№ 148
гр. Сливен, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. М.а М.
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20252200500178 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 75/17.04.2025г. по гр. дело №20242220101146/2024г.
на Районен съд Н. З., с което е изменен размера на издръжката определен с
Решение № 123/ 12.08.2021г. по гр.д.№ 319/ 2021г. на ОС Сливен, като осъжда
П. Г. Д. ЕГН ********** с адрес с.К., общ.Г. да заплаща на Г. П. Д. ЕГН
**********, действащ със съгласието на своята майка и законен представител
С. Г. В. ЕГН **********, двамата с постоянен адрес с.А., общ.Н. З. месечна
издръжка в размер на 270.00 /двеста седемдесет/ лв. месечно, вместо 170.00
лв. /сто седемдесет/ лева, считано от датата на предявяване на иска -
03.10.2024г., до настъпването на обстоятелства за изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от момента на просрочието до окончателното й изплащане и е
отхвърлен предявеният иск в размер над 270.00 лева до 600.00 лева като
неоснователен и недоказан.
Изменен е размера на издръжката определен с Решение № 123/ 12.08.2021г. по
гр.д.№ 319/ 2021г. на ОС Сливен, като осъжда П. Г. Д. ЕГН ********** с адрес
с.К., общ.Г. да заплаща на П. П. Д. ЕГН **********, действащ със съгласието
1
на своята майка и законен представител С. Г. В. ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес с.А., общ.Н. З. месечна издръжка в размер на по 270.00/
двеста седемдесет/ лв. месечно, вместо 170.00 лв. /сто седемдесет лева/,
считано от датата на предявяване на иска - 03.10.2024г., до настъпването на
обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от момента на
просрочието до окончателното й изплащане и е отхвърлен предявеният иск в
размер над 270.00 лева до 500.00 лева като неоснователен и недоказан.
Подадена е въззивна жалба от ответника, чрез представител по пълномощие, в
която се поддържа, че решението се обжалва изцяло до пълният размер на
предявените искове. Никъде в съдебното решение не намерили мотиви колко
лева са необходими за всяко едно е тези деца за неговата издръжка и гледане
месечно ,за да знае всяка една от страните с оглед дохода си с колко трябва да
участва в месечната издръжка,като не е отчетено,че и грижите на майката
също следва да бъдят възмездени и включени в издръжката на децата.Моли да
се има предвид, че за издръжката на всяко едно е тези деца е необходимо
месечно сума в рамките на минималната работна заплата. Правилно съдът е
приел, че са налице основания за изменение на издръжката с оглед възрастта
на децата,нуждите им,икономическите условия в страната всестранното
увеличение на храни, стоки и това, че са на прага на пълнолетието си,което
само по себе си говори за по високи нужди от издръжка и гледане,но с
определената издръжка е постановил необосновано и неправилно съдебно
решение. В обобщение иска да се отмени решението в обжалваната част.
Подаден е писмен отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че е
неоснователна. Съгласно разпределената от съда доказателствена тежест, в
тежест на ищците било да докажат, че са настъпили промени в
обстоятелствата, при които е била определена месечната издръжка за всеки
един от тях в размер на 170.00 лева, т.е. ищците следвало да докажат, че са
нараснали нуждите на всеки един от тях, което да обоснове присъждането на
издръжката в предявения от тях размер. Не се установило децата да посещават
извънкласни форми на обучение, кръжоци или други подобни, които да са
заплащани от тях или тяхната майка; не се установи да се занимават със спорт
или някакви спортни занимания, които също да изискват допълнителни
разходи; не се установи да са ходили на екскурзии или други пътувания, за
2
които да са платили каквито и да било средства. Ответникът П. Г. Д.
получавал месечно трудово възнаграждение, което по размер доближава
минималното трудово възнаграждение за страната, което не му позволява да
заплаща по-голям размер от присъдения от съда - 270 лева, за всеки един от
двамата ищци. Събрали се неоспорими данни относно неговото имуществено
състояние, от което се установило, че притежаваното от него движимо и
недвижимо имущество, в съсобственост и с други лица, не му позволява да се
разпорежда с това имущество самостоятелно и да генирира каквито и да било
доходи от него. Наред с това се установило, че бащата на двамата ищци е с
влошено здравословно състояние, заради което не веднъж е бил
хоспитализиран в болнично заведение. По тази причина същият често е
принуден да отсъства от работа, което веднага се отразява негативно и на
получаваните от него доходи. В конкретния случай първоинстанционният съд
направил обстоен разбор на събрания доказателствен материал и правилно, в
съответствие със законовите разпоредби и установените конкретни данни по
делото, определил точния размер на месечната издръжка, която ответникът П.
Г. Д. следвало да заплаща на двамата ищци. В обобщение иска да се потвърди
решението.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални
искания.
В с.з за въззивниците се явява представител по пълномощие, който поддържа
жалбата.
За въззиваемия се явява представител по пълномощие, който моли да се
потвърди решението.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед
обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната
жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
3
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
За уважаване на иска по чл. 150 от СК следва да е налице изменение на
обстоятелствата, при които е определена издръжката, да е налице увеличение
на нуждите и потребностите на искащия издръжка и възможност на
задълженото лице да я дава. В случая се касае за издръжка на непълнолетни
лица, поради което родителят дължи същата.
Правилно районният съд е преценил правоизменящите факти във връзка с
чисто обективното увеличаване нуждите на децата, настъпили в рамките на
изминалия период от първоначалното определяне на издръжката и тяхната
възраст. Нуждите на децата, съобразно твърденията в исковата молба и
събраните доказателства, са в рамките на нормалните за възрастта на децата
разходи. Отчетена е и безспорно настъпилата промяна на икономическата
обстановка в страната, при която обективно е трудно дете на тази възраст да
бъде издържано с определените преди близо четири години средства. Отчетен
е факта, че децата са редовни ученици и са се увеличили нуждите им, както и
възможностите на дължащия издръжка родител.
При това положение е налице съществено и трайно изменение на
обстоятелствата, при които е определен досегашния размер на издръжката за
всяко от децата поотделно, респ. всеки от размерите на издръжката следва да
се увеличи.
Районният съд приел, че по силата на разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни или имат имущество. Задължението за
издръжка е безусловно, когато се касае издръжката на непълнолетно дете.
Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен, с
оглед критериите, посочени в чл. 142 от СК в зависимост от нуждите на детето
- в конкретния случай децата живеят при своята майка. Доходът на майката С.
Г. В. от трудово възнаграждение е в размер на минималната работна заплата
за страната. Събрани са доказателства относно доходите на другия родител -
4
бащата П. Д., който представя удостоверение за доходите си една година назад,
декларация за семейното и имущественото си състояние и фишове от
трудовите си възнаграждение, получени през последните месеци след
образуването на делото за изменение на размера на издръжката. Бащата
получава възнаграждение в размер по-високо от МРЗ и през последната
година е получавал за няколко месеца обезщетение за временна
неработоспособност, поради издадени болнични листи и отсъствие от работа
по уважителни причини, несъвмести със задължението му по сключения
трудов договор с работодателя. От представените болничен лист №
Е20242627510/ 10.10.2024г.; амб.лист № 24284А05Е8С6 от 07.10.2024г.,
амб.лист № 242837063973 от 09.10.2024г. и резултат от образно изследване от
27.09.2024г., се установява, че ответникът има здравословни проблеми с
поставени диагнози „изразен периатрит на ляво рамо.Болеви синдром“ и
„емболия и тромбоза на други уточнени вени“. От втория амбулаторен лист
става ясно, че същият се е явил при избрания личен лекар за „изготвяне на
документи за ТЕЛК. Опериран по повод тромбиза на VIES. Оплаква се от
тежест на левия крак и постоянен лек оток, които се засилват в края на деня.
Прилага еластокомпресия, приема Детралекс“. От представената декларация
се установява, че той притежава идеални части от недвижими имоти,
находящи се в с.К., общ.Г. и получава годишна рента в размер на 64 лв. за
земеделските земи, и идеални части от съсобствени и собствено МПС, общо
три на брой.
Следва да се измени издръжката, която бащата дължи. При тези доходи на
двамата родители и съобразявайки факта, че бащата няма други алиементни
задължения, е прието, че предвиденият в закона минимум на престираната
издръжка за 2024г. е в минимален размер на 233,25 лв., а за 2025г. следва да
бъде 269,25 лв.
Родителят, при когото децата живеят, освен в пари, участва в издръжката и в
натура и като полага лични и непосредствени, ежедневни физически грижи за
отглеждането и възпитанието на децата.
Не са събрани доказателства, които да обуславят необходимостта от по-голям
размер на дължима издръжка, свързана с нуждите на децата, различни от
обичайните. Също така при определянето на издръжката съдът правилно е
взел под внимание и възможностите на родителя, който я дължи, като в
5
конкретния случай са събрани доказателства, че бащата не разполага с големи
финансови възможности да заплаща претендирания размер за всяко едно от
децата. В случай, че бъдат уважени предявените искове в общ размер на 1100
лева, това е разнозначно на липсата на средства у него за задоволяване на
неговите лични нужди и потребности за нормален живот, а също така следва
да бъде отчетен и факта, че той извършва плащания по предоставен кредит на
семейството, събирани със запор от трудовото му възнаграждение.
В обобщение жалбата се явява неоснователна.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена
без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният
съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически
констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма,
като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна не е претендирала разноски.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 75/17.04.2025г. по гр. дело
№20242220101146/2024г. на Районен съд Н. З..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6