Определение по дело №1832/2020 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ………………………………….г., гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито заседание на 04.06.2021г., като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН  административно дело 1832/2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството е образувано по реда на чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и постъпила молба с вх.№6118/23.04.2021г. от адвокат Ц.К.Л. и адвокат В.О.М. с искане съдът да измени решението си в частта на присъдените в полза на К.Й.Й. съдебни разноски представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, като се иска  същото да бъде присъдено директно в полза на адвокатите Ц.К.Л. и В.О.М..

Основното производство е било образувано по реда на  чл.62 ал.3 от раздел ІV „Преместване на лишените от свобода“ на Глава осма „Места за лишаване от свобода“ от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража /ЗИНЗС/, образувано във връзка с  жалба на К.Й.Й. срещу заповед №Л-318912/21.05.2020г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, предвид оплакването в жалбата, че лишения от свобода ще бъде преместен от Затвор Варна в Затвор Белене.

С решение №416/01.04.2021г. по настоящото дело,  съдът е отменил заповед №Л-3189/2 от 04.08.2020г. на заместник главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на  наказанията”, упълномощен на основание чл.13 ал.3 във връзка с ал.2 т.1 от ЗИНЗС със заповед №Л-1069/27.02.2020г. на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на  наказанията”, с която е наредено К.Й.Й. да бъде преместен от затвор Варна в затвор Белене за изтърпяване на наказанието му „лишаване от свобода”. Със същото решение, съдът е осъдил  Главна дирекция „Изпълнение на  наказанията” да заплати на К.Й.Й. адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/  лева.

С молба с вх.№6118/23.04.2021г. от адвокат Ц.К.Л. и адвокат В.О.М., която е била съобщена на ответника на 20.05.2021г., но в дадения 7-дневен срок не е постъпил отговор, е поискано Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да бъде осъдена да заплати общо на адвокат Ц.К.Л. и адвокат В.О.М. в размер на 500 лева, предвид представения договор за правна защита и съдействие и при условията на чл.38 ал.1 т.2, ал.2 и чл.36 от Закона за адвокатурата. Твърди се, че по делото жалбоподателят е представи декларация за оказана му безплатна правна защита по делото на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, поради финансова невъзможност за заплащане на дължимото адвокатско възнаграждение.

С молба вх.№10532/31.08.2021г. жалбоподателят К.Й. е поискал освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото. Молбата му е уважена с разпореждане №11046/08.10.2020г., с което съдът е указал на К.Й. в 7-дневен срок от съобщението да уточни дали желае да му бъде предоставена безплатна  правна помощ. В отговор на съдебното указание, жалбоподателят е представил декларация с вх.№12741/16.10.2020г., в която изрично е отбелязал, че не желае предоставяне на безплатна адвокатска помощ.

По делото е приложено пълномощно, с което К.Й. е упълномощил адвокат Ц.К.Л. и адвокат В.О.М. без изрично да е посочено, че правната защита и съдействие се предоставят по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

Предвид изразения  от К.Й.  отказ за предоставяне на безплатна адвокатска помощ и с оглед съдържанието на пълномощното за адвокат Ц.К.Л. и адвокат В.О.М., съдът счита, че липсва яснота, че процесуалното представителство е било договорено на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. Дори и това да беше така, разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК, предвижда при отмяна на обжалвания административен акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, да се възстанови на него от  бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Същото е съдържанието и на чл.78 ал.1 от ГПК, възнаграждението за един адвокат, ако ищеца е имал такъв, му се заплаща от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съвсем логично законодателят е приел, че възстановяването на разноските в това число на платеното на едни адвокат възнаграждение при отмяна на обжалвания административен акт /съответно при уважаване изцяло или частично на иска/ да бъдат възстановени на жалбоподателя, защото именно той е страна по делото, а не неговия пълномощник. Финансовите отношенията между жалбоподателя и упълномощения от него адвокат се решават въз основа на сключения между тях договор за правна защита и съдействие по реда на гражданското производство, регламентирано в ГПК.

С оглед на изложеното, неоснователно е искането на адвокат Ц.К.Л. и адвокат В.О.М. за изменение на решение №416/01.04.2021г., постановено по административно дело №1832/2020г. на Варненския административен съд в частта на присъденото в полза на К.Й. адвокатско възнаграждение в общ размер от 500 лева, като Главна дирекция „Изпълнение на  наказанията” бъде осъдена да заплати адвокатското възнаграждение на адвокатите вместо на жалбоподателя.

Съгласно чл.62 ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража, решенията на съда са окончателни във връзка с обжалване на заповедите за преместване или отказът за преместване, поради което и настоящото определение по чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, също не подлежи на обжалване.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТХВЪРЛЯ молба с вх.№6118/23.04.2021г. от адвокат Ц.К.Л. и адвокат В.О.М. с искане да бъде изменено  решение №416/01.04.2021г., постановено по административно дело №1832/2020г. на Варненския административен съд в частта на присъденото в полза на К.Й. адвокатско възнаграждение в общ размер от 500 лева, като Главна дирекция „Изпълнение на  наказанията” бъде осъдена да заплати адвокатското възнаграждение на адвокатите вместо на жалбоподателя.

 

Определението е окончателно.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: