№ 6
гр. гр. Добрич, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги М. Павлов
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело №
20233200900080 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Търговско дело № 80/2023 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е
образувано по искова молба рег. вх № 542/23.01.2023 г. на регистратурата на
Окръжен съд – Добрич, подадена от Т. Т. А. ЕГН ********** с пост. и наст.
адрес гр. Д., с която срещу „***“ ЕООД гр. С., е предявен отрицателен
установителен иск за недължимостта на сумата от 76 535.49 лв.,
представляваща непогасено и парично задължение по Договор за кредит от
24.09.2009 г., сключен между Т. Т. А. и „БАНКА ДСК“ АД гр. София, с
правоприемник „***“ ЕООД гр. София на основание Договор за продажба и
прехвърляне на вземания ( цесия ) от 10.10.2016 г., сключен между „БАНКА
ДСК“ АД гр. София и „***“ ЕООД гр. София, поради настъпила петгодишна
погасителна давност, претендиран на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ответникът „***“ ЕООД гр. София оспорва иска като недопустим, но
по същество признава иска.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК,
като взе предвид установените обстоятелства по делото и закона, приема за
установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Срещу Т. Т. А. е бил издаден изпълнителен лист от 03.01.2011 г. по
описа на Районен съд – Добрич по ч. гр. д. № 4300/2010 г., по силата на който
1
е бил осъден да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД сумите от 59 513.51 лв.,,
представляваща неплатено парично задължение по главница по Договор за
банков кредит от 24.09.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението – 16.09.2008 г. до окончателното й
изплащане; 8 714.60 лв., представляваща договорна лихва за периода
28.08.2009 г. – 16.09.2010 г.; 4 931.61 лв., представляваща такса за закъснение
за периода 02.12.2009 г. – 16.09.2010 г.; 1 463.19 лв., представляваща
държавна такса за първоинстанционното производство; 1 181.58 лв.
представляваща юрисконсултско възнаграждение и 731.00 лв.,
представляваща държавна такса за въззивното производство.
По повод молба на кредитора и въз основа на гореописания
изпълнителен лист е изпълнително дело № 83/2011 г. по описа на частен
съдебен изпълнител В.Р., с рег. № 736 на КЧСИ, с район на действие Окръжен
съд – Добрич, по което са предприети редица изпълнителни действия, в т. ч. и
публична продан на ипотекиран в полза на банката недвижим имот,
осъществена на 23.09.2014 г.
На 14.03.2017 г. по изпълнителното дело е конституиран нов взискател -
„***“ ЕООД гр. София.
На 23.10.2017 г. по искане на новоконституирания взискател е наложен
запор върху банкова сметка на длъжника.
С постановление от 12.08.2022 г. на частен съдебен изпълнител В.Р., с
рег. № 736 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Добрич,
изпълнителното производство срещу Т. Т. А. е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:
1. Правен интерес. Наличието на правен интерес от предявяването на
иска, предмет на т. д. № 80/2023 г. по описа на Окръжен съд - Добрич е
обосновано от ищеца с оглед твърдения за погасяване поради давност на
вземането на кредитора.
2. Подсъдност на делото. Съобразно правилата на разпоредбите на чл.
104, т. 4 ГПК относно родовата и на чл. 109 ГПК относно местната
2
подсъдност, делото е подсъдно на Окръжен съд гр. Добрич като първа
инстанция.
3. Търговскоправен характер на споровете. Делото следва да се
разгледа по реда на глава тридесет и втора „Производство по търговски
спорове” на Гражданския процесуален кодекс.
Релевантен за определяне търговскоправния характер на спора, предмет
на т. д. № 80/2023 г. по описа на Окръжен съд - Добрич е търговскоправният
характер на правоотношението между страните по делото, произтичащо от
банкова сделка - чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ. Налице са процесуалните предпоставки
относно надлежното упражняване на правото на иск.
Искът е допустим и следва да бъдат разгледан по същество.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА:
Контроверсният въпрос по делото е относно погасяване поради давност
на вземането на кредитора.
Страните не спорят, че изпълнителното производство срещу длъжника е
образувано през 2011 г., като последното изпълнително действие е
предприето на 23.10.2017 г.
Не се спори, че изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Ответникът по делото заявява признание на иска.
В конкретния случай е безспорно установено погасяването по давност
на вземането на кредитора, считано към 23.10.2022 г.
Погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да
съществува като естествено, длъжникът продължава да дължи, но
възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му
изпълнение.
С оглед изложените съображения се налага изводът за основателност на
предявения иск, поради което същият следва да се отхвърли като
неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в ответникът следва да заплати на
Окръжен съд – Добрич сумата от 3 061.41 лв.
3
Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2
ЗАдв. ответникът следва се отхвърли по следните съображения:
Ответникът с отговора на исковата молба е заявил признание на
предявения иск за несъществуване на вземането като погасено по давност.
Изтичането на давността не прекратява самото субективно право – след
изтичане на погасителната давност вземането продължава да съществува като
естествено, а доброволното изпълнение по него е дължимо - чл. 118 ЗЗД.
Давността не се прилага служебно и не може да се очаква кредиторът да я
прилага автоматично в отношенията със своите контрахенти. В този смисъл,
отговорност за съдебните разноски в процес, предмет на който е
несъществуването на погасено по давност вземане, би възникнала за
кредитора - ответник само, ако той предприеме действия за принудително
събиране на погасеното по давност вземане, респ. оспори предявения
основателен иск. Кредиторът не отговаря за разноските, направени в исковия
процес, ако признае основателността на иска, а длъжникът не се е възползвал
от възможността си да поиска извънсъдебно от кредитора да зачете давността
и по този начин да избегне съдебния процес. Същевременно, предявеният в
настоящото производство иск не е бил оспорен от ответника, поради което е
налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК и ответникът не дължи на ищеца
заплащане на разноските по делото.
Според трайно установена практика на ВКС, изразена в постановените
по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения - определение № 75/21.04.2017г. по
ч.гр.д.№ 1371/2017 г., І г.о., определение № 95/ 22.02.2018г. по ч. гр. д. №
510/2018 г., ІV г. о., определение № 318/ 25.07.2018г. по ч. гр. д. № 2828/2018
г., ІII г. о., определение № 420/16.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3300/2018 г., III г. о.,
определение № 468/18.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 4586/ 2018г., ІІІ г.о. на ВКС,
определение № 534/06.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4484/2019 г., ІІІ г.о. ВКС и
други, предявеният отрицателен установителен иск за несъществуването на
вземане като погасено по давност, длъжникът не отрича материалната
легитимация на кредитора. След изтичането на давността вземането
продължава да съществува, но то не може да се събере със средствата на
държавната принуда, а доброволното изпълнение по него е винаги дължимо
(чл. 118 ЗЗД). Решението, с което такъв отрицателен установителен иск е
уважен, формира сила на пресъдено нещо върху това, че кредиторът не
4
притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу
длъжника, поради изтичане на давностния срок, но не и че ако длъжникът
плати след срока, това плащане е без основание, или е ненадлежно извършено
(вкл. и след влизане в сила на решението, с което е уважен установителният
иск). Извънсъдебната покана/съобщение на кредитора до длъжника да плати,
дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за
предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност
за разноски, ако е налице признание на иска до изтичането на срока за
отговор на исковата молба. Отговорност за разноски би възникнала за
кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения
основателен иск за несъществуване на вземането, поради изтекла погасителна
давност. Действията на кредитора, с които той кани длъжника си да плати
съществуващото задължение, макар за него да е изтекъл давностният срок, не
са неправомерни, нито обуславят необходимост длъжникът да се защити чрез
предявяване на иск. При подобни обстоятелства правата на длъжника са
гарантирани от отговорността на недобросъвестния кредитор за обезщетение
на вредите от предявяването на последващи извънсъдебни претенции (от
кредитора или негови универсални и частни правоприемници), след като
длъжникът е направил възражение за изтекла погасителна давност.
С оглед на така изложените съображения, искането на ищеца за
присъждане на адвокатско възнаграждение следва да се отхвърли.
С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „***“ ЕООД гр. С.,
ЕИК *********, че е погасено по давност възможността за принудително
изпълнение срещу Т. Т. А. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес гр. Д., за
сумата от 76 535.49 лв., представляваща непогасено и парично задължение по
Договор за кредит от 24.09.2009 г., сключен между Т. Т. А. и „БАНКА ДСК“
АД гр. София, с правоприемник „***“ ЕООД гр. София на основание
Договор за продажба и прехвърляне на вземания ( цесия ) от 10.10.2016 г.,
сключен между „БАНКА ДСК“ АД гр. София и „***“ ЕООД гр. София.
ОТХВЪРЛЯ искането на Т. Т. А. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес
5
гр. Д. за присъждане на адвокатсско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА ***“ ЕООД гр. С., ЕИК ********* да заплати на ОКРЪЖЕН
СЪД – ДОБРИЧ сумата от 3 061.41 лв. лв., представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ
ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
6