РЕШЕНИЕ
№ 21043
гр. София, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110137633 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за
продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на услуга за дялово разпределение и
мораторна лихва за забава в плащането на цената.
Ищецът ... твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са
заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията. Поддържа, че ответниците са собственици през процесния
период на топлоснабдения имот – ..., находящ се в ..., за който се води партида с аб. № ....
Обосновава правния си интерес от предявяване на установителни искове срещу ответниците
с връчването на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на длъжниците по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК. Моли да се приеме за установено, че всеки от ответниците – М. М. Р. и Н.
П. Р., дължи на ищеца следните суми, съответстващи на квотата му в собствеността върху
имота от 1/2 идеална част, а именно: сумата 1612,81 лева – главница, представляваща
стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г.,
1
сумата 12,67 лева – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода
м.11.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК /29.12.2023 г./ до окончателното изпълнение на главниците, сумата 253,84
лева – мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2021 г. – 13.12.2023 г., начислено
върху главницата за потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 3,10 лева –
мораторно обезщетение за забава за периода 15.01.2021 г. – 13.12.2023 г., начислено върху
главницата за цена на услуга дялово разпределение. Претендира разноски.
Ответниците М. М. Р. и Н. П. Р., чрез назначения им от съда представител, оспорват
предявените искове. Оспорват в имота да е потребена топлинна енергия в претендираното
количество и на претендираната стойност, като сочат, че ищецът при определяне на размера
на вземането си не е взел предвид коригирани справки, издадени от топлинния
счетоводител, отразяващи действителното потребление на отопление и топла вода за имота.
Релевират възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, падежирали преди
... г. Молят за отхвърляне на исковете на наведените възражения.
Третото лице – помагач ... не изразява становище по същество на спора.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Ищецът ... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу М М. М. Р. и Н. П. Р., което съдът е уважил изцяло като е издал заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 15.01.2024 г., разпореждайки длъжниците да заплатят претендираните
вземания. След връчване на заповедта за изпълнение на длъжниците при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК и във връзка с указания, дадени от съда, са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.
ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм.
- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на топлинна енергия са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху топлоснабдени имоти в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на
топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно
право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на
потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху
имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения
2
с ищцовото дружество.
С приетия за окончателен доклад по делото са обявени за безспорни обстоятелства
между страните, че през процесния период ответниците са съсобственици на ..., находящ се в
..., и отговарят поравно за задълженията за стойност на доставена топлинна енергия до
имота и цена на предоставена услуга за дялово разпределение на топлинната енергия.
Възприетото в доклада на съда се потвърждава и от приложените по делото писмени
документи – договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от ... г.,
сключен между ..., район „...“ и М. М. Р., и акт за сключен граждански брак № .../... г. между
М. М. Р. и Н. П. Р., от които се установява, че ответниците са придобили по време на брака
си правото на собственост върху жилището, в режим на съпружеска имуществена общност
(арг. от чл. 19, ал. 1 от Семеен кодекс – обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985
г., отм., бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 1.10.2009 г.). Не са представени доказателства за
промяна на собствеността по отношение на имота след този момент.
По делото не се оспорва, а и се установява от приложените към исковата молба
писмени доказателства, че имотът се нахождава в топлофицирана жилищна сграда.
От изложеното, съдът формира извод, че ответниците се явяват потребители за
битови нужди на топлинна енергия, които получават топлинна енергия и я използват за
собствени нужди, като последната се начислява за обекта по партида с абонатен № ....
Ответниците, като страни по договора за доставка на топлинна енергия, дължат цената й на
топлопреносното предприятие поравно, доколкото не се твърди, а и установява жилището да
се ползва за семейни нужди.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно
което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, е измервано
чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията са отчитани
ежемесечно. Общият топломер е преминал метрологични проверки, при които е
констатирано, че е годно средство за измерване. От отчетената топлинна енергия по
топломера са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция, след което така
изчислената топлинна енергия е разпределена между потребителите в сградата по прогнозни
данни от предходните изравнителни периоди. След приключване на отоплителния период е
извършвано отчитане на индивидуалните уреди в имотите на потребителите от ФДР и са
изготвяни изравнителни сметки. Дяловото разпределение за процесния имот е извършвано в
съответствие с нормативната уредба. За първия отчетен период – 01.05.2020 г. – 30.04.2021
г., до имота е осигурен достъп. На ответниците е изчислена и начислена топлинна енергия за
отопление от щранг лира, отдадена от сградна инсталация /на база пълен отопляем обем 146
м3/ и за подгряване на вода за БГВ на база отчет по водомер – 1 брой. Показанията са
потвърдени от клиента чрез полагане на подпис в съставения формуляр за отчет. За втория
отчетен период – 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., до имота не е осигурен достъп, за което е
съставен протокол за неосигурен достъп и на двете редовни дати за отчет в СЕС. На
ответниците е изчислена и начислена топлинна енергия от отоплителни тела – 3 броя, и
3
щранг лира, отдадена от сградна инсталация /на база пълен отопляем обем 146 м3/ и за
подгряване на вода за БГВ на база отчет по водомер – 1 брой, за периода 01.05.2021 г. –
26.05.2021 г., и на база брой лица ползватели за периода 27.05.2021 г. – 30.04.2022 г.
С оглед на изложеното съдът приема, че за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. на
ответниците е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е начислявано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки,
които намират изражение в издадените от ищеца за всеки отчетен годишен период общи
фактури. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните на
заключението на съдебно-техническата експертиза, според което размерът на потребената
топлинна енергия в имота за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е 3473,16 лева.
Предвид изложеното, съдът приема, че в правната сфера на всеки от ответниците е
възникнало задължение по договора за плащане на уговорената цена в размер на 1736,58
лева.
По възражението за погасяване по давност на вземането.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Подаването на заявлението спира течението на давността. Заявлението е подадено на
29.12.2023 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва след ... г. включително /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/ – в случая това е цялото
вземането за доставена топлинна енергия за периода 01.11.2020 г. – 30.04.2022 г., доколкото
задължението за заплащане на цената за месец ноември 2020 г. става изискуемо, съобразно
уговореното от страните /чл. 33, ал. 1 от Общите условия на .../, на 15.01.2021 г.
При уважаване на релевираното възражение за давност и съгласно изчисленията,
направени от вещото лице в заключението по допуснатата съдебно – техническата
експертиза, размерът на непогасеното по давност задължение за периода от 01.11.2020 г. до
30.04.2022 г. е 3346,98 лева, като всеки от ответниците отговаря до сумата от 1673,49 лева.
Доколкото претенцията на ищеца срещу всеки от ответниците е до сумата 1612,81
лева и предвид обстоятелството, че не са представени доказателства за погасяване на
задълженията, с оглед диспозитивното начало в процеса, исковете следва да бъдат уважени
до предявените размери за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., като доказани и
основателни, респективно да бъдат отхвърлени за периода 01.05.2020 г. – 31.10.2020 г.
Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение в общ размер на 23,96 лева за периода от м.12.2020 г. до
м.04.2022 г. /определено след уважаване на наведеното възражение за изтекла
4
погасителна давност/, които съобразно разпоредбите на чл. 36 от Общите условия на ..., чл.
61, ал. 1 Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на т. 1 от раздел III от
договора между ... и търговеца за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружеството за дялово разпределение.
В Общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
така че кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от нормата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД/,
поради което погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението, в случая към датата на издаване на съответната фактура, когато за пръв път
задължението е определено за заплащане. Вземането на ищеца за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 1,39 лева, начислено по фактура от 30.11.2020 г., и отнасящо се до
периода 01.11.2020 г. – 30.11.2020 г., е възникнало преди ... г., така че възражението на
ответниците, че е погасено по давност, се явява основателно.
Поради изложеното, исковете се явяват основателни за посочените по-горе сума
/разпределена поравно между ответниците/ и период, като следва да бъдат отхвърлени за
разликата до пълните предявени размери и за периода 01.11.2020 г. – 30.11.2020 г.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, като в случай че не платят в срока, дължат обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху общото задължение /чл. 33, ал. 4 от ОУ/.
Задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна енергия е
регламентирано като срочно задължение в ОУ от 2016 г. Действително, обаче, уредбата не
установява яснота относно периода, в който потребителят може да заплати доброволно
задължението си, и момента, когато изпада в забава в плащането му, тъй като 45 – дневният
срок след края на отчетния период /последният изтича на последното число на месец април
на съответната година, в случая на 2021 г., съответно на 2022 г./ в случая е изтекъл на
14.06.2021 г., съответно на 14.06.2022 г., т.е. преди изравнителните вземания на ищеца по
общите фактури от 31.07.2021 г. и 31.07.2022 г. да са били възникнали. Правилото,
предвидено в ОУ от 2016 г., не може практически да се приложи в отношенията между
страните, тъй като определя срок за доброволно изпълнение на вземане, което възниква
сигурно след като този срок вече е изтекъл, затова и съдът счита, че неспазването му няма
как да влече неблагоприятни последици за потребителя, в тази частност и тези на
договорната отговорност за допусната забава в изпълнението. В действителност
потребителят не може да бъде поставян в забава преди издаване на изравнителната сметка и
5
общата фактура, доколкото не е регламентирано в Общите условия на ищеца да дължи
обезщетение за забава върху прогнозните фактури. Следователно, за да бъдат поставени в
забава в плащането на общото задължение, потребителите следва да бъдат поканени, за
което обстоятелство не са представени доказателства по делото.
Срокът за плащане, посочен в общите фактури, също не може да обвърже
потребителя валидно, тъй като е определен едностранно от ищеца /арг.от чл. 20а ЗЗД/.
Поради изложеното исковете срещу всеки от ответниците за сумата от 253,84 лева,
като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорните претенции за лихви –
всяка в размер на 3,10 лева, се явяват неоснователни.
Основателна е претенцията за присъждане на законната лихва върху установените
като дължими главници от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното им
изплащане.
По разноските:
На ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, съобразно
уважената част от исковете, в общ размер на 1126,17 лева /за държавна такса,
възнаграждения на вещо лице и особен представител, и юрисконсултско възнаграждение по
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП/, които следва да бъдат понесени
поравно от ответниците.
С оглед изхода от делото следва да бъдат разпределени и разноските в заповедното
производство.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят поравно на ищеца разноски за
заповедното производство в размер на 108,15 лева /за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 26 НЗПП/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Н. П. Р. с ЕГН:
********** и адрес: ..., ДЪЛЖИ на ..., ЕИК: ..., ..., сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.01.2024 г. по ч.гр.д. № 488/2024 г. по описа на СРС, 138 -
ми състав, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 1612,81 лева,
6
представляваща вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода
от м.11.2020 г. до м.04.2022 г., и сумата 11,98 лева, представляваща вземане за неизплатена
цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.12.2020 г. до м.04.2022 г., относно
топлоснабден имот – ..., находящ се в ..., отчитани по партида с аб. № ..., ведно със законната
лихва от 29.12.2023 г. до изплащане на вземанията,
като ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК: с правно
основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на дължимост на вземане за
неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
31.10.2020 г., и за установяване дължимост на вземане за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 0,69 лева за периода от 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г.,
представляваща разликата над 11,98 лева до пълния предявен размер на претенцията от
12,67 лева, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване на дължимост на сумата 253,84
лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2021 г. –
13.12.2023 г., начислено върху главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и за
установяване на дължимост на сумата 3,10 лева, претендирана като мораторно обезщетение
за забава за периода 15.01.2021 г. – 13.12.2023 г., начислено върху главницата за цена на
услуга за дялово разпределение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че М. М. Р. с ЕГН:
********** и адрес: ..., ДЪЛЖИ на ..., ЕИК: ..., ..., сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.01.2024 г. по ч.гр.д. № 488/2024 г. по описа на СРС, 138 -
ми състав, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 1612,81 лева,
представляваща вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода
от м.11.2020 г. до м.04.2022 г., и сумата 11,98 лева, представляваща вземане за неизплатена
цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.12.2020 г. до м.04.2022 г., относно
топлоснабден имот – апартамент № 36, находящ се в ..., отчитани по партида с аб. № ...,
ведно със законната лихва от 29.12.2023 г. до изплащане на вземанията,
като ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК: с правно
основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на дължимост на вземане за
неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
31.10.2020 г., и за установяване дължимост на вземане за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 0,69 лева за периода от 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г.,
представляваща разликата над 11,98 лева до пълния предявен размер на претенцията от
12,67 лева, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване на дължимост на сумата 253,84
лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2021 г. –
13.12.2023 г., начислено върху главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и за
установяване на дължимост на сумата 3,10 лева, претендирана като мораторно обезщетение
за забава за периода 15.01.2021 г. – 13.12.2023 г., начислено върху главницата за цена на
услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. П. Р. с ЕГН: ********** и адрес: ...,
7
ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., ..., сумата 563,08 лева, представляваща сторени разноски в
производството пред първата инстанция, и сумата 54,07 лева – сторени разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. М. Р. с ЕГН: ********** и адрес: ...,
ДА ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., ..., сумата 563,09 лева, представляваща сторени разноски в
производството пред първата инстанция, и сумата 54,08 лева – сторени разноски в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на ..., като помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8