№ 418
гр. Пазарджик, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220102503 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Г. Г. И., с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Пазарджик, ул. „******, чрез пълномощник – адв. К. П. – Г. от АК
Пазарджик против М. И. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Пазарджик, ул.
„******, с която се иска от съда да предостави упражняването на родителските права по
отношение на детето И. М. М., с ЕГН **********, на майката Г. Г. И., като местоживеенето
на детето да е при майката на нейния адрес; да бъде определен режим на лични контакти на
бащата М. И. М. с детето И., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, 20 дни през лятото, когато майката не ползва
платен годишен отпуск, през коледните, новогодишните и великденски празници, както и
през зимната и пролетната ваканция на детето, като вземането и връщането на детето да
става от дома на майката; да бъде осъден бащата М. И. М. да плаща ежемесечна издръжка на
малолетното си дете в размер на 350 лева до 28-мо число на месеца, считано от подаване на
исковата молба до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва при просрочие. Претендира и заплащане на издръжка за минало време в
размер на по 250 лева месечно за периода от 18.06.2023 г. до 18.06.2024 г., общо в размер на
3000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че страните са заживели на семейни начала през 2014 г. в
дома на родителите на ищцата, като от съвместното си съжителство имат родено едно дете –
И. М. М., с ЕГН **********, родена на ***** г. Твърди се, че в началото на съвместното им
съжителство отношенията между страните се развивали нормално, но след раждането на
детето, отношението на ответника се променило, проличали сериозни разминавания и
несъответствия във вижданията им за съвместен живот. Ответникът не проявявал
заинтересованост, уважение и морална ангажираност към ищцата и детето им, поради което
страните се разделили през 2018 г.
Посочва се, че от раздялата на страните до момента на депозиране на ИМ единствено
ищцата полага непосредствени грижи за отглеждането и издръжката на детето И., а
1
ответникът не участва в издръжката и не споделя общите грижи и отговорности за детето.
Твърди, че през последната една година ответникът не е търсил и виждал детето и не е давал
никакви средства за неговата издръжка. Ищцата няколко пъти правила опити с ответника да
уредят въпросите, свързани с малолетната им дъщеря, а именно нуждата от средства за
нейната издръжка, но разговорите приключвали винаги със скандали.
Посочва, че битовите нужди на детето нарастват с възрастта му. Същевременно
ищцата не работи и не реализира доходи от трудова дейност, като за посрещане нуждите на
детето се твърди, че разчита изцяло на помощта и финансовата подкрепа на своите
родители. От друга страна се посочва, че ищцата полага грижи и за още едно малолетно дете
- Г. Д. Л., с ЕГН **********, родено от брака на ищцата с Д. А. Л., по отношение на което
ищцата упражнява родителските права и получава издръжка за него в размер на 280 лева,
като същото е с поставена диагноза: „лека умствена изостаналост с наличие на минимално
нарушение на поведението“.
Претендира разноски.
В хода по същество Г. Г. И., лично и чрез процесуалния си представител – адв. К. П. –
Г. от АК Пазарджик, моли за постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде
уважена.
На ответната страна са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията. В
срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника М. И. М. чрез
пълномощник – адв. Л. К. от АК Пазарджик, в който изразява становище за частична
основателност на исковата претенция..
Не се оспорват обстоятелствата, че с ищцата нямат сключен граждански брак, като
през 2014 год. заживели заедно в дома на нейните родители и от съвместното си
съжителство имат дъщеря - И. М. М., която към момента живее при ищцата.
Оспорва твърдението, че не е проявявал заинтересованост, уважение и морална
ангажираност към ищцата и детето и поради тази причина са се разделили през 2018 г.
Оспорва се, че единствено ищцата полага непосредствени грижи за отглеждането и
издръжката на детето, както и че през последната една година ответникът не е търсил и
виждал детето и не е давал никакви средства за неговата издръжка.
Не оспорва, че са провеждани разговори за уреждане на взаимоотношенията им, но
ищцата искала в повече, отколкото й се полагало. Твърди, че през изминалата една година
периодично е давал парични средства, за да се отпразнуват семейни и лични празници, че е
купувал на детето всичко, от което има нужда. За тези суми не може да представи
документи. Сочи, че получава парични средства чрез работа на частно, за да покрива
ежедневните си разходи.
Възразява по размера на претендираната издръжка за бъдеще време, като моли
същата да е в размер на 250 лева, както и да бъде отхвърлен изцяло искът за присъждане на
издръжка за минало време.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява лично, представлява се от
пълномощник – адв. Л. К. от АК Пазарджик. Счита претендирания размер на издръжка,
както за в бъдеще, така и минало време, за завишен.
Контролиращата страна – Дирекция “Социално подпомагане”-гр. Пазарджик не
изразява становище по молбата извън изготвения социален доклад.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от приетото като доказателство по делото удостоверение за
раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № ****** г. на Общ. Пловдив, се
2
установява, че са родители на детето И. М. М., ЕГН **********, родено на ***** г.
От представеното по делото удостоверение с изх. № 201/28.05.2024 г., издадено от ***
„******“ гр. Пазарджик, се установява, че детето И. М. М. е записана като ученичка във
втори клас за учебната 2023/2024 г.
Видно от приетото като доказателство удостоверение за раждане, издадено въз основа
на Акт за раждане № 0451/27.02.2020 г. на Общ. Пловдив, родители на детето Г. Д. Л., с ЕГН
**********, са ищцата и лицето Д. А. Л..
Приложени по делото са доказателства – Решение № 242 от 09.03.2022 г. по гр. д. №
4320/2021 г. по описа на РС Пазарджик и протокол № 1010 от 23.06.2023 г. по гр. д. №
392/2023 г. по описа на РС Пазарджик, от които се установява, че родителските права по
отношение на детето Г. Д. Л., с ЕГН ********** са предоставени на ищцата, а бащата Д. А.
Л. е осъден да плаща месечна издръжка в размер на 280 лева в полза на детето Г. Л..
Видно от приетата като доказателство по делото епикриза, издадена от МБАЛ по
неврология и психиатрия „******“ гр. София на детето Г. Д. Л. е поставена диагноза „Лека
умствена изостаналост, няма нарушение или е налице минимално нарушение на
поведението“.
От приетото като доказателство писмо от Община Пазарджик, Дирекция „БОС“,
Отдел „Местни данъци и такси“ се установява, че ответникът е собственик на ид. части от
недвижими имоти и е декларирал собствеността на пет броя МПС. От приетата като
доказателство справка актуално състояние на действащи трудови договори, по които е
страна ответникът, се установява, че същият работи по трудово правоотношение с „Аквамен
съпорт“ ЕООД гр. Пазарджик с основна заплата в размер на 933 лева.
От приетия по делото социален доклад с вх. № 31393/13.12.2024 г., изготвен от
Дирекция „Социално подпомагане” - Пазарджик, който съдът цени, доколкото по вторичен
път отразява релевантни за спора факти, се установява, че страните са се разделили, когато
детето И. е било на около 2 години и от момента на настъпилата фактическа раздяла и към
настоящия момент основни грижи за детето се полагат от неговата майка. Детето И. има
избран личен лекар, здраво дете е, не страда от наследствени и/или хронични заболявания.
Жилището, в което се отглежда детето, е на адрес гр. Пазарджик, ул. „****** и е
собственост на родителите на майката. Представлява апартамент, който се състои от спалня,
обитавана от ищцата и двете й деца, спалня за бабата и дядото, хол, кухня и санитарно
помещение. Детето И. е записана през учебната 2024/2025 г. като редовна ученичка в трети
клас *** „******“ гр. Пазарджик, ходи с желание на училище, няма проблеми с
дисциплината, посещава частни уроци по английски език. Майката не е трудово ангажирана,
получава финансова подкрепа от родителите си и е обект на подпомагане по реда на чл. 7 от
ЗСПД. Детето И. е изградило емоционална връзка със своята майка и баба и дядо по
майчина линия. При опит на служители на ДСП Пазарджик да осъществят контакт с бащата
същият заявил, че работи извън града, поради което не е изготвен социален доклад относно
бащата.
В тази връзка са дадени указания от съда да се направи още един опит за социално
проучване на бащата и в тази връзка е изготвен и приет като доказателство социален доклад
с вх. № 2680/28.01.2025 г. От същия се установява, че бащата живее на адрес гр. Пазарджик,
ул. „****** като е отказано на служителите на ДСП Пазарджик да извършат посещение на
адреса, тъй като бащата съжителствал със своя приятелка и нейния тежко болен баща и не
било удобно да бъде притесняван. Ответникът предоставил информация, че е трудово
ангажиран в строителния сектор като общ работник и получава месечен доход в размер на
около 1450 лева. Възнамерявал да напусне тази работа, за да започне работа като куриер в
Германия. Бащата контактува с детето, по телефона почти всеки ден и се виждат почти всяка
седмица. В добрия отношения е с детето И..
3
От показанията на свидетеля А. Н. К. /баба на детето И. по майчина линия/ се
установява, че родителите на детето И. са се разделили, когато И. е била на около 2 години и
от тогава бащата не е полагал грижи за детето. След образуване на настоящото производство
бащата проявил загриженост спрямо детето. Ищцата не работи, тъй като има друго дете,
което изисква по - специални грижи. Бабата и дядото на детето И. по майчина линия
осигуряват неговата издръжка. Бащата не е предоставял финансови средства за издръжка на
детето И.. Единствено след образуване на настоящото дело поел част от разходите за
рождения й ден, но нищо повече. Установява се, че детето освен обичайните разходи,
посещава и школа по английски език, за която се заплаща 100 лева месечно. Бащата вземал
детето И. за час – два, но без преспиване, от време на време се чували по телефона. Преди
време се е случвало бащата да е купувал дрешки, вещи или играчки, но това било много
отдавна. Детето И. има установени алергии, което в определени сезони налага закупуването
на медикаменти за това му състояние. Откакто родителите на детето И. са разделени, бащата
не е давал пари за дъщеря си и тя никога не е живяла при него.
Съдът кредитира показанията на свидетелката К. като логични, последователни,
непротиворечащи помежду си и с останалите доказателства като съдът съобрази
разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
По делото е постановено изслушване на двамата родители по реда на чл. 127, ал.
2 във връзка с чл. 59, ал. 6 от СК.
В съдебно заседание на 20.02.2025 г. майката Г. Г. И. заявява, че изцяло тя се грижи за
детето И.. Има и по - малък син, който е диагностициран с аутизъм и поради грижите за него
на този етап не е трудово ангажирана. В отглеждането на детето И. майката разчита на
помощта на своите родители. Бащата рядко се среща с детето, контактуват основно по
телефона. Фактическата раздяла с ответника настъпила в края на 2018 г. - началото на 2019 г.
и от тогава грижите за детето се полагат от ищцата. Заявява, че един път, когато му е
поискала пари за детето, й е давал, но основно разчита на родителите си. За последния
рожден ден бащата поел половината от разходите. Бащата не се включва в разходите за
детето. След като разбрал за настоящото производство бащата започнал да търси по –
интензивно детето, да му купува дрехи и обувки, да дава по 50 - 100 лева. Преди години
също се е случвало един път да даде пари за детето. Майката посочва, че за детето И.
получава 55 лева месечно социална помощ. Предстои да бъде назначена за личен асистент на
другото й дете. Детето И. се развива нормално физически и психически, няма здравословни
проблеми, месечно около 35-40 лева струва столовата в училище, по 10 лева на ден джобни,
100 лева месечно е таксата за английски език, като освен учебниците, които са безплатни, се
налага да закупуват допълнително учебни помагала. Във връзка със здравословно състояние
на детето И. не се налага да бъдат правени допълнителни постоянни разходи.
Бащата не се явява лично за изслушване.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от СК, когато родителите не живеят заедно, те
могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му, като в случай на
невъзможност за постигане на споразумение, според ал. 2 на цитираната норма районният
съд се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 от СК.
По упражняването на родителските права и определяне местоживеенето на детето:
Не е спорно, а и от доказателствата по делото се установи, че страните живеят
отделно от 2018 г., поради което следва да се определи кой от родителите да упражнява
4
родителските права спрямо детето. Решаващо значение при предоставяне родителските
права на единия родител има интересът на детето. Установи се в хода на производството, че
от раздялата на родителите през 2018 г. и до настоящия момент детето е живяло само при
майка си, която с помощта на своите родители полага преките и непосредствени грижи за
него. Същевременно с предявяване на иска майката е заявила готовност да упражнява
родителските права, което е указание за сериозна загриженост за детето и желание да
изпълни родителския си дълг. Откакто детето е при майка си, за него са полагани адекватни
грижи и е отглеждано в добри хигиенно- битови условия, посещава училище. От изготвения
по делото социален доклад се установява, че майката полага адекватни грижи за детето,
задоволява потребностите му, стимулира образованието му, не пренебрегва здравните му
нужди, поддържа добри взаимоотношения с разширеното семейство. Не са налице данни и
не се установиха факти, които да сочат на невъзможност на същата да ги полага и за напред
или които да опровергаят родителските и качества.
Бащата от своя страна проявява незаинтересованост към детето, изоставил е грижите
за детето и не се интересува активно от здравето и потребностите му, не участва в
издръжката му. Независимо, че тези обстоятелства бяха оспорени от ответника, от негова
страна не бе проведено никакво насрещно доказване на правнорелевантните факти.
Напротив, с процесуалното си поведение ответната страна потвърди позицията на ищцовата
страна, че същият се е дезинтересирал от детето. Бащата не е заявил претенция да отглежда
детето, като упражнява родителските права, което свидетелства за нежелание да изпълнява
родителските си задължения и поставя под съмнение годността му да поеме грижите за
детето. От страна на ответника не са ангажирани доказателства относно условията в
обитаваното от него жилище, отказано е посещение на същото от социалните работници,
което препятства събирането на информация относно условията, при които би отглеждал
детето при упражняване родителските права от бащата. Липсват доказателства относно
възможността бащата да разчита на други лица за грижите на детето. Поведението на
ответника възпрепятства изясняването и установяването по делото на условията за живеене
и отглеждане на детето при него към настоящия момент, като в такъв случай постановяване
на решение бащата да упражнява родителските права не би охранило в достатъчна степен
интереса на детето.
Съобразявайки горното, възрастта на детето, пола му, нуждата от непосредствена
майчина грижа и обстоятелството, че майката непрекъснато е осъществявала грижите за
детето от раждането му до момента, както и възможността за помощ от трети лица при
обгрижването и възпитанието на детето, така и от съвкупността от обстоятелства,
релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва да бъдат
предоставени за упражняване на майката, при която да се определи и местоживеенето на
детето.
По режима на личен контакт:
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от СК режимът на лични отношения между
детето и родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права,
5
включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема детето,
включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на
детето, както и по друго време.
Според разясненията, дадени в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974 год. на
Пленума на ВС, при определяне на режима на лични отношения между децата и родителя,
който не упражнява родителските права, следва да се изхожда от особеностите на всеки
конкретен случай, като определящ е интересът на децата, който е с приоритет над
интересите и желанията на който и да е от родителите. Мерките на лични отношения на
децата с родителя, който не упражнява родителските права, следва да се определят така, че
да се създаде нормална обстановка за общуване между тях. Във всеки конкретен случай
следва да се прецени дали установените обстоятелства се отразяват положително на децата и
на ефикасността на мерките на лични отношения с родителя. Децата следва да общуват и с
двамата родители и с роднините им, за да се формират като пълноценни личности.
Отчитайки горното, съдът счита, че с оглед възрастта на детето, необходимостта от
контакти с бащата и пълноценно общуване между бащата и детето, режимът на лични
отношения следва да бъде насочен към възстановяването и съхранението на отношенията на
доверие и емоционална привързаност между този родител и детето. Този процес следва да се
подпомага, включително и от родителя, който упражнява родителските права. При това
положение и с оглед недопускане на отчуждение в отношенията между бащата и детето,
съобразявайки и училищните ангажименти на детето, съдът намира за подходящ следния
режим на лични контакти: бащата ще има право да вижда и взема детето всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, с преспиване; 20 дни
през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; в четните години
бащата да взима детето на 23 декември на съответната календарна година от 10:00 часа, с
преспиване на детето при бащата, и връщане на детето при майката на 25 декември на
същата календарна година до 17:00 часа, както и на първия ден от Великден на съответната
календарна година от 10:00 часа до 17:00 часа, без преспиване; в нечетните години бащата да
взима детето на 31 декември на съответната календарна година от 10:00 часа, с преспиване
на детето при бащата, и връщане на детето при майката на 02 януари на следващата
календарна година до 17:00 часа, както и на втория ден от Великден на съответната
календарна година от 10:00 часа до 17:00 часа, без преспиване; по три дни през всяка
пролетна и зимната ваканция, с преспиване, като при осъществяване режима на лични
контакти вземането и връщането на детето да става от дома на майката. При изрично
споразумение за това между двамата родителите в интерес на детето ще е да има контакти с
бащата и в дни, извън тези по изложения по-горе режим.
По издръжката:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на непълнолетните си
деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142 СК, се определя според нуждите
на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като
минималната издръжка на едно дете към настоящия момент е в размер на 269,25 лева. От
събраните по делото доказателства се установи, че детето, което е на девет години, има
6
нормалните и обичайни за неговата възраст потребности с оглед правилното му отглеждане,
хармонично развитие и възпитание, поради което се нуждае от средства за покриване на
ежедневни нужди от храна, облекло, консумативи, както и средства за посрещане на
разходите за обичайните епизодични заболявания, съпътстващи израстването. Няма
доказателства детето да има специални потребности или дарби, които да изискват разходи,
по-големи от обичайните, нито да страда от сериозно или хронично заболяване, изискващо
скъпоструващо лечение, т.е. липсват изключителни нужди извън общоприетите. Като отчете
тези обстоятелства и взе предвид същественото изменение в социално-икономическата
обстановка в страната през последните години и значителното повишение на необходимите
средства за издръжка на едно лице съдът намира, че необходимите средства за посрещане на
основните потребности на детето И. са в размер около 520 лева месечно. Тази издръжка
съгласно чл. 143, ал. 1 от СК следва да се разпредели между двамата родители според
възможностите им. И двамата са в трудоспособна възраст. Няма данни да страдат от
заболяване, което да им пречи да работят и да реализират доходи от трудово
възнаграждение. Майката към настоящия момент не е трудово ангажирана. От друга страна
бащата е трудово ангажиран и от социалния доклад по делото, изготвен в тази част на базата
предоставената от него информация, се установи, че получава месечен доход от около 1450
лева, поради което съдът приема, че месечният доход на бащата е именно в този размер.
Поради това и тъй като родителските права ще се упражняват от ищцата, която ще поеме
непосредствените грижи за детето и ежедневната му издръжка, има задължение за издръжка
по отношение и на друго непълнолетно дете, по-голямата част от паричната издръжка на
детето И. следва да осигурява от бащата, а именно 320 лева месечно. Останалите средства за
издръжка на детето И. в размер на 200 лева следва да останат в тежест на ищцата, която
предвид безусловния характер на издръжката на непълнолетни деца също има задължение
да го издържа.
Така определената издръжка следва да бъде присъдена считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 19.06.2024 г., ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.
По издръжката за минало време:
Съгласно разпоредбата на чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси
най- много за една година назад от предявяването на иска. По делото се установи, че ищцата
и бащата на детето са фактически разделени от 2018 г., което обстоятелство не се оспорва от
ответника. Установи се, че от фактическата раздяла майката полага непосредствените грижи
за детето, без участието на бащата, както и че бащата не е осигурявал издръжка,
включително през процесния период. Ответникът не доказа твърденията си в писмения
отговор, че през последната една година периодично е давал пари за издръжка на детето си.
Същевременно инцидентното предоставянето на минимални парични суми и закупуването
дрехи на детето не може да се приеме, че представлява изпълнение на родителското
задължение от страна на бащата да осигурява ежемесечна издръжка на детето. Посочените
от съда обстоятелства, имащи значение за определяне издръжката на детето за бъдеще време
са релевантни и по отношение на издръжката за минал период. Изводите на съда,
обосновали преценката относно размера на дължимата занапред издръжка, са меродавни и
при определяне на размера на издръжката за минало време- от 18.06.2023 г. до 18.06.2024 г..
Ето защо, съобразявайки и диспозитивното начало в процеса, съдът приема, че искът
7
по чл. 149 от СК е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен за периода от
18.06.2023 г. до 18.06.2024 г. в размер от по 250 лева месечно - общо в размер на 3000 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК решението в частта за издръжката подлежи на
предварително изпълнение.
При този изход на спора в полза на ищцата следва да се присъдят сторените от нея
разноски в общ размер на 630 лева, от които 30 лева за ДТ и 600 лева за платено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК бащата М. И. М. следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Пазарджик, държавна такса върху
определения размер на издръжката за в бъдеще- 4% върху тригодишните платежи, респ. в
размер на 460,80 лева - арг. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК и 120 лева държавна такса върху
определения размер на издръжката за минало време.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето И. М.
М., с ЕГН **********, на майката Г. Г. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Пазарджик, ул. „******, при която определя местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата М. И. М., с ЕГН ********** с
детето И. М. М., с ЕГН **********, както следва:
-Бащата ще има право да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, с преспиване; 20 дни през лятото, които
не съвпадат с платения годишен отпуск на майката;
-В четните години бащата да взима детето на 23 декември на съответната календарна
година от 10:00 часа, с преспиване на детето при бащата, и връщане на детето при майката
на 25 декември на същата календарна година до 17:00 часа, както и на първия ден от
Великден на съответната календарна година от 10:00 часа до 17:00 часа, без преспиване;
- В нечетните години бащата да взима детето на 31 декември на съответната
календарна година от 10:00 часа, с преспиване на детето при бащата, и връщане на детето
при майката на 02 януари на следващата календарна година до 17:00 часа, както и на втория
ден от Великден на съответната календарна година от 10:00 часа до 17:00 часа, без
преспиване;
- По три дни през всяка пролетна и зимна ваканция, с преспиване;
- По всяко друго време след изрично съгласие на родителите;
За осъществяване режима на лични контакти вземането и връщането на детето следва
да става от дома, в който живеят майката и детето.
ОСЪЖДА М. И. М., с ЕГН **********, да заплаща в полза на детето И. М. М., с
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г. Г. И., с ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 320 лева, считано от 19.06.2024 год., ведно със законната
8
лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване, платима по банков път до 28 - мо число на месеца, като отхвърля иска за
разликата над уважения размер от 320 лева до претендирания размер от 350 лева, като
недоказан.
ОСЪЖДА М. И. М., с ЕГН **********, да заплати в полза на детето И. М. М., с ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Г. Г. И., с ЕГН **********, сумата
от 3000 лева, представляваща издръжка за периода от 18.06.2023 г. до 18.06.2024 г., ведно със
законната лихва от 19.06.2024 г. до окончателното плащане.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА М. И. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Пазарджик, ул.
„******, ДА ЗАПЛАТИ Г. Г. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Пазарджик, ул.
„****** сумата от 630 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА М. И. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Пазарджик, ул.
„******, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
Пазарджик, държавна такса в размер на общо 580,80 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен
срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9