Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Варна, 15.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 256 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предмет на делото е предявения първоначално като насрещен иск, в
последствие превърнал се в главен иск от Л.Н.Б.,
ЕГН **********,*** срещу Г.Ц.Ц., с
ЕГН: **********,*** 25, за заплащане на сумата от 823,46лв., представляваща незаплатени консумативни разходи, а
именно изравнителна сметка за потребена топлоенергия за периода август 2017г. -
август 2018г. за обект: апартамент №** в бл.******,
по договор за наем от 11.08.2017г.
Обстоятелства от които се твърди, че
произтича претендираното право:
На 11.08.2017 г., между страните бил сключен договор за наем на
недвижим имот, представляващ: апартамент, намиращ се на адрес: "ж. к. „******,
за срок от една година, считано от дата на подписването му. На 11.07.2018 г., наемодателката устно информирала наемателката,
че договора за наем няма да бъде подновен и в срок от 30 дни следва да освободи
жилището, т.е. договорът е прекратен с изтичане на срокът му. В последствие била уведомена от Т.- С., че за периода
август 2017г. - август 2018г. се дължи изравнителна сметка. Платила сметка в
размер на 823,46лв.
Ответницата оспорва, че дължи посочената сума, тъй като редовно си
плащала сметките към Т..
В съдебно заседание ищецът поддържа иска си и моли за
уважаването му, а ответникът не изпраща представител.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявената
претенция намира правното си основание в разпоредбата на чл. 232 ал. 2 от ЗЗД, доколкото се
претендира заплащане на консумативни разходи по договор за наем.
По делото
не се спори, че между страните е съществувало валидно наемно правоотношение по
договор за наем от 11.08.2017 г., с който бил отдаден под наем недвижим имот,
представляващ: апартамент, намиращ се на адрес: "ж. к. „******, от ищцата
на ответницата за срок от една година. Този факт се доказва и от представения
договор от 11.08.2017 г. Не се спори и че договорът е прекратен с изтичане на
срока на договора, а именно на 11.08.2018 г., като е преустановено ползването
на имота от тази дата.
Спорен по
делото е факта дали ответницата дължи заплащане на стойността на изравнителната
сметка за топлинна енергия, потребена в имота за срока на договора.
Съгласно
чл. 232 ал. 2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите,
свързани с ползуването на вещта. Безспорно потребената в наетия имот топлинна
енергия се явява разход, свързан с ползуването на вещта или е част от т.нар.
консумативни разходи. Макар ответницата да е заплащала редовните ежемесечни сметки
за топлинна енергия, /както твърди, който факт и не се оспорва от ищцата/, те
не изчерпват задълженията на ответницата, доколкото не съответстват на количеството
потребена топлинна енергия за периода на ползване на имота.
Правилата
за заплащането на топлинна енергия се определя от Общите условия на Т.
София ЕАД, съгласно чл. 149 от ЗЕ. Съгласно
чл. 31 ал.1 от Общите условия на Т. С.
ЕАД, клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: 1.
на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; 3.
по реална месечна консумация.
Съгласно
ал. 2 на същия член, когато клиентите в СЕС, присъединени към една абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия по реда
на ал. 1, т. 2, месечната консумация се определя от Търговеца въз основа на
прогнозната консумация, определена от консумираната топлинна енергия през
предходния отчетен период.
Доколкото,
видно от доказателствата по делото, за имота се издават изравнителни сметки, то
не е избран метода на плащане по чл. 31 ал. 1 т. 3 от ОУ, т.е по реална месечна
консумация, като само в този случай ежемесечните сметки за топлинна енергия
покриват реалната консумация на топлинна енергия в обекта. В двата други
предвидени в чл. 31 ал. 1 от ОУ случая, реалната консумация в обекта се
изчислява след изтичането на отчетния период, т.е. направените разходи в обекта
за топлинна енергия се изчисляват едва след излизането на изравнителната
сметка. В този смисъл ответникът е длъжен да заплати и стойността на
изравнителната сметка, доколкото тя съответства на периода на ползване на
обекта по договора за наем.
Видно от
изготвената по делото ССЕ, относимата към периода на ползване на наетото жилище
от ответницата, а именно периода 11.08.2017 г. - 11.08.2017 г., сума, дължима за потребената в имота топлинна
енергия за посочения период, е в размер на 327.91лв. Данните вещото лице е
взело от топлинния счетоводител „Т.С.“ ЕООД, като е изчислило стойностите
помесечно. ССЕ не е оспорена от никоя от страните. Съдът кредитира заключението
на вещото лице като компетентно изготвено, поради което намира, че предявеният
по делото иск се явява частично основателен до посочената от вещото лице сума
от 327.91лв., а за разликата искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид
изхода от спора, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се следват разноските
за производството, съразмерно на уважената част от иска, а именно сумата от 226.98лв.,
съответната част от разноските в размер на 570лв., съобразно списъка по чл. 80
от ГПК и доказателствата.
Ответницата не се явява, не се представлява, не е
направила искане за разноски и не е представила доказателства за сторени
разноски по конкретния иск.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ц.Ц., с ЕГН: **********,***
25, ДА ЗАПЛАТИ НА Л.Н.Б., ЕГН **********,***, сумата от 327.91лв. (триста двадесет и седем лева и
91ст.), представляваща незаплатени консумативни разходи, а именно
изравнителна сметка за потребена топлоенергия за периода август 2017г. - август
2018г. за обект: апартамент №** в бл.******, по договор за наем от 11.08.2017г.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 495.55лв., представляваща разликата
между предявения и уважения размер на иска, на основание чл. 232 ал. 2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г.Ц.Ц., с ЕГН: **********,*** 25, ДА ЗАПЛАТИ НА Л.Н.Б.,
ЕГН **********,***, сумата от 226.98лв. (двеста двадесет и шест лева и 98ст.), представляващи разноски за
настоящото производство, съразмерно на уважената част от иска, на основание
чл.78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се връчи на страните и да
се впише в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: