Определение по в. т. дело №469/2025 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 637
Дата: 17 ноември 2025 г. (в сила от 17 ноември 2025 г.)
Съдия: Николина Петрова Дамянова
Дело: 20253001000469
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 637
гр. Варна, 17.11.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20253001000469 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
въззивна жалба вх. № 23368/13.08.2025г. на Х. А. Х., представляван от адв. Н.
Д. от ШАК, срещу решение № 317/24.07.2025г., постановено по т. д. №
504/2024г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от въззивника иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ срещу
ЗАД „Алианц България“ АД- гр. София, ЕИК *********, за присъждане на
сумата 40 000 лв., съставляваща горницата над присъдените 40 000 лв. до 80
000лв., претендирана като дължима незаплатена част от обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП, виновно причинено от
Д.К.Х. на 28.06.2024 г., дължимо по силата на договор по застрахователна
полица № BG/01/124000963247, ведно с акцесорната претенция за законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на застрахователната
претенция (17.07.2024 г.) до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната част поради допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е определен от първоинстанционния
съд в нарушение на нормата на чл. 52 ЗЗД. Излагат се съображения, че съдът
1
се е отклонил от задължителните указания, дадени в ППВС № 4/1968г., както
и че не е съобразил обществено- икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането и нарастващите лимити на застрахователното
покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Според страната, останали са недооценени факти и
обстоятелства, относими към справедливия размер на обезщетението, като:
характер и тежест на уврежданията, проведено лечение, възстановителен
период, интензитет и продължителност на търпените болки и страдания, както
физически, така и психо-емоционални, обстоятелствата при които е настъпило
събитието, както и степента на телесните повреди и техния траен характер, за
което свидетелстват събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на
предявения иск изцяло чрез присъждане на допълнително обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000лв., ведно със законна лихва, считано
от 17.07.2024г. до окончателното погасяване на задължението. Претендира се
присъждане на съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор от въззиваемата стрaна ЗАД „Алианц България“ АД- гр. София,
представлявано по пълномощие от адв. Н. К. от АК- гр. София, с който се
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за
правилност на решението в обжалваната му част. Твърди се, че съдът не е
допуснал сочените от въззивника нарушения на материалния закон (чл. 52
ЗЗД) или неправилна преценка и кредитиране на събраните по делото
доказателства. Искането към въззивния съд е за потвърждаване на решение в
обжалваната част, с присъждане на съдебно- деловодни разноски за тази
инстанция, в т.ч. адвокатско възнаграждение.
Съдебният състав констатира, че жалбата е подадена в срок, от
легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при
наличие на правен интерес от обжалването в отхвърлителната част, поради
което е процесуално допустима. Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и
чл. 261 ГПК и е надлежно администрирана от първоинстанционния съд.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства във
въвззивното производство.
2
Предвид така очертания от жалбата и отговора спор пред тази
инстанция, въззивният съд намира, че не се налага и служебно събиране на
доказателства или даване на указания на страните за предприемане на
процесуални действия за доказване на релевантни факти и обстоятелства.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание,
с призоваване на страните, на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК.
Така мотивиран, ВнАпС, ТО, III- ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 23368/13.08.2025г. на Х.
А. Х., представляван от адв. Н. Д. от ШАК, срещу решение №
317/24.07.2025г., постановено по т. д. № 504/2024 г. по описа на Варненски
окръжен съд, в отхвърлителната му част.
В останалата (осъдителна) част първоинстанционното решение е влязло
в сила.
НАСРОЧВА в. т. д. № 469/2025г. по описа на Варненски апелативен
съд, Търговско отделение, за разглеждане в открито съдебно заседание на
20.01.2026 г. от 13:30 ч.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, с преписи от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3