Р Е Ш Е Н
И Е
№
233 01.11.2022г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесет и шести октомври две
хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретаря Антоанета Масларска
и в присъствието на прокурор Михаил
Крушовски от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 251 по описа за 2022г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от юрисконсулт Е. Д. като пълномощник на „Т.– Б.Д.“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу решението по а.н.д.№391/2022г.
на РС - Дупница. Касаторът релевира касационното основание по чл.348, ал.1, т.1
от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се свързва с
липса на противоправно деяние и несправедлива санкция по оспореното НП. Моли се
за отмяна на решението и отмяна на НП. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В
с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата.
Ответната
РИОСВ – София с адрес: гр.София, бул.“Цар Борис III/Девети
септ.“ №136, ет.10 не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на
районния съд е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което моли за
оставяне на касационната жалба без уважение.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна, но с различен от търсения правен резултат.
Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №37/14.03.2022г. на директора на РИОСВ – София, с
което на „Т.– Б.д.“ АД за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС на основание чл.164,
ал.1 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 140 000лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 01.01.2021г. служитЕ. на РИОСВ – София извършили проверка на „Т.– Б.д.“
АД по спазване условията на Комплексното разрешително, касаещи извършване на
собствени периодични измервания /СПИ/ на емисиите на вредните вещества в
отпадъчните газове, изпускани от всички изпускащи устройства /ИУ/ на
площадката. Установено е, че СПИ за 2020г. за съдържание на амоняк е извършено
на 20.12.2020г. за ИУ 2, като не са представени доказателства за извършено СПИ
на ИУ 4. С писмо от 15.06.2021г. на АНО е изискан доклад за резултатите от
извършените СПИ на емисиите вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от
дружеството. Управителят на дружеството е отговорил, че има СПИ на ИУ 2, като
през 2020г. са извършени шест контролни измервания от АНО на всички ИУ, като
четири от тях на ИУ 4 и не са констатирани превишения на емисиите от амоняк.
От
правна страна съдът е приел компетентност на актосъставителя и АНО, наличие на
реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, пълно описание на деянието , което е
доказано от събраните по делото доказателства, изразяващо се в нарушение на
условие 9.6.1.2.1. от КР на задължението на дружеството да извършва СПИ на
емисиите вредни вещества в отпадъчните газове, изпускани от всички ИУ на
площадката, като през 2020г. не е извършено СПИ на ИУ 4 за съдържание на
амоняк, съобразно условието от КР. По отношение размера на наложената санкция
съдът е установил нарушение на правилата по чл.27 от ЗАНН, като наложения
размер е приел за несправедлив. Според съда се касае за формално нарушение, с
ниска степен на обществена опасност, без вредни последици. Съдът е отчел
наличието на други извършени измервания за наличието на амоняк през годината,
чието количество не е било завишено. С оглед на изложеното, съдът е изменил НП,
намалявайки размера на санкцията от 140 000лв. на 10 000лв.
В
предЕ.те на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е недопустимо поради участие на ненадлежна страна за ответника по
спора. Съображенията за това са следните:
Делото
на районния съд е образувано на 13.04.2022г. Оспореното НП е издадено от
директора на РИОСВ – София и с него е наложено административно наказание по
реда на чл.164, ал.1 от ЗООС. С изменението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, обнародвано
в ДВ, бр.109/22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г., законодателят е извършил промяна
относно страните, които участват при разглеждане на делото пред районния съд.
Досежно ответника по жалбата срещу НП законът предвижда участие на наказващия
орган или учреждението или организацията, чиито орган е издал акта по чл.58д, т.4
от ЗАНН. В касуса по делото на районния съд надлежен ответник е наказващият
орган, т.к. се касае за оспорено НП. Хипотезата за участие на учреждението или
организацията, чиито орган е издал акта по чл.58д, т.4 от ЗАНН се отнася за оспорен
пред съда електронен фиш, поради което е неприложима по случая. Следователно,
надлежен ответник по делото на районния съд е директора на РИОСВ - София.
Нормата за участие на страните пред районния съд е императивна. Същата е действащо
правило към датата на образуване на делото и е задължителна за прилагане без изключения.
Делото пред съда обаче е образувано и приключило с участие на РИОСВ - София, а
не с наказващият орган в лицето на директора на РИОСВ - София, видно от списъка
на лицата за призоваване, призовката до РИОСВ – София като АНО, съдебния
протокол от проведеното открито съдебно заседание и съобщението за изготвено
решение. Всички документи по делото са адресирани до РИОСВ - София в качеството
на административнонаказващ орган. Правилото на чл.61, ал.1 от ЗАНН възлага на наказващия
орган качеството на самостоятелен правен субект - страна в съдебното производството пред
районния съд.
С
оглед на изложеното, проведеното пред районния съд съдебно производство с
участие на РИОСВ - София е процесуално недопустимо, като такъв е и постановения
съдебен акт, с правните последици от който е обвързана ненадлежна страна, а
надлежната страна е лишена от участие по спора.
На
основание чл.221, ал.3 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН касационният съд следва
да обесили решението на районния съд и да върне делото за ново разглеждане от
друг състав на съда. При новото разглеждане на делото районният съд следва да
конституира и призове като страна административнонаказващия орган в лицето на директора
на РИОСВ - София, след което да извърши самостоятелна преценка за
законосъобразност на НП.
Предвид
резултата от касационната проверка, касационният съд не обсъжда възраженията на
касатора по съществото на спора.
На
основание чл.226, ал.3 от АПК при новото разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе по
искането на касатора за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.3 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №193/08.07.2022г. по
а.н.д. №391/2022г. на РС – Дупница.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на районния съд.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.