Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260011
гр. Несебър, 15.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на пети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като
разгледа гр. д. № 1057 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
От ищцата
П.Т.Г. срещу „С.Т.“ ЕООД е предявен иск за присъждане на сумата от 1320 лв.,
представляваща направени плащания по договор за туристическо пътуване, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата. Ищцата сочи, че на 11.01.2020г. предплатила по три ваучера
сумата от 660 лв. на ответника за организирано туристическо пътуване до Мадрид
– Гранада с междинно прекачване на Бергамо – Севиля. Сочи, че пътуването е
следвало да се осъществи на 16.03.2020г. и да приключи на 20.03.2020г. с кацане
в гр. София, чрез авиокомпания „Ryanair”. Излага,
че 11.02.2020г. довнесла още 1320 лв. в офиса на туроператора, за което бил
съставен и договор № 2195 от тази дата. Навежда, че сумите били предназначени
за нея, сина й Антон Гайдаров и майка й – Тонка Ваклева. Развива съображения в
насока, че поради развилата се епидемия от „коронавирус“ на 02.03.2020г.
посетила офиса на ответника в гр. Бургас и поискала отсрочване на пътуването за
по-късна дата, но й било отказано. Сочи, че на 09.03.2020г. отново посетила
офиса на дружеството и заявила, че желае
прекратяване на договора и възстановяване на паричните суми. Излага, че й било
отказано, поради което сигнализирала КЗП Бургас и РП Бургас. Навежда, че
въпреки това сумата не й била възстановена. Сочи, че на основание чл. 89, ал. 5
от Закона за туризма е имала право да прекрати договора поради непреодолими и
извънредни обстоятелства. С тези доводи моли предявеният иск да бъде уважен.
Претендира разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК от ответника е подаден отговор на исковата молба, с който искът
се оспорва. Акцентира се върху разпоредбата на чл. 25 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците. Сочи се, че към
09.03.2020г. в Испания и България не е било обявено бедствено положение.
Навежда се, че е приложима разпоредбата на чл. 12.4 от ОУ на договора – отказ
от пътуване в „последния момент“, при която пътуващият дължи неустойка в размер
на цялата внесена сума. Оспорва се обстоятелството, че сумата от 1980 лв. е
получена от дружеството, като се развиват съображения в насока, че ваучерите са
закупени чрез „Г.М.“ АД и в системата на дружеството фигурират като
„невалидни“. Прави се възражение за прихващане с претендираната неустойка.
Възразява се по отношение на датата, от която се претендира лихва. От съда се
иска да отхвърли предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
По предявения
иск по чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:
В тежест на ищцата е да докаже
сключването между страните на договор № 2195 от 11.02.2020г. за
организирано туристическо пътуване, превеждането в полза на ответника на сумата
от 1320 лв. – плащане по договора, развалянето на
договора на 09.03.2020г. поради наличието на непреодолими и извънредни
обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в
непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на
туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията.
От фактическа страна по
делото се установява, че между страните е сключен валиден договор за
организирано туристическо пътуване № 2195 от 11.01.2020г., ведно с общи условия
към него (на л. 8 – л. 12 от делото). По арг. от пар. 1, т. 92 от ДР на Закона
за туризма „Договор за туристически пакет“ (какъвто е визиран в чл. 89, ал. 5 от ЗТ) е договор, който включва всички услуги по
туристическия пакет и съставлява едно цяло, или когато туристическият пакет се
предоставя чрез самостоятелни договори – "договор за туристически
пакет" са всички договори, обхващащи туристическите услуги, включени в
туристическия пакет. Видно от посочения
договор същият е бил с предмет организирано туристическо пътуване с обща цена
по определен маршрут – Мадрид – Милано – Севиля – Малага – Гранада. В т. 1.3. и
т. 1.4 от договора е предвидено задължение на туроператора да осигури
отпътуване със самолет на 16.03.2020г. по дестинацията София – Бергамо и
Бергамо Севиля, а на 20.03.2020г. – полет по дестинацията Мадрид – София.
Съгласно т. 1.5 от договора туроператорът се задължил да осигури нощувки в
хотели в Севиля, Коста дел сол и Мадрид, както и определен брой хранения.
Определена е обща цена на туристическата услуга от 1980 лв. (т. 1.6 от
договора). Т.е. договорът попада в понятието „Договор за туристически пакет“ и
включва всички елементи по смисъла на пар. 1, т. 92 от ДР на ЗТ. Впрочем предметът
на договора напълно отговаря и на понятието „туристически пакет“ по смисъла на
чл. 2, т. 1 от Директива на Съвета от 13 юни 1990 година относно
пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните
туристически обиколки (90/314/ЕИО), впоследствие отразено и в чл. 3, т. 2 от Директива (ЕС) 2015/2302 НА
Европейския Парламент и на Съвета от 25 ноември
2015 година относно пакетните
туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на
Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета.
По делото няма спор, че
на 09.03.2020г. ищцата се явила в офиса на туроператора и подала „жалба“ (на л.
12 от първоначално образуваното гр.д. № 1890/2020г. по описа на Районен съд
Бургас). Последното се установява и от показанията на разпитаните свидетели –
Николов и Василева. С жалбата ответникът е уведомен, че ищцата се отказва от
договора, тъй като не желае да пътува до Испания с оглед престоя от 4-5 часа в
Милано – Бергамо (Италия) и карантината към този момент, постановена за този
район. Ищцата е обосновала искането си с претърпяно от нея онкологично
заболяване и огнището на зараза в Милано. Следователно безспорно на
09.03.2020г. (преди да започне изпълнението на туристическия пакет на
16.03.2020г.) ищцата е изявила желанието договорът да бъде прекратен и заплатените
суми да й бъдат върнати. Налице е нейно изявление в тази насока, като наличието
на изявление за прекратяване на договора не е спорно между страните.
Основният спорен по
делото въпрос е дали ищцата е имала право да прекрати договора по реда на чл.
89, ал. 5 от ЗТ или същият е прекратен по реда на чл. 89, ал. 1 – ал. 4 от ЗТ
вр. чл. 12.4 от Общите условия, без основателна причина. Фактическият състав на прекратяване на договора по
реда на чл. 89, ал. 5 от ЗТ включва следните елементи: 1. наличието на действащ
договор; 2. незапочнало към момента изпълнение на туристическивя пакет; 3.
наличието на непреодолими и извънредни обстоятелства в мястото на дестинация
или близост до него; 4. които засягат значително изпълнението на туристическия
пакет.
На практика текстът на чл. 89, ал. 5 от ЗТ представлява транспониране в българското
законодателство на чл. 12 от Директива (ЕС) 2015/2302 НА Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните
туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на
Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета. Ето защо са напълно относими всички постановки на тази
директива. Необходимо е да бъде извършено тълкуване на понятието „непреодолими и извънредни обстоятелства“. В тази връзка в ПРИЛОЖЕНИЕ I Част А
Формуляр за стандартната информация за договори за пакетно туристическо
пътуване от
Директивата е предвидена възможност преди започване на изпълнението на туристическия пакет
пътуващите да прекратят договора без да плащат такса за прекратяване на
договора, при настъпване на извънредни обстоятелства, като например сериозни
проблеми със сигурността на мястото на дестинацията, които биха могли да
засегнат туристическия пакет. В пар. 31 от Преамбюла на Директивата е даден и
неизчерпателен списък на “непреодолими и извънредни обстоятелства”: война, други сериозни проблеми със
сигурността, като терористични актове, значителни рискове за човешкото здраве,
като огнище на сериозна болест на мястото на пътуването или природни бедствия,
като наводнения или земетресения или атмосферни условия, които правят
невъзможно безопасното пътуване до дестинацията, съгласно уговореното в
договора за пакетно туристическо пътуване. Следователно безспорно рисковете за
човешкото здраве и по специално наличието на огнище на сериозна болест на
мястото на пътуването представляват “непреодолими и извънредни обстоятелства”
по смисъла на директивата, респ. по смисъла на чл. 89, ал. 5 от ЗТ. Ето защо е
необходимо да се отговори на въпроса дали към 09.03.2020г. е имало такова
огнище в Бергамо Италия и в Испания – местата, определени в договора като дестинации на
организираното туристическо пътуване.
Настоящият съдебен състав намира, че
следва да бъде извършен преглед на актуалната обстановка в тези райони в
периода преди прекратяване на договора.
На първо място следва да се обърне
внимание, че още на 20.02.2020г. е постановен акт - Заключения на Съвета
относно COVID-19 (2020/C 57/04), според който: Съветът на европейския съюз ПРИЗНАВА,
че широкото разпространение на нови заразни болести като COVID-19 е потенциална
заплаха за здравето в световен мащаб, по-специално поради масовите и чести
международни пътувания в един глобализиран свят; ОТБЕЛЯЗВА, че потвърдените
случаи на COVID-19 са причинени от вирус, който може да се предава от човек на
човек; ОТБЕЛЯЗВА публикувания от СЗО на 3 февруари 2020 г. Стратегически план
за подготвеност и реакция относно 2019-nCoV (2), който има за цел да се спре
по-нататъшното предаване на вируса 2019-nCoV в Китай и други страни и да се
смекчи въздействието на заразата във всички страни, и в който се отправя призив
за мобилизирането на финансиране с цел създаване на международна координация и
подкрепа за операциите, засилване на националните усилия за подготвеност и
реакция и ускоряване на приоритетните научни изследвания и иновации; ПРИВЕТСТВА
резолюцията „Укрепване на подготвеността за извънредни ситуации в областта на
здравето. Прилагане на Международните здравни правила“ (МЗП, 2005 г.), приета
от Изпълнителния съвет на СЗО на 8 февруари 2020 г. Т.е. още в началото на
месец февруари 2020г. Изпълнителният съвет на СЗО е постановил стратегически
план за реакция относно вируса и резолюция за извънредни ситуации в областта на
здравето, като към 20.02.2020г. тези документи са признати изцяло от Съвета на европейския съюз. Следователно още през
февруари 2020г. в световен план и конкретно на теротирията на ЕС са приети
решения, според които COVID-19 е потенциална заплаха (от извънреден характер)
за здравето. Междувременно в различни свои документи от
месеци януари, февруари и март (като например „Подготовка на работното място за
COVID-19” от 27.02.2020г.) Световната здравна организация е
определила взрива на заболяването като „спешна
ситуация за общественото здраве с международно значение“. Прието е, че има „сериозна
опасност коронавирусът от 2019г. (COVID-19) да се разпространи и в други страни
по света“ и да прерасне в пандемия (обявена официално
от СЗО на 11.03.2020г.).
Същевременно от публикации на дирекция
“Ситуационен център” към Министерството на външните работи става ясно, че на
23.02.2020г. е публикувана информация, че във връзка с разпространението на
новия коронавирус „Ковид-19“ (COVID-19) в Италия и по-специално Северна Италия
се препоръчва на българските граждани, които пребивават или пътуват в Италия,
да пътуват само в краен случай в районите, където е установена зараза (https://www.mfa.bg/bg/situationcenter/24433). На 06.03.2020г. от Ситуационния център
отново е публикувана информация (https://www.mfa.bg/bg/situationcenter/24636),
според която във връзка с разпространението на болестта
COVID-19 в Италия и взетите мерки от правителството на страната всеки, който, считано от четиринадесетия ден преди
датата на публикуване на указа с решението, е влязъл в Италия, след като е
пребивавал в райони с епидемиологичен риск, определени от Световната здравна
организация, преминал или е спрял в общините в червената зона, трябва да съобщи
това обстоятелство на отдела за профилактика на местния здравен орган, както и
на своя общопрактикуващ лекар или на педиатъра по свободен избор. На
08.03.2020г. от Ситуационния център отново е отправено предупреждение до
засегнатите райони да се пътува само в краен случай (https://www.mfa.bg/bg/situationcenter/24642),
като е отразено, че в определени области от Италия (вкл. цяла Ломбардия) се
въвеждат мерки, включващи затварянето на множество обекти и избягване на
придвижванията на хора в населените места и преместване от едно населено място
в друго, освен по мотиви за работа, неотложни случаи и по здравословни причини.
На същата дата Световната здравна организация препоръчва на Италия да се съсредоточи силно върху
мерките за ограничаване на вируса, тъй като инфекцията се разпространява в
страната. От съобщение на Ситуационния център от 10.03.2020г. е видно
(https://www.mfa.bg/bg/situationcenter/24687), че в Испания (и по-специално в
Мадридска област) заразата е разпространена значително и на българските
граждани се
препоръчва да не
пътуват до посочените дестинации, освен ако това не е наложително.
Във връзка с извършения
кратък преглед на актуалната ситуация през февруари-март 2020г. следва да се
обърне внимание, че Световната здравна организация е създадена на основание чл.
57, т. 1 вр. чл. 55, б. „б“ от Хартата на Организацията на обединените нации от
1945г. с цел решаване на международните здравни проблеми, за което са
предвидени и широки правомощия на организацията. Съгласно Конституцията на СЗО
организацията е създадена с цел постигане
от всички народи на възможно най-високо равнище на здраве. По арг. от чл. 13, пар. 3 от Договор за създаване на европейски съюз, подписан в Маастрихт на 7 февруари
1992 Съветът на ЕС взема
решенията, необходими за определянето и осъществяването на общата политика в областта
на външните отношения и сигурността, въз основа на общите насоки, приети от
Европейския съвет. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7
от Устройствения правилник на Министерството на външните работи сред
правомощията на дирекция „Ситуационен център“ е да координира действията на междуведомствено равнище при
възникване на кризисни ситуации с български граждани в чужбина, събира,
обработва и анализира информация за ситуации, определени като рискови за живота
и сигурността на голям брой български граждани или граждани на държави - членки
на ЕС, изготвя
и разпространява периодичен бюлетин за потенциално опасни за българските граждани
държави, градове, туристически и други обекти в чужбина. Т.е. може да се направи извод, че Световната здравна
организация е компетентен орган за предприемане на действия по повод възникнали
здравни проблеми в световен мащаб, Съветът на европейския съюз е орган с
оперативни функции (вкл. и при възникване на здравни проблеми) на територията
на Европейския съюз, а дирекция „Ситуационен център“ – за вземане на решения
(вкл. и разпространяване на информация) в Република България при кризисни
ситуации с български граждани в чужбина и потенциално опасни за българските граждани държави,
градове, туристически и други обекти в чужбина.
От направения преглед
на актовете на СЗО, Съвета на Европа и дирекция „Ситуационен център“ може да се
направи извод, че към 09.03.2020г. се е развивала ситуация на взрив на
заболяване, което заплашва (към онзи момент) да се превърне в „пандемия“, разпространява
се от човек на човек, а Република Италия и конкретно регионът „Ломбардия“, в
който се намират градовете Бергамо и Милано (според бюлетина на дирекция
„Ситуационен център“ към МВнР“) е определен за опасен за българските граждани
поради огнище на това заболяване, пребиваващите в него са поставени под
карантина от местните власти и са определени мерки, имащи за цел да намалят до
минимум контактите между хората в този район. По подобен начин към 09.03.2020г.
заболеваемостта е започнала да се развива и в Испания и по специално в Мадрид.
От дирекция Ситуационен център са публикувани официални съобщения с основно
послание към гражданите – да пътуват към засегнатите области „само в краен
случай“. Следователно към 09.03.2020г. е бил налице значителен риск за човешкото здраве, като областта Ломбардия в Република Италия (вкл. град
Бергамо) е определена за огнище на сериозна болест, а такова огнище е започнало да се разразява и в Испания
– на следващия ден (10.03.2020г.) и пътуванията до там са квалифицирани от
дирекция „Ситуационен център“ като рискови. При това положение съдът приема за
доказано, че към 09.03.2020г. са били налице достатъчно данни за наличието на непреодолими и извънредни обстоятелства в част от предвидените в договора дестинации, а ситуацията към този момент се е развивала
изключително бързо и е заплашавала подобни обстоятелства (огнища на заразна болест) да се разразят на много
по-големи територии. Безспорно тези обстоятелства са засегнали значително и
изпълнението на туристическия пакет, тъй като с оглед ежедневно менящата се
обстановка, поставянето под карантина на огромни територии и развиващото се
огнище на заразна болест, не е било ясно дали в периода 16.03.2020г. –
20.03.2020г. ще може да се осъществи безпрепятствено пътуване. Още повече, че
призивите на компетентните органи в Министерството на външните работи са били
да се пътува само в „краен случай“, какъвто безспорно не е организираното
туристическо пътуване.
С оглед всичко изложено
до тук съдът приема, че предпоставките на чл. 89, ал. 5 от ЗТ са възникнали за
ищцата към 09.03.2020г. и на тази дата тя е имала право да прекрати договора с
ответника по този ред. Ето защо съдът приема, че договорът е прекратен на това
основание. Съгласно чл. 89, ал. 6 от ЗТ при
прекратяване на договора за туристически пакет съгласно ал. 5 пътуващият има
право на пълно възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет,
но няма право на допълнително обезщетение. В
чл. 89, ал. 8 от ЗТ е предвидено, че туроператорът
възстановява на пътуващия всички дължими суми по ал. 6 и 7, а при прекратяване
на договора за туристически пакет възстановява всички плащания, направени за
пакета от пътуващия или от негово име, след приспадане на съответните разходи
по ал. 2 за прекратяване на договора. Дължимите суми или плащания се
възстановяват на пътуващия без необосновано забавяне и при всички случаи не
по-късно от 14 дни след прекратяването на договора за туристически пакет. Т.е. направено е разграничение между хипотезите на
прекратяване на договора, като приспадане на съответните разходи е предвидено
само за прекратяване при условията на ал. 2, докато за прекратяването по чл.
89, ал. 5 от ЗТ в закона се предвижда пълно
възстановяване на всички направени плащания за туристическия пакет. Същите последици са предвидени и в чл. 12, пар. 2 от Директива (ЕС) 2015/2302 НА
Европейския Парламент и на Съвета от 25 ноември
2015 година.
Според чл. 1.6 от договора общата цена на туристическата услуга е от 1980
лв. Следователно по арг. от чл. 89, ал. 6 вр. ал. 8 от ЗТ и чл. 12, пар. 2 от
Директивата ищцата има право (при прекратяването на договора по посочения
по-горе текст) да получи връщане на цялата сума, представляваща цена на всички
направени от нея плащания по туристическия пакет. Не може да се приеме тезата
на ответника, в подкрепа на която той представя писмени доказателства (на л. 14
– л. 22), че е направил разходи, които са на по-голяма стойност от платената
цена и поради тази причина не следва да връща суми на ищцата. Видно от
представените доказателства заплатените от него суми са за пътуването (чрез
самолетен полет) и за транспортна услуга (Севиля – Мадрид). Т.е. тези суми са
част от туристическия пакет (в чл. 3, т. 2 от Директива (ЕС) 2015/2302 НА Европейския Парламент и на Съвета от 25 ноември
2015 година изрично е
предвидено, че именно „пътуването“ е в основата на туристическия пакет) и не
представляват отделни разходи, направени от ответника. Разпоредбата на чл. 89,
ал. 6 от ЗТ е безусловна и предвижда връщане на всички плащания по
туристическия пакет, независимо от това какви плащания е направил туроператорът
към други лица. Няма спор, че сумата е заплатена за услугите, включени в туристическия
пакет (арг. от чл. 1.6 от договора). По делото се установява, че част от цялата
цена в размер на 660 лв. е заплатена към „Г.М.“ АД под формата на „ваучери“
(както е предвидено в чл. 1.8 от договора) и тази сума е върната на ищцата от
този търговец (видно от извлечение от сметка на л. 13 от делото). Останалата
част от сумата в размер на 1320 лв. е заплатена от ищцата на „С.Т.“ ЕООД на
11.02.2020г. (видно от фискален бон на л. 8 от първоначално образуваното гр.д.
№ 1890/2020г. по описа на Районен съд Бургас).
Следователно по арг. от чл. 89, ал. 6 вр. чл. 89, ал. 8 от ЗТ ответникът
е следвало да върне на ищцата сумата от 1320 лв. в 14-дневен от 09.03.2020г. (датата
на прекратяване на договора) – най-късно на 23.03.2020г. Във връзка с настъпилия
падеж на задължението съдът намира, че към настоящия случай не следва да се
прилага хипотезата на чл. 25 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците. Според цитирания текст туроператор, който трябва да възстанови заплатена
сума от пътуващ за туристическо пътуване, когато е било отменено до 31 декември
2020 г. поради разпространението на COVID-19, може да предложи на пътуващия
ваучер за заплатената сума. Ако пътуващият не приеме ваучера и при липса на
друго споразумение за туристически пакет – заместител, между туроператора и
пътуващия, туроператорът възстановява до 12 месеца, считано от датата на
отмяната на пътуването, всички плащания, които е получил от пътуващия или от
негово име. Основната
предпоставка за приложението на този текст е отмяна на пътуването поради разпространението на
COVID-19. В случая
твърденията на ответника са, че пътуването не е отменено и се е осъществило,
като в подкрепа на тези твърдения от негова страна са представени и
доказателства за осъществен полет с „Ryanair” и осъществен транспорт по маршрута Севиля – Мадрид. Впрочем това е и
напълно логично, тъй като видно от Заповед № Т-РД-16-76 от 17.03.2020г. на
Министъра на Туризма от тази дата временно се преустановяват всички
организирани туристически пътувания по ЗТ на български граждани извън страната.
Т.е. към 16.03.2020г. не е имало заповед за отмяна на пътуването и фактически то
не е отменено. Следователно настоящата хипотеза изобщо не попада в приложното
поле на чл. 25 от цитирания закон и не може да става дума за приложението на
цитирания в този текст падеж за връщане на цената по договора. Последният извод
е напълно логичен, тъй като настоящият договор е прекратен на 09.03.2020г., а
законът е приет на 13.03.2020г. с цел да уреди мерките и действията по време на извънредното
положение на територията на Република България и за преодоляване на последиците
след отмяната на извънредното положение (чл. 1 от Закона). Следователно той не би могъл да
уреди отношения, свързани с договор, който е прекратен още преди обявяването на
извънредно положение.
Както се посочи задължението на ответника за връщане на сумите е
възникнало на 23.03.2020г., поради което предявеният иск за сумата от 1320 лв.
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от 24.03.2020г.
(доколкото исковата молба е входирана на 20.03.2020г.).
По направеното възражение за прихващане с правно основание чл. 92 ЗЗД:
В тежест на ответника е да докаже реализиране на фактическия състав на
претендираната неустойка по чл. 12.4 от ОУ на договора, размерът на неустойката
и изискуемост на вземането. Същият основава претенцията си за неустойка на
основание цитирания текст от договора, според който при отказ от пътуване в
„последния момент“ – до 7 дни преди датата на отпътуването, се удържа неустойка
в размер на цялата внесена сума. Настоящият съдебен състав намира, че
въпросната хипотеза не е налице, тъй като тя фиксира отказа от пътуване без
основателна причина, предвиден в чл. 89, ал. 1 – ал. 4 от ЗТ, като по арг. от
чл. 89, ал. 3 от ЗТ посочената клауза представялва такса за прекратяване на договора, изчислена въз основа на момента, в който се прекратява
договорът преди започването на изпълнението на туристическия пакет, и на
очакваните икономии на разходи и приходи от алтернативно извършване на
туристическите услуги. Както се посочи начисляването на такива такси при прекратяване по реда
на чл. 89, ал. 5 от ЗТ е недопустимо, като в чл. 89, ал. 6 и ал. 8 от ЗТ и в
Директивата е предвидено безусловно задължение на туроператора да върне
дължимите суми. Следователно тълкуването на договора води до извод, че клаузата
на чл. 12.4 от Общите условия е неприложима към настоящия случай и касае само
безпричинните откази, но не и тези, основаващи се на обстоятелствата по чл. 89,
ал. 5 от ЗТ. Дори и да се приеме, че клаузата е относима към чл. 89, ал. 5 от
ЗТ, то същата би била нищожна поради противоречие с императивни разпоредби на
чл. 89, ал. 6 от ЗТ и чл. 12, пар. 2 от Директивата. Ето защо при всички случаи
тази клауза не може да намери приложение към настоящия случай и възражението за
прихващане следва да бъде отхвърлено.
По разноските:
Съдът намира, че при този изход на спора и като се вземе предвид, че за
част от претенцията производството е прекратено поради отказ от иска от страна
на ответницата, разноски се дължат и на двете страни по арг. от чл. 78, ал. 1 и
ал. 4 от ГПК – съразмерно на уважената, респ. прекратената част от претенцията.
Съдът намира, че при база за изчисляване на разноските на ищцата следва да се
вземе предвид възнаграждението за адвокат в размер на 400 лв., заплатено от нея,
тъй като същото надхвърля незначително минималното възнаграждение по чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения и няма основания да бъде намалявано по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК към
минимума. Делото макар и да не се характеризира с фактическа сложност е от
известна правна сложност и изисква тълкуване на множество различни нормативни
актове. Не се споделят и възраженията на ответника, че не е станал повод за
завеждане на делото, тъй като от 24.03.2020г. той е изпаднал в забава, не
твърди в периода 20.03.2020г. – 23.03.2020г. да е заплатил сумата и не признава
иска. Ето защо не са налице основанията на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
В полза на ищцата следва да се присъди сумата от 52,80 лв. – държавна
такса, съразмерно на уважения размер на иска и сумата от 266,67 лв. –
адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от първоначално предявения
иск. В полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 110 лв. –
адвокатско възнаграждение, съразмерно на прекратената част от производството.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 89, ал. 5, ал. 6 и ал. 8 от Закона за туризма, „С.Т.“
ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на П.Т.Г., ЕГН **********, с настоящ адрес ***, сумата от 1320 лв., представляваща
направени плащания за туристически пакет по договор за организирано
туристическо пътуване № 2195 от 11.01.2020г., прекратен на 09.03.2020г., ведно
със законната лихва, считано от 23.03.2020г., до окончателното изплащане на
сумата, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 319,47 лв., от които 52,80
лв. – държавна такса, съразмерно на уважения размер на иска и сумата от 266,67
лв. – адвокатски хонорар, съразмерно на уважената част от първоначално
предявения иск.
ОТХВЪРЛЯ възражението, предявено от „С.Т.“
ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***,
срещу П.Т.Г., ЕГН **********, с настоящ адрес
***, за прихващане със сумата от 1320
лв., представляваща неустойка при отказ от пътуване по чл. 12.4 от договор
за организирано туристическо пътуване № 2195 от 11.01.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК П.Т.Г.,
ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати на „С.Т.“
ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, сумата от 110 лв.,
представляваща направени по делото разноски – платено адвокатско
възнаграждение, съразмерно на прекратената част от производството.
Банкова
сметка, ***ните в полза на П.Т.Г. суми:
IBAN: ***.
Решението може да
бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: