск на ОБЩИНА БУРГАС срещу “ПЪТ
2004” ЕООД. Видно е, че ищецът по обратния иск желае, в случай, че се установи
дължимост на търсената от него сума на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “У.” АД и тази
суми се заплати, да бъде осъден ответника по обратния иск да му заплати същата
сума. Предявената от ищеца претенция по обратния иск е с правно основание
чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите. Същата съдът намира за
допустима и основателна. Представени са доказателства по делото, че между
страните по обратния иск има сключен договор за ремонт на улични, пътни
тротоарни настилки на територията на ТД „Примирие” на Община Бургас от 2009г.
Съгласно цитирания договор “ПЪТ 2004” ЕООД е приело да извършва текущ ремонт и
поддръжка на улични, пътни и тротоарни настилки на територията на Община Бургас.
Видно от чл.6.1. б. „д” от цитирания договор, “ПЪТ 2004” ЕООД се е задължило да
поддържа общинските пътища, като при наличието на дупки по настилките
по-дълбоки от 4 см. следва да предприема незабавно ремонт на същите. По
цитирания член се предвижда също така, че за станали ПТП, дължащи се на
несвоевременно ремонтирани дупки, отговорността е на изпълнителя, а именно “ПЪТ
2004” ЕООД. С оглед констатираното по главния иск, че дупката на пътното
платно, причинила процесното ПТП, е била с дълбочина повече от 4 см., което е видно
от протокола за ПТП и от заключението на вещо лице и с оглед задължението на
изпълнителя по договора да отремонтира незабавно подобни неравности по пътя, то
последният следва да носи отговорност за щетите на автомобила, претърпял ПТП,
които следва да заплати на възложителя, в случай, че последният заплати същите
на ищеца по главния иск- ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “У.” АД.
С
оглед становището на съда за основателност на главния иск и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски в размер на 445, съгласно списък на
разноски.
По делото следва да се заплати
държавна такса в размер на 50 лева за разглеждането на евентуалния иск, като предвид неговата основателност същата следва да се
заплати от ответника по същия.
Съдът
констатира, че ищецът по обратния иск претендира разноски по същия. Съдът
намира, че в тази част искането му следва да бъде оставена без уважение. Безспорно
възстановяването на разноските, направени в едно производство, се определя от
изхода на делото и поведението на страната. Безспорно разноските не са част от
предмета на делото. Обстоятелството, че ответникът по главния иск е понесъл
разноските, тъй като е уважена претенцията на ищеца по същия, не означава, че
вече като ищец по обратния иск, последният може да ги претендира от ответника
по обратния иск. Ответникът по главния иск понася тежестта на разноските,
защото предявеният срещу него иск е уважен, като ответникът е имал поведение на
неоснователно оспорващ претенцията. Тези понесени от него разноски обаче не са
част от разгледаната претенция и следователно при евентуалната претенция, която
зависи от удовлетворяване на правото, предмет на главния иск, същите не са част
от предмета на обратния иск.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че ОБЩИНА
БУРГАС, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. А. 26 дължи на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “У.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. Ю 11-13, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. П. 26,
партер, офис 2, адв. С.К. присъдената в производството по частно гражданско дело № 121/2012г. по описа на БРС сума в размер на 297,60 /двеста деветдесет
и седем лева и шестдесет стотинки/ лева представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № 09110060771,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2012г. до
окончателното и изплащане.
Решението е постановено при участието на третото лице
помагач “ПЪТ 2004” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Ф. 5, ет. 5,
стая 510 на страната
на ОБЩИНА БУРГАС по отношение на предявения срещу нея иск от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “У.” АД.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело
№ 3330 по описа на Бургаския районен съд за 2012г. в частта, в която е
направено искане от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “У.” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. Ю 11-13, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. П. 26, партер, офис 2, адв. С.К., да се приеме за установено по
делото, че ОБЩИНА БУРГАС дължи на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “У.” АД, сумата от 125 лева,
представляваща разноска, направена в производството по ч.гр.дело № 121/2012г. на БРС.
ОСЪЖДА “ПЪТ 2004” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ул. Ф. 5, ет. 5, стая 510 да заплати на ОБЩИНА БУРГАС, с адрес: град Бургас, ул. А. 26, на
основание сключен между страните договор за ремонт на улични, пътни тротоарни настилки на
територията на ТД „Примирие” на Община Бургас от 2009г. сумата от 297,60 /двеста деветдесет и седем лева и шестдесет стотинки/
лева, представляваща
вреди от настъпило
на 03.11.2009г. самостоятелно пътно-транспортно произшествие с автомобил “О.З.” с рег. № А * КН, който е попаднал в дупка на пътното платно
с дълбочина повече от 4 см, за което в ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “У.” АД е образувана щета № 09110060771, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2012г. до окончателното и изплащане
от ОБЩИНА БУРГАС на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “У.” АД, при условие, че ОБЩИНА
БУРГАС изплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ “У.” АД на основание
чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането във вр. чл.50 от Закона за
задълженията и договорите сума в размер на 297,60 /двеста деветдесет и седем лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
щета № 09110060771, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 10.01.2012г. до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ искането на ОБЩИНА БУРГАС, с адрес: град Бургас, ул. А. 26 за осъждане на “ПЪТ
2004” ЕООД, с ЕИК ********* да
заплати на ОБЩИНА БУРГАС, сумата от 455 лева, представляваща
разноски направени от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ “У.” АД в съдебното производство,
при условие, че ОБЩИНА БУРГАС
изплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “У.” АД тези разноски.
ОСЪЖДА ОБЩИНА БУРГАС, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. А. 26 да
заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ “У.” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. Ю 11-13, със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. П. 26, партер, офис 2, адв. С.К., сумата от 445 /четиристотин
четиридесет и пет/ лева, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА “ПЪТ
2004” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Ф. 5, ет. 5,
стая 510 да заплати по сметка на Бургаския
районен съд сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща дължима
държавна такса за разгледания обратен иск.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В. Кърпичева-Цинцарска
Вярно с оригинала!
С. Добрева