№ 12651
гр. София, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110111617 по
описа за 2023 година
РЕШЕНИЕ
18.07.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 11617/2023 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД като К. Й. Г. и Д. К. Г., като наследници на М.
Г. Г., в която се твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим
имот, находящ се в гр. .............................., аб. № 251356, като била доставена топлинна
енергия, по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия.
Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 152,92 лева за периода от м.05.2019
г. до м.11.2019 г., но ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и
дължали и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 43,87 лева
за периода от 15.09.2020 г. до 16.02.2023 г. Иска ответниците да бъдат осъдени по отделно
да заплатят дължимите суми, както и сторените деловодни разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците,
като се твърди, че претенцията на ищеца е основателна. Поддържат, че са погасили
дължимите суми чрез плащане. Искат приемане на писмени доказателствени средства. Искат
претенцията да бъде отхвърлена.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като не е изразило становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно,
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.
200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача; 3. ответниците да са
приели наследството на М. Г. Г..
Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото, съдът на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно, че: 1) че между страните е налице валидно
облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за процесния имот; 2) че ищецът е доставил топлинна енергия за процесния период
в твърдените количества, както и че е предоставена услугата дялово разпределение; 3) че
ответниците са приели наследството на М. Г. Г.; 4) че ответниците са платили изцяло
дължимите суми.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
2
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
С оглед процесуалното поведение на страните, съдът намира, че между тях не се
спори, че всички материални предпоставки са налице, като включително ответниците са
признали обстоятелствата в тази насока с оглед извършеното плащане. В тази насока, съдът
цени и направеното съдебно признание от ищеца, който в открито съдебно заседание от
26.06.2023 г. е изразил становище, че е налице плащане, като единствено се спорело във
връзка с извършено прихващане на изпълнението по чл. 76 ЗЗД, което било извършено от
ищеца.
Съдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в
гражданският процес, което съобразно в съвкупност с останалите доказателствени средства
води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните –
арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК. В случая извършените от страните съдебни признания на
факти се подкрепят и от представените и прието по делото писмени доказателствени
средства – Нотариален акт за покупно продажба № 188, том V, рег. № 17482, нот. дело №
815/2019 г., удостоверение от ГИС – София (л. 13 в кориците на делото), Удостоверение за
насленидници изх. № 0532/03.04.2023 г. на М. Г. Г. и платежно нареждане от 05.05.2023 г.
Предвид изложеното, съдът счита, че всички материални предпоставки за уважаване
на претенциите са налице, но с оглед извършените плащания, които следва да се вземат
предвид правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК, исковете следва да бъдат отхвърлени, тъй като
претендираните от ищеца вземания за главница и мораторна лихва са погасени изцяло чрез
извършено плащане в хода на процеса.
Не следва да се вземат предвид доводите на ищеца във връзка с приложението на чл.
76 ЗЗД. От процесуална гледна точка, съдът с доклада по делото е обявил за безспорно, че са
погасени дължимите суми, като ищецът не е направил искане за изменение на доклада в
тази част. А от материална гледна точка трябва да се вземат предвид постановките на т. 1 от
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК,
според което „Когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за
законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при
3
условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.“. В
тази насока трябва да се посочи, че в случая плащането, което е извършено от ответника е
достатъчно, за да се погасят материалноправните вземания на ищеца, а освен това при
буквалното граматическо тълкуване на чл. 76, ал. 1 ЗЗД, следва да се вземе и предвид, че
правото да се прихване изпълнението е в полза на длъжника, а едва когато той не е
индивидуализирал вземането или вземанията, които погасява, то тогава се извършва от
кредитора по предвидения в закона ред – арг. чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Съдебните разноски са
последица от материалноправния спор за разноски, но те са последица от съдебното
решение или друг окончателен съдебен акт. Във връзка с тях при доброволно плащане не
може да се извършва прихващане на изпълнението от кредитора, тъй като последните нито
са определени, нито са определяеми – те са последица от гражданското производството –
обективна безвиновна отговорност, но същата дали ще се реализира и в какъв размер е
оставено на преценката на съда, а не на кредитора, вкл. и дори да вземе предвид сторените
до този момент деловодни разноски, тъй като няма сигурност, че същите ще му бъдат
присъдени – с оглед преценката дали действително са сторени, дали размера им не е
прекомерен, дали не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК и пр. Подобно поведение на
кредитора е в противоречие с чл. 3 ГПК, поради което и съдът не може да даде защита или
да вземе предвид подобно прихващане на изпълнението, при което е явно налице умишлена
злоупотреба с право, което многократно и в множество производства пред СРС е изяснявано
на ищеца от различни съдебни състави (обстоятелство служебно известно и от практиката
на настоящият съдебен състав), но трайно продължаващо като практика на ищеца.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага единствено ищецът. Когато вземането, което ищецът е претендирал, е погасено в
хода на процеса чрез плащане, което съдът следва да зачете (арг. чл. 235, ал. 3 ГПК), тогава
ответникът е станал причина за производството, поради което и следва да му бъде
възложена тежестта да заплати съответните деловодни разноски – по аргумент от
противното от чл. 78, ал. 2 ГПК.
Въпреки това в случая, доколкото деловодните разноски и погасяването им е било
предмет на злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК от самия ищец, настоящият
съдебен състав намира, че не следва да се присъждат разноски в полза на ищеца.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ......................, със седалище и
адрес на управление: гр. ......................... срещу К. Й. Г., ЕГН: ......................... с адрес: гр.
.............................. и Д. К. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. .........................., за заплащане
разделно на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, на сумата от 152,92 лева, представляващи цена на доставена топлинна
енергия по договор за топлинна енергия при общи условия енергия за недвижим имот,
находящ се в гр. .............................., аб. № 251356 за периода от м.05.2019 г. до м.11.2019 г.,
както и сумата от 43,87 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 16.02.2023 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „Н“ ЕАД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
4
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5